Р Е Ш Е Н И Е № 260305
Гр.Пловдив, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 16.02. две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа
гр.д.№3057/2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Постъпила е въззивна жалба от
Л.Х.Х. ЕГН **********, с адрес *** чрез адв.И.С. против решение
№260592/26.09.2020 г. на ПРС, 10 гр.с., с което е осъден да заплати
на Х.Л.Х. ЕГН ********** ***, адв. Б., на осн. чл.31, ал.1 от ЗС сумата 16851
лв. обезщетение за лишаването му от ползване на 3/4 ид.ч. от съсобствени имоти
-1. апартамент №2, с площ от 125,04 кв.м., на трети етаж в жилищна сграда с
административен адрес гр. **** с идентификатор №56784.518.1274.1.2, ведно с
избено помещение №1, с площ от 12,6
кв.м.; 2. избено помещение № 2 с площ от 11,34 кв. м.; 3. избено помещение № 3
с площ от 12,7 кв.м.; 4. самостоятелен обект в сграда - гараж №1, на първи етаж, с площ от 21,11
кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект
№56784.518.1274.1.3; 5. самостоятелен обект в сграда - гараж №2, с площ от 22,31 кв.м. в сграда на
горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект
№56784.518.1274.1.4; 6. самостоятелен обект в сграда - гараж №3, на първи етаж, с площ от 22,03
кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект
№56784.518.1274.1.5; 7. самостоятелен обект в сграда - склад №1, на първи етаж с площ 8,65кв.м. в
сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект
№56784.518.1274.1.7, дължимо за периода 01.03.2016г. - 01.03.2019г., както и сумата 2004,20
лв.деловодни разноски.Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да
се отхвърли иска. Претендира
за разноски.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от Х.Л.Х. ЕГН ********** чрез адв.Ц.Б., с който се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението на ПРС.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с наведените доводи и оплаквания на
страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.31ал.2 ЗС.
Обжалва се решението, с което
е уважен предявения иск. С ВЖ са направени оплаквания, че неправилно РС е
приел, че въззивникът е създал затруднения на въззиваемия да реализира правата
си във връзка с ползването на имота; не се доказало при условията на главно и
пълно доказване, че въззивникът с поведението си препятствал въззиваемия да
ползва имота съобразно правата си за процесния период; от показанията на
изслушаните свидетели се установило, че Х.Х. доброволно и в резултат на личен
избор живеел извън гр.****, в с.****, с жена на съпружески начала, както и се
установило по несъмнен начин, че той винаги и когато поиска е имал свободен достъп до собствените си
имоти; не ставало ясно защо съдът приел, че е налице лишаване от право на
ползване на всички 6 имота като само един е жилищен, а другите са с различно
предназначение.
В отговора на
ВЖ са направени доводи, че по делото са представени две нотариални покани, на
които въпреки приемането им ответникът не е възразил, нито е започнал да плаща
наем; от разпитаните свидетели се установявало, че въззиваемият не живее в
процесния имот и не разполага със собствеността си съобразно квотата си.От
показанията на разпитаните свидетели се установило също и невъзможността на
страните да съжителстват заедно.
От събраните
доказателства, ПОС намира следното:
Ищецът претендира от
ответникът да му заплати обезщетение за неползуването на неговата 3/4 ид.ч. от
процесния апартамент, находящ се в гр.****,
за периода 25.09.2013г.- 29.05.2014 г в размер на среднопазарния наем, който би се получил от този
имот при отдаването му под наем в размер на 16851 лв. общо за периода 01.03.2016-01.03.2019
г. ведно със законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Тезата на ответника е, че не е препятствал достъпа на ищеца
до съсобствените имоти, че той има ключ за тях, както и че ищецът ползвал
еднолично трите гаража и склада.
За да се уважи иск по чл.31
ал.2 ЗС следва да се докаже, че имотът е
съсобствен, че ищецът е лишен от ползуването на неговата част, размера на
средно-пазарния наем за процесния период, както и че претендираното
обезщетение да е поискано писмено.
Не се спори по делото, че
страните са баща и син и наследници на Г. Д. Х., поч. на 30.12.2011 г.- съпруга
на първия и майка на втория; че процесните имоти са придобити от Х. и Г. в режим
на СИО, прекратена със смъртта на съпругата, при което квотите в
съсобствеността са както следва – ¾ ид.ч. за Х. и ¼ ид.ч. – за Л..
С
нотариална покана от 08.12.2014г.,връчена лично на Л.Х. на 17.12.2014 г.,
ищецът Х.Х. е поискал ответника да му заплаща обезщетение в размер на 750 лева
месечно за ползваната негова част от апартамента, дв.място и гаражите /лист 12
от д.РС/. С втора нотариална покана, връчена на 29.01.2019г. лично на Л.Х.,
ищецът уведомил ответника, че за лишаването от ползване от собствеността върху
¾ ид.ч. от гореописаните имоти следва, считано от 01.02.2019г. да му
заплаща 590 лв. месечно, както и сумата 15930 лв. – обезщетение за неползването
за минал период - 3 години назад. /л.13, 14 от д.РС/.
От показанията
на свидетеля М. Р. И. се установява, че от 8- 10 години ищецът живее постоянно
в с. ****, където притежава къща, и пътува всеки ден, тъй като работи в гр. ****;
причината ищеца да напусне жилището била неразбирателство със сина му Л., който
след употреба на алкохол ставал неуправляем – вдигал скандали, разправии,
заканвал му се и го заплашвал; свидетелят е присъствал на събор, когато е видял
как Л. предизвикал побой; конфликтите с баща му били през ден,през два; Х.
получавал от него и заплахи по телефона с есемеси. ответникът злоупотребявал с
алкохол и проявявал агресия към ищеца.
От
показанията на свидетеля И. Д., съсед на ответника, се установява, че Х. не
живеел в имота, но имал достъп до него, ползвал гаражите; в апратамента Л.
поддържал само 1 стая; виждал Х. да посещава имота 1-2 седмично.
Дори
във ВЖ Л.Х. не оспорва, че отношенията му с баща му са обтегнати, но не се
установило категорично по делото, че той ползува съобствените имоти над
притежаваната от него ид.част; счита, че за да се приеме, че неговото поведение е агресивно, следва да се
докаже, че той е създавал на баща си определени затруднения за ползване на
имотите, а не неползването да е в резултат на обида, неуважение или друг вид
емоционална засегнатост.
От
показанията на свидетелите се
установява, че в процесния апартамент живее само ответника Л. Х., а ищецът от
8-10 години не живее в него. ПОС намира, че Х.Х. е изгонен от жилището
вследствие на психическия тормоз на сина си. ПОС не кредитира показанията на
този свидетел като необективни и неубедителни, твърде общи и неконкретни,
противоречащи на останалия събран доказателствено материал. Свидетелят Д. не
посочва как точно ищецът ползва гаражите, кой имот точно посещава и с каква
цел. Ответникът, върху когото лежи доказателтвената тежест да докаже
твърденията си, че ищецът разполага с ключ за процесните имоти и че само ищецът
ползва трите гаража и склад и че държи там автомобила си – не доказа тези обстоятелства.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС ако
съсобственикът е ползувал лично съсобствената вещ, той дължи обезщетение на
останалите за ползите от които ги е лишил само
от деня на писмената покана. Горното води до извода, че предявеният иск
е основателен, т.к. обезщетението за неползуване е поискано писмено от
неползуващия въззиваем спрямо ползуващият въззивник. Л.Х. не е отговорил на
отправените от Х.Х. покани за заплащане на обезщетение за неползаването. Синът-
въвззивник пред ПОС, не е демонстрирал по никакъв начин готовност да осигури на
баща си да ползува процесните имоти според квотата му в съсобствеността.От
приетата СТЕ/л.54 отд.РС/, изпълнена от в.л.В.Р., неоспорено от страните и
според съда компетентно изготвено, се установява, че среднопазарният наем,
който би могъл да се получи от отдаването под наем на процесните имоти за
процесния период -01.03.2016-01.03.2019 г. е в размер на 16851 лв., в който
размер обезщетението за неползването им следва да се уважи.
До същите изводи е достигнал
и РС, поради
което решението му е правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода
на спора, съдебни разноски в полза на въззиваемия пред ПОС се присъждат в
размер на 585лв. – платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260592/26.09.2020 г. на ПРС, 10 гр.с.
ОСЪЖДА Л.Х.Х. да заплати на Х.Л.Х., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 585 лв. – направени разноски
пред ПОС.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: