№ 265
гр. В., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200832 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. В. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., обл. С., ул. „Св. К.М., № 5, против
Наказателно постановление № 05-2400067 / 26.04.2024 г., директор на
Дирекция „Инспекция по труда”със седалище гр.В., с което за нарушение на
чл. 17, т. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. ДВ , бр. 37/2004г./ , на основание чл.416, ал.5 от КТ,
във вр. с чл.413,ал.2 от КТ на жалбоподателя Д. В. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., обл. С., ул. „Св. К.М., № 5, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляда лева/ , като
на основание чл. 415 в от КТ го намалява до размер на предвидения за това
минимум от 50/петдесет/лева.
Жалбоподателят в жалбата си и лично в с.з. оспорва НП, като заема
становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно
постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з.,
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на място на 26.01.2024 г. на обект:
Реконструкция на междублоково пространство, ж.к. "П.К." – комплекс
"Звездите", гр. В., където строителни и монтажни работи се извършват от
работници на "ГБС- ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД -
строител, при обход по работни места е установено, че плана за безопасност и
здраве не е поставен на видно и достъпно място на обекта, като същия е
изискван от установеното на работа в обекта лице Д. В. Н. – технически
ръководител, но в хода на проверката на място на обекта на контрол не е
представен. В хода на проверката по документи, състояла се 20.02.2024 г. в
ДИТ със седалище В., видно от представени заповеди №164/02.11.2023 г и
№165/02.11.2023 г. на инж. Т.Г. – изпълнителния директор на "ГБС –
ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД е установено, че работодателя
е вменил задължението за поставяне на видно и достъпно място на плана за
безопасност и здраве на лицето Д. Н. – технически ръководител на обекта на
контрол, но същия не е изпълнил задължението и не поставил на достъпно и
видно място плана за безопасност и здраве.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. П. Ц. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
2
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Привилегирования състав по чл. 415в от КТ, урежда отговорността за
маловажни нарушения на трудовото законодателство, като са предвидени
диференцирани наказания, като в посочените случаи работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Налице са аргументи за
приложимост на привилегирования състав по чл. 415в КТ в хипотезите на
всички установени по КТ нарушения, в т. ч. и тези по чл. 413, ал. 2 от КТ,
при наличието на определените в закона предпоставки. Анализът на
разпоредбите, както и систематичното и граматическото им тълкуване
налагат извода ,че в случаите, в които бъде установено,че са налице
визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл.415 в от
КТ, конкретното нарушение да бъде прието за маловажно
,административнонаказващият орган следва да приложи именно
отговорността по този текст, като съобрази размера на налаганата санкция с
много по-ниските граници,установени от привилегирования състав на тази
разпоредба.От събраните в хода на проведеното съдопроизводство
доказателства е видно,че в „ГБС Инфраструктурно строителство” АД ,
работодателят е изпълнил задължението си да постави на видно и достъпно
място плана за безопасност и здраве на 27.01.2024г., видно от приложения
протокол на л. 8 по делото, с което е отстранил допуснатото нарушение
веднага и от него не са настъпили вредни последици за работниците. Чрез
преквалификацията на деянието в настоящето производство , след като
очевидно са налице предпоставките по чл. 415в от КТ за квалифицирането му
като „маловажно”, няма да се влоши положението на нарушителя, тъй като на
3
последния ще бъде наложено по-лекото наказание от това което му е
наложено чрез атакуваното НП.
По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично
уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие за изменение на наказателното
постановление, при решаване на въпроса по същество, настоящият състав на
съдът може и следва да измени наказателното постановление при установена
"маловажност" по смисъла на чл. 415в от КТ, като съобрази размера на
наложената парична санкция. Съдът може в случаите, в които отговорността
на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Видно
от разпоредбата на чл. 415в от КТ виновното лице се наказва с глоба или с
имуществена санкция в размер от 50 до 100 лева. При извършената проверка е
прието ,че вината за допуснатото нарушение е от страна на техническия
ръководите, съгласно издадената заповед за това, който е допуснал
нарушението, но видно от приложените в делото доказателства в последствие
веднага го е отстранил. При служебна проверка на АУАН и НП не се
констатират,извън релевираните, допуснати съществени нарушения на ЗАНН,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи
основания за отмяна на атакуваното постановление. При определянето на
размера на административното наказание не са взети предвид всички
обстоятелства, имащи значение за това и преди всичко обстоятелството, че
жалбоподателят не е наказван по административен ред за нарушения по КТ,
което е в тежест на АНО да установи и докаже това,нарушинието не се
отличава с от обикновените от този вид, жалбоподателят веднага го е
отстранил, поради което съдът счита, че размера на наложеното наказание
следва да се намали до минималното, предвидено от закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400067 / 26.04.2024 г.,
директор на Дирекция „Инспекция по труда”със седалище гр.В., с което за
нарушение на чл. 17, т. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн. ДВ , бр. 37/2004г./ , на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.413,ал.2 от КТ на жалбоподателя Д. В. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., обл. С., ул. „Св. К.М., № 5, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева
/хиляда лева/ , като на основание чл. 415 в от КТ го намалява до размер на
предвидения за това минимум от 50/петдесет/лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
обл. С., ул. „Св. К.М., № 5, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5