Р Е Ш Е Н И
Е № 113
Гр. Сливен, 22.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 94 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 949 по описа на Районен
съд – Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260113/21.03.2021
г. по АНД № 949/2020 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № **********/10.07.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - Сливен, с което на Я.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по
чл. 12б ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 24 ал. 1 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание
чл. 257 ал. 1 т. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300,00
(триста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Я.Х.М., който чрез
пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на същото. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адв. С. Р. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
касационни основания. Заявява, че при преценка на относимите
нормативни актове не е установил откъде произтича задължението за достъп на
физическо лице в сечището. Това понятие съществувало в закона, но касаело по –
скоро превозни средства. Първоинстанционният съд въобще не обсъдил дали и доколко
при тази фактическа обстановка е било необходимо лицето Р. Д. да разполага с
някакъв акт за разрешаване на достъпа до сечището. Съдебният акт бил
повърхностен досежно обсъждането на приложимите норми и възникналите за лицата
задължения, а оттам – и преценката за извършено нарушение. Моли съда да отмени
обжалваното решение и наказателното постановление. Претендира разноски за
първата съдебна инстанция.
В с.з. ответникът
по касационната жалба Регионална дирекция по горите - Сливен, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен юрк
Е. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като остави в сила
първоинстанционното решение. С позоваване на конкретни правни норми, счита
атакувания съдебен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
няма съмнения относно извършеното административно нарушение, при изяснените
обстоятелства и от посочения нарушител. Застъпва становище за законосъобразност
на обжалваното съдебно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 03.11.2019 г. горски инспектори към РДГ – Сливен изпълнявали
служебните си задължения на територията на Горско стопанство – Стара река, като
в м. „Маденя“, отдел 41, подотдел „п“ установили лице,
което извършва сеч. Установили неговата самоличност – Р. М. Д. и изискали
същият да им представи позволително за достъп до територията и сеч. Извършили и
проверка в електронната система на ИАГ, но наличие на такова, издадено на
установеното лице не открили. В територията се извършвала сеч и извозване на
дървесина, а за подотдела било издадено позволително за сеч на името на Я.М.,
представител на „Евро Транс 78“ ЕООД. Резултатите от проверката били
обективирани в Констативен протокол сер. 3ООА №
153232/03.11.2019 г., а срещу Я.М. съставили Акт за установяване на административно
нарушение сер. 3ООА № 122133/16.01.2020 г. за това,
че в качеството си на лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ, на което има издадено
Позволително за сеч № 0528328/28.10.2019 г. не е изпълнил задължението си да
следи за наличието на разрешително за достъп до насаждението, в което се
извършва добив на дървесина на Р. М. Д., извършващ сеч с БМТ. Така описаното от
фактическа страна било квалифицирано в акта като административно нарушение по
чл. 12б ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 24 ал. 1 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Въз основа на
съставения акт, на 10.07.2020 г. Директорът
на РДГ - Сливен издал Наказателно постановление № **********, с което за
нарушение по чл. 12б ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 24 ал.
1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и
на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ наложил на Я.Х.М. административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление при напълно изяснена фактическа обстановка
и с подробни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция,
при следните съображения:
От събраните по делото
пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното нарушение е
установено по безспорен начин. Изложените в касационната жалба доводи не се
споделят от касационния съд. На първо място, необосновано и без опора в
доказателствата е твърдението, че наказателното постановление е издадено при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на конкретика в приложените правни
норми. Съгласно нормативното изискване н чл. 12б ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл.
108 ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Според чл.
108 ал. 2 от ЗГ, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред,
определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Следователно, цитираната по – горе
норма на Наредбата задължава титулярите на позволителни за сеч, вписани по
надлежния ред, да следят лицата, извършващи сечта да притежават документ за
правоспособност. Законодателят е въвел в нормата на чл. 24 ал. 1 от Наредбата
разрешителен режим, като съгласно нормата, разрешителното за достъп до
насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се
издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната
територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за
сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч.
В процесния случай такова разрешително на името на
лицето, извършващо сеч – Р.М.Д. не е установено от длъжностните лица, което
налага извода, формиран и от наказващия орган, че Я.М. като лице по чл. 108 ал.
2 от ЗГ не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 12б
ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. В случая правилно е приложена и
санкционната норма на чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ, съгласно която, наказва се с
глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление и настоящата съдебна инстанция
не намира допуснати процесуални нарушения, или такива на материалния закон.
Нарушението е ясно квалифицирано, правилно и коректно е приложена и съответната
на деянието санкционна норма. Следователно, при определяне на правната
квалификация и съответната ѝ санкция по закон, наказващият орган е спазил
всички съществени процесуални правила и относимите материалноправни норми.
При горните доводи
и при преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че установеното от оторизираните длъжностни лица
административно нарушение на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии е извършено, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
процесуални нарушения, които да обосноват извод за опорочаване на процедурата
по установяване на нарушение и неговото санкциониране, в която насока са
правилни изложените в обжалвания съдебен акт мотиви. Районният съд правилно е
изградил фактическата обстановка по случая и неговите изводи от фактическа и
правна страна съответстват напълно на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното,
формулираните в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е правилно и
законосъобразно. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда
и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд – Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № **********/10.07.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - Сливен, с което на Я.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по
чл. 12б ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 24 ал. 1 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание
чл. 257 ал. 1 т. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300,00
(триста) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като валидно, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски в производството във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същите следва да се определят в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН и се възложат в тежест на касационния
жалбоподател.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260113/21.03.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 949/2020
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Я.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Регионална дирекция по горите – Сливен разноски в
размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.