№ 17
гр. П., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500795 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. по гр. д.№ 4095 по описа на съда за 2022
година е осъдено дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с
ЕГН **********, сумата 15290 /петнадесет хиляди двеста и деветдесет/лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в претърпени
болки и страдания и неудобства в ежедневието, в резултат от травма -
счупване на прешлен, контузия на главата, тазобедрената става и коляното,
ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването на вредите -
26.03.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен
иска за разликата над 15290 лева до претендираната сума 60000 лева, от които
за разликата от 15290 лв. до 18750 лв. - като погасен чрез прихващане със
застрахователно обезщетение, изплатено от "Метлайф Юръп" д.а.к. - клон
България по застраховка, сключена от работодателя, и за разликата над 18750
лв. - като неоснователен.
Осъдено е дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН
**********, сумата 1966,38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест лева 38
ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
1
трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в разходи
за лечение и рехабилитация след получената травма - счупване на прешлен,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 22.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на главницата.
Осъдено е дружеството „Екоинвест" ЕООД да заплати по сметката на
съда държавна такса в размер 690,26 лв.; на Г. Н. Г. разноски по делото в
размер 1517,71 лв.
Осъден е Г. Н. Г. да заплати на „Екоинвест" ЕООД разноски по делото в
размер 5012 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Г. Н., в частта ,с която
предявения иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
26.03.2021г. - датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на
обезщетението, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15290 лева
до предявения размер от 60 000 лева, ведно със законна лихва от 26.03.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която
ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответната застрахователна
компания за сумата от 5012 лева, като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано.
Определения размер бил несправедлив. Съдът обсъдил и взел предвид
само една част от установените по делото обективни обстоятелства, като друга
част неправилно приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил.
Обстоятелства, от значение за определяне на размер на обезщетението, които
съдът не е обсъдил били сериозността на травмата - фракура на 12 последен
гръден прешлен и контузия на главата. Съдът не отчел в своето решение
достатъчно, че фрактурата на Тх 12 е лекувана оперативно - под обща
анестезия и е поставен в прешлена гръбначен цимент ,както и консервативно
- медикаментозно. Вещото лице приело, че според него, травмата е изиграла
отключващ момент за появата на дископатия или дискова херния на Л4 и Л5.
В областта на счупването , според вещото лице тялото на Тх 12 е снижено,
налице е торако-лумбална кифоза с пик Тх 12. Според вещото лице имало
торакална и лумбална остеохондроза. В тази връзка били оплакванията от
болки при промяна на времето. Установено било при прегледа ,че ищецът има
болки при ходене и при навеждане в зоната на Л4, Л5 в дясно. Според вещото
лице, необходимо е да се уточни диагнозата и лечението от специалист
невролог за патология ниско в кръста. Вещото лице, изготвили СМЕ е
специалист по Ортопедия и травматология и самия експерт посочил, че по
въпросите, досежно настъпили усложнения от счупването на Тх 12, следва да
се произнесе невролог, тъй като не са от неговата компетентност.
Съдът неправилно отказал да допусне експертиза от невролог, за да се
установи какви са последиците и усложненията от причинените на ищеца
травматични увреди.Следва тук да се посочи, че пред въззивната инстанция
2
не е направено искане за събиране на доказателства при условията на чл.266
ал.3 от ГПК. Съдът не отчел в пълнота и причинените неудобства и
неблагоприятни промени и последици в живота на пострадалия, вида и
характера на всички увреди, непосредствената опасност за живота му - не се
обсъждани и не са взети предвид вида и характера на всяко едно от
причинените травматични увреди (контузия на главата и счупване на Тх 12 -
последен гръден прешлен), последици за организма на мъжа, който е бил
активен човек преди настъпване на инцидента. Травмите са наложили
извършване на тежка операция под обща интубационна анестезия,
продължила няколко часа, При определяне на справедливия размер на
обезщетение, съдът неправилно приел, че периода на възстановяване бил 4-5
месеца. В заключението си и в обясненията в съдебно заседание експерта
обяснил ,че поне 4-5 месеца, пострадалият е бил изцяло зависим от близките
си във всички аспекти на живота си, а възстановителния период е около 1
година ,при обичаен ход на оздравителния процес.
Съдът неправилно интерпретирал показанията на св. Н.Т., баща на
ищеца, който установява, че 3 месеца се е грижил поС.но за него, като оставал
да спи у ищеца. През първия месец било много трудно ,тъй като ищецът
изобщо не можел да се движи и се налагало използване на памперси.
Според този свидетел след инцидента Г. се променил , вече не бил този
човек, затворил се и спрял да излиза с приятели. Тези показания били
последователни, непротиворечиви и житейски логични и следвало да бъдат
съобразени от съда.
Съдът погрешно приел, че нямало остатъчни последици, въпреки, че
такива са посочени от вещото лице в СМЕ. Не бил съобразен дългия период на
възстановяване - около 1 година, като през първите 3 месеца, ищецът е бил на
легло и изцяло е бил зависим от грижата на близките си.
Ищецът не се бил възстановил напълно от травмите , което не било взето
предвид от първоинстанционния съд.
Определеното обезщетение било несправедливо и не възмездявало
търпените от ищеца вреди. Несправедлив бил определения размер от 25 000
лева, като и неоснователно бил редуциран ,като съдът е приел съпричиняване
в размер на ¼ и приспаднал 3640 лева, за да се достигне до присъдената сума
от 15290 лева. Съдът не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията.
При определяне размера на обезщетението , съдът не отчел още два
фактора - на първо място конкретните икономически условия към момента на
увреждането .След месец март 2020г. настъпили силни инфлационни
процеси, и значително и неколкократно се увеличили размерите на
минималната и средната работни заплати, както за страната ни, така и в
световен мащаб. Вторият фактор бил практиката на съдилищата , с която
съдът не се бил съобразил.
Позовават се на съдебна практика по сходни казуси.
3
Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия Г., изразяващо се в проява на груба небрежност при извършване
на дейността, за която е назначен по трудов договор. Ищецът бил назначен
като шофьор при ищеца и нямал допълнителни задължения. В експертизата
си и вещото лице посочило ,че камиона и контейнера имат система за
обезопасяване, но тя изисква за част от функциите й специални квалификация
на кранист, с каквато квалификация ищецът не разполагал. А за една от
функциите на обезопасителната система, е необходимо обучение, Не било
установено по делото такова обучение да е извършено от страна на ответника.
Представените инструктажи нямали отношение към този въпрос. Съдът
погрешно приел, че в тази ситуация, ищецът е могъл да пусне
стабилизаторите, които са част от мулилифт системата, за която се изисква
специална квалификация на кранист.
От показанията на свидетеля – очевидец- багерист, било видно ,че
ситуацията се е развила много бързо.
Изяснено било от експерта по делото ,че основната причина за
произшествието е неправилното натоварване на контейнера на камиона и
съответно невъзможността да бъде разтоварен.
Решението не било съобразено със съдебната практика , според която,
за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответното
дружество, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Само обстоятелството, че пострадалият не е
използвал наличните на камиона обезопасителни системи не водело до извода
за проявена груба небрежност от негова страна, нито до съпричиняване на
вредосносния резултат .
На следващо място, съдът неправилно приел, че по делото било
доказано, че на пострадалият е заплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка “трудова злополука”. Касаело се за доброволно , а
не задължително застраховане и не следвало да бъде приспадано платеното ,
доколкото покрива други рискове .Не били представени доказателства в
подкрепа на това твърдение на ответника. На ищеца не било платено
обезщетение по застраховка “Трудова злополука“.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете
уважени в пълен размер ,излагат се доводи и относно разноските ,като
претендира такива - адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В дадения от съда срок е постъпила писмена защита , в която са развити
същите доводи.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Ответникът по исковете не оспорва ,че на 26.03.2021 год. е настъпила
4
злополука с ищеца, че същата е призната за трудова от НОИ.
Считат определеното от съда обезщетение в размер на 25 000 лв. за
неотговарящо на обективните критерии за справедливост.
Ищецът имал предходно заболяване на кръста и левия крак, което
обстоятелство било установено въз основа на медицинската документация и
обсъдено от експерта по делото.
Оспорват твърденията ,че в резултат на инцидента ищецът получил
посочените във въззивната жалба увреждания.
Установено било от събраните по делото доказателства, че ищецът не е
спазвал предписаните му следболнични терапии. Според заключението на
експерта след изписването ищецът не е имал болки и страдания.
Обобщават доводите си : Ищецът е имал заболяване на гръбнака и левия
крак преди инцидента, бил е неколкократно лекуван от личния му лекар, а
също така и насочван към специалист невролог, именно във връзка с неговите
поС.ни оплаквания за болки в гръбнака, появили се преди злополуката. Тези
негови предходни заболявания и произтичащите от тези заболявания
влошаване на здравето и морални страдания, обаче не се намират в пряка и
непосредствена последица от процесната трудова злополука. Гръбнакът го е
болял много преди инцидента, поради тази причина е ходил и на преглед при
личния лекар. След инцидента обаче не отива на физиотерапия, защото не го
боли, отива едва след шест месеца, което води до извод, че след инцидента е
нямал болки в гръбнака, а появилите се такива след шест месеца не са от
злополуката, а от негово предходно заболяване.
Считат, че показанията на бащата на ищеца като свидетел, следва да се
преценяват с оглед чл.172 от ГПК.
Претендираното обезщетение било завишено.
Още с отговора на исковата молба ответникът направил възражение за
съпричиняване.
Считат, че пострадалия е проявил груба небрежност, изразила се в липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност.
От представените доказателства се установявало ,че ищецът е
разполагал с необходимата квалификация за управление на процесния товарен
автомобил, в това число и квалификация да борави с лифтком устройството за
разтоварване на товари.
На ищеца бил проведен инструктаж . Анализирайки показанията на
свидетеля П. и заключението на експерта ,правят извод ,че ищецът въпреки ,че
е могъл ,не е предприел необходимите действия, за да предотврати
злополуката.
В този смисъл били и показанията на св. Секулов, който предупредил ,
че товарът в контейнерът е неравномерно разположен и следва да се
5
предприемат действия за предотвратяване на инциденти. Въпреки това
ищецът не е приел предложената от него помощ с багера да уравновеси
товара, като го разположи равномерно в контейнера. Напротив, заявил
категорично, че не иска неговата помощ, знае как и може да се оправи сам.
Ищецът е работил с този камион отдавна и бил напълно наясно каква е
функцията на стабилизаторите, както и обстоятелството, че при разтоварване
на товар от камиона, спускането на стабилизаторите е абсолютно
задължително. Въпреки това при процесния инцидент ищецът съзнателно
пренебрегнал основно правило за безопасност и забраната - да не се
предприема сваляне на натоварения контейнер от камиона преди спускане на
стабилизаторите. По този начин ищецът сам се отклонил от правилата, които
е знаел, не е извършил спускане на стабилизаторите, което на практика е
могло да предотврати злополуката.
Излагат доводите си за това ,че поведението на служителя следва да
бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на
дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като от
обстоятелствата става несъмнено ясно, че определени негови действия могат
да доведат до обръщане на камиона и до настъпване на злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от шофьора действия в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност
/контролирането натоварването на контейнера, разположението и укрепването
на товара, спускането на статичните хидравлични стабилизатори при
разтоварване/, както и в нарушение с проведените от работодателя
инструктажи за работа.
Претендират разноски.
В отговора не се излагат доводи по повод оплакването във въззивната жалба
,че неправилно е извършено приспадане на получено застрахователно
обезщетение.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Екоинвест“ ООД. Решението е
обжалвано в частта , с която „Екоинвест’’ ЕООД, с ЕИК ********* е осъдено
да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********, сумата 15 290 /петнадесет хиляди
двеста и деветдесет/лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и неудобства в ежедневието, в
резултат от травма - счупване на прешлен, контузия на главата, тазобедрената
става и коляното, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването
на вредите - 26.03.2021г.. до окончателното изплащане на главницата и
осъдено дружеството Екоинвест” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Г. Н.
Г. с ЕГН **********, сумата 1 966.38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест
6
лева 38 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в
разходи за лечение и рехабилитация след получената травма - счупване на
прешлен, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска -
22.12.2022 г., до окончателното изплащане на главницата.
По отношение на имуществените вреди не са изложени никакви доводи в
насрещната жалба.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло.
Доводите в насрещната жалба относно несправедливостта на
присъденото обезщетение са напълно идентични с тези , изложени в писмения
отговор.
Въпреки ,че правят искане за отхвърляне исковете изцяло в насрещната
жалба излагат и доводите си относно наличие на груба небрежност от страна
на ищеца и съответно наличие на основание за намаляване на обезщетението
по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Считат ,че съпричиняването е в много по-
висока степен от приетата от първоинстанционния съд. Съображенията в
жалбата отново са идентични с тези в писмения отговор.
Постъпил е отговор от Г. Г. на насрещната въззивна жалба.
Оспорват се оплакванията ,че обезщетението е несправедливо завишено
, както и ,че ищецът е имал предходно заболяване. Нямало доказателства за
това ,като преди злополуката той бил напълно работоспособен. След
злополуката ищецът изпълнявал предписанията за лечение.
Във връзка с изложеното в насрещната жалба отново са изложени
обстоятелства относно характера на уврежданията и продължителността на
възстановителния период.
Ищецът счита ,че не е проявена груба небрежност от негова страна ,
което да предполага намаляване на обезщетението в какъвто и да е размер.
Повторени са доводите относно този въпрос , подробно изложени във
въззивната жалба на ищеца.
По молба на ищеца по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение
№ 1869 от 26.06.2024 година , с което е изменено решение № 180/12.02.2024 г.,
постановено по делото в частта му относно разноските , като е отменено
решението в частта, в която ответникът "Екоинвест" ЕООД е осъден да
заплати на ищеца Г. Н. Г. разноски по делото в размер 1517,71 лв. и вместо
това е осъден ответника "Екоинвест" ЕООД да заплати на М. И. Д., адвокат от
7
Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА
в размер 1885,48 лв. Оставено е без уважение искането за изменение на
решението в частта му за разноските, присъдени в полза на "Екоинвест"
ЕООД, дължими от ищец Г. Н. Г..
Против това решение е постъпила частна жалба / наречена „молба“/ от
процесуалния представител на ищеца.
Искът за неимуществени вреди бил уважен в размер на 25.48 % и
съответно отхвърлен на 74.52 %. Размерът на адвокатско възнаграждения при
материален интерес от 60 000 лева възлизало на сумата от 5450 лева.
Съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди, присъдената
сума 5012 лева била прекомерно завишена, с оглед правната и фактическа
сложност на делото, броя на съдебните заседания и извършена работа,
Претендира намаляването и на 4061 лева. Моли определението да бъде
отменено и отхвърлена претенцията за разноски , а ако има доказателства за
сторени такива да се присъдят в размер на 4061 лева.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да
се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата си молба срещу Екоинвест” ЕООД с ЕИК ********* ищецът
Г. Н. Г. с ЕГН ********** твърди, че работил като шофьор на товарен
автомобил във фирма “Екоинвест” ЕООД в гр. П.. Постъпил на работа на
23.06.2020 г., на длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и над 12
тона”.
На 26.03.2021г., около 12.30ч., Г. се опитвал да свали контейнер от
тежкотоварния автомобил , неправилно разположен , за да се натовари
равномерно, но камионът се наклонил и обърнал, затиснал го и му причинил
увреждания.
Счупен бил ТХ - 12 гръбначен прешлен, лекуван оперативно.
Извършена била операция - вергебропластика с костен цимент на
фрактурирания прешлен. Поради тази травма ищецът бил неработоспособен
1 година и до момента на предявяване на иска. Изпитвал силни болки и
страдания.
Имал контузия и на дясно коляно, изразяваща се в оток,
кръвонасядания, ограничен обем на движения през първите 3 месеца.
След инцидента пострадалият бил откаран и приет по спешност в
МБАЛ гр. П., където е извършена операция на гръбначния прешлен.
8
Поставена била стерилна превръзка и е обездвижен с корсет, който Г. носи
първите 12 месеца след инцидента.
Превръзката и конците били свалени на 14 ден. Г. бил на болнично
лечение от 26.03.2021 г. до 30.03.2021г. Движенията на снагата били
ограничени. След извършване на операцията и поставяне на костния цимент в
прешлена, му било предписано медикаментозно лечение. След изписването от
болничното заведение, на пострадалия било предписано домашно лечение, с
препоръки за последващо провеждане на физиотерапии и рехабилитации,
които той извършил ,когато му било указано. Лечението продължило в къщи
при постелен режим през първия един месец. Първите 8 месеца ищецът
изпитвал силни болки, не можел да спи нощем, сънувал кошмари, трудно и
болезнено било преместването му.
До момента на злополуката Г. бил енергичен, работещ мъж, със забързан
ритъм на живот, издържал семейството си. След злополуката, той самия имал
нужда от грижите на своите близки и това се отразило негативно върху
неговото психическо съС.ие, ограничил контактите си и се затворил. През
първите месеци всяко преместване било болезнено.
Г. се притеснявал за своето бъдеще и това на семейството си. През
първите 3-4 месеца ищецът бил изцяло зависим от грижата на близките си,
имал нужда от чужда помощ за битово-хигиенните нужди.
И до момента изпитвал болки при ходене , ограничени били движенията
на ръката и му и често приемал болкоуспокоителни. Изпитвал болка при
промяна на времето и изтръпване на крайниците.
Получените травми го лишили от нормалния му начин на живот и му
причинявали неимуществени вреди.
На Г. били причинени и имуществените вреди, които до възлизали на
1966.38 лева.
Тези вреди се изразявали в разходи за лечение - разходи за консумативи
за извършената операция, за контролни прегледи, потребителски такси, такси
за издаване на болнични листове, за рентгенография, за медикаменти и
санитарни материали, за извършвани предписани физиотерапии и
рехабилитационни процедури в хотел, предлагащ такива процедури, за
закупуване на гръден корсет .
Злополуката била призната за трудова по надлежния ред с разпореждане
с № 5104-15-188/07.07.2021г.
За работодателят възникнало задължение за обезвреда на основание
чл.200 от КТ.
Вследствие на трудовата злополука ищецът бил нетрудоспособен една
година.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати 60 000 лева
/шестдесет хиляди/ лева, обезщетение за търпени неимуществени вреди,
9
представляващи болки и страдания, причинени на Г. Н. Г. с ЕГН **********,
вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на трудовата злополука - 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; 1966.38 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски , включително и адвокатски хонорар.
В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Ответникът – работодател оспорва исковете.
Оспорват механизма на настъпване на инцидента, оспорват твърденият
относно вида и характера на причинените увреждания и наличие на
причинно-следствена връзка.
Оспорват твърдените в исковата молба обстоятелства, че камионът,
който е управляван от ищеца, го е затиснал. В Разпореждането на НОИ се
било посочено , че ищецът е бил в кабината на камиона, усетил силна болка в
главата и кръста и трудно успял да се измъкне. Така от изложеното в исковата
молба не се установявала причинно-следствената връзка между твърдения
настъпил инцидент и механизма на получените травматични увреждания.
Правят възражение за съпричиняване , поради допусната груба
небрежност, от ищеца.
По силата на трудов договор ищецът изпълнявал длъжността „Шофьор
на товарен автомобил 12 тона и над 12 тона“. Товарният автомобил бил тип
„Мултилифт“.
В ответното дружеството били утвърдени Инструкция за безопасна
работа на шофьори, утвърдена от Управителя на ответното дружество;
Инструкция за безопасна работа със специализиран товарен автомобил тип
„Мултилифт" и Инструкция за безопасна работа при товаро-разговарни
дейности. На ищеца бил проведен инструктаж /начален и периодичен/ на
работното място и извънреден инструктаж, което било видно от Книга за
инструктаж на работното място и Книга за извънреден инструктаж,
приложени към Протокол № 8/22.06.2021 год. на НОИ - ТП П.. В Инструкция
за безопасна работа на шофьори в т. 4, предл. 10 било предвидено задължение
на шофьора да контролира натоварването, разположението и укрепването на
товара, както и други задължения и предписания за безопасна работа при
изпълнение на възложената му работа. Задължение на ищеца било да следи
процеса по натоварването на контейнера, като контролира разположението на
товара в контейнера и при неправилното позициониране на товара в
контейнера, да изиска от багериста на фирма „Гимел" да разположи товара в
контейнера равномерно, за да не се допусне наклоняване на камиона след
натоварване на контейнера. Проявявайки груба небрежност, ищецът отишъл
на площадката за товарене едва след разполагането на товара в контейнера,
10
без да е контролирал самия процес на натоварване на товара в контейнера.
Без да провери разположението на товара в контейнера, качва
контейнера на камиона в отсъствие на багериста от фирма „Гимел“ и тръгва.
Малко след това бил видян от багериста на фирма „Гимел“ , който забелязва,
че камионът е наклонен наляво, поради което го спира. Багеристът му
предлага: да отвори вратите на контейнера и да го разтовари, без да
предприема сваляне на контейнера, тъй като е възможно да се обърне
камионът. Ищецът игнорира тези предпазни мерки и решава сам да свали
контейнера. Тогава багеристът му предлага втори вариант на предпазване от
обръщане на камиона: да придържа камиона с кофата на багера, за да не се
обърне, докато трае разтоварването на контейнера. Ищецът пренебрегва и
това предложение, проява самонадеяност и разчита, че камионът няма да се
обърне, въпреки че е налице очевидна опасност за това и решава да
предприеме разтоварване. Тези обстоятелства се установявали от багериста
З.С.. В такъв смисъл били и неговите обяснение в производството по
установяване на трудовата злополука пред НОИ - П.. В тази ситуация ищецът
следвало да се консултира с прекия си ръководител в „Екоинвест“ ЕООД С.Й.
П. ,в какъвто смисъл бил и инструктажът за безопасност при работа. Тези
обстоятелства се потвърждавали и от показанията на С.Й. П., дадени в
производството по установяване на трудовата злополука пред НОИ - П.. Този
свидетел установил ,че при разтоварване на контейнера, ищецът не е спуснал
статичните хидравлични стабилизатори против преобръщане, като според
свидетеля спускането им е щяло да предотврати настъпването на злополуката.
Пострадалият Г. Г. нарушил правилата за безопасност на труда , като не е
присъствал на натоварването на контейнера, не е упражнил контрол на
процеса на товарене, не е проверил начина на ситуиране на товара в
контейнера, пренебрегнал е съветите и инструкциите на багериста , не
поискал поиска инструкция от прекия си ръководител и не спуснал статичните
хидравлични стабилизатори против преобръщане, каквито са инструкциите за
безопасност.
Пренебрегвайки правилата Г. проявил самонадеяност считайки , че ако
възникне подобен проблем, той ще бъде в съС.ие да го предотврати. Тоест в
случая пострадалият сам се поставил в ситуация на повишен за живота и
здравето си риск, поради което с поведението си е проявил груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, което давало основание за намаляване на
дължимото му обезщетение.
Оспорват иска по размер , като считат, че е прекомерно и необосновано
висок, не отговарят на реално претърпените вреди от ищеца . Получената
травма и свързаните с нея оздравителни процеси приключили в рамките на
нормално предвидените за такава злополука медицински срокове, като нямало
каквито и да било усложнения или посттравматични остатъци.
При правилно лечение и рехабилитация последиците от травмата
следвало да бъдат преодолени за по-кратък период от 2 месеца. Намират за
11
възможно да има медицински данни за съпътстващи заболявания.
Усложнения и последици от травмата нямало.
Поради наличието на съпричиняване при допусната груба небрежност
(липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност), отговорността на
работодателя следвало да се намали до степен да освободи ответника от
заплащане на обезщетение, респективно да се признае голям процент
съпричиняване от страна на ищеца при определяне на обезщетението.
На основание чл. 200, ал. 4 КТ са направили възражение за намаляване
на дължимото обезщетение с полученото от ищеца застрахователно плащане в
размер на 3 460.00 лева по застрахователна полица по застраховка „Трудова
злополука на работник/служител“ от Застрахователно дружество „МетЛайф
Юръп д.а.к. - клон България“ Сумата била преведена по сметка на ищеца,
видно от изпратен от застрахователя имейл.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото , установява се и от събраните писмени
доказателства ,че ищецът Г. е работил по трудов договор от 23.06.2020 година
при ответника на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и над 12
тона“.
На 1.03.2022 година трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
по взаимно съгласие на страните по договора.
Обявено е за безспорно по делото , установява се и от представените
писмени доказателства , че на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване декларираната злополука вх. № 5101-15-93 от 02.04.2021 г. на ТП
П. от осигурителя “Екоинвест” ЕООД, гр. П. ,станала с Г. Г. - ЕГН **********
на 26.03,2021 г., е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
КСО.
В разпореждането са приети следните обстоятелства , при които е
станала злополуката:
„В деня на злополуката Г. Н. Г. е бил изпратен на обект ОК “ГИМЕЛ”, с.
З. за да извършва превоз на товари. Извършил е един курс до сметището на с.
К.Д., където разтоварил контейнера и се е върнал обратно в ОК “ГИМЕЛ” АД,
с. З.. Свалил е контейнера на земята, за товарене, след което същият бил
натоварен с пръст. Пострадалият е вдигнал контейнера и видял, че той се е
наклонил наляво. Въпреки това г-н Г. е тръгнал, но изминал няколко метра и е
спрял, тъй като е усетил, че контейнера не е натоварен добре. Съгласно
писмени показания на г-н Г., същият е уведомил “тракториста”, че не е
натоварен добре контейнера и че ще го свали, за да го разтовари и натовари
равномерно. Започнал е да спуска контейнера на земята, но камионът се е
наклонил и се е обърнал на ляво.
Г. Г. е бил в кабината на камиона, усетил е силна болка в главата и кръста
12
и трудно е успял да се измъкне от кабината. Първа помощ му оказали
багеристът и медицинската сестра, след което пострадалия е бил
транспортиран в МБАЛ П..“
Относно обстоятелствата , при които е настъпила злополуката са
събрани гласни доказателства.
Проведен е разпит на св.Секулов, който е очевидец на инцидента ,работи
като багерист и не в трудови правоотношения с ответното дружество. Този
свидетел установява ,че като багерист е товарел отпадъци – зелена маса в
контейнери ,които после товарните камиони са извозвали. В деня на
злополуката той натоварил контейнер ,като камиона го нямало на място. След
като напълнил контейнера свидетелят започнал да товари други два по-малки
камиона. След около 20-30 минути се появил камиона, като свидетелят видял
,че е наклонен на ляво. Свидетелят свирнал да спре камиона ,за да се
предприемат някакви действия по отношение на товара. Шофьорът спрял и му
било предложено да се предприемат някакви действия ,за да не се получи
проблем по пътя. Предложили му няколко варианта /присъствали и други
хора/ ,но шофьора не отговорил ,влезнал в кабината и очевидно решил сам да
се справи. Много бързо вдигнал контнейнера и докато свидетелят се обърнал
камиона бил паднал на страни. Този свидетел бил на 10-15 метра и видял , че
докато се вдигне контейнера камиона паднал. Събрали се хора и се обсъждало
,че има стабилизиращо устройство на камиона , което не било използвано ,
като този свидетел не е наясно с устройствата за безопасност на този вид
автомобили. Според него е обичайна практика да се товари контейнера преди
да е дошъл камиона.
При обръщането на камиона се събрали хора ,за да помогнат на шофьора
,ако е пострадал.
Шофьорът излезнал от първия прозорец , който бил счупен и бил
наплискан с вода ,като не се оплакал .
Свидетелят С. П. работи в ответното дружество като ръководител отдел“
Транспорт“. Преки впечатления за инцидента този свидетел няма , научил от
други лице ,че камион се е обърнал. Веднага отишъл на мястото на инцидента
и видял камиона , който бил полегнал на една страна- надясно. Шофьора го
нямало. При огледа констатирал ,че при обръщането камиона е бил спрян
,като не са били използвани хидравличните стабилизатори. Те се използвали
принципно и при товарене и при разтоварване ,но на свидетеля му е известно
,че шофьорите ги избягват. Свидетелят твърди, че при постъпване на работа
всеки шофьор преминава курс на обучение .Констатирал на място ,че товарът
в товарния отсек бил концентриран от дясната страна. Присъстващите му
обяснили ,че проблеми с товара били забелязани и на шофьора било
предложено да се предприемат действия, но той не приел предложението и
предприел действия по разтоварването сам. Разтоварването на камиона се
осъществявало посредством четири ръчки от външна страна и четири
лостчета от кабината. Преценката била на шофьора как да постъпи. Лявата
13
врата на камиона била напречно смачкана , поради което свидетелят прави
извода ,че шофьора е бил е вътре в кабината. Свидетелят твърди, че ищецът е
имал нужната квалификация, удостоверена при назначаването му.
Управлявания от него камион бил автомобил със специален режим на
действие, който се саморазтоварва. Ищецът Г. работил само на този камион
около две години. Твърди че поради небрежност , за да не се бавят шофьорите
не пускат стабилизаторите на камионите.
В третото по делото съдебно заседание са представени доказателства ,
съдържащи се в трудовото досие на ищеца- заявление за назначаване на работа
, длъжностна характеристика ,карта на водач и карта за квалификация на
водач.
По делото е прието заключение на експерт с авто-техническа
компетентност. За да даде заключението си той е посетил базата на ответника
,като не е видял конкретния автомобил ,който е бил продаден , предоставен му
е снимков материал.
От предоставения му снимков материал, справка относно техническите
характеристики на товарния автомобил и оборудването на „Мултилифт“
система, техническото оборудване с което разполага автомобил „М.А." с рег.
№РВ****СК, предназначено за товаро-разтоварни работи е установил ,че
автомобила разполага с Бордови хидравличен телескопичен кран; Мултилифт
система за товарене разтоварване и превоз на контейнери и Хидравлични
стабилизатори - по един от всяка страна.
Експерта е изяснил ,че предназначението на страничните стабилизатори
е предотвратяване на опасност поради подвижност на машината дължащи се
на движещи се части на машината, предотвратяване на загуба на странична
устойчивост, преобръщане и предотвратяване на опасност при възникване на
техническа неизправност по пневматичната система на автомобила по време
на товаро- разтоварни работи.
Според него от данните по делото се установява, че преобръщането е
станало при разтоварване на контейнера пълен с неразпределен товар, който
при повдигането му с цел разтоварване, е изместил центъра на тежестта по-
високо и това е довело до преобръщане на автомобила на ляво.
Становището му е , че ако преди да започне разтоварване на контейнера
водача е пуснал страничните стабилизатори, това би предотвратило загубата
на устойчивост и преобръщане на товарния автомобил „М.А.“.
Експерта е изяснил още ,че при проектиране и изграждане на система за
товаро-разтоварни работи, се монтират командни управления от две места.
Предназначението на управленията от две места е оператора да има
необходимата видимост според спецификата на товара и терена и при
възникнала неизправност при единия пулт за управление да може да се
довърши товаро-разтоварната работа от другия пулт.
Конкретния автомобил „М.А.“ е бил оборудван с командно управление
14
извън кабината от ляво и командно управление вътре в кабината
.Заключението на експерта е ,че технически правилно е, шофьора-оператор да
извършва товаро- разтоварните работи, след спускане на страничните
стабилизатори, да управлява товара от управлението което прецени, че се
намира на безопасно място и да има видимост над товара и габаритите му.
Г. Н. Г. е имал техническата възможност да извърши разтоварването на
контейнера извън кабината.
В съдебно заседание експерта е изяснил ,че за да е кранист един шофьор
на товарно МПС, трябва да премине обучение за конкретната мултилифт
система. Тъй като в конкретния случай се касае за сменяема каросерия е
необходим само инструктаж. За използване на крановата система следва да се
премине квалификационен курс за правоспособност. Конкретния автомобил е
имал и двата вида системи - и мултилифт система, и кранова система. В
конкретния случай водачът е боравил с мултилифт системата. За работа с тази
система бил необходим само инструктаж. Стабилизаторите, като част от
оборудването на камиона, може да се използват и при мултилифт системата,
но основно са монтирани заради крановата система, като пускането им става с
една ръчка или бутон и е важно да се съобрази терена. Стабилизаторите могат
да се използват и без курс, само с конкретен инструктаж.
Заключението на експерта не е оспорено и е прието като доказателство
по делото.
По делото е приета медицинска документация ,която е съобразена от
експерта при изготвяне на заключение по делото .
За да даде отговор на поставените въпроси вещото лице д-р П. е
съобразил всички представени по делото медицински документи .
Обсъдил е Епикриза на ИЗ № **** /21г. на Г. Н. Г. , лекуван в
отделението по неврохирургия към МБАЛ-АД- П. от 26.03.2021г в 12:59ч. до
30.03.2021г. В тази епикриза има данни за проведените изследвания и
резултатите от тях , предприетата терапия и проведеното оперативно лечение.
При преглеждане здравното досие на ищеца е констатирано ,че от 02.10.20 г.
до датата на инцидента - 26.03.2021г., са регистрирани 10 прегледа и
консултации от личен лекар, невролог и физиотерапевт за „ Увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, за което е
провеждано лечение. В периода от четири месеца след инцидента не са
регистрирани медицински прегледи. На 20.07.2021г. е регистриран преглед от
личния лекар с диагноза. „ Контузия в областта на тазобедрената става“, а на
следващия ден - при ортопед с дг. „ Контузия на коляното“. От 09.09.2022г.,
до края на 2022г . са регистрирани 4 прегледа при личния лекар , три
консултации с неврохирург и две консултации със физиотерапевт с дг.„
Счупване на гръбначен прешлен в поясната област“. На 14.03.2022г.,
16.03.2022г. и 23.03.2022г . има посещение при личен лекар и гастроентеролог
с диагноза.„Гастродуоденит“,което очевидно няма отношение към спора.
Ищецът е посещавал ортопед – травматолог ,заради болки в дясното коляно.
15
Предписани са обезболяващи.
Обсъдени са от експерта амбулаторните листове и данните за проведена
физиотерапия през м. октоври 2021 година. През м. септември ищецът поради
болки в кръста е посещавал неврохирург. Направена е препоръка за
физиотерапия. Издадени са и болнични листове ,които експерта е взел
предвид.
Д-р П. е извършил и личен преглед на ищеца. При този преглед ищецът е
направил оплакване за преходни болки при промяна на времето в областта на
счупването, на кръста от дясно и десния крак до пръстите, понякога и в
областта на върха на гръдната кост. При прегледа експерта е констатирал ,че
няма видими деформации на гръбначния стълб. Не е установявена
хипотрофия на мускулатурата на крайниците. Констатирал е ,че ищецът
нормално ходи на пръсти и пети със затворени очи.
Видно е още от заключението на експерта ,че при постъпване в
неврохирургично отделение на Г. са поставени само две диагнози : Контузия
на главата и фрактура на Тх12 (последния гръден прешлен).
Според експерта тези травми кореспондират напълно с механизма на
обичайните дейности, които извършва шофьора на такъв тип товарен
автомобил. Лечението в болничното заведение е продължило пет дни , като е
било оперативно под обща анестезия и консервативно /медикаментозно - Р. ,
М., Д., К., ПВК / т.е. кръвозаместващи течности, аналгетици, средства
забавящи кръвосъсирването. След изписването е препоръчано , в рамките на
три месеца , да проведе курс на физио - и балнеолечение. От 30.03.2021г.
(датата на изписването от НХО) до 20.07.2021г. , четири месеца след
операцията на гръбначния стълб, не са регистрирани медицински прегледи и
проведено допълнително лечение. При оперативното лечение с обща
анестезия и под рентгенов контрол в тялото на фрактурирания прешлен се
инжектирал специален костен цимент, който се втвърдява за няколко минути и
стабилизира (слепва костните фрагменти) на прешлена. След 24 ч. болният се
започва да се приучава да става и ходи.
Продължаващите оплаквания на ищеца са от болки ниско в кръста ,
дясна хълбочна област, предна повърхност на десен крак достигаща до първи
пръст. Констатациите са ,че няма патологично изкривяване на гръбначния
стълб, няма палпаторна болка в областта на оперирания прешлен.
Във връзка с продължаващите оплаквания на пострадалия , експерта
сочи, че до момента на травмата Г. е имал оплаквания от гръбначния стълб
само в областта на шията, за което е провеждал лечение. При изписването не е
диагностициран синдром на долните поясни прешлени. Това е станало в
средата на м. септември. Тъй като до този момент ищецът не е имал
оплаквания от кръста в областта на Л4 и Л5 , становището на експерта е , че
травмата може да е изиграла роля на „отключващ“ момент за появата на
дископатия или дискова херния на ниво Л4 и Л5,но това е само
предположение , тъй като липсват медицински документи в шестмесечния
16
постоперативен период. От данните при проведената консултацията с д-р И. и
извършеното рентгеново изследване на шестия месец след процесния
инцидент, в съвкупност с диагностицираната преди процесния инцидент
патология на шийния отдел на гръбначния стълб, експерта прави заключение
,че ищецът страда от възрастови дегенеративни промени на гръбначния стълб ,
които не са свързани с процесната травма.
Експерта е дал отговор и на поставените въпроси във връзка с
предприето лечение ,като е дал заключение ,че използваната оперативна
техника е най-атравматичната, безкръвна, много бърза, свързана с много
малък риск от усложнения и позволява след 24 часа вертикализация на
болния, като му се позволява свободен режим , но при определени условия.
Без костния цимент тази оперативна техника не може да се приложи и
разходите за закупуването му са необходимост.
Най-силни болки е търпял ищеца по време на инцидента, , при
оказването на първа помощ, по време на транспорта до болницата и
медицинската обработка при приемането . Чувствал е и болки около
инвазивните мероприятия , като в последствие те постепенно бавно са се
редуцирали след оперативното лечение и под въздействието на изписаната и
проведена медикаментозна, обезболяваща терапия, както и от проведените
физиотерапевтечни процедури.
В резултат на травмата според експерта е възможно да има болки при
промяна на сезоните и времето. В момента Г. има болки при ходене ,
навеждане в зоната на инервация на Л4, Л5 в дясно. В областта на оперирания
прешлен няма такава.
Необходимото време за възстановяване на трудоспособността е около
една година, като няма остатъчни последици от травмата.
Заключението на експерта е ,че физическото и здравословно съС.ие на
ищеца преди инцидента нямат връзка е настъпилите телесни повреди и
възстановителния процес след тях на базата на информацията от здравните
досиета.
В съдебно заседание експерта е обяснил ,че по думите на ищеца в
периода след операцията ищецът не е ходил на прегледи и предприемал други
действия ,тъй като имал болки. Споменал пред експерта за падане , при което
се ударил в областта на тазобедрената става и гърдите.
Според обясненията на експерта в съдебно заседание след такава
операция не са били необходими болнични повече от 8 месеца. Ищецът е
ползвал болнични повече от една година ,поради оплакванията за изтръпване
на левия крак и болки в кръста. Уточнил е още ,че синдромът на
радикулопатия на шията е лекуван преди инцидента медикаментозно и с
физиотерапия, преди инцидента. В анамнезата още през февруари 2021 г. в
амбулаторния лист личният лекар е споменал болки в Л4 и Л5,тоест
оплаквания свързани с кръста, е имало още преди инцидента.
17
Според експерта може травмата да е отключващ момент на патологията
в долната част на гръбнака, защото при тази травма се получава рязка флексия
на гърба и оттам чупи прешлена, флексията засяга и други структури, не само
този прешлен,но очевидно става дума за възможност , а не за наличие на
сигурна причинно – следствена връзка.
Становището на експерта е ,че ако ищецът е провел физиотерапия е
следвало да има облекчение на съС.ието. В съдебното заседание експерта е
дал разяснени и във връзка с проведените процедури ,като сочи, че те касаят
оплакванията за болки по целия гръбначен стълб ,като физиотерапия и
лечебна физкултура са правени шест месеца след инцидента.
За да установи претенцията си ищецът е ангажирал гласни
доказателства – проведен е разпит на св.Ташев - негов баща.
Този свидетел твърди, че денонощно се е грижел за ищеца един месец
,като синът му не е могъл да става от леглото. Около три месеца Г. имал
нужда от грижи, като през целия период ,в който бил в къщи имал оплаквания
от болки. Предписан му бил колан за болките в кръста. Свидетелят сочи, че
ищецът станал по-затворен, поС.но се оплаквал от болки.
По отношение на претенцията за имуществени вреди ,съдът не е
изложил подробни мотиви. Приел е, че са представени са писмени
доказателства за разноските по лечението и рехабилитацията, които не са
оспорени и съдът не ги е подложил на съмнение по вид или
размер.Представени са доказателства за заплащане на необходимия за
оперативното лечение костен цимент , както и фискални бонове за разходи за
прегледи ,закупуване на консумативи и разходи по пребиваване в хотел.Тези
доказателства не са оспорени от ответника.
Претенцията за имуществени вреди е уважена от първоинстанционния
съд , така , както е заявена ,като не става ясно , поради липса на мотиви дали
съдът е отчел приетото от него съпричиняване.
Насрещната жалба ,в която е посочено ,че се обжалва решението и в тази
част е бланкетна и не са изложени никакви доводи.
Обстоятелствата на които ищецът основава претенцията си са -разходи
за лечение - разходи за консумативи за извършената операция, за контролни
прегледи, потребителски такси, такси за издаване на болнични листове, за
рентгенография, за медикаменти и санитарни материали, за извършвани
предписани физиотерапии и рехабилитационни процедури в хотел, предлагащ
такива процедури, за закупуване на гръден корсет .
При така приетата фактическа обстановка,съдът намира ,че предявеният
иск с правно основание чл.200 от КТ е доказан по основание.
Безспорно е ,че ищецът е работил по трудов договор при ответника и е
претърпял трудова злополука – призната по надлежния ред за такава.
В резултат на причинените му увреждания е бил временно
нетрудоспособен и търпял болки и страдания.
18
Въпросите ,поставени от страните ,както в първоинстанционото ,така и
във въззивното производство ,касаят приложението на чл.201 от КТ и
съответно прилагането на чл.52 от ЗЗД.
По възражението за прилагане на чл.201 от страна на ответника:
Очевидно е ,че не е налице хипотезата на чл.201 ал.1 от Кт , макар
работодателят да оспорва иска изцяло.Не се излагат твърдения за причиняване
умишлено на увреждането от страна на работника.
Всъщност се подържа ,че са налице условията на чл.201 ал.2 т.1 от КТ за
намаляване отговорността на работодателя ,тъй като работника е допринесъл
за причиняване на вредите , проявявайки груба небрежност.
Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са
критериите за намаляване на обезщетението. Преценката за намаляването на
размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. Във всички
случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на
увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат.
Въззивната инстанция споделя принципния извод на
първоинстанционния съд , че в конкретния случай е налице съпричиняване.
Установено е по делото ,че ищецът е имал необходимата квалификация
да управлява такъв автомобил и реално е работил на него повече от две
години.
Установено е от представените по делото писмени доказателства , че
работодателят е утвърдил Инструкция за безопасна работа със специализиран
товарен автомобил тип „Мултилифт" и Инструкция за безопасна работа при
товаро-разговарни дейности,както и ,че на работника е бил проведен
инструктаж /начален и периодичен/ на работното място и извънреден
инструктаж.
Заключението на експерта с авто-техническа компетентност , което е
обосновано е видно ,че за да е кранист един шофьор на товарно МПС, трябва
да премине обучение за конкретната мултилифт система. Тъй като в
конкретния случай се касае за сменяема каросерия е необходим само
инструктаж. За използване на крановата система следва да се премине
квалификационен курс за правоспособност. Конкретния автомобил е имал и
двата вида системи - и мултилифт система, и кранова система. В конкретния
случай водачът е боравил с мултилифт системата. За работа с тази система бил
необходим само инструктаж. Стабилизаторите, като част от оборудването на
камиона, може да се използват и при мултилифт системата, но основно са
монтирани заради крановата система, като пускането им става с една ръчка
19
или бутон и е важно да се съобрази терена. Стабилизаторите могат да се
използват и без курс, само с конкретен инструктаж.
Фактическата обстановка ,при която е настъпил инцидента е изяснена по
делото.Ищецът не е присъствал при натоварването на контейнера,който е
следвало да превози.В Инструкцията за безопасна работа на шофьори- т.8
б.з/неправилно е посочването в писмения отговор/ е предвидено ,че
задължение на шофьора е да контролира натоварването , разположението и
укрепването на товара.Установено е обаче от показанията на разпитания
св.Секулов ,че е била приета и прилагана практиката контейнерите да се
пълнят и след това да идва камиона ,който да го вдигне.Следователно – след
като е била допусната такава практика , то не следва да се приема това
поведение на ищеца за укоримо.
Категорично е установено обаче ,че след като е натоварил контейнера ,
ищеца е бил спрян и предупреден от багериста – св.Секулов ,че товара е
неравномерно разположен и необходимо да се предприемат определени
действия с цел безопасност.Ищецът не е реагирал по никакъв начин на
предложената му помощ , като е предприел сам действия по разтоварване на
контейнера.Предприемайки тези действия,той не е направил необходимото и
възможното ,чрез използване на оборудването на автомобила да предотврати
евентуалното му обръщане.Както според свидетелите ,така и според експерта
,той не е използвал стабилизаторите,които имат точно такова предназначение
и при използването им би се предотвратил инцидента.Също според
заключението на експерта и данните по делото това е било напълно възможно
и е било в компетентностите му.
Неоснователни са доводите на представителят на ищеца относно
необходимостта от специална квалификация за използване на крановата
система , тъй като в конкретния случай инцидента не е предизвикан от
боравенето с тази система.
При тези данни , отчитайки,че въпреки предупреждението ищецът е
предприел действия по разтоварване на автомобила ,без да вземе
необходимите предпазни мерки и то въпреки предупреждението ,той е
проявил необоснована самонадеяност. Работникът действа при груба
небрежност, когато съзнава и следва да очаква, че може да претърпи
злополука, но самонадеяно се надява да я предотврати.
Поради изложеното , съдът приема,че е проявена груба небрежност от
страна на работника , поради което е налице и съпричиняване на вредоносния
резултат.
За да определи приноса на работника за настъпване на увреждащата
злополука , съдът съобрази,че той е разполагал с необходимите знания и
умения да предотврати настъпването и изрично е бил предупреден за наличие
на проблем , като е отказал предложената „помощ“ от други лица.
С това си поведение той е допринесъл за настъпване на злополуката и
20
този принос съдът ,за разлика от първоинстанционния ,приема ,че възлиза на
50 %.За да определи в такъв размер приноса на работник за настъпване на
злополуката , съдът съобрази конкретните обстоятелства , при които тя е
настъпила – работникът е притежавал необходимите знания и умения ,за да
управлява автомобила и да извършва съответните дейности по товарене и
разтоварване.Изрично е бил предупреден за наличие на проблем и е
предприел действия , без да се погрижи за обезопасяване на процеса.
Съобразявайки принципа , въведен в чл.52 от ЗЗД , за да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди ,съдът съобрази следното:
При постъпване в неврохирургично отделение на Г. са поставени само
две диагнози : Контузия на главата и фрактура на Тх12.Няма данни за
контузия на коляно.
Ищецът е бил в болнично заведение пет дни. Проведено е оперативно
лечение под обща анестезия и консервативно лечение. При това лечение в
тялото на счупения прешлен е инжектиран специален костен цимент, който се
втвърдява за няколко минути и слепва костните фрагменти на прешлена. След
24 часа болният се започва да се приучава да става и ходи.
Препоръчана е била физиотерапия в следващите три месеца ,като
безспорно такава не е проведена в този период.
Продължаващите оплаквания на ищеца са от болки ниско в кръста ,
дясна хълбочна област, предна повърхност на десен крак достигаща до първи
пръст. Установено е ,че и до момента на травмата Г. е имал оплаквания от
гръбначния стълб в областта на шията, за което е провеждал лечение. При
изписването не е диагностициран синдром на долните поясни прешлени. Това
е станало в средата на м. септември. В анамнезата още през февруари 2021 г. в
амбулаторния лист личният лекар е споменал болки в Л4 и Л5,тоест
оплаквания свързани с кръста, е имало още преди инцидента.
Най-силни са били болките по време на инцидента според експерта ,
въпреки ,че отпоказанията на свидетеля –очевидец такива изводи не могат да
се направят.Болки е имало и при инвазивните мероприятия , като в
последствие те постепенно бавно са се редуцирали след оперативното лечение
и под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна,
обезболяваща терапия, както и от проведените физиотерапевтечни процедури.
В резултат на травмата според експерта е възможно да има болки при
промяна на сезоните и времето. В момента Г. има болки при ходене ,
навеждане в зоната на инервация на Л4, Л5 в дясно. В областта на оперирания
прешлен няма такава.
Според експерта необходимото време за възстановяване на
трудоспособността е около една година, като няма остатъчни последици от
травмата.
В съдебно заседание експерта е обяснил че след такава операция не са
били необходими болнични повече от 8 месеца. Ищецът е ползвал болнични
21
повече от една година ,поради оплакванията за изтръпване на левия крак и
болки в кръста.
Като съобрази всичко това и показанията на свидетеля – баща на ищеца ,
които прецени в съответствие с чл.172 от ГПК, във връзка с останалите
доказателства по делото и най-вече взе предвид заключението на
медицинската експертиза , съдът приема ,че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева.През периода на възстановяване ,
особено през първия месец ищецът е търпял сепиозни ограничения и
съответно болки , нуждаел се е от помощта на близките си за ежедневните си
дейности.
При съобразяване на приетото относно приноса на ищеца за настъпване
на трудовата злополука ,то дължимото обезщетение би възлизало на 25 000
лева.
Ответникът е направил възражение по смисъла на чл.200 ал.4 от КТ за
намаляване на това обезщетение с получено обезщетение по сключени
договори за застраховане на работниците.
В първоинстанционното производство от страна на ищеца конкретни
доводи не са изложени.Пред въззивната инстанция се подържа ,че се касае за
друг вид застраховка - със спестовен характер.
Видно е от представените към писмения отговор доказателства , че се
касае именно за застраховка , покриваща риска трудова злополука и на ищеца
е одобрена застрахователно пращане в размер на 3460 лева.
Въззивната инстанция намира ,че тази сума следва да бъде приспадната
или обезщетението възлиза на 21 540 лева .
Поради изложеното , съдът приема ,че решението в частта , с която е
отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди над размера от 15290
лева следва да бъде отменено и присъдени още 6250 лева,ведно със законната
лихва от момента на увреждането.
По отношение на претенцията за имуществени вреди , заявена в размер
на 1966,38 лева:
Представени са по делото доказателства за извършено плащане,но от
здравното заведение на консумативи във връзка с извършената операция- 2000
лева. Не е установено тези разходи да са заплащани от ищеца.
Към исковата молба са представени множество писмени доказателства –
фискални бонове, фактури и рецепти,които действително не са оспорени от
ответника ,но по отношение на част от тях изводи за наличие на пряка
причинна връзка с уврежданията при злополуката не могат да се направят.
Според въззивната инстанция безспорно е отношението към спора на
следните разходи: заплатена потребителска такса в размер на 23,20 лева на
30.03.2021 година /когато е приключило болничното лечение/,фискален бон от
същата дата за сумата 239 лева. Представени са шест документа за заплатена
22
такса за издаване на болничен от по 4 лева ,като периода е именно този на
неработоспособност на ищеца и доказателства за заплатена сума 10 лева на
30.03.2021 година за образни изследвания.
Останалите представени доказателства за плащане са за период
значително след инцидента и представляват разходи ,чиято пряка връзка с
инцидента не може да бъде направена.Така например е представен фискален
бон за сумата 25 лева от 6.10.2021 година за закупени бански.
Представени са доказателства за закупуване на лекарства, също за
период доста след злополуката ,като също липсва причинна връзка с
причинените увреждания при нея.
Представени са и фактура и вносна бележка за заплатени суми на ЕТ за
стая и вносно бележка за резервация на единична стая,като датата е от
м.октоври 2021 година и от тях може да се направи само извод за заплатени
нощувки в хотел и отново не може да се изведе причинно- следствената
връзка с трудовата злополука и причинените при нея увреждания.
Поради това и съдът счита ,че ищецът е доказал по делото причинени
имуществени вреди в размер на 296,20 лева.
Като се съобрази приетото от съда относно съпричиняването , то
дължимата сума е 148,10 лева.
В такъв размер е основателна претенцията за имуществени вреди и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено , а в останалата част – до
пълния претендиран размер следва да бъде отменено и иска – отхвърлен.
При този изход по основния спор ,въззивната инстанция намира ,че не
следва да присъжда разноски в производството пред нея, тъй като и двете
жалби са частично уважени.
По частната жалба:
Жалбата е от ищеца ,който е счел ,че присъдените разноски в полза на
другата страна са прекомерни и е искал намаляването им.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,дължимите разноски
в първоинстанционното производство следва да претърпят корекция,като се
присъдят такива на страните ,съразмерно с уважената , респективно –
отхвърлена част на исковете.
При това положение се дължи произнасяне по направеното възражение
за прекомерност на разноските ,сторени от ответната по исковете страна.
Доводите в молбата , имаща характер на такава по чл.248 от ГПК , макар
да е направено възражение за прекомерност , всъщност касаят дължимостта на
разноските , съобразно отхвърлената част на исковете.Съдът ги е счел за
неоснователни.
При положение ,че тези разноски ще претърпят корекции е
определението следва да бъде отменено.
Като се съобрази изхода пред първата инстанция дължимото
23
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е 1907 лева.Този
размер съдът определи ,като съобразявайки известното решение на СЕС
относно разноските , използва Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като ориентир за определянето им.
Дължимите разноски на ответника възлизат на 4516 лева , съразмерно с
уважената част на исковете.
В такъв размер следва да бъдат присъдени разноските ,като за яснота
следва да се отмени първоинстанционното решение в тази част.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. по гр. д.№ 4095 по описа на съда
за 2022 година, с което е осъдено дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да
заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди
над размера от сумата 15290 /петнадесет хиляди двеста и деветдесет/лева до
размер на 21 540 лева,като ОСЪЖДА дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да
заплати на Г. Н. Г. с ЕГН ********** сумата 6250 лева /или общо 21 540 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., ведно със законната
лихва, считано от деня на настъпването на вредите - 26.03.2021 г., до
окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част относно този иск.
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. по гр. д.№ 4095 по описа на съда
за 2022 година ,в частта , с която е осъдено дружеството „Екоинвест" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да
заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********,обезщетение за имуществени вреди над
размера от 148,10 лева ,като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от
1966,38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест лева 38 ст/.
ПОТВЪРЖДАВА решението относно претенцията за имуществени
вреди от трудова злополука в останалата част.
Отменя решението в частта относно разноските.
Осъжда „Екоинвест" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86 да заплати на адвокат М. И. Д., адвокат от
Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА
в размер 1907 лева.
Осъжда Г. Н. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Екоинвест" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86
сумата 4516 лева , разноски в производството , с оглед отхвърлената част от
иска.
24
ОТМЕНЯ определение № 1869 от 26.06.2024 година , с което е изменено
решение № 180/12.02.2024 г., постановено по делото в частта му относно
разноските
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25