Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  260178

 

гр. Пловдив, 27.04.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

при секретаря Илияна Куцева-Гичева,

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7 0 по описа за 2 0 2 1 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Съдът е сезиран с искова молба, постъпила в съда на 01.02.2021 год. от Гаранционен фонд против А.Б.Ч..

 

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически обстоятелства:

С влязла в сила присъда по НОХД 2155 / 2015 год. на ОС – Пловдив, влязла в законна сила, А.Б.Ч. бил признат за виновен в това, че на 18.07.2015 год. на път III-8602, км. 20+500, гр. Кричим – с. Устина, обл. Пловдив, при управление на МПС – л.а. „Форд Кугър“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Е.Е.М. и Н.М.Т., като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.

На основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ Гаранционен фонд изплатил по щета № 210315 / 27.10.2015 год. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на М.Н.Т.и на К.В.М. в общ размер на 257 258,66 лв. Посочените лица били съответно син и лице, с което е живял на съпружески начала Н.М.Т., починал при описаното ПТП, осъществило се на 18.07.2015 год. Н.Т. участвал в произшествието като пътник в л.а. „Форд Кугър“ с рег. № ***, управляван от А.Б.Ч.. По отношение на този автомобил липсвала валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“.

Обезщетенията за вреди били изплатени от ищеца след завеждането през 2016 год. от пострадалите лица на граждански дела срещу ГФ пред СГС. В хода на делата между страните било постигнато извънсъдебно споразумение от 22.05.2018 год. Изплащането на обезщетенията било осъществено от ищеца по банков път с платежно нареждане от 23.05.2018 год.

След изплащането на обезщетенията, Гаранционният фонд изпратил до ответника регресна покана, като го приканил да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но доброволно изпълнение не последвало.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди А.Б.Ч. да заплати на Гаранционен фонд сумата 257 258,66 лв., представляваща общия размер на изплатени от Гаранционен фонд обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, начиная датата на подаването на исковата молба /01.02.2021 год./ до окончателното плащане. Ангажира писмени доказателства. Претендира сторените по делото разноски.

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият е с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ вр. пар. 22 КЗ нов, вр. чл. 45 ЗЗД.

 

Ответникът А.Б.Ч. е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 08.03.2021 год. В указания му двуседмичен срок, който е изтекъл на 22.03.2021 год., отговор на исковата молба не е постъпил. Не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание. Не е формулирал искане делото да се гледа в негово отсъствие. Указани са му последиците от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и събрани в съдебно заседание доказателства, исковете са вероятно основателни.

 

Направено е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. Искането е уважено.

Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основа на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тази връзка, доколкото са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова следва да бъде постановено, като искът на Гаранционен фонд следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 10290,35 лв. внесена държавна такса.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

О С Ъ Ж Д А А.Б.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата 257 258,66 лева, представляваща изплатени от Гаранционен фонд в полза на М.Н.Т.и К.В.М. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на Н.М.Т., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 18.07.2015 год. по пътя с. Кричим – с. Устина, причинено от ответника А.Ч. при управление на л.а. „Форд Кугър“ с рег. № ***, без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, за причиняването на което А.Ч. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 2155 / 2015 год. по описа на ОС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата, начиная датата на подаването на исковата молба  - 01.02.2021 год. до окончателното плащане, както и сумата 10 290,35 лева разноски по делото за заплащане на дължимата държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

 

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от Граждански процесуален кодекс.

 

 

                                               СЪДИЯ:  …………...........……………………