№ 1783
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100514338 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 14241/22.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4488/2022 г. на
Софийски районен съд, 169 състав, съдът е осъдил ответника „ЗАД Алианц България”
АД да заплати на ищеца Д. К. Н. по иск с правно основание чл. 405 КЗ сумата от
1395,39 лева, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ 530”, рег. № *******, по щета № 0300/19/777/502256, като е
отхвърлил предявения от Д. К. Н. срещу „ЗАД Алианц България” АД иск с правно
основание чл. 405 КЗ за сумата от 2310,00 лева, представляваща обезщетение за
настъпили имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 530”, рег. № *******, по щета
№ 0300/19/777/503045.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника „ЗАД Алианц
България” АД да заплати на ищеца Д. К. Н. сумата от 453,45 лева, представляващи
разноски в производството пред СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил
ищеца Д. К. Н. да заплати на ответника „ЗАД Алианц България” АД сумата от 847,83
лева, представляващи разноски в производството пред СРС.
С Решение № 17074/20.10.2023 г. по гр.д. № 4488/2022 г. на СРС, 169 състав,
съдът е допълнил по реда на чл. 250 ГПК основното си решение, като е осъдил „ЗАД
Алианц България“ АД да заплати на Д. К. Н. присъдената главница от 1395,39 лева,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2022 г., до
окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил искането на Д. К.
Н. за присъждане на законна лихва върху отхвърлената главница от 2310,00 лева,
считано от датата на исковата молба – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане.
С Определение № 37373/20.10.2023 г. по гр.д. № 4488/2022 г. на СРС, 169
1
състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта за
разноските, като е отменил частта, с която Д. К. Н. е осъден да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД разноски над сумата от 626,32 лева. Със същото определение
съдът е оставил без уважение молбата на Д. К. Н. за увеличаване на присъдените му с
решението разноски.
Срещу отхвърлителната част на основното решение е постъпила въззивна жалба
от ищеца Д. К. Н.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че преди подписване на
полицата е направен оглед и заснемане на процесния автомобил, като са описани
наличните към този момент увреждания по автомобила. В тази връзка се поддържа, че
е безспорно кои са възникналите вреди, а именно тези, които не са били отразени в
описа на застрахователя при подписване на застрахователната полица. Поддържа се, че
е видно от доказателствата по делото, че са заявени различни вреди от посочените в
описа на застрахователя. Поддържа се, че щетата е докладвана преди изтичане на
срока на застрахователното покритие по сключения договор за застраховка. Поддържа
се, че неправилно СРС е отхвърлил иска поради това, че не бил доказан механизмът на
причиняване на вредите. Сочи се, че същите са причинени на паркинг без
застрахованият да е бил там. Поддържа се, че за застрахования не съществува
задължение да доказва механизма. Поддържа се, че съдът не е обсъдил доводите на
ищеца, че няма основание да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Излагат се съображения, че съгласно нормативната уредба не се съставят от органите
на МВР протоколи за повреди по МПС, възникнали в паркирано състояние, респ.
когато не са причинени от друго пътно превозно средство. Поддържа се, че вредите по
МПС не са от посочените в чл. 15, т. 12 от общите условия, поради което няма
основание за отказ да се изплати обезщетение. Поддържа се, че са представени
доказателства, от които се установява, че според КФН са налице основания за
преразглеждане на отказа да се изплати обезщетение, постановен от застрахователя.
Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ответникът„ЗАД Алианц България“ АД, оспорва жалбата.
Поддържа, че ищецът следва пълно и главно да докаже точния механизъм и
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и
причинната му връзка с вредите. Твърди се, че щетите може да са настъпили при
предходен инцидент или при други обстоятелства. Твърди се, че яснота по механизма
не се внася от приетата експертиза, защото вещото лице не може да даде еднозначен
отговор за това как е настъпило процесното произшествие. Поддържа се, че описаният
в исковата молба механизъм на причиняване на вредите се отличава от действителния
такъв. Твърди се, че процесната щета може да е настъпила не само по време на
движение на автомобила, но и при отваряне на вратата и съприкосновението й с ниско
разположен твърд предмет. Твърди се, че неустановяването на точния механизъм на
вредите лишава застрахователя от възможността да се суброгира в правата на
увреденото лице спрямо причинителя на вредата. Твърди се, че вещото лице не може
да конкретизира точния механизъм на причиняване на вредите, а свидетелските
показания не могат да се кредитират, защото свидетелят не е очевидец. Предвид
изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски по делото.
Срещу отхвърлителната част на допълнителното решение, постановено по реда
на чл. 250 ПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. К. Н.. В същата се релевират
оплаквания, че решението е неправилно поради доводите срещу основното решение.
Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваната част от допълнителното
2
решение и да се присъди претендираната законна лихва. Претендират се разноски по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „ЗАД Алианц
България“ АД. Със същия се излагат съображения, че жалбата срещу допълнителното
решение е неоснователна поради доводите, изложени в отговора на жалбата,
депозирана срещу основното решение. Предвид изложеното се моли да се потвърди
допълнителното решение. Претендират се разноски по делото.
Срещу частта от определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с която са
намалени разноските, които Д. К. Н. е осъден да заплати, е постъпила частна жалба от
ответника „ЗАД Алианц България“ АД. В същата се поддържа, че пред СРС са били
предявени два кумулативно съединени иска, като адвокатското възнаграждение по
уважения от СРС иск възлиза на 439,54 лева без вкл. ДДС, а по отхвърления от СРС
иск е в размер на 531 лева без вкл. ДДС. Твърди се, че върху тези суми съгласно § 2а
НМРАВ следва да се добави и ДДС. Поддържа се, че според НМРАВ минималното
адвокатско възнаграждение се определя според цената на всеки от кумулативно
предявените искове, а не според сбора на исковете. Предвид изложеното се моли да се
отмени обжалваната част от определението на СРС и да се присъдят разноските
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частна жалба от Д. К. Н..
Поддържа се, че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че вземането за
разноски не може да се използва за неоснователно разместване на блага. Твърди се, че
размерът на адвокатските услуги трябва да е справедлив и пропорционален на
предоставените адвокатски услуги. Твърди се, че възнагражденията трябва да се
определят от обема и сложността на извършената дейност и от защитавания интерес.
Твърди се, че НМРАВ противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, защото не се отчита сложността
на делото, а единствено материалният интерес. Поддържа се, че съдът правилно е
редуцирал размера на адвокатското възнаграждение и е постановил правилен и
законосъобразен акт.
По въззивните жалби на Д. К. Н.:
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което
същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от
1395,39 лева (след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 20.03.2023
г.), представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна щета № 18-
0300/19/777/502256, както и за присъждане на сумата от 2310,00 лева (след допуснато
изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 20.03.2023 г.), представляващи
3
застрахователно обезщетение по застрахователна щета 18-0300/19/777/503045.
С първоинстанционното решение претенцията по щета № 18-
0300/19/777/502256 е уважена, като в тази част решението не е обжалвано от
ответника „ЗАД Алианц България” АД в законоустановения за това срок, поради което
е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
За уважаване на осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът, претендиращ
обезщетение по застраховка „Каско”, следва да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1/ съществуване на валидно застрахователно правоотношение между
страните по делото; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на
застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска;
3/ причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ вид и
размер на вредите.
Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки застрахователят може да
откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лицето, което има право на застрахователното
обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и
пряко е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл в тежест
на ответника застраховател е да докаже наличието на някое от посочените основания
за изключване на застрахователната му отговорност – умишлено поведение на
претендиращия обезщетение, респ. твърдяното неизпълнение на договорно
задължение, което е значително и което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
В конкретния случай ищецът твърди в исковата молба, че преди изтичане на
срока на застрахователната полица на 23.05.2019 г. е закарал колата си на годишен
технически преглед и е установил, че на няколко различни места по нея има малки
драскотини. Заявява, че автомобилът е стоял на неохраняем паркинг на ул. „Гюешево“
№ 14 в гр. София, като в този период не го е ползвал и МПС е било дни наред на
паркинга. Твърди, че на 27.05.2019 г. ищецът измил колата си и след това е извършен
оглед на автомобила в гараж на „ЗАД Алианц България“ АД, за което е съставен опис.
Твърди, че ответникът е отказал да изплати обезщетение за констатираните вреди.
Ответникът „ЗАД Алианц България“ АД е оспорил наличието на предпоставки
за ангажиране на имуществената му отговорност по сключения договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, като е релевирал възражения, че вредите са
настъпили при различен механизъм от твърдения. Оспорена е и причинно-
следствената връзка между твърдяното застрахователно събитие и причинените вреди
по процесното МПС.
По делото не е спорно и се установява от представените договор за покупко-
продажба и свидетелство за регистрация на МПС, че през м. 05.2018 г. Д. К. Н. е
придобил собствеността върху лек автомобил с марка „БМВ”, модел „530Д”, рег. №
*******, рама № WBANR71050CR04165.
Установява се от събраните писмените доказателства, че въззиваемият „ЗАД
Алианц България” АД е застраховател по договор за имуществена застраховка
„Каско”, обективиран в застрахователна полица № 18-0300/300/5000454. Предмет на
посочената застраховка е лек автомобил с марка „БМВ”, модел „530Д”, рег. №
*******.
Срокът на валидност на застраховката е от 28.05.2018 г. до 27.05.2019 г., като по
делото не се оспорва от страна на застрахователя, че е заплатена дължимата
застрахователна премия, поради което застрахователният договор е влязъл в сила.
4
Видно от застрахователната полица застраховката е сключена при клауза „Пълно
Каско”. В полицата като застраховано лице е посочен Д. К. Н. /собственик/.
В полицата е констатирано също така, че предната броня, предната лява врата и
страничното ляво огледало на застрахования автомобил са за боя.
По-нататък трябва да се посочи, че съгласно представените по делото общи
условия на „ЗАД Алианц България” АД, валидни към 28.05.2018 г., при клауза „Пълно
Каско” застрахователят осигурява покритие по следните рисковете: пожар,
наводнение, вулканично действие, свличане или срутване на земни пластове, буря,
обръщане на ППС или удар от предмети, отнесени вследствие на буря, пороен дъжд,
мълния, градушка, падане върху ППС на ледени късове или снежна маса, както и
случайно падане на предмети вследствие гореизброените природни бедствия, пътно-
транспортни произшествия, сблъскване с и/или удар от други физически тела (в
случаите, когато това не е ПТП), злоумишлени действия на трети лица (вандализъм),
кражба или грабеж на цялото МПС.
В общите условия изрично е посочено, че застрахователят не отговаря за вреди,
причинени от корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала,
обезцветяване, напукване и други подобни повреди, които са резултат на
експлоатационни или естествени причини.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 18-
0300/300/5000454, във връзка с което е образувана преписка по щета №
18-0300/19/777/503045 при „ЗАД Алианц България” АД, застрахователят е уведомен за
настъпило застрахователно събитие при твърдения, че на ул. „Пловдив“ № 21
процесното МПС е паркирано на пункт за технически преглед. Приближавайки се към
него, застрахованият е видял, че има увреждания по МПС. Констатирано е увреждане
по следните детайли: задния капак, задния ляв калник, лява задна врата, праг – лява
средна част, праг – дясна средна част, задна броня и врати, преден капак. Посочено е,
че застрахователното събитие е настъпило на 23.05.2019 г. на паркинг в гр. София.
Като допълнителни пояснения застрахованият е посочил: „по време на
техническия преглед ми беше съобщено за дефектите по колата; колкото и ситни,
забелязах такива“.
Горепосоченото уведомление е подадено на 27.05.2019 г.
По делото е представен опис от 27.05.2019 г., изготвен от „ЗАД Алианц
България” АД, относно констатираните увреждания по лек автомобил „БМВ”, модел
„530”, рег. № *******. В описа се посочва, че са констатирани вреди по заден капак,
заден ляв калник, задна лява врата, праг – облицовка на лява средна част, облицовка
на броня, преден десен калник, дясна предна врата, задна дясна врата, заден десен
калник, облицовка на задна броня, преден капак. Според описа вредите могат да бъдат
отстранени чрез полиране и боядисване.
Съдът констатира съвпадение между вредите, описани от „ЗАД Алианц
България” АД, и вредите, посочени в уведомлението на застрахованото лице.
Установява се и че тези вреди са различни от изброените от застрахователя при
подписване на представената по делото застрахователна полица.
В хода на производството е разпитан свид. П.П., колега на ищеца Д. Н. от 2014 г.
Свидетелят разказва, че процесният автомобил е закупен от Германия и е бил в
отлично състояние. Сочи, че е пътувал много пъти с ищеца, който кара предимно
„извънградско“. Твърди, че ищецът държи колата си на ул. „Гюешево” № 14, на
безплатен паркинг пред бл. 18. Там и свидетелят държал автомобила си. Свидетелят
твърди, че в края на м. 05.2019 г. отишъл с ищеца за извършване на технически
преглед на автомобила. Служителите качили автомобила на канал и обърнали
5
внимание, че тук-там по колата имало драскотини. След това свидетелят и ищецът
отишли до автомивка и като измили мръсотията, открили деруги. По-късно отишли в
офис на „Алианц” и застрахователят описал щетите. Твърди, че колата дошла от
Германия с драскотини по шофьорската врата и бронята, като освен тези драскотини не
е забелязвал други. Сочи, че след като измили колата, драскотините били долу по
вратите, под лайстната, като човек трябвало да се наведе, за да ги види .
По делото е изготвена от инж. Д. автотехническа експертиза, от която се
установява, че нарушенията на лаковото покритие по процесния автомобил и
драскотините са причинени от съприкосновение с твърди предмети, като е възможно и
въздействие от трети лица. Вещото лице е посочило, че лека деформация и
нарушаване на лаковото покритие на предна дясна врата е възможно да се получи и
при отваряне на вратата и настъпване на удар в твърд предмет. Експертът сочи, че
описаните увреждания са вследствие на съприкосновение с твърди предмети и няма
налични увреждания от атмосферните влияния. Вещото лице е изчислило, че
стойността за възстановяване на лаковото покритие е в размер на 1761,60 лева.
В съдебното заседание вещото лице инж. Д. изрично е посочило, че по
процесния автомобил няма увреждания вследствие на експлоатацията на МПС.
Разяснило е, че не може да е налице сигурност за механизма на причиняване на
вредите, но щетите не са причинени от едно и също събитие във времето. Посочено
е, че оценката на вредите е дадена по средни пазарни цени на обикновени сервизи, тъй
като автомобилът не е в гаранция. Посочил е, че уврежданията са по всички детайли и
не е целесъобразно да се отделят и боядисват отделно, поради което следва да се
пребоядиса целият автомобил и да се поправят драскотините с фюлер. Експертът е
посочил и че в този случай боята трябва да се матира, като пребоядисването е само
повърхностно.
Заключението е оспорено от ищеца Д. К. Н., поради което е назначена повторна
експертиза по делото, изготвена от Х.И.. Вещото лице, използвайки изготвения от
„Алианц България” АД опис, е заключило, че в случая е необходимо да се боядисат 8
основни корпусни детайла, да се боядиса 1 неосновен детайл и да се полират основни
детайли. Експертът е уточнил, че при боядисване на 8 или повече основни корпусни
детайла се предприема външно цялостно боядисване с необходимото разоборудване и
частичен демонтаж на малки части. Вещото лице е изчислило, че стойността за ремонт
на причинените повреди по процесния автомобил, като се приспаднат констатираните
увреждания при сключване на договора за застраховка (в областта на предна лява
врата, предна броня, ляво огледало), възлиза на 3077,20 лева.
Вещото лице Х.И. е посочило, че се констатират три основни типа повреди по
процесния автомобил, а именно:
1/ следи по лаковото покритие, получени от удар с твърд предмет с малки
габарити /камъчета/, които се получават, когато друго МПС, движещо се отпред,
премине през пясък, камъчета или чакъл. Посочено е, че тези следи биха могли да се
получат и от изпадане на строителни материали от каросерия на товарен автомобил;
2/ следи, получени от съприкосновение с твърд остър предмет, които не са
причинени от движение, а най-вероятно се дължат на злоумишлени действия на лица
при спряло положение на автомобила;
3/ деформация по предна дясна врата, получена от съприкосновение с твърд
предмет със сравнително голям габарит. Вещото лице посочва, че деформацията би
могла да се получи и в спряло положение при отваряне на вратата отвътре и
съприкосновение със саксия, висок бордюр, колче и др., но не е изключено да се
получи и при движение, ако отскочи по-голям камък.
6
При разпита си пред съда вещото лице И. е посочило, че вредите не са резултат
от едно събитие, като не се касае за тежки щети, причинени от катастрофа. Вещото
лице е посочило, че стойността на вредите, която е изчислило, може да се приеме
както към датата на събитието, така и към датата на заключението.
Съдът намира, че между двете експертизи няма противоречие относно това, че
вредите не могат да настъпят като резултат от едно събитие . И двете експертизи не
дават сигурен отговор за начина, по който са настъпили повредите. В повторната
експертиза значително по-подробно и обосновано е обяснено, че различните щети по
автомобила могат да настъпят по различен начин, като експертът е описал вероятни
причини за вредите.
Точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на
вредите на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката налице
ли е основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Укриването на
информация или излагането на недостоверна информация от застрахования препятства
застрахователя да установи обхвата, размера на вредите и обстоятелствата, при които
последните са настъпили.
Настоящият съдебен състав счита, че въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод относно
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, както и относно наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и причинените вреди.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че вредите са настъпили на
паркинг на ул. „Гюешево“ № 14, което не съответства на заявеното в уведомлението за
настъпила щета. Според последното вредите били установени след престой на
автомобила на паркинг на ул. „Пловдив № 21 при технически преглед. В самото
уведомление също е налице вътрешно противоречие, доколкото първо се посочва, че
при приближаването си към МПС ищецът е видял уврежданията по детайлите на
автомобила, а в допълнителните пояснения е посочил нещо различно – че по време на
техническия преглед е узнал за уврежданията и ги видял, въпреки че били ситни.
Посоченото в уведомлението, че наближавайки, ищецът е видял вредите, не
кореспондира с разказа на свид. П., който твърди, че служителите, извършващи
техническия преглед, са уведомили за наличието на вреди. Последните обаче били
отдолу по вратите и човек трябвало да се наведе, за да ги види.
Освен това ищецът поддържа, че всички вреди са настъпили в паркирано
състояние на МПС, което не съответства на подробните разяснения от повторната
експертиза. От същата се установява, че само част от вредите биха могли да настъпят в
паркирано състояние.
Следователно макар процесните вреди действително да са различни от
констатираните от застрахователя при сключване на договора за застраховка, то
гореизложените противоречия са основание за извода, че ищецът, въпреки указаната
му доказателствена тежест с доклада по делото, не е доказал по несъмнен начин
механизма на причиняване на вредите. Поради това не може да се прецени налице ли е
покрит застрахователен риск. Това е достатъчно основание за приемане, че искът е
неоснователен. Единственото безспорно установено обстоятелство – наличие на
увредени детайли на процесния автомобил, не може да обоснове еднозначен извод, че
същите са настъпили в резултат на покрит застрахователен риск. Това е така, защото
при имуществената застраховка „Каско“, за разлика от застраховката „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, страните могат да уговорят, че застрахователят
няма да носи риска за вреди, причинени по определен начин. Тоест, за да се прецени
дали е налице изключване на застрахователната отговорност, трябва да се установи
какъв е конкретният механизъм, по който щетите по застрахованото МПС са
7
настъпили.
С оглед изложеното съдът намира, че не искът по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от
2310,00 лева, представляващи претендирано обезщетение по щета № 18-
0300/19/777/503045, е недоказан и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Поради това основното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
Тъй като претенцията за обезщетение е неоснователна с допълнителното
решение първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането на
ищеца (настоящ въззивник) за присъждане на законна лихва върху сумата от 2310,00
лева. Поради това и решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По частната жалба на „ЗАД Алианц България“ АД:
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното:
Производството пред СРС е образувано по искова молба на Д. К. Н. срещу „ЗАД
Алианц България“ АД, с която са предявени два обективно кумулативно съединени
иска по чл. 405, ал. 1 КЗ.
В хода на производството пред СРС „ЗАД Алианц България“ АД е представило
списък с разноски по чл. 80 ГПК, като е претендирало разходи за депозит за вещо лице
в размер на 200,00 лева, както и адвокатски хонорар в размер на 1159,97 лева с вкл.
ДДС. По делото са представени доказателства за извършването на разноските –
приложени са платежно нареждане от 30.01.2023 г. за заплащане на всички задължения
към АД „В. и Б.“ съгласно Фактура № 564, както и самата Фактура № 564/16.01.2023 г.
Във фактурата е посочено, че същата се издава и за предоставените адвокатски
услугите по гр.д. № 4488/2022 г. на СРС. Видно от фактурата дължимото
възнаграждение за гр.д. № 4488/2022 г. на СРС е в размер на 966,64 лева или 1159,97
лева с вкл. ДДС.
В последното съдебно заседание своевременно ищецът Д. К. Н. е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от страна на
ответника.
В хода на производството пред СРС от страна на „ЗАД Алианц България“ АД е
депозиран чрез процесуалния представител писмен отговор на исковата молба,
становище по представени от ищеца писмени доказателства, писмена защита. Освен
това процесуалният представител се е явил в две съдебни заседания, в които са
изслушвани автотехнически експертизи. С посочените действия адвокатът е
осъществявал едновременно защита и по двата кумулативно съединени иска по чл.
405, ал. 1 КЗ.
С решението си СРС е уважил иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 1395,39
лева, като е отхвърлил втория иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2310,00 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнаграждението за адвокат се определя според вида
и броя на исковете, като за всеки иск се дължи отделно възнаграждение, независимо
от вида на съединяването.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че посочените в
НМРАВ адвокатски възнаграждения служат само като ориентир и не са с обвързващ
характер за съда. Тоест присъжданите адвокатски възнаграждения трябва да се
8
определят от съда след съобразяване на вида на спора, интереса, вида, качеството и
количеството на извършената от процесуалния представител работа. В този смисъл е
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС
Въззивният съд намира, че с оглед на правната и фактическата сложност на
делото, положените от адвоката усилия и вида на защитаваното право в процеса, за
всеки от исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се определи с оглед на възражението за
прекомерност адвокатско възнаграждение в размер на по 400,00 лева или по 480,00
лева с вкл. ДДС.
Възнаграждението в случая се определя с включено ДДС, доколкото
ангажираното с процесуалната защита адвокатско дружество – АД „В. и Б.“, е
регистрирано по ЗДДС. След заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и
ако бъде поискана, се присъжда изцяло при благоприятен за страната изход. В
изложения смисъл са Определение № 279/29.06.2022 г. по ч.т.д. № 1380/2021 г. на II
Т.О. на ВКС, Определение № 309/30.09.2020 г. по ч.т.д. № 1065/2020 г. на I Т.О. на
ВКС, Определение № 2281/16.08.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на I Т.О. на ВКС и
други.
Тоест общият размер на разноските на „ЗАД Алианц България“ АД пред СРС
следва да се определи на 1160,00 лева (2 * 480,00 + 200,00 = 1160,00). Предвид
уважената и отхвърлената част от исковете на „ЗАД Алианц България“ АД следва да
се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 760,08 лева.
В този смисъл определението по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, в
която е отменено решението в частта за разноските, присъдени на „ЗАД Алианц
България“ АД, за сумата над 626,32 лева до 760,08 лева. В останалата част
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски за
въззивното производство има въззиваемият „ЗАД Алианц България“ АД. Същият е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер на 637,20 лева с вкл. ДДС, както и разноски за заплатена
държавна такса в размер на 15,00 лева.
По делото е представена Фактура № 662/01.12.2023 г. за предоставени
адвокатски услуги, вкл. за изготвяне на отговор на въззивна жалба и осъществяване на
процесуално представителство във връзка с обжалване на решение по гр.д. №
4488/2022 г. на СРС, щета № 18-0300/19/777/503045. Фактурата е за общата сума от
9665,95 лева с вкл. ДДС, като видно от нея адвокатското възнаграждение по повод
обжалването на решението по гр.д. № 4488/2022 г. на СРС е в размер на 531,00 лева
или 637,20 лева с вкл. ДДС.
Представено е и платежно нареждане от 05.01.2024 г., с което от въззиваемия е
заплатена сумата от 9665,95 лева съгласно Фактура № 662/01.12.2023 г.
Тоест разноските за адвокатско възнаграждение са доказани и подлежат на
присъждане в цялост. В хода на производството няма отправяно възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на Д. К. Н..
Съдът изрично посочва, че разноски не се дължат във връзка с разгледаната
частна жалбата, подадена от „ЗАД Алианц България“ АД, подадена по реда на чл. 248
ГПК. Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение
на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски пред
първоинстанционния съд. В този смисъл настоящото производство, в което е
разгледана частната жалба, е само способ за защита срещу неправилното присъждане
9
на разноски, без да се разрешава по същество спор между страните. Поради това чл.
81 ГПК не намира приложение. В изложения смисъл е трайната практика на ВКС,
според която в производство относно дължимостта и размера на разноските не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски – така Определение №
489/17.10.2017 по ч.гр.д. № 3926/2017 на IV Г.О. на ВКС, Определение №
393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на III Г.О. на ВКС и други.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14241/22.08.2023 г., постановено по гр.д. №
4488/2022 г. на Софийски районен съд, 169 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Д. К. Н. срещу „ЗАД Алианц България” АД иск с правно основание чл.
405 КЗ за осъждане на „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на Д. К. Н. сумата от
2310,00 лева, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ 530”, рег. № *******, по щета № 0300/19/777/503045.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17074/20.10.2023 г. по гр.д. № 4488/2022 г. на
СРС, 169 състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлено искането на Д. К. Н. за присъждане на законна лихва върху отхвърлената
главница от 2310,00 лева, считано от датата на исковата молба – 28.01.2022 г., до
окончателното изплащане.
В останалата част допълнителното решение като необжалвано в
законоустановения за това срок е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение № 37373/20.10.2023 г. по гр.д. № 4488/2022 г. на СРС,
169 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, В ЧАСТТА, в която за сумата над
626,32 лева до 760,08 лева е отменено Решение № 14241/22.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 4488/2022 г. на Софийски районен съд, 169 състав, в частта за разноските,
присъдени на „ЗАД Алианц България“ АД.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37373/20.10.2023 г. по гр.д. № 4488/2022 г. на
СРС, 169 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, В ЧАСТТА, в която е отменено
Решение № 14241/22.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4488/2022 г. на Софийски
районен съд, 169 състав, в частта за разноските, присъдени на „ЗАД Алианц България“
АД, за горницата над 760,08 лева до пълния присъден с решението размер от 874,83
лева.
В останалата част определението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, ателие,
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „ЗАД Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, сумата от 637,20 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11