№ 1010
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900809 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския
закон (ТЗ).
Производството е образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата
молба се твърди, че „Х.И.А.“ ЕООД е останало без управител след смъртта на
вписания управител, настъпила на 14.07.2021 г. Иска се дружеството да бъде
прекратено.
В отговор по исковата молба назначения при условията и по реда на чл. 29 ал.
ГПК особен представител – адв. Г. П. Ч. от САК, застъпва теза, че са налице
предпоставките за прекратяване на дружеството, ако наследниците не заявят желание
да продължат дейността, а и учредителният акт не предвижда друго. Смята обаче за
необходимо наследниците да бъдат уведомени за настъпилата смърт на лицето и за
съществуването на дружеството. Навежда довод, че само знанието за тези
обстоятелства предпоставя и възможността да заявят желание да продължат дейността
на дружеството.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор
Малинова, поддържа иска.
Особеният представител на ответника заявява очакване да бъде постановен
съдебен акт съобразно закона и морала.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна
1
следното:
От обявените данни по партидата на „Х.И.А.“ ЕООД в търговския регистър се
установява на 28.10.2011 г. за управител на дружеството да е вписан З.Я. А., който и
към датата на приключване на устните състезания е вписаният управител.
Представеното и неоспорено извлечение от Национална база данни „Население“
сочи на настъпила смърт на З.Я. А., чийто единен граждански номер съответства на
посочения в учредителния акт на дружеството.
Видно от неоспореното извлечение от Национална база данни „Население“ З.Я.
А. е починал на 14.07.2021 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Законът признава на дружеството с ограничена отговорност самостоятелна
правосубектност, обуславящо неговата самостоятелност спрямо притежателите на
капитала му, включително и когато собствеността е съсредоточена у едно лице.
Управителният орган осигурява участието на фингираната личност в стопанския
оборот като материализира волята на юридическото лице и обезпечава
взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При създадена по закон личност
се опира на обособено имущество и фактическа възможност за неговото управление,
обезпечено чрез персонализирано и дееспособно лице. Законът допуска временна
липса на лице с очертаните качества, но когато това състояние продължи повече от 3
месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурора да поиска прекратяване на
дружеството. Тази норма не държи сметка за причината, поради която дружеството е
останало без управител. Необходимо, но и достатъчно е към датата на приключване на
устните състезания в партидата на дружеството да няма вписан управител.
За пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 157 ТЗ изрично регламентира
съдбата на еднолично дружество с ограничена отговорност, но тази разпоредба не
касае огласената персонализация на волеобразуващия и волеизявяващ орган на
юридическото лице (чиято липса обуслави прекратяване на дружеството), а
регламентира специфични правила за правоприемство по отношение притежателя на
капитала. Настъпилата смърт на едноличния собственик, олицетворяващ висшия орган
на дружество с ограничена отговорност, води до липса на орган, който е единсвтено
компетентен и да учреди законна представителна власт. В отклонение от правилото, че
в обема на наследственото правоприемство не се включва правото на участие в
търговско дружество, предвид и спецификата на едноличното дружество с ограничена
отговорност, нормата на чл. 157 ТЗ предвижда възможност за наследник да продължи
дейността, възползвайки се от осиротялата организационна структура. Изрично е
предвидена възможност и едноличният собственик на капитала да предвиди особени
2
правила, осигуряващи продължаване на дружеството. Която и хипотеза да се
осъществи обаче, сама по себе си не удовлетворява публичния интерес от яснота за
физическото лице, овластено на волеизявява и да представлява фингираната личност
на едноличното дружество с ограничена отговорност пред третите лица. Този
публичен интерес се посреща едва с предприети действия по персонализиране на
управителния орган на дружеството. Бездействието в тази насока, без оглед на
причината, овластява прокурора да поиска, а съда да наложи прекратяване на
лишеното от управителен орган дружество с ограничена отговорност. Легитимният
интерес на наследниците да поемат търговската дейност дори и със закъснение може и
следва да бъде реализиран по реда на чл. 274 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предметът на
изследване в настоящото производство е ограничен до юридическите факти, очертани
в чл. 155 ал. 1 т.3 ТЗ. Макар и в случая по партидата да се установява вписан
управител, след неговата смърт дружеството остава без волеизяваващ и
представителен орган. Това препятства участието на дружеството в стопанския живот
и доколкото състоянието е продължило над предвидения в закона 3-месечен период,
налице е предвидена в закона причина за принудително прекратяване на дружеството.
Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице.
Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя
разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено,
следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично
овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче
предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че
нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи
ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на
съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна
такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор
ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като
заплати дължимата държавна такса.
Уведомителното писмо за определения адвокат отразява и обещано му
3
възнаграждение в размер на 1000 лв., определено от Съвета на Адвокатска колегия –
София, каквото и адв. Ч. смята за справедливо в депозирания по делото отговор на
допълнителната искова молба.
Както е имал повод да посочи настоящият състав, предписаната от закона
съдебна процедура изисква обезпечено участие на привлечената в процеса страна.
Понеже смъртта на едноличния собственик на капитала практически лишава ответника
освен от законен орган и от такъв, легитимиран да предприеме мерки за учредяване на
законната представителна власт, средство за осигуряване участието на дружеството е
служебно ангажиран адвокат. Следователно, изискването за участие на адвокат
произтича от закона, а Конституцията на Република България възлага в тежест на
самоуправляващата се професионална общност – адвокатурата, да организира тази
дейност и по отношение на юридическите лица. Задължителната адвокатска защита не
е разписана в Закона за правната помощ (ЗПрП), чието приложно поле е ограничено до
физическите лица (чл. 5 ЗПрП). С оглед бюджетната дисциплина финансово
обезпечаване на нормативно регламентирана дейност не може да бъде изведено по
аналогия и съответно да бъде поето от целево формирания бюджет на Националното
бюро за правна помощ, което налага и средствата за възнаграждението да бъдат
осигурени от бюджета на Софийски градски съд..
Налице е обаче припокриване в нормативно прокламираната цел – държавата да
гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на
ефективна правна помощ, което обосновава приложение на регламентирания от този
закон механизъм и при осигуряване на достъпа до правосъдие и на юридическо лице.
Равенството предполага и достъпност до съд при аналогични условия. Понеже в
крайна сметка посрещнатите от бюджета на съда разноски рефлектират върху правната
сфера на страните в производството няма разумно обоснована причина този разход да
зависи от качеството на подпомаганата страна. Напротив, логично е в основата му да
стоят естеството и обема на извършената работа, което обаче не се влияе от статута на
подпомаганата страна. Няма легитимна причина поета защита на физическо лице да
бъде оценявана различно от защита, предоставена при аналогични обстоятелства
спрямо юридическо лице. Следователно налице са предпоставките за прилагане по
аналогия (чл. 5 ГПК) на утвърдения от специалния закон механизъм за осигуряване на
адвокатската помощ.
Специалният ЗПрП ангажира местната структура на адвокатурата да определи
адвокат, изразил желание да поеме защитата и на възложена му защита в интерес на
правосъдието, а очакваната ефективност предполага изборът да осигури участие в
производство на адвокат, притежаващ необходимите квалификация и опит за
конкретния случай. Понеже в предписаните от закона случаи на задължителна правна
помощ тази дейност не произтича от договор между адвоката и подпомаганата страна,
4
а възнаграждението за положения труд се посреща с бюджетно осигурени средства,
специалният закон регламентира и нарочен механизъм за определяне размера на
възнаграждението.
Финансовата дисциплина обуславя разпореждането с бюджетни средства (без
оглед на осигуряващия ги източник) от принципно защитими критерии за извършване
на конкретния разход при персонализиран органа, овластен да се разпореди с такива
средства. Софийският адвокатски съвет не е овластен да се разпорежда със средства от
бюджета на съда, което го лишава от легитимация и да определя размера на
възнаграждението, посрещано с бюджетни средства. Понеже това възнаграждение се
явява необходим разход за развитие на производството, подлежи на остойностяване от
състава на съда, разглеждащ конкретния спор при нормативно утвърдена обосновка.
Издадената по пътя на нормативна делегация Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предназначена да осигури
ориентир при остойностяване на адвокатския труд при договорно установена връзка с
предмет правна помощ. По аргумент от чл. 23 ал. 2 ЗПрП обаче отсъствието на
средства за посрещане на определения минимум, обезпечаващ и получаване на
квалифицирана адвокатска помощ и съдействие, е основание за поемане на защитата
по реда на ЗПрП при принципно различен подход за остойностяване на адвокатския
труд. Следователно правовият ред еднозначно разграничава механизмите за
определяне размера на възнаграждението при правна защита и съдействие по силата
на поет мандат от осъществена защита в интерес на правосъдието при бюджетно
осигурено възнаграждение от съгласуван размер на възнаграждението между
възложителя и адвоката по договор за правна защита и съдействие. Оттук следва, че
правовият ред разграничава частния интерес на адвоката, да получи договорено
възнаграждение за възложена му работа и платимо от ангажиралата го страна, от
публичния интерес да се отзове на нужда от защита, произтичаща пряко от интересите
на правосъдието и осигурена финансово с бюджетни средства.
Дори хипотетично да се приеме даденото разрешение в т. 6 на Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, припознато и от законодателя с нормата на
чл. 25 ал. 4 ЗПрП за приложимо и в хипотезата на чл. 29 ал. 2 ГПК, предвид Решение
от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 г. на Съда на Европейския съюз, Наредбата
е лишена от нормативна опора.
По тези съображения настоящият състав приема, че размерът на
възнаграждението за служебно назначения особен представител на ответника –
юридическо лице, следва да бъде определен съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ (Наредбата).
При очертания предмет на делото то не разкрива нито фактическа, нито правна
сложност. Дори напротив, обхватът на преценка и доказателствените средства не могат
5
да бъдат равнопоставени на който и да било друг правен спор. Ето защо настоящият
състав приема за адекватно възнаграждение от 100 лв. При средно претеглено
възнаграждение от 33,40 лв. на час за съдия в окръжен съд (чиято е компетентността
да разглежда предявения иск) през месец юни 2024 г., според настоящия състав
предвидената от Наредбата сума се явява справедливо възнаграждение за
специализиран труд при отчитане и на необходимото усилие за пълноценна защита.
Ето защо тази сума следва да бъде заплатена на адвокат Ч. от бюджета на съда, но
подлежи на възстановяване от ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „Х.И.А.“ ЕООД,
ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Г. П. Ч. от Адвокатска колегия – гр. София,
в размер на 100 лв., което да бъде изплатено от бюджета на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Х.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******1, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00
лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция
по вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6