№ 36726
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20211110144732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 112180/04.04.2024 г. от „МИДЕРА“ ЕООД, с
която е поискано постановеното по делото Решение № 4431/12.03.2024 г. да бъде изменено
и допълнено в частта за разноските. Молителят е посочил, че с решението на
първоинстанционния съд искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, поради
което и има право на разноски. Счита, че същите следва да му бъдат присъдени съгласно
представен списък. Моли и за изменение на постановеното решение в частта за разноските
като счита, че присъдените в полза на ищеца разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени.
По делото е постъпило становище от И. И. М. с вх. № 160839/17.05.2024 г., в което
се поддържа, че направените искания са неоснователни. Ответникът не е доказал, че
заплатил действително адвокатски хонорар, а присъдените в полза на ищцата съдебни
разноски са съобразени с изхода на делото и действителната му фактическа и правна
сложност.
За да се произнесе съдът, взе предвид следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 4431/12.03.2024 г. по гр.д. № 44732/2021 по описа на
СРС, 88 с-в съдът е обявил за окончателен сключеният между „Мидера“ ЕООД и И. И. М.
1
предварителен договор от 29.01.2016 г. за продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, рег. № СВ0154ВА, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168 на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а
предявеният от И. И. Манорова срещу „Мидера“ ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 19 278 лв. представляваща неустойка на основание чл. 6.1. от
предварителен договор от 29.01.2016 г. е отхвърлен. Следователно и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. За да се присъдят съдебни разноски, обаче по
делото следва да бъде доказано, че такива действително са сторени от правоимащата страна.
Видно от приложения към списъка с разноски договор за правна помощ от 12.01.2022
г., същият е сключен между Михаил Димитров Манчоров в качеството му на клиент и
адвокат П. в качеството й на адвокат. Предметът на договора е правна защита и съдействие
по гр.д. № 44732/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в. За възложената работа клиентът заплаща на
адвоката възнаграждение в размер на 4 430 лв., формирано както следва по главните искове
– 1 930 лв., по евентуалния иск – 820 лв. и по насрещните искове – 1 680 лв. Посочено е още,
че договорът служи като разписка за извършеното плащане.
Михаил Димитров Манчоров е един от управителите на „Мидера“ ЕООД,
физическото лице и юридическото лице са отделни субекти на правото. Липсва
законоустановена фикция или презумпция, че щом по делото е представен документ за
разход от физическото лице - управител, то този разход е направен от името и за сметка на
юридическото лице – търговец. В сключения и приложен по делото договор също така
никъде не е отбелязано, че Михаил Димитров Манчоров действа в упражнение на
представителната си власт, като законен представител на „Мидера“ ЕООД. При това
положение не може да бъде направен обоснован извод за сторени от страната по делото –
„Мидера“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК е неприложима.
Що се отнася до искането за присъждане на останалите претендирани разноски – за
държавни такси и депозити, то съдът намира, че липсва основание за присъждането им,
доколкото единият от обективно кумулативно съединените искове срещу ответника е
уважен, а същевременно насрещните му искове са отхвърлени. Няма как по отношение на
всяко едно перо от разходите за платена държавна такса за удостоверение или за депозит
съдът да изчисли за защита към кой от два съединени иска се отнася, а и такова
разграничение не е направено от страната в представения от нея списък.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за изменение решението в частта за
разноските. С постановеното решение „Мидера“ ЕООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на И. И. Манорова сумата от 1 825, 11 лв., представляваща съдебни
разноски – адвокатски хонорар. Съдът е съобразил общо заплатеният адвокатски хонорар,
чието плащане е доказано по делото и е присъдил половината, предвид обстоятелството, че
един от обективно кумулативно съединените искове е отхвърлен. От друга страна
присъденият адвокатски хонорар не е прекомерен, съответства на фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на адвоката.
2
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 112180/04.04.2024 г. на „МИДЕРА“
ЕООД, с която е поискано постановеното Решение № 4431/12.03.2024 г. по гр.д. №
44732/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в да бъде изменено и допълнено в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
След влизане в сила на определението или при постъпване на книжа делото
незабавно да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3