№ 3327
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20231100501262 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13881/02.12.2022 г., постановено по гр. д. № 50712/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 144 състав, са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД срещу Е. С. С. обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Е. С. С. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 2 286,53
лева – начислена стойност на ползвани услуги за доставени и потребени количества вода за
клиентски № **********, открит за имот с административен адрес: гр. София, ж. к. ****, за
периода 12.03.2012 г. – 08.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до
изплащане на вземането, и 750,60 лева – мораторна лихва за периода 12.04.2012 г. –
08.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2020
г. по ч. гр. д. № 55789/2020 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез юрисконсулт П.И..
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се конкретни доводи, че при липса на
анализ на събраните по делото писмени доказателства и отхвърляне доказателствените
искания на „Софийска вода“ АД за събиране на други доказателства, решаващият съд е
достигнал до погрешен извод за неоснователност на предявените искове поради
неизпълнение на възложената на ищцовото дружество доказателствена тежест да установи
качеството на ответницата на „потребител“ на Вик услуги, а оттук – да установи
съществуването на облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка на
ВиК услуги. В тази насока се сочи, че районният съд не е обсъдил представената и
неоспорена от насрещната страна справка от Агенция по вписванията – Служба по
вписванията –София, съгласно която считано до 20.02.2020 г. ответницата е била собственик
на процесния недвижим имот – апартамент № 124, находящ се в гр. София, ж. к. ****, на
която дата е била вписана разпоредителна сделка с имота в полза на трето неучастващо по
делото лице. Допълнително се твърди, че видно от представената справка на 02.04.2018 г. е
1
вписана възбрана върху апартамент № 124, което обстоятелство било отразено по партидата
на ответницата с оглед качеството на длъжник във връзка с притежаваното от нея вещно
право на собственост върху имота. Развиват се подробни доводи относно доказателствената
стойност на представеното извлечение от регистъра на Агенция по вписванията – Служба по
вписванията по персоналната партида на Е. С. С. досежно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго решение, с което предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна – Е. С.ва С., не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
В проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция въззивникът „Софийска вода“ АД, редовно призован, не изпраща представител.
В проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция въззиваемата страна Е. С. С. се представлява от назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат П. С.а. Процесуалният представител заявява, че
оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 193 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в полза на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена
вода за периода 12.03.2012 г. – 08.08.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****,
клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /11.11.2020 г./ до окончателното
изплащане, и съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 12.04.2012 г. – 08.08.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 55789/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 144 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно облигационно
отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес в гр. София, ж. к. ****. По
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването
на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. Видно от
приложена към исковата молба справка от Агенция по вписванията – Служба по
вписванията ответницата притежава право на собственост върху гореописания апартамент
№ 124, върху който е била наложена възбрана, поради което същата има качеството на
потребител на предоставените ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За исковия период
по партидата на имота е открита договорна сметка **********, по която са натрупани
просрочени задължения в размер на цената на предявените искове. За вземанията на
ищцовото дружество е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, срещу която ответницата е депозирала в срок писмено възражение. Моли се съда
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 286,53 лева – главница за доставена и потребена вода за
периода 12.03.2012 г. – 08.08.2020 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на
делото до окончателното плащане, както и сумата от 750,60 лева – мораторна лихва за
периода 12.04.2012 г. – 08.08.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата Е. С. С., чрез назначения по делото по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат П. С.а. Поддържа се, че видно от представената справка от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията, считано от 24.02.2020 г. ответницата не е
титуляр на вещно право върху процесния имот. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност за периода 12.03.2012 г. – 08.08.2017 г.
2
По делото е приложено заповедно дело № 55789/2020 г. по описа на Софийски
районен, Гражданско отделение, 144 състав. Видно от същото на 11.11.2020 г. „Софийска
вода“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Е. С. С. за сумата от 2 286,53 лева – главница за доставена и потребена вода за
периода 12.03.2012 г. – 08.08.2020 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на
делото до окончателното плащане, както и сумата от 750,60 лева – мораторна лихва за
периода 12.04.2012 г. – 08.08.2020 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 04.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 55789/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 144 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 110,74 лева, от които: 60,74 лева – държавна такса, както и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което с разпореждане от 28.07.2021 г. съдът е указал на
заявителя възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1992 г. до
16.07.2020 г. от Служба по вписванията – гр. София – за лицето Е. С. С., ЕГН **********,
по персоналната партида на посоченото лице са вписани следните обстоятелства: 1./ на
02.04.2018 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 124,
с адрес: гр. София, ж. к. ****, като е отразено, че вписването е във връзка със задължения на
лицето Е. С. С. при квота върху собствеността на възбранения имот ¼ идеални части; 2./
прехвърляне чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент № 125, с адрес: гр. София, ж. к. ****, със страни Е. С. С. – продавач, и М.Г.Г. –
купувач.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.В. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза. От неоспореното от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
експертно заключение се установява, че процесният недвижим имот, представляващ
апартамент № 124, е водоснабден, като за периода 01.03.2012 г. – 09.07.2020 г. доставяните
до имота ВиК услуги са били отчитани на „база“ за 1 живущо лице. Обемът на доставените
количества за процесния период възлиза на 1 112,64 куб. м., от които 1 035,87 куб. м. – в
имота, и 76,77 куб. м. – за общи нужди, които експертът подробно е посочил как се
разпределят по периоди и фактури в табличен вид. В исковия период е извършено едно
плащане – на сума в размер на 29 лева на 04.06.2012 г. За периода на фактуриране
12.03.2012 г. – 08.08.2020 г. в съответствие с начислените количества ВиК услуги и цените
на КЕВР, стойността на начислените ВиК услуги възлиза на 2 286,53 лева, а натрупалата се
мораторна лихва върху тази сума за периода 12.04.2012 г. – 08.08.2020 г. възлиза на 750,60
лева.
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло е отхвърлил предявените
установителни искове, Софийски районен съд е приел, че при съвкупна преценка на
доказателствата по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване
ответницата да е носител на вещно право на собственост върху процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен състав установи, че
3
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. При неговото
постановяване не е допуснато нарушение на императивни материалноправни или
процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
предявените искове.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е.
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради
което за ответницата е възникнало задължение за плащане на дължимата цена, както и обема
на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена. При доказване на горните факти,
в тежест на ответницата е да установи положителния факт на плащане.
Спорен между страните е въпросът дали за процесния период те са били обвързани от
облигационна връзка и съответно дали въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производство е била носител на вещни права върху имота в исковия
период, т. е. относно съществуването на първата кумулативно предвидена предпоставка за
основателност на главната претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че по делото не е доказано ответницата Е. С. С. да е имала
качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. в исковия период във връзка с притежавано от нея
вещно право на собственост върху апартамент № 124, с адрес: гр. София, ж. к. ****.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответницата е бил
собственик на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр. София. От нея се установява, че на
02.04.2018 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 124,
с адрес: гр. София, ж. к. ****, като е отразено, че така извършеното вписване е във връзка
със задължения на Е. С. С. при квота върху собствеността на възбранения апартамент № 124
от ¼ идеални части. Видно от отразеното в същата справка на 24.02.2020 г. е извършено
вписване по персоналната партида на Е. С. С. на договор за покупко – продажба на
недвижим имот. В тази част представената справка е изцяло неотносима към разглеждания
казус, доколкото касае действия по разпореждане с друг недвижим имот – апартамент №
125, с адрес: гр. София, ж. к. ****.
4
Въззивният съд намира за принципно основателни възраженията на въззивника, че
справката по лице от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно
доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху
недвижимия имот по следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/
за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата
16.07.2020 г., която не е била оспорена от ответницата, принципно е годна да установи
притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Същевременно обаче, доколкото в процесната хипотеза относима към
исковия имот – апартамент № 124, е единствено справката в частта , в която е вписана
възбрана върху посочения недвижим имот, настоящият въззивен състав намира, че
представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията в конкретно
разглеждания случай не представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в
правото на собственост върху апартамент № 124. В тази насока въззивният състав съобрази
приетото в т. 5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към
патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на
възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС, дадени с
цитираното Тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно физическо
лице обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще породи правно действие, ако
длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК,
извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими
на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по
обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана;
когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо
него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Като
краен извод ОСГТК на ВКС приема, че в обезпечителното производство е безпредметно
да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана.
Съобразявайки така приетото от ВКС и като отчете, че вписването на възбрана върху
процесния имот не е обусловено от предварителна проверка за принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по
обезпечението, настоящият въззивен състав намира, че представената справка от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията, неподкрепена от каквито и да е други писмени
доказателства, които дори косвено да индикират за притежавано от Е. С. С. вещно право на
собственост върху апартамент № 124, не установява при условията на пълно и главно
доказване качеството на ответницата на собственик на процесния имот, а оттук качеството
на последната на потребител на В и К услуги.
Доколкото от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на първата
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че през исковия период за
процесния имот между страните в производството е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на В и К услуги, по силата на което ответницата е
имала качеството потребител на В и К услуги, то настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
Относно разноските във въззивното производство
5
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. В случая
последната не претендира разноски, поради което такива не следва да ѝ се присъждат.
Относно обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13881/02.12.2022 г. по гр. д. № 50712/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 144 състав.
Настоящото решение не подлежи касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6