Мотиви
към присъда № 260042 от 17.02.2021 г. по НОХД № 4017/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, НО, XXV нак. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против М.Г.Д., ЕГН: ********** за това, че в периода от
07.08.2019 г. до 26.01.2020 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 07.08.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон“ модел „5 С“ на стойност 170,00 лв.
/сто и седемдесет лева/ от владението на Н.Ф.А. ***,
- на 28.11.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“ модел „А 5000“ на стойност 50,00 лв.
/петдесет лева/ от владението на Г.Й.Н. ***;
- на 29.11.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. електронна книга марка „Pocket“ на стойност 849,00 лв. /осемстотин
четиридесет и девет лева/ от владението на ръководството на „Технополис България“
ЕАД;
- на 06.12.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. автоусилвател марка „JBL“ модел „GX“ на стойност 169,00 лв. /сто
шестдесет и девет лева/ от владението на ръководството на „Технополис България“
ЕАД и
- на 26.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. бутилка уиски марка „Гленфидих“ на стойност 53,99 лв. /петдесет и
три лева и деветдесет и девет стотинки/ от владението на ръководството на
„Максима България“ ЕООД,
или всичко на обща стойност 1291,99 лева, без съгласие
на горепосочените владелци, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК,
като намери, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу
подсъдимия Д., като пледира за постановяване на осъдителна присъда. Взема
становище обвинението да е доказано от събраните доказателства, които да се
подкрепят и от самопризнанието на подсъдимия. Предлага да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства признанието на вината от страна на подсъдимия и
чистото му съдебно минало, а като отегчаващо – наличието на няколко отделни
деяния в състава на продължаваното престъпление. Пледира изтърпяването на
определеното наказание да бъде отложено с четиригодишен изпитателен срок, както
и да бъде приспаднато в случай на изпълнение времето, през което подсъдимият е
бил задържан на фазата на досъдебното производство. Поддържа разноските да
бъдат възложени на подсъдимия, а вещественото доказателство бутилка уиски да
бъде върнато на правоимащото лице.
Защитникът
на подсъдимия – адв. А.Ч., моли съда при определяне и индивидуализация на
наказанието да вземе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вината, което прави подсъдимият, изразеното съжаление за
стореното, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, чистото
му съдебно минало, както и връщането на част от противозаконно отнетите вещи.
Предлага наказанието да бъде индивидуализирано към неговия минимум, след което
да бъде намалено по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и изпълнението му
да бъде отложено с определяне на изпитателен срок.
Подсъдимият Д. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тях. Дава кратки обяснения в хода
на съкратеното съдебно следствие, в които заявява, че разбира какво обвинение
му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за извършеното. В хода на
съдебните прения поддържа становището на защитника си. С последната си дума
подсъдимият моли за условно наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.Д.
е роден на *** ***, б., б. г., живущ ***, с основно образование, неженен,
неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.
бил наркозависим и тъй като нямал постоянни доходи, търсел начини да си набави
парични средства за закупуване на наркотични вещества.
На
07.08.2019 г. около 19:00 ч. свидетелката Н.Ф.А. посетила магазин „Алфина“,
находящ се в близост до бл. № 319 в ж.к. „Тракия“ в гр. Пловдив, за да
пазарува. Свидетелката Н.А. притежавала мобилен телефон марка „Айфон“ модел „5С“,
черен на цвят. В магазина свид. А. държала мобилния си телефон в ръце заедно с
ключовете си, тъй като не носела чанта в себе си. Свидетелката А. взела от
рафтовете със стоки нужните ѝ продукти и се наредила на касата на
магазина. В същото време в магазина бил и подсъдимият Д., който също бил дошъл
да пазарува. Свидетелката Н.Ф.А. поставила взетите от нея продукти на плота на
касата, като в лявата си ръка държала мобилния си телефон. Свидетелката А.
поставила и мобилния си телефон на плота на касата, за да може да извърши
плащане на продуктите. В това време подсъдимият Д. бил зад нея на опашка на
касата. Подсъдимият бил облечен с тъмна на цвят тениска с къс ръкав и светли на
цвят къси панталони с дължина до коленете. Подсъдимият Д. стоял зад свид. А. и
изчаквал реда си за заплащане. Свидетелката А. заплатила продуктите, поставила
ги в чанта и напуснала магазина. Подсъдимият Д. видял, че свид. А. забравила мобилния
си апарат на плота на касата и вместо своевременно да уведоми свид. А. или да
го предаде на касиерката, решил да го присвои. Подсъдимият Д. поставил своите
продукти на плота на касата, заплатил ги, след което с дясната си ръка взел
мобилния телефон марка „Айфон“, модел „5С“, черен на цвят, собственост на свид.
А., без нейно съгласие. След като заплатил продуктите си подсъдимият Д.
напуснал търговския обект в неизвестна посока.
Свидетелката
Г.Й.Н. работела като *** в магазин „***“, находящ се на ***. В магазина се
продавало бельо, панталони и чорапи. В магазина имало обособена стая за склад и
гардеробна. На 28.11.2019 г. свид. Н. изпълнявала трудовите си задължения за
времето от 10:00 ч. до 21:00 ч. Свидетелката Г.Й.Н. притежавала мобилен телефон
марка „Леново“, модел „А 5000“. Докато изпълнявала трудовите си задължения, свид.
Н. обичайно държала мобилния си телефон на бюрото в магазина. Около 13:00 ч.
свид. Н. влязла в помещението, обособено като склад. В същото време подсъдимият
М.Д. ***. Подсъдимият обикалял и наблюдавал през витрините на търговските
обекти и когато минал покрай магазин „***“, забелязал през витрината, че в
търговския обект нямало клиенти, както и продавач в този момент. Подсъдимият Д.
влязъл в магазина, насочил се към бюрото, на което се намирал мобилният телефон
марка „Леново“, модел „А 5000“, собственост на свид. Н., и възползвайки се от
нейното моментно отсъствие, подсъдимият се пресегнал и взел мобилния ѝ
апарат. Д. незабавно напуснал както магазин „***“, така и ** и се отправил в
неизвестна посока. Свидетелката Н. се върнала от склада и установила, че
мобилният ѝ апарат липсва. Подсъдимият Д. посетил заложна къща и се
разпоредил с мобилния телефон, а с получената сума си закупил наркотични
вещества.
На 29.11.2019
г. подсъдимият М.Г.Д. минавал покрай складовата част на магазин „Технополис“ в
град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 133, собственост на търговско
дружество „Технополис България“ ЕАД – гр. София, ЕИК: *********. Подсъдимият Д.
бил облечен с яке с качулка н камуфлажен цвят, с тъмни на цвят дълги спортни панталони
с бял надпис „Найк“ /„NIKE“/ на левия крачол, в областта на бедрото. Подсъдимият
Д. видял, че в склада нямало никого и решил да влезе в него. Подсъдимият се качил
на рампата и влязъл в складовото помещение. Там забелязал, че на бюро в склада
имало поставена електронна книга марка „Pocket“, която била собственост на
„Технополис България“ ЕАД и се ползвала от складовите работници. Подсъдимият Д.
взел електронната книга, поставил я незабелязано под якето си, скочил от
рампата, напуснал границите на търговския обект и продължил движението си по
пътното платно.
На
06.12.2019 г. около 10:45 ч. подсъдимият М.Г.Д. отново посетил магазин
„Технополис“ в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 133, собственост на „Технополис
България“ ЕАД, гр. София, ЕИК: *********. Този път подсъдимият влязъл в
търговската част, в която били изложени различни по вид стоки. Д. отново бил
облечен с камуфлажно горнище и носил раница на рамото си. Той се приближил до
един от щандовете и незабелязано от никого взел автоусилвател с марка „JBL“,
модел „GX“, собственост на „Технополис България“ ЕАД, който поставил в раницата
си, след което напуснал търговския обект, преминавайки през касовата зона без
да заплати веща. Подсъдимият Д. се опитал да продаде вещта в няколко заложни
къщи, но след като му отказали да я приемат, той я предал срещу пари на
неустановено по делото лице от ромски произход, като с получените парични
средства си закупил наркотични вещества. На 07.12.2019 г. свидетелят Х. А. Ч.,
работещ като служител „Фирмена сигурност“ в „Технополис България“ ЕАД бил
уведомен от управителя на магазина, че от стелаж липсва автоусилвател с марка
„JBL“, модел „GX“. Свидетелят Ч. прегледал записите от охранителните камери и забелязал
действия на подсъдимия Д., след което сигнализирал органите на МВР.
Търговско дружество
„Максима България“ ЕООД с ЕИК: ********* стопанисвало магазини от веригата „Т
Маркет“. Свидетелката Н. Д. Г. била *** на обект ***, находящ се в ***.
Свидетелката С. М. Т. работела в същия магазин „***“. На 26.01.2020 г. свид. Т.
изпълнявала служебните си задължения в търговския обект. Около 09:00 ч. на
26.01.2020 г. подсъдимият М.Г.Д., облечен отново с камуфлажно горнище и чанта,
посетил търговския обект и се отправил към рафтовете с бутилки алкохол. Същият бил
забелязан от свид. Т., която зареждала кулинарна витрина в магазина. Свидетелят
С. В. К., работещ като *** в магазина, наблюдавал вътрешния периметър на
търговския обект от стая за видеонаблюдение поради зачестили кражби на бутилки
алкохол. Той също забелязал влизането на подсъдимия Д. и започнал да го
наблюдава. Подсъдимият Д. взел 1 брой бутилка уиски марка „Гленфидих“, която
поставил в чантата, която носил, след което преминал през касовата зона на
търговския обект без да заплати взетата бутилка алкохол. Там подсъдимият бил
задържан от охранител на магазина. Незабавно били уведомени органите на
полицията, а подсъдимият Д. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Към
07.08.2019 г. пазарната стойност на мобилен телефон марка „Айфон“, модел „5С“
възлизала на 170 лева. Към 28.11.2019 г. пазарната стойност на мобилен
телефонен марка „Леново“, модел „А 5000“ възлизала на 50 лева. Към 29.11.2019
г. пазарната стойност на 1 брой електронна книга марка „Pocket“ възлизала на
849 лева. Към 06.12.2019 г. пазарната стойност на 1 брой автоусилвател марка
„JBL“, модел „GX“ възлизала на 169 лева. Към 26.01.2020 г. пазарната стойност
на 1 брой уиски марка „Гленфидих“, 0,7 л. с кутия възлизала на 53,99 лева.
Общата стойност на отнетите вещи възлизала на 1 291,99 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Ф.А. (лист
36 от том I от досъдебното производство); Г.Й.Н.
(лист 96 от том I от досъдебното производство); С.А.М.
(лист 131 том I от досъдебното производство); Х. А.Ч.
(лист 135 от том I от досъдебното производство и лист 176 от
том II от досъдебното производство); Б. С. П.
(лист 155 от том I от досъдебното производство); С. В. К.
(лист 156 от том I от досъдебното производство); С. М. Т.
(лист 157 от том I от досъдебното производство); Н. Д. Г.
(лист 173 от том II от досъдебното производство); Е. А. А.
(лист 179 от том II от досъдебното производство); Г.Д. Т. (лист
180 от том II от досъдебното производство); И. Х. Ш.
(лист 181 от том II от досъдебното производство), писмени
доказателства – справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Максима България“ ЕООД (лист 9 от делото); справка за актуално
състояние от ТРРЮЛНЦ по партидата на „Технополис България“ ЕАД (лист 10 от
делото); справка за съдимост за подсъдимия Д. (лист 98 от делото); писмо от
Началника на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив с рег. № 444000-1330/11.02.2021 г. (лист
90 от делото); заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-99/19.08.2019 г.
(лист 34 от том I от досъдебното производство); заповед за
задържане на лице с рег. № 3389зз-331/29.11.2019 г. (лист 89 от том I от досъдебното производство); заложен билет № 24375 от 28.12.2019 г. (лист
103 от том I от досъдебното производство); заложен
билет № 24394 от 28.12.2019 г. (лист 104 от том I от досъдебното производство); разписка от 02.12.2019 г. (лист 107 от том I от досъдебното производство); разписка от 15.01.2020 г. за връщане на
веществено доказателство (лист 111 от том I от досъдебното производство); заповед за задържане на лице с рег. №
3389зз-352/13.12.2019 г. (лист 125 от том I от досъдебното производство); заповед за задържане на лице с рег. №
444зз-12/26.01.2020 г. (лист 153 от том I от досъдебното производство), писмени
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие (лист
95 от том I от досъдебното производство); протокол за
оглед на веществени доказателства (лист 136 от том I от досъдебното производство), от заключението
на съдебно-оценъчна експертиза (лист 38 от том I от досъдебното производство); от заключението
на съдебно-техническа експертиза № 777/29.10.2019 г. (лист 45-56 от том
I от досъдебното производство); от заключението на съдебно-техническа
експертиза № 179/09.03.2020 г. (лист 184-202 от том II от досъдебното производство); от заключението
на допълнителна съдебно-стокова експертиза (лист 212-213 от том II от досъдебното производство), както и от веществените доказателства по делото – компактдиск,
приложен на лист 60 от том І от досъдебното производство; компактдиск, приложен
на лист 74 от том І от досъдебното производство, компактдиск, приложен на лист
77 от том І от досъдебното производство, компактдиск, приложен на лист 122 от
том І от досъдебното производство, компактдиск, приложен на лист 207 от том ІІ
от досъдебното производство, компактдиск, приложен на лист 208 от том ІІ от
досъдебното производство, компактдиск, приложен на лист 209 от том ІІ от
досъдебното производство; фискален бон № 0100178 от 07.09.2015 г.
от фискално устройство с ИН DT427546 и с ИН на ФП 02427546 (лист 93 от
том I от досъдебното производство); гаранционна
карта (лист 94 от том I от досъдебното производство) и 1 брой бутилка уиски марка
„Гленфидих“, 0,700 л. ведно с кутия за него, намиращи се на съхранение при
домакина при 05 РУ при ОДМВР – Пловдив.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият М.Г.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна
страна в периода от 07.08.2019 г. до 26.01.2020 г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, подсъдимият Д. е отнел чужди движими
вещи, както следва:
- на 07.08.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон“ модел „5 С“ на стойност 170,00 лв.
/сто и седемдесет лева/ от владението на Н.Ф.А. ***,
- на 28.11.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“ модел „А 5000“ на стойност 50,00 лв.
/петдесет лева/ от владението на Г.Й.Н. ***;
- на 29.11.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. електронна книга марка „Pocket“ на стойност 849,00 лв. /осемстотин
четиридесет и девет лева/ от владението на ръководството на „Технополис
България“ ЕАД;
- на 06.12.2019 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. автоусилвател марка „JBL“ модел „GX“ на стойност 169,00 лв. /сто
шестдесет и девет лева/ от владението на ръководството на „Технополис България“
ЕАД и
- на 26.01.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. бутилка уиски марка „Гленфидих“ на стойност 53,99 лв. /петдесет и
три лева и деветдесет и девет стотинки/ от владението на ръководството на
„Максима България“ ЕООД,
или всичко на обща стойност 1291,99 лева без съгласие
на горепосочените владелци, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира на първо място, че всяка от
инкриминираните вещи, които подсъдимият Д. е отнел при процесните деяния,
представлява годен предмет на престъплението „кражба“. Касае се за движими
вещи, които имат парична стойност – установено от заключението на оценъчната
експертиза и допълнителната експертиза към нея. Вещите се явяват „чужди“ по
смисъла на НК спрямо подсъдимия. Категорично се установява на следващо място,
че движимите вещи – предмет на престъплението, са били във владението на
лицата, от които са отнети, както следва: мобилният
телефон марка „Айфон“, модел „5С“ на стойност 170 лева е бил във владението на
свид. Н.Ф.А. до отнемането му от подсъдимия; мобилният
телефон марка „Леново“, модел „А 5000“ на стойност 50 лева е бил във владението
на свид. Г.Й.Н. до отнемането му от подсъдимия; електронната книга марка
„Pocket“ на стойност 849 лева е била във владението на ръководството на
„Технополис България“ ЕАД до отнемането ѝ от подсъдимия; автоусилвателят
марка „JBL“, модел „GX“ на стойност 169 лева е бил във владението на
ръководството на „Технополис България“ ЕАД до отнемането му от подсъдимия, а бутилката
уиски марка „Гленфидих“ на стойност 53,99 лева е била във владението на
ръководството на „Максима България“ ЕООД до отнемането ѝ от подсъдимия Д..
От обективна страна инкриминираните вещи са били отнети без съгласието на
своите владелци. Липсата на съгласие за тяхното отнемане е била ясно и
безпротиворечиво демонстрирана на третите лица. Досежно мобилния телефон марка
„Айфон“, модел „5С“ следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява той да е бил забравена, а не изоставена вещ, поради което владението
на свид. А. не е било прекъснато, нито е било налице нейно съгласие за
отнемането на вещта. Липсата на съгласие на владелците за отнемането на
инкриминираните 1 брой автоусилвател и 1 брой бутилка уиски също е била ясно и
безпротиворечиво демонстрирана на третите лица чрез поставянето им в
съответните търговски обекти и предлагането им за продажба, при което
владението върху тях се добива след заплащането на определена цена,
представляваща тяхната парична стойност. По този начин е било показано на
третите лица, че до момента на осъществяване на покупка продавачът е желаел да
запази владението си. Инкриминираната електронна книга марка „Pocket“ пък е
била съхранявана в складовата част на търговския обект, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 133, стопанисван от „Технополис България“ ЕАД,
където достъпът на трети лица, каквото е бил подсъдимият Д., по правило е бил
ограничен и следователно вещта дори не се е предлагала за продажба, а е била
използвана от служителите на дружеството. Последната инкриминирана вещ - мобилен
телефон марка „Леново“, модел „А 5000“, е била съхранявана на работното място
на свид. Н., но без да бъде изложена заедно със стоката, обявена за продажба, а
свидетелката е държала телефона на работното си бюро като своя лична вещ. По
тези начин тя също нито е прекъснала владението си върху вещта, влизайки в
складовото помещение, нито е дала съгласие за нейното отнемане.
В тази връзка по делото се доказа подсъдимият да е
осъществил пет отделни деяния, осъществяващи един и същи състав на
престъплението кражба. От обективна страна налице са и пет изпълнителни деяния
– първото от дата 07.08.2019 г., следващите съответно от 28.11.2019 г., от
29.11.2019 г., от 06.12.2019 г. и последното от дата 26.01.2020 г., поради
което правилно е определен периодът на продължаваното престъпление. Всяко от
изпълнителните деяния се е изразило в отнемането на инкриминираните вещи от
страна на подсъдимия Д., при което той е прекъснал фактическата власт на
досегашния владелец и е установил свое държане. В момента, в който подсъдимият
е установил своя фактическа власт върху вещите - предмет на престъплението,
всяко от деянията му е било довършено от обективна страна, тъй като е настъпил
съставомерен престъпен резултат – била е нарушена възможността на правоимащите
лица да упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата си като си служат и
използват собствените си вещи.
Авторството на престъплението от страна на подсъдимия,
включително на всяко от отделните деяния в състава му, датата и мястото на
извършването им също са категорично доказани по делото. От една страна тези
обстоятелства са обхванати от самопризнанието на подсъдимия, а от друга те се
установяват и от показанията на свидетелите по делото. Досежно датата и мястото
на извършване на първото инкриминирано деяние от 07.08.2019 г. доказателствена
информация се черпи от показанията на свид. Н.Ф.А., за второто деяние от 28.11.2019
г. – от показанията на свид. Г.Й.Н., за третото деяние от 29.11.2019 г. и за
четвъртото деяние от 06.12.2019 г. – от показанията на свид. Х. А. Ч., а за
последното деяние от 26.01.2020 г. – от показанията на свидетелите С. В. К. и С.
М. Т..
От субективна
страна подсъдимият Д. е извършил всяко от петте инкриминирани деяния от
единното продължавано престъпление виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е формирал съзнание относно проявлението на всички елементи от
състава на престъплението и е съзнавал общественоопасния му характер.
Предвиждал е, че с довършване на всяко от изпълнителните деяния от 07.08.2019
г., от 28.11.2019 г., от 29.11.2019 г., от 06.12.2019 г. и от 26.01.2020 г. по
отнемане на вещите – предмет на престъплението, в обективната действителност ще
настъпи съставомерен престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно
засегната възможността на правоимащите лица, както следва – свид. Н.Ф.А., свид.
Г.Й.Н., „Технополис България“ ЕАД и „Максима България“ ЕООД, да си служат и да
използват собствените си вещи, представляващи предмет на престъплението. Именно
този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез
процесните си деяния. Допълнително от субективна страна подсъдимият Д. е
действал и с присвоително намерение по отношение на вещите – предмет на
престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано чрез вземането на
инкриминираните вещи и поставянето им на място, където местоположението им е
неизвестно за техните владелци. По отношение на мобилния телефон с марка
„Леново“, модел „А 5000“, чийто владелец е свид. Н., присвоителното намерение
на подсъдимия е доказано и от действията му след отнемането на чуждата вещ по
нейното залагане в „Заложна къща Кеш 2013“ ЕООД, за което по делото е приложен
заложен билет.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява подсъдимият Д. да е извършил 5 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление. От обективна страна отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време, като петте деяния са осъществени в рамките на
6 месеца – между 07.08.2019 г. и 26.01.2020, при сходна обстановка. От
субективна страна е налице еднородност на вината, като подсъдимият е осъществил
всяко от инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, действайки с пряк умисъл. По тези съображения съдът приема, че
последващите деяния от 28.11.2019 г., от 29.11.2019 г., от 06.12.2019 г. и от
26.01.2020 г. се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото
ги такова от 07.08.2019 г., поради което е налице продължавано престъпление.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав прие, че
подсъдимият М.Г.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което съдът го
призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал.
1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината,
което той прави наред с признанието на фактите в своите обяснения, изказаното
разкаяние за извършеното, както и сравнително невисоката стойност на отнетите
вещи. Като отегчаващо обстоятелство се цени извършването на пет отделни деяния,
всяко осъществяващо самостоятелно престъпния състав, които са включени в
продължаваното престъпление.
Като съобрази така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид
тяхната относителна тежест настоящият състав намира, че за извършеното от
подсъдимия Д. престъпление наказанието следва да бъде наложено при превес на
смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер на 1 (една)
година „лишаване от свобода“. Предвид протеклото производство по реда на чл.
373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали
така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата
си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане
целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му
наказание, към момента на извършване на престъплението той не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в
настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на осем
месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на 8 (осем) месеца с изпитателен срок от 3 (три) години. Съдът намира,
че продължителността на така определения изпитателен срок от 3 години е
достатъчна, за да демонстрира подсъдимият дали се е поправил. Определянето на
по-продължителен срок не е необходимо за постигането на тази цел, поради което
би представлявало неоправдана принуда.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от
така наложеното на подсъдимия М.Г.Д. наказание в размер на осем месеца лишаване
от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по
реда на ЗМВР за
срок от 24 часа:
-
на 19.08.2019 г. със Заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-99/19.08.2019
г.
-
на 29.11.2019 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
3389зз-331/29.11.2019 г.
-
на 13.12.2019 г. със Заповед за
задържане на лице с рег. № 3389зз-352/13.12.2019 г. и
-
на 26.01.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
444зз-12/26.01.2020 г., като
един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
Досежно
разпореждането с веществените доказателства съдът постанови приложените по
делото компактдискове, както следва: на лист 60 от том І от досъдебното
производство, на лист 74 от том І от досъдебното производство, на лист 77 от
том І от досъдебното производство, на лист 122 от том І от досъдебното
производство, на лист 207 от том ІІ от досъдебното производство, на лист 208 от
том ІІ от досъдебното производство и на лист 209 от том ІІ от досъдебното
производство, да останат приложени по кориците на делото. Досежно вещественото
доказателство 1 брой бутилка уиски марка „Гленфидих“, 0,700 л. ведно с кутия за
него, намиращи се на съхранение при домакина на 05 РУ при ОДМВР Пловдив съдът постанови
да се върне на правоимащото лице „Максима България“ ЕООД, ЕИК: *********, след
влизане на присъдата в сила. Приложените по делото в оригинали фискален бон №
0100178 от 07.09.2015 г. от фискално устройство с ИН: DT427546 и с ИН на ФП:
02427546 и гаранционна карта следва да се върнат на Г.Й.Н., ЕГН: **********,
след влизане на присъдата в сила
С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Д. да заплати направените разноски в общ размер на
638,80 (шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева, от които
сумата от 33,60 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице
по стоково-оценъчната експертиза; сумата от 172 лева, представляваща разноски
за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза №
777/29.10.2019 г.; сумата от 360 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза № 179/09.03.2020
г. и сумата от 73,20 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото
лице по допълнителната съдебно-стокова експертиза. Разноските са дължими в
полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ