Р Е Ш Е Н И Е
№
260021
/13.08.2020
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 254 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК,
образувано по предявен от М.М.а.О. против В. * В. и П.Р.В. иск с правно
основание чл. 535 ТЗ, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да заплатят на М.М.А.О. сума в
размер на 4 500 лева, представляваща задължение по запис на заповед от
10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Разпореждането за връчване на препис от исковата
молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор
на ответниците, които са получили лично съобщенията. Същите са предупредени за
последиците по чл. 41 ГПК, но въпреки това не са намерени на адреса след
множество посещения от длъжностното лице по призоваването и не са посочили нов
адрес, поради което съдът е приел, че са редовно призовани за съдебно
заседание.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното
заседание е предприето оспорване. Ответниците не се явили в първото заседание
по делото. Не са направили и искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответниците са били указани
последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът твърди, че на 10.09.2019 г. ответницата В.В. е издала менителничен ефект - запис на заповед, с който,
в качеството си на издател, безусловно се е задължила да заплати на ищеца сума
в размер на 4 500 лева, с падеж на задължението - 29.11.2019 г. Счита, че
съдържанието на издадения запис на заповед притежава
всички необходими реквизити,
изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ. Заявява, че задължението по процесния
менителничен ефект било авалирано, при условията на издаването му, в съответствие
с чл. 484 ТЗ от ответника П.В.. Намира, че следва да се приеме, че
поръчителството е по отношение издателя В. Русенова В., тъй като в текста на
заповедта не е изрично посочено за кого се поръчителства и следователно е
налице презумпцията на чл. 484, а.. 3 ТЗ. Изтъква, че поръчителят отговаря
солидарно за заплащането към приносителя на менителничния ефект. Твърди, че
въпреки настъпването на падежа на записа на заповед на 29.11.2019 г., до
настоящия момент сумата, за която същият е издаден не е изплатена на поемателя
от издателя или от авалиста. Съобразно изложеното ищецът моли за уважаване на
предявения иск, като претендира и заплащането на направените по делото
разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и
правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад,
връчен на страните с Определение № 4814 от 31.03.2020 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал
от съда да постанови неприсъствено решение.
Ответниците не са упражнили право на защита.
По делото е представено писмено доказателство –
запис на заповед от 10.09.2019 г. с падеж 29.11.2019 г., издаден и подписан от
ответницата В.В. и авалиран
от ответника П.В. за сумата от 4 500 лв., подписите на които са нотариално
заверени.
Ответниците не са оспорили тези твърдения, нито
представеното писмено доказателство.
Претенцията срещу издател и авалист
за солидарно заплащане на дължима сума по запис на заповед с настъпил падеж, съдът
намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло
в предявения размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване
на исковата молба.
По тези съображения, съдът установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на
разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК /представен в съдебно заседание/,
кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания по
повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78, а..
1 ГПК сумата в общ размер от 730 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
а.. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В. * В., ЕГН ********** и П.Р.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.М.а.О.,
ЕГН **********,*** 500 лв. /четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща задължение по издаден от В. * В. и авалиран от П.Р.В. Запис
на заповед от 10.09.2019 г., с падеж 29.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. * В., ЕГН ********** и П.Р.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.М.а.О., ЕГН **********,***, сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/,
представляваща извършени от ищеца разноски в производството, на основание чл.
78, а.. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, а.. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: