Присъда по дело №4169/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 28
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120204169
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Б., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниГ. С. Г.

заседатели:Р. С. Д.
при участието на сеКетаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Хр. Ив. Хр.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212120204169 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. К. ИВ. – роден на ... година в град Б., с
постоянен и настоящ адрес в град Б., ж. к. ..., българин, български гражданин,
със средно образование, понастоящем студент ... курс в ... в град С., неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2018 година, в
град Б., ж. к. ..., бул. „А. Г. К.”, срещу блок № ..., на пешеходна пътека тип
„Зебра” (с маркировка М8.1), при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ”, с peг. № А 8170 MB,
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП : „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората…“;
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
1
длъжен: да бъде внимателен и предпаЗив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците...“;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конКетните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“;
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по пея пешеходци, като
намали скоростта или спре ”,
като при движение по пътното платно не пропуснал пресичащата
пешеходната пътека З. Т. Ст., ЕГН ********** , поради което допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпаЗивост причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в:
компресионно счупване на 9 /девети/ гръден прешлен, довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес;
счупване на три ребрени дъги в дясно /3-та, 7-ма и 8-ма/, довело до
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1.5 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес.
Ето защо и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода” за срок от 3
/ТРИ/ ГОДИНИ.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК на подсъдимия Г. К. ИВ., ЕГН **********, наказание „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 2
/ДВА/ МЕСЕЦА.
Веществените доказателствени средства – 2 /два/ броя CD, находящи
2
се съответно на лист 164 и лист 179 от досъдебното производство, да останат
приложени по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъдат
унищожени.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. К. ИВ.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в
размер на 658.80 /шестстотин петдесет и осем лева и 80 ст./ за изготвени
експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. К. ИВ.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Б. направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. К. ИВ., ЕГН **********, да заплати на
частния обвинител З. Т. Ст., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева по адвокатско пълномощно.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред ОКъжен съд - Б..

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
_______________________
2.Вярно с оригинала:
Р. Ж.
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №28 постановена по НОХД № 4169 по описа
на БРС за 2021 г.

Производството в Районен съд-Б. е образувано по повод внесен в
БРС обвинителен акт, с който срещу Г. К. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Б. е
повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 предложение последно, б.“а“
предложение второ вр.чл.343 ал.1 б.“б“ предложение второ вр.чл.342 ал.1 от
НК вр. чл.119 ал.1 вр. чл.116 а.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП за
това, че на 13.08.2018 година, в град Б., ж.к.“М. Р.“, по бул.“А. К.“, срещу
бл...., на пешеходна пътека тип „зебра“ (с маркировка М8.1), при управление
на МПС –лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№ ...,
нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, а именно:
Чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“;
чл.116 от ЗДвП:“ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпаЗив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора“;
чл. 20 ал.2 от ЗДвП:“ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конКетните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ ;
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“;
чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП:“Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
да бъде внимателен и предпаЗив към уязвимите участници в движението
каквито са пешеходците…“
като при движение по пътното платно не пропуснал пресичащата
пешеходка З. Т. Ст. с ЕГН **********, поради което допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпаЗивост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в:
-компресионно счупване на 9 (девети) гръден прешлен, довело до
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес;
-счупване на три ребрени дъги в дясно (3-та, 7-ма и 8-ма) довело до
1
затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което
да отложи за срок от три години. Предлага да бъде наложено и
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
(две) години на основание чл.343г вр.чл.343 от НК. Предлага в тежест на
подсъдимия да бъдат възложени направените в хода на досъдебното
производство разноски.
По желание на пострадалата С., съдът я конституира в качеството на
частен обвинител по делото. За неин повереник конституира адв.Ж. АК-Б..
Частният обвинител и неговият повереник предлагат на съда да признае
подсъдимия за виновен и да му бъдат наложени наказания лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца. Молят да бъдат присъдени и разноските направени от
частния обвинител по представеното адвокатско пълномощно.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия по
обвинението по чл. 343 ал.3 предложение последно от НК като счита, че е
налице „случайно деяние“. Моли съдът да приеме, че подсъдимият е бил в
обективна невъзможност да предотврати произшествието. Набляга на
наличието на спрени в бус лента леки коли, което е препятствало видимостта
на водача да забележи стъпилата на пешеходната пътека пешеходка.
Подсъдимият моли да бъде оправдан. В последната си дума изказва
съжаление за случилото се. Дава обяснения.
След съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът намира за установена следната:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Г.К. Т. с ЕГН ********** е роден в гр.Б., български
гражданин, със средно образование, понастоящем студент в ІІІ-ти курс в ...–
С., неженен, неосъждан (през 2018г като непълнолетен има наложено
административно наказание обществено порицание по чл.78а НК за нанасяне
на лека телесна повреда по хулигански подбуди на длъжностно лице по
повод изпълнение на служебните му задължения).
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от юни месеца на 2018
година и притежава свидетелство за управление на МПС №*********
категории „В“, и „М“. В информационната система на сектор „ПП“ при
ОДМВР-Б. се води на отчет и се съдържат данни за налагани спрямо него
2
наказания по ЗДвП и ПП ЗДвП – един брой НП, както и седем броя фишове
(лист 184 и 185 от ДП).
На 13.08.2018г, около 18,00 часа, пострадалата З.С. посетила аптека
„Е.“, находяща са в гр.Б., ж.к.“М. Р.“ бл.... от където закупила лекарства за
себе си от свидетеля Д.Х. работещ там като фармацевт. След покупката С.
излязла от аптеката и се запътила към пешеходната пътека на бул.„А.Г.К.“, за
да я пресече и да се прибере в дома си. Вървяла бавно. Застанала на бордюра
и поглеждайки наляво преди да стъпи на пешеходната пътека видяла, че на
разстояние от около седем-осем метра от пешеходната пътека имало спряна в
бус лентата лека кола червена на цвят. Други спрели в бус лентата
автомобили нямало. Погледнала към светофара наляво и видяла там лек
автомобил тъмен на цвят. Преценила, че до пристигането на този тъмен на
цвят автомобил ще може да премине през пешеходната пътека и стъпила на
нея. Пешеходната пътека била тип „зебра“ (М8.1). Денят бил слънчев,
времето сухо. Точно тогава подсъдимият И. управлявал по бул.“А.Г.К.„ лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ ..., собственост на
дядо му ИВ. Ш. ИВ. с ЕГН **********. При него като пътници се возели
приятелите му свидетелите Д.Т. седящ на предната дясна седалка и
свидетелят М. на задната седалка. Тримата пътували по бул.“А.Г.К.“ в посока
ул.“В.“ към заведение за хранене. По булеварда подсъдимият И. след като
преминал на светофарната уредба предприел изпреварване на лек автомобил,
в който били свидетелите Л. и М.К.и и продължил движението си в средната
лента за движение по пътното платно на булеварда в посока към ул.“В.“ като
скоростта му била около 50 км/ч. Пътят бил сух, асфалтът равен. Нямало
интензивно движение на автомобили и пешеходци. Платното за движение
където се движел И. било с три ленти за движение, като дясната била
предназначена за автобуси от градския транспорт, включително и
тролейбуси. Напречно на булеварда имало добре раЗичима пътна маркировка
пешеходна пътека тип „зебра“ (с маркировка тип М8.1). На около 30 метра
преди пешеходната пътека имало поставен знак В27 „Забранен е престоят и
паркирането“. В бус лентата имало паркирани автомобили в нарушение на
тази забрана въведена с пътния знак В27. Приближавайки към средата на
пешеходната пътека по платното където в средната лента се движел и лекия
автомобил на подсъдимия И., пострадалата С., която поради болестта си се
движела бавно се огледала и забелязала лекия автомобил управляван от
подсъдимия , който намалил скоростта, но не спрял и по този начин настъпил
сблъсък между лекия автомобил и пешеходката. Ударът бил в централната
предна част на лекия автомобил марка „Мерцедес“ и в лявата страна на
тялото на С.. От удара С. паднала на таза и на гръбнака си. От лекия
автомобил управляван от подсъдимия веднага слязъл той и спътниците му
като качили пострадалата на задната седалка и я откарали до спешния център
в болница „Б.мед“, където й била оказана спешна помощ. Зад автомобила
управляван от подсъдимия преди настъпването на ПТП-то се движел
автомобила управляван от свидетеля М.К. и на предната седалка до него се
3
возела свидетелката Л.К.. Последната като видяла, че пострадалата е била
блъсната се обадила на те.112 за да повика за помощ. Свидетел–очевидец на
ПТП станал и свидетелят Д.Х., който работел като фармацевт в аптека „Е.“
откъдето пострадалата взели преди ПТП лекарствата си. Същият бил излязъл
веднага след излизането на С. от аптеката за да изпуши цигара. Видял, че в
бус лентата имало спрели автомобили. Чул звук от рязко спиране на лек
автомобил и погледнал в тази посока. Видял, че черен на цвят автомобил се
опитвал да спре, но не успял и блъснал жената, която до преди малко била
при него в аптеката и купила лекарства. От удара видял как жената иЗетяла
във въздуха и след около 3 метра паднала на задните си части. Докато
разговарял с оператора на тел.112 видял как три момчета, едното от които
водачът излезли от колата и бързо качили пострадалата в автомобила. Там на
същото място се намирали и свидетелите Р. и Д.. Двамата били в близост до
пешеходната пътека където се случило ПТП. И на двамата им направило
впечатление, че лекият автомобил, който ударил пешеходката се движел
бързо.
Докато бил в болницата при подсъдимия пристигнали пътни полицаи,
които направили проверка на документите му и го тествали за алкохол.
По делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза ((лист 130,
131 от ДП), която дава заключение, че в следствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие като преки и непосредствени последици
били причинени на частния обвинител С. две средни телесни повреди, както
следва: компресионно счупване на 9 (девети) гръден прешлен , довело до
трайно затруднение на движението на снагата за срок то около 3-5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес и счупване на три ребрени дъги (3-та, 7-
ма и 8-ма) довело да трайно затруднение на движението на снагата за срок от
около 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Изготвена била и автотехническа експертиза, която сочи, че когато
пешеходката е предприела пресичане на пътното платно навлизайки в бус
лентата, лекият автомобил марка „Мерцедес“ е отстоял на около 55 метра
разстояние от мястото на удара, а пешеходката на около 6 метра.
Пострадалата С. не е попадала в опасната зона за спиране на лекия
автомобил, като водачът в първоначалния момент не е възприел жената,
поради ограничената видимост от паркираните неправилно автомобили.
Възприел я е едва когато е бил на разстояние от около 25 метра от мястото на
удара, в който момент пешеходката е попадала в опасната зона за спиране
(която е била 29 метра). Подсъдимият не е имал възможност да спре при
избраната от него скорост от 50 км/ч, която се явява и максимално
допустимата в този участък. В момента на удара скоростта на МПС била 30
км/ч. Експертът категорично посочва, че причината за произшествието е
неосигуреното предимство на пешеходката З.С. на пешеходната пътека от
водача на лекия автомобил И., който не е съобразил скоростта на автомобила
с конКетната пътна обстановка, видимостта и неправилно спрелите в бус
4
лента автомобили.
Горната фактическа обстановка се потвърди от показанията на
свидетелите М.М. прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 предл.второ от
НПК, прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ на
свидетелката Л.К., М.К., Д.Х., В.Д., М.Р., частично от обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, от изготвените съдебно-
медицинска експертиза (лист 130-132 от ДП) и автотехническата експертиза
(лист 109-125 от ДП), от писмените доказателствени средства–протокол за
оглед на местопроизшествието (лист 101-107 и фотоалбума към него), от
писмените доказателства–справката съдимост на подсъдимия (лист 86 от
делото), медицинска документация (лист 60-76 от ДП), пълномощни,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица (лист 88-89 от ДП ), справка
за нарушител/водач (лист 184 и 185 от ДП).
Съдът кредитира показанията на свидетелите М., К., К., С., Х., Д. и Р.
като ги намира за безпристрастни и последователни. Показанията на тези
свидетели се допълват, в своята съвкупност кореспондират и със
заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза,
както и с изготвения протокол за оглед.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т. и М. като ги намира
за предубедени. Двамата са приятели на подсъдимия и са преки очевидци на
случилото се. И двамата твърдят, че навлизането на пешеходката С. в
средната пътна лента е станало внезапно, неочаквано и бързо, а М. твърди, че
виждайки лекия автомобил управляван от подсъдимия пострадалата се
затичала. Това с оглед здравословното състояние на С. по време на събитието
е било малко вероятно, тъй като същата е била с ТЕЛК 56% инвалидност.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди,
че пострадалата е излязла внезапно на пешеходната пътека, движела се е
бързо, дори прибягала, като счита, че това е само защитна теза.
Съдът кредитира изготвената съдебномедицинска експертиза. Същата е
изчерпателна и обективна, дава отговори на поставените въпроси
изчерпателно и безпротиворечиво.
Съдът кредитира и изготвената автотехническа експертиза и
заключението на вещото дадено в хода на съдебното следствие. Експертизата
е обективна и изчерпателна. Заключението на вещото лице е съобразено с
показанията на всички разпитани по делото свидетели и протокола за оглед.
С оглед иЗожената фактология съдът направи следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

От приетите по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства съдът изгради категорично убеждение, че
5
подсъдимият Г.К. Т. с ЕГН ********** е извършил от обективна и от
субективна страна престъпление по чл.343 ал.3 предложение последно, б.“а“
предложение второ вр.чл.343 ал.1 б.“б“ предложение второ вр.чл.342 ал.1 от
НК вр. чл.119 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП за това, че на
13.08.2018 година, в град Б., ж.к.“М. Р.“, по бул.“А. К.“, срещу бл...., на
пешеходна пътека тип „зебра“ (с маркировка М8.1), при управление на МПС
–лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№ ..., нарушил
правилата за движение визирани в ЗДвП, а именно:
Чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“;
чл. 20 ал.2 от ЗДвП:“ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конКетните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ ;
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“;
чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП:“Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
да бъде внимателен и предпаЗив към уязвимите участници в движението
каквито са пешеходците…“
като при движение по пътното платно не пропуснал пресичащата
пешеходка З. Т. Ст. с ЕГН **********, поради което допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпаЗивост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в:
-компресионно счупване на 9 (девети) гръден прешлен, довело до
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес;
-счупване на три ребрени дъги в дясно (3-та, 7-ма и 8-ма) довело до
затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.


Съдът счита, че не е осъществено нарушение на правилата посочени от
обвинението по чл. 116 ал.1 от ЗДвП. Всички признаци от обективна страна е
необходимо да бъдат осъзнати и възприети от дееца. В чл.116 законодателят
сочи някои групи от пешеходци, към които следва водачите на МПС да се
отнасят с особено внимание. В нито една от изброените хипотези не попада
6
пострадалата С.. Инвалидността е признак, който следва да бъде обективен
съществуващ към момента на деянието и най-важното да е видим, раЗичим за
дееца. Пострадалата не се е движила ползвайки помощни средства. Това, че
пострадалата има 56% ТЕЛК не попада в категорията инвалиди дадена в
нормата на чл.116 ал.1 ЗДвП.
Квалификацията на обвинението във връзка с квалифициращия признак
на чл.343 ал.3 предложение последно НК, а именно деянието е извършено на
„пешеходна пътека“.
Относно обстоятелството дали в бус лентата е имало спрени много или
само едни автомобил, това не оказва съществено значение. Дали
автомобилите са били един или три следва да се приеме, че преди
пешеходната пътека за водача И. е била налице намалена видимост. За
водачите на МПС е налице постоянно задължение, докато управляват да
съобразяват нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Като обща норма задължението
въведено в чл.20 ал.2 от ЗДвП трае от момента на привеждане на автомобила
в движение до момента, в който специална норма от закона, припоКиваща
съдържанието на някоя от хипотезите на този член не стане дължимо
поведение. Задължението по чл.119 ал.1 ЗДвП възниква от момента на
възприемането на пешеходец по пешеходната пътека, а до този момент
водачът следва да съобразява поведението си с нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В този смисъл докато е управлявал автомобила си по булеварда в посока
пешеходната пътека за подсъдимия И. е било налице едно константно
задължение по силата на чл.20 ал.2 от ЗДвП да съобрази скоростта си като
избере такава, която да отговаря на състоянието на пътя, на хоризонталната и
вертикалната пътна маркировка, част от която е била и добре разпознаваемата
и очертана ясно пешеходна пътека тип „зебра“. Длъжен е бил също да
съобрази скоростта си с интензивността и характера на движението. Спрелият
автомобил в бус лента се е явил даденост, който е бил в статично положение
и това положение не е било променено, нито преди, нито по време на
инцидента. Наближавайки пешеходната пътека подсъдимият като водач е
следвало да си даде сметка за статичното и предвидимо препятствие каквото е
бил спрелият в бус лентата автомобил и наличната зад това препятствие
пешеходна пътека. Движението е станало в светлата част на деня, по време на
интензивен трафик, по главен булевард, пресичането на който е било
възможно единствено върху положените по него пешеходни пътеки.
КонКетната пешеходна пътека е създавала връзки към множество търговски
обекти, магазини, аптеки, била е в близост и до автобусна спирка.
Приближавайки се към тази пешеходна пътека, явяваща се първа по ред в
посока движението на подсъдимия, за него се е явявало предвидимо
препятствие с оглед голямата вероятност по нея да премине пешеходец. По
иЗожените причини съдът не приема, че е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК. За да е налице такова трябва да не е нарушена нито една от
хипотезите на чл.20 ал.2 от НК. В случая при избирането на скоростта
подсъдимият е нарушил няколко норми, включая и особените разпоредби на
7
чл.119 от ЗДвП. Подсъдимият не е бил в невъзможност да избегне инцидента,
а напротив следвало е да съобрази и избере скорост, която според вещото
лице по автотехническата експертиза следвало да е около и под 45 км/ч.
Освен всичко подсъдимия И. е бил правоспособен водач на МПС от месец
юни на 2018г, т.е до инцидента е имал едва месец и половина стаж като водач
на МПС.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно
при форма на вината непредпаЗивост по смисъла на чл. 11 ал.3 предложение
първо–небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Бидейки водач с едва месец стаж, е бил длъжен да бъде изключително
внимателен и предпаЗив докато се приближавал към пешеходната пътека и е
следвало да съобрази поведението си с другите участници в движението.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

Наказателната отговорност за престъплението по чл.343 ал.3
предложение последно, б.“а“ предложение второ вр.чл.343 ал.1 б.“б“
предложение второ вр.чл.342 ал.1 от НК е от една до шест години.
Обществената опасност на конКетното деяние е обичайната, но не и по-ниска
в сравнение с обществената опасност на деянията от този вид. Обществената
опасност на дееца е ниска с оглед чистото му съдебно минало. По отношение
на избора на наказание следва да се има предвид доброто процесуално
поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство, оказаното
съдействие към пострадалата и откарването й до лечебно заведение Това
последното се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и такова,
че да бъде преквалифицирано деянието по чл.343а НК.
Отегчаващ отговорността се явява фактът, че на пострадалата са
нанесени две средни телесни повреди. По тази причина и при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се даде
превес на смекчаващите и наказанието на подсъдимия да се определи при
приложение на чл.54 от НК, като бъде определено в минималния предвиден в
закона размер, а именно една година лишаване от свобода. Предвид
определения вид и размер на наказанието и чистото съдебно минало на
подсъдимия, съдът намира, че за поправянето на дееца не е необходимо да
изтърпи ефективно наказанието и приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,
като отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. При
определянето на кумулативното наказание по чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37 ал.1
т.7 от НК следва да се има предвид и нарушенията на подсъдимия по ЗДвП и
същото следва да бъде в размер от 1 година и 2 (два) месеца. Съдебният
състав оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.116 от ЗДвП.
С определените наказания съдът счита, че могат да бъдат постигнати
8
целите на закона визирани в чл.36 от НК.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :

Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г.К. Т. с ЕГН
********** от гр.Б. да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Б.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 658,80
(шестстотин петдесет и осем лева и 80 стотинки) лева за изготвените
експертизи.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г.К. Т. с ЕГН
********** от гр.Б. да заплати в полза на бюджета съдебната власт по
сметка на Районен съд-Б. направените по делото в хода на съдебното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист и 40,00 (четиридесет) лева
за възнаграждение на вещо лице.
Осъди подсъдимия Г.К. Т. с ЕГН ********** да заплати на частния
обвинител З. Т. Ст. с ЕГН ********** от гр.Б. направените от нея разноски по
делото в размер на 500, 00 (петстотин) лева по адвокатско пълномощно.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.



СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Р. Ж.
9
Съобщи за изтекли лични данни