Решение по дело №217/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по жалба на Ч. С. В. Г. против присъда №1246/06.03. 2009г. по нчхд. № 996/2008г. по описа на РС-Б..

С обжалваната присъдата подсъдимите И. С. Б. и С. И. Б., двамата от Г. са признати за невинни за това, че: на 17.07.2008г., около 19,30ч. в Г., на ул.”П.” №10, в съучастие като съизвършители са причинили на С. В. Г. от Г. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК вр. чл.130,ал.2 вр. ал.1 и чл.20,ал.2 от НК са оправдани по това обвинение.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание същите се поддържат. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни.

Защитникът на подсъдимите счита жалбата за неоснователна, поради недоказано виновно поведение от страна на подзащитните му. Иска се потвърждаване присъдата на РС като правилна и законосъобразна.

Въззивният съд като прецени, ревизирания акт, съображенията на страните и Закона приема, че жалбата е допустима. Подадена е от легитимна и заинтересована страна, в законния срок. Разгледана по същество приема същата за неоснователна, досежно наказателната част на присъда.

Анализът на събраните доказателства дава следната информация за инкриминирания случай: Тъжителят С. Г. и подсъдимите С. Б. и И. Б. били съседи, живеели в една жилищна кооперация в гр. Б., на ул. "П." № 15. Отношенията им били влошени от дълго време. На 17.07.2008г., около 18.00ч. подсъдимият И. С. се прибрал у дома си и видял, че мазето им е наводнено. От разговор с близките си разбрал, че през деня роднините на тъжителя са прали на двора на кооперацията. Предположил, че водата в мазето идва от прането и се качил на втория етаж на кооперацията - до дома на тъжителя С. Г., за да го повика и му покаже щетите от наводнението в мазето. Тъжителят се съгласил, двамата слезли до мазето на Б. С тях била и майката на тъжителя – св. С. М.. След това всички излезли на двора на кооперацията, където започнали да спорят и да се карат за това - кой и как е наводнил мазето на Б.. В двора се събрали - подс. С. Б., който е син на подс. И. Б. и С. Б. - съпругата на И. Б. и майка на С. Б., дъщеря им-Д. Б., тъжителя С. Г. и В. Г. - съпруга на тъжителя. Подсъдимите и тъжителя се скарали като си разменили обиди и ругатни. Освен това е имало сблъскване, П. което подс.Ив.Б. удрил С. Г. по лицето, а подс.Ст.Б. му нанесъл удари по гърба, като в резултат на причинените удари Г. се блъснал в странична барака. Скандалът е бил преустановен от намесата на С.Б. и В. Г., които разтървали мъжете.

От медицинско свидетелство от 18.07.2008г. се е установило, че у С. Г. е налице отчупване на част от фасадата на втори долен ляв резец и охлузване на дясната предмишница. За установяване на вида, характера и причината за телесната повреда е била назначена и изслушана по делото в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, която установила, че на С. Г. са били причинени болки и страдания от малко отчупване на част от предната повърхност на втори долен ляв резец и охлузване на горна част на дясната предмишница. По отношение на механизма на получаване на уврежданията ВЛ е посочило, че нараняване по зъбите биха могли да се получат от удари с юмруци, П. което обикновено има следи от удара и върху устните- кръвонасядане по венците и меките тъкани на устата, каквито травми на пострадалия не били установени П. прегледа му, а по отношение на охлузването на дясната предмишница- нараняването е било причинено от косвеното действие на удар с тъп предмет, като същото е характерно и П. падане назад от собствен ръст.

П. така установените фактически данни, първостепенният съд е оправдал подсъдимите, като е счел, че събраните по делото доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на подсъдимите.

Пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни писмени и гласни доказателства. Заключението по допълнителната Съдебно-медицинска експертиза, изготвена по писменни данни, установява, че малкото счупване на част от коронка на втори долен ляв резец у пострадалия се дължи на директен удар в областта на устата и зъбите. Такъв удар би могъл да бъде нанесен и от твърд, тъп предмет, каквита са човешките юмруци, като често счупването на зъба е съчетано и с кръвонасядане по устната, ако в момента на удара устата не е била отворена, както и, или кръвонасядане на венеца на зъба с частично разклащане на същия. Също така ВЛ сочи, че охлузването по задната повърхност в горната част на предмишницата се дължи на кос удар - с, или върху твърд тъп предмет, като травматичните увреждания в тази област биха могли да се получат по механизъм на т.нар. “защитни” наранявания П. предпазване, П. което предмишницата заема предно положение и поема ударите насочени към главата и тялото. Описаното охлузване според експерта може да се получи както по посочения механизъм, така и П. падане от собствен ръст и опиране в части от земната повърхност.

От показанията на разпитаната пред настоящата инстанция св.С.Г. се установи, че същата е наблюдавала възникналия в двора на жилищната кооперация инцидент от прозореца на жилището си. Видяла, че подс.Ив.Б. удрял баща й/С. Г./ по лицето, а подс.Ст.Б. му нанасял удари по гърба. Същата твърди, че пострадалия Г. не е падал сам върху земята, а в резултат на причинените му ударите се блъснал в странична барака.

Съдът кредитира показанията на св.С. Г.. Те кореспондират с показанията на св. В.Г. и С. М., дадени пред първостепенния съд. Същите са последователни и непротиворечиви. Кореспондират и със заключението по изготвената пред настоящата инстанция допълнителна Съдебно-медицинска експертиза, която в с.з. се поддържа от ВЛ-Я. З.. Експертът твърди, че е възможно нараняванията на пострадалия да бъдат получени по отразения в тъжбата начин.

По преждеизложеното, въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд за недоказано виновно поведение на подсъдимите в извършване на деянието. Напротив, събраният по делото доказателствен материал несъмнено доказва участието на подсъдимите в извършване на инкриминираното деяние, като действията на И. Б. и С. Б. са били по целенасочено удряне на пострадалия и целта е била да се засегне телесната неприкосновеност.

По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на защитата, че подсъдимите не следва да бъдат признати за виновни в извършване на деяние, което не е доказано, поради неустановения характер на причинените увреждания. Напротив, по делото са налични множество доказателства, които си кореспондират, взаимно се допълват, същите несъмнено обосновават извършеното от подсъдимите деяние.

Преценявайкив обаче в съвкупност събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че в конкретния казус е приложима разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, според която не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът счита, че в случая малозначителността на конкретното деяние се характеризира с критериите, поставени във втората хипотеза на чл.9,ал.2 НК. Преценката на общаствената опасност на конкретното деяние и деец- за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. В случая, въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие тя качеството на престъпление. Възникналият конфликт е между лица, които по между си, като съседи са нямали добри отношения, разминавали се, без да си говорят. За конфликта е допринесло в голяма степен и агресивното поведение на пострадалия С. Г., като обясненията на подсъдимите сочат и за негово видимо нетрезво състояние П. възникналия инцидент. Спрямо личността на подсъдсъдимите от страна на С. Г. са били отправяни заплахи за живота и здравето им. Причинената телесна повреда на Г. не е с висок интензитет на болки и страдания. П. това, П. сблъскването между пострадалия и подсъдимите, подс.С. Б. сочи, че също е получил драскотини по глезена на кръка и ръцете, което може да се тълкува като съпричиняване на престъпния резултат. Самите подсъдими не са общественоопасни - Ив.Б. и Ст.Б. са неосъждани, липсват данни за извършени др. противообществени прояви от тях или висящи досъдебни производства, трудово ангажирани са. По преждеизложеното съдът прави извод, че не е престъпно деянието на подс.Ив.Б. и Ст.Б., поради формално осъществяване признаците на състава на престъплението по чл.130,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК и неговата малозначителност.

Във връзка с гражданския иск, приет за съвместно разглеждане: Налице е непозволено увреждане на частния тъжител, поради извършеното от подсъдимите виновно и противоправно деяние, увреждащо частния тъжител. В пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимите деяние е причиненото телесно увреждане. Справедливостта изисква извършените посегателства срещу телесната неприкосновеност на пострадалия, П. които същият е изпитал негативни преживявания-болки и страдания да бъдат възмездени. С оглед вида на нанесените на Г. телесни повреди и тяхната локация, а именно по лицето и в областта на гърба, съдът намери, че подс.И. и С. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ч. като обезщетение сумата от 500лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, а в частта над уважения размер, съдът отхвърли като неоснователен предявения иск. Предвид претърпените от пострадалия болки и страдания, съдът счита, че тази сума ще възмезди по справедливост частния тъжител.

Предвид уважаването на гражданския иск за пострадалия, посъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Благоевградски окръжен съд д.т. върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 50лв.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

Изменява Присъда № 1246/06.03.2009г. по нохд.№ 996/2008г. по описа на РС-Б., като я отменява в гражданската й част и вместо това постановява:

ОСЪЖДА подс.подс.И. и С. Б. да заплатят на С. В. Г. сумата от 500/петстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-17.07.2008г. до окончателното й изплащане. В частта над уважения размер отхвърля предявения граждански иск като неоснователен.

ОСЪЖДА подс.И. и С. Б. да заплатят по сметка на Благоевградски ОС сумата от 50/петдесет/ лв., като държавна такса за предявения граждански иск, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: