Решение по дело №17096/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261355
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20181100117096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 01.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на девети февруари

две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                             и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 17096 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Б.П.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е собственик на повечето самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 построена в ПИ с идентификатор 56784.521.1285 по КК на гр.Пловдив /сградата на Централна поща в гр.Пловдив/ и на 69 на сто идеални части от общите части на тази сграда и от правото на собственост върху ПИ, в който тя е построена, с административен адрес: гр.Пловдив, пл.“*****. Твърди се, че това право на собственост ищецът е придобил от „БТК“ АД въз основа на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 4/2010 г. на нотариус И.М.. Твърди се, че собственик на другите самостоятелни обекти в сградата и на 31 на сто идеални части от общите части на същата сграда и от правото на собственост върху ПИ, в който тя е построена, е ответника. Част от общите части на сградата е и нейната южна тераса. Твърди се, че в периода от 29.01.2010 г. до 20.11.2017 г. ответникът е отдавал под наем част с площ от 116 кв.м. от южната тераса на сградата на различни наематели, от които е получило наеми в общ размер 158 830 лв. за периода от 27.04.2017 г. до 20.11.2017 г. Твърди се, че тези наеми представляват ползи от общата вещ-южната тераса, поради което ищецът има право да получи 69% от наемите, които ответникът е получил за посочения период.

В своя уточнителна молба ищецът сочи, че за периода от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г. ответникът е отдавал под наем части от южната тераса на сградата с идентификатор 56784.521.1285.1, с адрес: гр. Пловдив, пл. „***** на различни наематели, между които „Ф.Р.“ ООД, ЕТ „С.З.“ и „С.Х.“. Твърди, че от тези наематели ответникът е получил наеми в общ размер, както следва: от  „Ф.Р.“ ООД-13 586,40 лв., за периода от 27.04.2017 г. до 20.11.2017 г., от ЕТ „С.З.“-19 630 лв., за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2017 г. и от С.Х.-14 320 лв. за периода от 20.12.2013 г.-до 30.03.2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 48 438,02 лв., представляваща 69 на сто от наемите, които „Б.п.“ ЕАД е получило от отдаването под наем на общата вещ-част с площ 116 кв.м. от южната тераса на сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 в гр.Пловдив, за периода от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на исковата молба-20.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

Такава е исковата претенция, съобразно извършени уточнения и изменения, допуснати от съда.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния им представител юрисконсулт Владимиров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

По същество оспорва исковете по основание и размер, оспорва изложената фактическа обстановка.

Твърди се, че съгласно Протокол от 12.11.1998 г. подписан между „Технологичен район далекосъобщения“ ТРД-Пловдив и Териториално поделение ТП на „Б.п.“ ЕАД, разпределено ползването и стопанисването на откритите тераси от юг и от изток, като всяко предприятие ползва и стопанисва съответна част от терасите, идентична със стопанисваните части от партерния етаж с фасаден изглед към терасите на Централна поща. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца за период надхвърлящ пет години назад от датата на завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 29.01.2010 г. до 20.12.2013 г. При условията на евентуалност заявява възражение за прихващане с претендираните вземания на ищеца за периода от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г. с дължимия от него спрямо ответника 31% от получените наеми за отдаване под наем на обща част от източната тераса в общ размер на сумата от 31 180,24 лв. Ответникът твърди, че ищецът е отдавал под наем помещение с площ от 18,20 кв.м., представляващо обща част от източната тераса на самостоятелна сграда с идентификатор 56784.521.1285 на КК на гр.Пловдив /сградата на Централната поща в гр.Пловдив/ с административен адрес: гр. Пловдив, пл. „*****.

         Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Оспорва въведеното от ответника възражение за прихващане с твърдението, че ищецът никога не е отдавал под наем помещение с площ от 18,20 кв.м., представляващо обща част от източната тераса на процесната сграда. Твърди, че върху тази тераса за процесния период, както и след това и до момента, няма и не е имало обособено помещение.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли, при условията на евентуалност и в случай, че съдът уважи исковете да уважи възражението за прихващане предявено от ответника.Подробни съображения излага в писмена защита по делото. Претендира разноски по списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване, че ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 построена в ПИ с идентификатор 56784.521.1285 по КК на гр.Пловдив /сградата на Централна поща в гр.Пловдив/, че ищецът е собственик на 69 на сто, а ответникът на 31 на сто идеални части от общите части на тази сграда и от правото на собственост върху ПИ, в който тя е построена, с административен адрес: гр.Пловдив, пл.“*****, че както южната, така и източната тераси на сградата с идентификатор 56784.521.1285.1 в Пловдив са нейни общи части, а цялата сграда е етажна собственост на страните по делото.

От договор за наем Д51-08 от 27.09.2004 г., сключен между ответника „Б.п.“ ЕАД и С.К.Х., се установява, че ответникът в качеството си на наемодател е предоставил на трето лице-наемател за временно и възмездно ползване обект кафе-тераса Централна поща-Пловдив с обща площ от 63 кв.м., за срок от една година, считано от датата на подписването му, за месечна наемна цена от 750 лв.

От приетите по делото фактури се установява, че за периода от 05.01.2012 г. до 30.11.2015 г. и за получените наеми от С.К.Х., „Б.п.“ ЕАД е издало следните фактури:

1. № 62000025 от 05.01.2012 г., 2. № 62000134 от 06.02.2012 г., 3. № 62072237 от 05.03.2012 г.,4. № 62072418 от 05.04.2012 г., 5. № ********** от 03.05.2012 г., 6. № ********** от 06.06.2012 г., 7. № ********** от 05.07.2012 г., 8. № ********** от 06.08.2012 г., 9. № ********** от 05.09.2012 г., 10. № ********** от 05.10.2012 г., 11. № ********** от 05.11.2012 г., 12. № ********** от 05.12.2012 г., 13. № ********** от 31.01.2013 г., 14. № ********** от 28.02.2013 г., 15. № ********** от 31.03.2013 г., 16. № ********** от 30.04.2013 г., 17. № ********** от 31.05.2013 г., 18. № ********** от 27.06.2013 г., 19. № ********** от 31.07.2013 г., 20. № ********** от 28.03.2013 г., 21. № ********** от 27.09.2013 г., 22. № ********** от 23.10.2013 г., 23. № ********** от 12.11.2013 г., 24. № ********** от 30.12.2013 г., 25. № ********** от 31.01.2014 г., 26. № ********** от 10.02.2014 г., 27. № ********** от 07.03.2014 г., 28. № ********** от 01.04.2014 г., 29. № ********** от 01.04.2014 г., 30. № ********** от 01.04.2014 г., 31. № ********** от 07.05.2014 г., 32. № ********** от 03.06.2014 г., 33. № ********** от 04.07.2014 г., 34. № ********** от 06.08.2014 г., 35. № ********** от 26.08.2014 г., 36.  № ********** от 01.10.2014 г., 37.  № ********** от 10.11.2014 г., 38.  № ********** от      01.12.2014 г., 39. № ********** от 05.01.2015 г., 40.  № ********** от   04.02.2015 г., 41. № ********** от 05.03.2015 г., 42.  № ********** от   07.04.2015 г., 43. № ********** от 13.05.2015 г., 44.  № ********** от       05.06.2015 г., 45. № ********** от 06.07.2015 г., 46.  № ********** от         04.08.2015 г., 47. № ********** от 01.09.2015 г., 48.  № ********** от 01.10.2015 г. и 49. № ********** от 30.11.2015 г. Всички фактури са отразени в дневник-продажби на ответника, с изключение на фактура № ********** от 05.06.2015 г. В данъчен период юни 2015 г. е отразена фактура № 229/29.06.2015 г.-наем м.06.2015 г.

От представените по делото фактури и справка от НАП, ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, се установява, че за периода от 20.12.2013 г. до 31.03.2016 г. по договора за наем със С.К.Х., ответникът е получил общо приходи от наем в общ размер на сумата от 34 334,94 лв. с ДДС.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, с което установява, че този приход е в значително по-малък размер за посочения период. Заключението е изготвено само въз основа на данни от счетоводството на ответното дружество, като очевидно е налице разминаване между месечните наеми посочени в договорите, в издадените фактури, отразени в дневник-продажбите и осчетоводените като приходи от наеми от ответника. При определяне на получените доходи от наеми, вещото лице не е взело предвид приетите по-късно по делото като писмени доказателства фактури и справка от НАП.

От договор за наем на недвижим имот от 01.03.2016 г., сключен между ответника „Б.п.“ ЕАД и ЕТ С.З., се установява, че ответникът в качеството си на наемодател е предоставил на трето лице-наемател за временно и възмездно ползване площ от 60,88 кв.м., разположена на южната тераса на сградата на ПС Пловдив, пл. Централен № 1, гр.Пловдив, за извършване на търговска дейност, за срок от три години, считано от 01.04.2016 г., променен впоследствие с анекси до 12.04.2017 г., за месечна наемна цена от 1510 лв.

От приетите по делото фактури, издадени от ответника /л.165-177 от делото/ се установява, че за периода от 01.04.2016 г.-12.04.2017 г. ответникът е получил доходи от наем в общ размер на сумата от 22 468,80 лв., като в продължение на 12 месеца е получавал месечен наем в размер на 1812 лв. с ДДС, а за месец април 2017 г.-724,80 лв.

От договор за наем на недвижим имот от 27.04.2017 г., сключен между ответника „Б.п.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕООД, се установява, че ответникът в качеството си на наемодател е предоставил на третото лице-наемател за временно и възмездно ползване площ от 116 кв.м., представляваща открита и закрита част от южната тераса на сградата на ПС Пловдив-Ц, находяща се в гр. Пловдив, пл. „*****, за срок от три години от датата на подписване на договора за месечна наемна цена от 1 665 лв.

От приетите по делото фактури, издадени от ответника /л.178-185 от делото/ се установява, че за периода от 27.04.2017 г.-20.11.2017 г. ответникът е получил доходи от наем в общ размер на сумата от 13 586,40 лв., като за месец април 2017 г.-наемът е бил в размер на 266,40 лв., в продължение на 6 месеца е получавал месечен наем в размер на 1998 лв. с ДДС, а за месец април 2017 г.-обезщетение за ползване в размер на 1332 лв.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетеля Д.А.А., който установява, че работи в „Б.п.“ ЕАД в Пловдив, както и че в административна сграда „Централна поща“ в гр. Пловдив, площад „***** има офис част от източната тераса със самостоятелен вход. Това помещение за офис се полза от края на 2014 г. Входът на този офис е откъм външната страна на ограждащата стена на сградата. На гърба на този офис се намира помещението на охраната на сградата на ответното дружество. В края на 2014 г. бил правен ремонт, съкратили помещението на охраната, направили го по-малко, оградили го с гипсокартон, за да стане по-голям офиса отпред, след което офисът е от външната страна на сградата, със самостоятелен вход. Това е като се застане с лице към централния вход от дясната страна на централния вход на пощенската станция. От лявата страна са кабинети, за които се влиза от вътрешната страна. Трябва да влезеш в пощата, за да влезеш в тези кабинети. Офисът е в сградата. Свидетелят установява, че на вратата на офиса пише „Т.ТСХ“ АД.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

По делото са приети писмени доказателства представени от ответника, с които се установява, че с протоколи от 30.12.1993 г. и 12.11.1998 г., двустранно подписани от представители на ТП „БП“-Пловдив и ТРД-Пловдив, страните са се споразумели, че откритите тераси от изток и юг ще се ползват и стопанисват от технологичен район-„Далекосъобщения“, БТК-ЕАД и териториално поделение-Пловдив-„Български Пощи“ -ЕАД, като всяко предприятие ползва и стопанисва съответната част от терасите идентична със стопанисваните части от партерния етаж с фасаден изглед към терасите на Централна поща.

От договори за наем от 25.01.2013 г. и 14.11.2013 г., се установява, че ищецът е отдавал под наем югоизточната обособена част с площ от 390 кв.м. и прилежащата част от източната част на терасата от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1.10 /бивш търговски обект-магазин на „Виваком“, като със споразумение от 27.01.2013 г. към договора от 25.01.2011 г. от отдадения под наем имот е изключена прилежащата част от източната част на терасата. С втория договор от 14.11.2013 г. ищецът е отдавал под наем източна обособена част с площ от 300 кв.м. и прилежащата й част от източната част на терасата в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1.10 /бивш търговски обект-магазин на „Виваком“/.

С представените по делото фактури и заключение на ССчЕ, се установява, че за периода от 18.12.2013 г. до 02.11.2017 г., общият размер на фактурираните и получени суми по договор за наем от 25.01.2013 г., сключен с „Е.“ ЕООД е 256 292,16 лв. Останалите суми са осчетоводени като платени от наемателя консумативи за процесния имот. Съответно сумите от приход от наеми от договора от 14.11.2013 г., сключен с „К.М“ ЕООД са в размер на 173 912,44 лв.

Или общо за периода от наеми за имоти находящи се в процесната сграда, без терасите, са осчетоводени приходи от наеми в размер на 430 204,60 лв.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

         Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели.

Когато правото на собственост принадлежи на две или повече юридически или физически лица, всеки съсобственик участвува в ползването и носене тежести от общата вещ, управлението на която се извършва по решение на болшинството от съсобствениците - чл. чл. 30 и 32 ЗС.

От фактическа страна между страните не е било спорно, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 построена в ПИ с идентификатор 56784.521.1285 по КК на гр.Пловдив /сградата на Централна поща в гр.Пловдив/, че ищецът е собственик на 69 на сто, а ответникът на 31 на сто идеални части от общите части на тази сграда и от правото на собственост върху ПИ, в който тя е построена, с административен адрес: гр.Пловдив, пл.“*****, че както южната, така и източната тераси на сградата с идентификатор 56784.521.1285.1 в Пловдив са нейни общи части, а цялата сграда е етажна собственост на страните по делото.

Безспорно с представените писмени доказателства /договори за наем, фактури издадени от ответника, справка от НАП/ се установява, че ответникът през процесния период е отдавал под наем на различни трети лица площ от 116 кв.м., представляваща открита и закрита част от южната тераса на сградата на ПС Пловдив-Ц, находяща се в гр. Пловдив, пл. „*****. Ответникът обаче твърди, че има самостоятелно право на ползване на тази тераса, с оглед протокол от 12.11.1998 г. към разделителен протокол от 30.12.1993 г., по силата на който е разпределено ползването на откритите тераси от изток и юг. Този протокол е подписан от праводателя на ищеца-„БТК“ ЕАД, от който ищецът е придобил процесния имот-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, дело № 3/2010 г. Според настоящия съдебен състав, този протокол има характер на договор за разпределение на ползването и не обвързва последващите приобретатели, какъвто се явява ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно която доброволното разпределяне на ползването на собствен имот, дори извършено с нотариалния акт за покупка /което в процесния случай не е така/, създава облигационни права и задължения. То не обвързва бъдещите преобретатели, защото те не са били страна по договореното разпределение. В този смисъл Решение № 1837 от 1995 г., IV г. о., Решение № 816/07.07.2011 г. гр.д. № 2028/2009 г. І г.о., в което е прието, че преминаването на собствеността върху други физически лица представлява новонастъпили факти и тези лица не са обвързани от разпределението на ползването, постигнато от техните праводатели, тъй като това са договорни отношения и обвързват само тях. В подобен смисъл е и Определение № 512/02.11.2017 г., гр.д.№ 917/2017 г., І г.о., в което е възприета тезата за необвързаност на последващи приобретатели с аргументи изведени от характера на това споразумение, което няма вещно, а само облигационно действие, и обвързва само страните, които са го сключили, но не и техните частни правоприемници.

По делото не е установено след прехвърляне на собствеността от „БТК“ ЕАД на ищеца да е било взето решение на мнозинството по чл. 32, ал.1 ЗС относно предоставяне на ползването на общата вещ на някои или на всички съсобственици.

Безспорно се установи, че от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г. общата част от южната тераса е ползвана само от ответника, който го е отдавал под наем на трети за спора лица срещу месечна наемна сума, като съответната част от тази сума не е изплащал на ищеца.

Съобразно практика установена по реда на чл.290 ГПК в решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 290 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., III г. о., ГК, ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на  чл. 30, ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Във всеки случай съсобственикът получавал доходи от общия имот дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи. Плодовете се дължат на собственика/съсобственика и без покана. Това са хипотези, основани на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване.

         С оглед на гореизложеното искът се явява основателен. Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено с изтичането на петгодишната давност, тъй като исковата претенция е съобразена с този срок. Видно е, че към датата на предявяване на иска 20.12.2018 г.-не е изтекъл петгодишния срок по отношение на вземането за месец декември 2013 г. За този месец фактурата е издадена от ответника на 30.12.2013 г. под № **********, от която дата вземането е станало изискуемо и следователно към 20.12.2018 г. не е погасено по давност.

         По размер искът е доказан не съобразно заключението на ССчЕ по съображения изложени по-горе, а съобразно издадените от ответника фактури и справка от НАП, от които се установява заплащаният от третите лица размер на наема.

         Така за периода от 28 месеца от 30.12.2013 г. до 30.04.2016 г. ответникът е получил от С.К.Х.следните наеми: три месеца по 1216,48 лв. /3649,44 лв./ и останалите 25 месеца по 1227,42 лв. с ДДС /30 685,50 лв./, или общо сума в размер на 34 334,94 лв. с ДДС.

За периода от 01.04.2016 г.-12.04.2017 г. ответникът е получил доходи от наем от ЕТ С.З. в общ размер на сумата от 22 468,80 лв., като в продължение на 12 месеца е получавал месечен наем в размер на 1812 лв. с ДДС, а за месец април 2017 г.-724,80 лв.

За периода от 27.04.2017 г.-20.11.2017 г. ответникът е получил доходи от наем от Ф.Р. ЕООД в общ размер на сумата от 13586,40 лв., като за месец април 2017 г.-наемът е бил в размер на 266,40 лв., в продължение на 6 месеца е получавал месечен наем в размер на 1998 лв. с ДДС, а за месец април 2017 г.-обезщетение за ползване в размер на 1332 лв.

Или общо за процесния период от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г. ответникът е получил доходи от трети лица от наем на процесната южна тераса в общ размер на сумата от 70 390,14 лв. От тази сума и съобразно притежаваната идеална част от 69 %, на ищеца се дължи сума в размер на 48 569,20 лв. Така полученият от съда размер е по-голям от претендирания от ищеца, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 48 438,02 лв.

Като последица от уважаване на иска, следва да бъде присъдена и законна лихва върху сумата от 48 438,02 лв., считано от датата на предявяване на иска-20.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

При това положение съдът дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност възражение от ответника за прихващане.

Същото като неоснователно и недоказано следва да бъде отхвърлено.

С представените по делото договори за наем не се установи ищецът да е отдавал под наем помещение с площ от 18,20 кв.м., представляващо обща част от източната тераса на самостоятелна сграда с идентификатор 56784.521.1285 на КК на гр.Пловдив /сградата на Централната поща в гр.Пловдив/ с административен адрес: гр. Пловдив, пл. „*****.

Напротив с представените договори за наем от 25.01.2013 г., 14.11.2013 г. и 01.07.2014 г. е видно, че под наем са отдавани други обекти. С последният договор за наем от 01.07.2014 г. е отдадено помещение: южна обособена част с площ от 16 кв.м. на Т.ТСХ АД. Не се установява идентичност между това помещение и твърдяното от ответника. Напротив разпитания по делото свидетел А.установява, че офисът на Т.ТСХ АД е в сградата, т.е. не представлява част от източната тераса. Не се установява на тази тераса да има изграден обект, включително и премстваем такъв, който да е отдаван под наем от ищеца.

         Ето защо възражението за прихващане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

         По разноските в процеса:

         При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в пълен обем, както следва: внесена държавна такса-1937,52 лв., депозит вещо лице-300 лв. и платено адвокатско възнаграждение 2400 лв. с ДДС, или общо разноски в размер на 4637,52 лв.

         Неоснователно е възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При материален интерес от 48 438,02 лв., минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1983,14 лв., съответно 2379,77 лв. с ДДС. Очевидно е че сумата от 2400 лв. с ДДС не се явява прекомерна, тя е около определения минимум е и пропорционална на труда положен от процесуалния представител на ищеца за подготовка на исковата молба, защитата по делото и усилията положени за събиране на доказателства.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД общо сума в размер на сумата 48 438,02 лв. /четиридесет и осем хиляди четиристотин тридесет и осем и 0,02 лв./, която сума представлява припадащата се на ищеца съобразно квотата му на собственост-69%, от ползите, получени от ответника „Б.п.“ ЕАД, изразяващи се в получена наемна цена за предоставяния на трети лица за ползване недвижим имот, представляващ общата вещ-част с площ 116 кв.м. от южната тераса на сграда с идентификатор 56784.521.1285.1 /сградата на Централна поща в гр.Пловдив/, построена в ПИ с идентификатор 56784.521.1285 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес: гр.Пловдив, пл.“*****, за периода от 20.12.2013 г. до 20.11.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на исковата молба-20.12.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 4637,52 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и седем и 0,52 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: