Р Е Ш
Е Н И Е
№ 671
28.10.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и шести септември през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 76 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от И.Х.Л. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Ю. М., против
Община Хасково, пл*****, представлявана от кмета Д. Б., иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор 77195.733.335 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес гр.****, с
площ от 495кв.м. Владението върху този имот било установено през 1970г., като
първоначално се осъществявало от дядо му, починал през 1992г. След неговата
смърт ищецът продължил да владее описания имот, като демонстрирал открито
собственическите си права по отношение на същия, извършвал всички действия във
връзка със стопанисването и управлението му, в това число ограждането му и
обработването с личен труд. Всички тези действия извършвал явно и
необезпокоявано, като открито манифестирал намеренията си за своене на имота.
През целия период никой не изявявал претенции за собственост, нито пък
възниквали спорове за това. В контекста на тези обстоятелства следвало да се
приеме, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС
по отношение придобиването на правото на собственост по давност на описания
имот. През 2018г. ищецът предприел действия по снабдяването му с нотариален акт
за собственост на имота. След като се снабдил със скица от агенцията по
кадастър, на 02.11.2018г. подал молба-декларация в Община Хасково за удостоверяване
на обстоятелството, че за този имот не е издаден акт за общинска собственост.
След забавяне от три месеца на 07.01.2019г. молбата-декларация му била върната,
като от извършената заверка установил, че през същия месец общината съставила
акт за общинска собственост, с който целият имот бил актуван като частна
общинска собственост. По отношение на процесния имот разпоредбите на ЗСПЗЗ били
неприложими, тъй като същият никога не бил включван в ТКЗС и фактически не бил
отнеман от собствениците му, поради което не попадал в приложното поле на чл.19
от ЗСПЗЗ и общината не била станала негов собственик след влизане в сила на
план за земеразделяне и одобрена карта на възстановената собственост. От друга
страна липсвали данни ответникът да е придобил имота на друго правно основание.
АОС само удостоверявал възникване на право на собственост, но сам по себе си
нямал правопораждащо действие. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Хасково, че
ищецът е собственик на гореописания недвижим имот по давностно владение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
представя отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
претендираният от ищеца имот е част от поземлен имот с пл.№335 от кадастралния
план на м.** одобрен със заповед №969/1988г. с площ от 1729кв.м. В разписния
лист за собственик бил записан Х. Й. Х. – без документ за собственост,
предоставен му от АПК. През 2000г. бил изработен нов кадастрален план, който не
бил одобрен. В разписния лист към плана от 2000г. за собственик бил записан
остатъчен общински фонд. През 1986г. лицето, записано в разписния лист като
собственик декларирал имот пл. №335 с площ от 1700дка, като посочил, че му е
предоставен от ОПК за лично ползване без документ за собственост. От преписката
в общината се установило, че за процесния имот имало предявени претенции за
възстановяване по реда на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента в ход била
процедура по изработване и приемане на плана на новообразуваните имоти в м.“**“,
гр.Х.. С оглед на което се оспорва твърдението в исковата молба, че процесният
имот не бил включван в кооперации, не бил одържавяван, не бил отнеман
фактически или юридически и запазил статута си на частна собственост, тъй като
за имота имало заявени претенции от трети лица.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да се присъдят на
ответника направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За процесния имот е издаден акт за частна
общинска собственост на 27.12.2018г. на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58
от ЗОС. Същият е записан като остатъчен общински фонд, видно от приложеното
извлечение от ответната община. В кадастралния план на м.“***“ от 1988г. този
имот е записан на Х. Й. Х.. В подадена на 12.05.1986г. декларация Х. Й. Х.
заявява, че имота е даден за лично ползване на баща му от АПК. От представения
от ОСЗ-Хасково отговор става ясно, че има подадено заявление през 1991г. от
наследници на Д. Д.К. със заявител Ж.Х. Ж. за възстановяване на имота като
земеделска земя, както и че има постановено решение за възстановяване на същия
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От
показанията на свидетелите Х.И.Л. /баща на ищеца/, С. Г. Т. и М. Д. Т. се
установява, че ищецът си обработва имота, като преди това е ползван от неговия
дядо, но през известен период от време е бил занемарен. Никой от свидетелите не
може да каже от кого дядото на ищеца е взел имота. И тримата свидетели, единият
от които бащата на ищеца, имат имоти в същата местност и притежават документ за
собственост за тях.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно
и обективно дадено. Вещото лице в заключението си сочи, че имот с идентификатор
77195.733.335 с площ от 495кв.м. по КК на гр.Х., находящ се в м.“****“, е
идентичен с част от имот с пл.№335 по плана от 1988г., одобрен със заповед
№969/1988г. За процесния имот – нива от 5дка в м.“***“, има предявена претенция
за възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение от 01.04.1998г. е
призната собствеността и възстановено правото на собственост на наследниците на
Д.Д. К. на нива от 5дка, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В решението
било записано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
разположени в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на
чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти. В депозираното допълнително заключение
вещото лице сочи, че процесният имот попада в територията на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. При извършените проверки експертизата констатира, че имота с номер 335 не
е възстановен на бивши собственици, но все пак попада в териториите на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск
за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим,
тъй като ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху
процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен интерес от
предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищеца право на собственост
върху имота.
Разгледан по същество предявения установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК се явява неоснователен. Ищецът основава правото
си на собственост върху процесния имот на изтекла в негова полза придобивна
давност, като в тази насока ангажира гласни доказателства. Доколкото обаче в
случая не се установява от кого дядото на ищеца, за когото се твърди, че преди
това е владял имота, е придобил същия и на какво основание, не може да се
градят изводи за начален момент на придобивна давност и изобщо за наличието на
такава. Изцяло в тежест на ищеца е възложено да установи наличието на
собственически права на своя праводател, но такива доказателства не се
ангажираха в настоящия процес. Твърденията, че дядото на ищеца е владял имота
повече от 20 години, след което по силата на наследяването същият е преминал в
патримониума на бащата на ищеца също остават неподкрепени с доказателства. От
показанията на бащата на ищеца се установява, че той има сестра, която също би
трябвало да има права върху имота по селата на наследяване, в случай че се
приеме тезата за наследствения характер на този имот. В същото време от
писмените доказателства по делото се установи, че този имот още през 1986г. е
деклариран от трето за делото лице, че му е даден за ползване от АПК. Установи
се също така, че в кадастралния план от 1988г. за тази местност имота се води
на името именно на това лице, което го е декларирало през 1986г. В разписния
лист пък стана ясно, че имота се води като остатъчен общински фонд. Няма данни
по делото по някакъв начин ищеца или преди това неговия дядо да са
демонстрирали пред общината своето намерение на своят имота. Нито се твърди,
нито се представят доказателства, че този имот е бил деклариран от тях преди
2018г., когато е подадена молбата-декларация от ищеца чрез общината до
нотариуса за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ето защо,
следва да се приеме, че дядото на ищеца всъщност се е самонастанил на това
место, което според свидетелите е станало още през 1970г. Доколкото няма данни
за собствеността върху имота към онзи момент на самонастаняването /1970г./, то
следва извод, че този имот е бил държавна собственост, след което ex
lege собствеността преминава в частна
общинска. В тази връзка съдът достига до извод за невъзможност процесния имот
да е придобит по давност предвид забраната държавните недвижими имоти да се
придобиват по давност, с оглед действащите към онзи момент законови разпоредби.
При тези данни по делото следва да се приеме, че до 01.06.1996г., когато е
влязло в сила изменението на чл.86 от ЗС не е текла придобивна давност. В
същото време от 01.06.1996г. дори до датата на подаване на исковата молба –
08.08.2018г. също не е изтекла предвидената 10-годишна придобивна давност,
именно поради нейното спиране вследствие на законовата норма в този смисъл.
Този срок, през който е спряна давността е продължен съответно до 31.12.2011г.,
а с последното изменение на §1 от ЗИДЗС /ДВ бр.7/2018г./ давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че към момента на предявяване на иска –
11.01.2019г. не е налице изтекъл в полза на ищеца срок, който да го легитимира
като собственик по давност на процесния недвижим имот. Отделно от тези
аргументи следва да се има предвид, че този имот попада в територията на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, което е още едно основание да се приеме липсата на основание за
придобиването му по давност.
Предвид гореизложените съображения съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е придобил правото
на собственост върху процесния недвижими имот въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност, поради което следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.Л. с ЕГН:**********
***, със съдебен адрес ***, адв.Ю. М., против Община Хасково, пл.“****“ №**,
представлявана от кмета Д. Б., иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор 77195.733.335 по КК на гр.Х., одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес гр. Х., м.”***”,
с площ от 495кв.м. на основание давностно владение, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. А.