№ 54337
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20251110113034 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„*********“ ЕАД срещу Н. Г. Г., с която се претендират следните суми: 359.48 лв. –
главница по Договор за заем Microcredit № 9031-00035263/23.06.2023 г., ведно със законната
лихва от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането; 30.84 лв. – договорна лихва за периода от
02.11.2023 г. до 02.02.2024 г.; 65.73 лв. – лихва за забава за периода от 03.11.2023 г. до
03.03.2025 г.; 232.08 лв. – неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9031-00035263/23.06.2023 г., ведно
със законната лихва от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането.
Разгледано по същество, искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата по договора за заем, договорната лихва и мораторната
лихва се претендира и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Между
страните заедно със сключването на договора за заем е сключен и договор за допълнителни
услуги към него, които се изразяват в: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка
на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“
АД; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално
обслужване; право за участие в специални промоции.
1
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че горепосочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за
които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита. Анализът на съдържанието на описаните „допълнителни
услуги“ налага извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното
разглеждане/ и управлението /по отношение на всички останали елементи от пакет
„Комфорт“/ на кредита. Извеждането на тези „допълнителни услуги“ в самостоятелен
договор, обективиран в отделен от договора за заем писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,
поради което договорът за допълнителни услуги противоречи на закона – на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че така описаният пакет „допълнителни услуги“ по
съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да
носят допълнителни ползи за него, за да обосновава заплащане на възнаграждение в
определения размер. Конкретно за услугата приоритетно разглеждане на искането за заем
изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане, в случай че не бъде избран
допълнителен пакет, т. е. не се установява конкретна полза или преимущество за
кредитополучателя. Неясно е и какво конкретно стои зад услугите преференциално
обслужване и право на участие в специални промоции. Част от услугите той така или иначе
има по силата на самия закон като правото да се инициира предоговаряне и свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика потребителят трябва да заплати
правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор,
като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
кредитора. На следващо място, уговорено е заплащането на възнаграждение не за конкретно
поети от заявителя задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно
описани условия, а само за предоставени му възможности. Възнаграждението е дължимо от
потребителя само заради възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от него. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за услуги, които не са реално предоставени. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето,
които изискват заплащане на такса при реалното ползване на определена услуга.
След като клаузите за възнаграждение по договора за допълнителни услуги са
нищожни, съответното възнаграждение не е дължимо от потребителя. По тази причина
вземането, произтичащо от тези клаузи, не може да се отнесе към категорията на
безспорните вземания, поради което не може да бъде защитено по реда на заповедното
производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част
подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „*********“ ЕАД срещу Н. Г. Г. – в частта, с която се претендира сумата от 232.08
лв. – неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9031-00035263/23.06.2023 г., ведно със
2
законната лихва от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3