Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.3 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. М. Н., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в [населено място], [жк], [улица], ап.10, против Решение № 18364/27.11.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради немотивираност. Възразява, че административният орган е игнорирал причините за напускането на страната, свързани с изразената позиция относно войната с Украйна и възможността да бъде преследван като критик на режима и руската политика, както и не са били зачетени религиозните му убеждения против отнемането на човешки живот и извършването на военни престъпления. Поради необсъждането на тези факти счита административния акт за необоснован. Възразява също, че административният орган не е преценил риска за личната му сигурност в контекста на конкретната ситуация в Руската федерация. Счита още, че самото подаване на молба за закрила е достатъчно основание руските власти да го подложат на преследване по смисъла на ЗУБ и Конвенцията на ООН за бежанците от 1951г. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с назначен от съда процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства за установяване на твърдените факти.

Административният орган не се явява и не изпраща представител. Чрез пълномощник е депозирал подробни писмени бележки, видно от които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят С. М. е гражданин на Руската федерация.

Подал е молба за международна закрила вх. № Р. О.-13-827/17.07.2023г. до Държавната агенция за бежанците.

На 01.08.2023г. с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, за което е съставен Протокол № УП22255/01.08.2023г.

Видно от дадените в хода на интервюто сведения, жалбоподателят е напуснал Р. на 27.09.2022г., легално, с автомобил за Казахстан, след като била обявена мобилизацията. Там изчакал докато от майка му бъде подготвена виза тип С за България и после заедно отпътували със самолет за Турция, откъдето, с автобус, на 20.10.2022г. пристигнал в България. Като конкретен повод да напусне страната си по произход посочил обявяването на мобилизация през м.септември 2022г., по което време посочва, че е бил в болничен и без да се завърне на работа е заминал за Казахстан, като е споделил опасения, че много хора биват мобилизирани на работните им места, както и че категорията, в която е, също подлежи на мобилизация, поради което решил незабавно да замине. Пояснил е, че е категория В - ограничено годен, т.е не е призован за срочна военна служба поради здравословни причини, но подлежи на мобилизация. След като пристигнал в България пътувал неколкократно до Сърбия, тъй като визата му била за половин година, имал право на 90 дни престой, поради което периодично пътувал между София и Сърбия, като последно на 03.05.2023г. се върнал обратно в България. Като причина да не иска да бъде мобилизиран посочил пред интервюиращия орган, че категорично се отнася лошо към войната, не иска да убива хора и да бъде убит, като се позовава на православната религия която изповядва. Разказал е още, че няма отправена призовка към него за военна служба, но има възможност за електронно призоваване и във всеки момент може да получи такава, тъй като всеки човек има регистрация в държавните електронни услуги и в момента, в който спрямо него се издаде призовка, ще му бъде забранено да напуска Р., а ако не се яви на мобилизация след изпратена призовка, тогава влиза забрана за ползване на МПС, както и налагане на глоба. Посочил е още, че не е член на политическа партия, не е бил арестуван или задържан в държавата си по произход, но знае за такива хора, участвали в протест, поради което се страхувал да остане там. Споделил е също така, че се очаква нова мобилизация през есента /2023г./, а при завръщането им в Р., телефоните на много хора били проверявани за определена информация, като в неговия имало източници, признати за чуждестранни агенти, но не искал да се лиши от тази информация , тъй като я считал за най-достоверна. Обяснил, че не е подал молба за закрила веднага след идването му в България, а 9 месеца по-късно, тъй като следял ситуацията, четял новините и разбрал, че войната се развива по възможно най-лошия сценарий.

По подадената от жалбоподателя Суставов молба за международна закрила е постановено процесното Решение № 18364/27.11.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Видно от изложените мотиви административният орган е приел, че не се обосновава еднозначно заключение спрямо молителя да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, в частност – жалбоподателят не е посочил никакви факти, обосноваващи страх от разследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, като е мотивирал твърденията си само с предположения. По отношение на основният посочен мотив за исканата закрила, а именно нежеланието на молителя да бъде мобилизиран, след анализ на справка вх.№ ЦУ-1415/19.09.2023г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, административният орган също не е установил предпоставки за предоставяне на бежански статут, предвид обстоятелството, че втора вълна на мобилизация не се обсъжда, обща мобилизация на населението не е постановена, а частичната такава от 2022г., по чиято причина чужденецът твърди, че е напуснал държавата си по произход и търси закрила, е обявена за приключила. Взето е предвид и обстоятелството, че кандидатът не е получавал призовка за мобилизация, както и е посочил, че не подлежи на военна служба поради здравословни причини, същевременно е изразил предположение, че може да бъде мобилизиран, но е ограничено негоден, поради което е счетено, че не съществуват никакви явни и доказани опасения, че може да бъде призован за военна служба, респ. да бъде принудително мобилизиран. От изложената бежанска история е преценено, че жалбоподателят е взел решение да напусне страната си по произход без видима причина, дошъл е целенасочено на територията на българската държава още през м.октомври 2022г., тъй като тук са пребивавали родителите му, но не е счел за нужно да потърси веднага международна закрила, а е направил това едва през м.юли 2023г. Счетено е също, че не се обосновава извод за риск от преследване или тежки посегателства по смисъла на ЗУБ, като е взето предвид и това, че спрямо чужденеца не са приложени санкции от властите, не е бил подложен на преследване, както и липсата на риск такива да бъдат приложени в бъдеще, доколкото не е изразено отношение на властите до сега, нито има интерес към него след като е напуснал Р., поради което е обоснован извод за липса на условията за предоставяне на статут на бежанец. Отбелязано е също така, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй като събраните данни не дават основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и спрямо него не съществува риск от посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Разгледана е и хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.9 от с.з., която също е счетена за неприложима поради липса на относимите за нея предпоставки, касаещи хипотеза на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Административният орган е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят е посочил семейно положение – неженен, а изложените от него лични мотиви за желанието му да живее в Република България не могат да бъдат оценени като хуманитарни.

Решението е законосъобразно.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По арг. от ал.4 „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Видно от заявеното от С. М. по време на проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, по отношение на него не се установява преследване по някой от изброените в нормата признаци. Като основна причина за напускане на страната си по произход чуждият гражданин заявява вероятността да бъде призован за мобилизация във връзка с конфликта на Руската федерация с Украйна, но в случая не се доказва основателността на тези опасения от завръщане в страната по произход.

Данните по преписката, в частност справка вх.№ ЦУ-1415/19.09.2023г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, която по своето естество е официален документ, не сочат в Руската федерация в момента да тече мобилизация, нито има данни жалбоподателят да е бил търсен или призован за военна служба. Твърдението за наличие на здравословни причини, правещ го ограничено негоден за военна служба, също е аргумент в противовес на поддържаното опасение от военна мобилизация. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са били изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Заявените обстоятелства изтъкнати като причина да напусне Руската федерация не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Спрямо жалбоподателя, в страната му по произход, не е било упражнявано насилие и лично той не е бил обект на репресии, по самите твърдения на чужденеца, както и не е имал неблагоприятни за него взаимодействия с официалните власти в Руската федерация, както и членове на неговото семейство или други близки и роднини. Не са налице и предпоставките по чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, тъй като, най – напред, не се установява той да е бил търсен за военна служба.

Правилна е преценката на административния орган, че спрямо жалбоподателя не са налице основания и за субсидиарна закрила с предоставяне на хуманитарен статут. Не се установяват релевантните за тази хипотеза предпоставки – да е бил арестуван и осъждан в държавата си по произход, да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за приложение нормата на чл.9, ал. 1 от ЗУБ. Предоставената информация по време на интервюто не сочи на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС е видно, че не е налице заплаха за жалбоподателя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход, в частност – няма данни в [населено място], посочен като местоживеене преди напускането на държавата, да се водят активни военни действия, съответно – няма данни да се счита, че за жалбоподателя би възникнал риск да стане обект на заплаха само поради присъствието си на територията на страната по произход.

Жалбоподателят няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Липсват и предпоставки относно предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения за други възможни причини от хуманитарен характер, които да бъдат обсъдени.

Допълнително събраните по делото доказателства – свидетелските показания на бащата на жалбоподателя, не променят горните изводи, доколкото възпроизвеждат доводите на страната, обсъдени по-горе, с извод за тяхната неоснователност. Представените разпечатки на материали от Интернет, от една страна, не представляват писмени доказателства, годни да установят правнозначими за решаването на делото факти, а от друга страна, няма как, съдържащата се в тях информация за случващото се с други лица в Р., със сигурност да се счита приложима и за жалбоподателя.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания – решението е поставено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, изложени са обстойни мотиви по приложението на различните законови хипотези, материалният закон е правилно приложен, както и не е налице отклонение от целта на закона.

Поради липса на основания за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя, процесното Решение № 18364/27.11.2023г. издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците е законосъобразно постановено, поради което подадената срещу него жалба от С. М. следва да се отхвърли като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Н., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в [населено място], [жк], [улица], ап.10 против Решение № 18364/27.11.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.