Решение по дело №17121/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /…..05.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на девети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 17121 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по предявен от Г.С.А., ЕГН **********, срещу ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от общо сумата в размер на 249,70 лв. – неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор номер 10500100003549 от 14.02.2018г. за „Каско“ на лек автомобил „Ситроен“, модел „С3“, с ***, настъпило на 02.09.2018г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

    Твърди се в исковата молба следното: На 14.02.2018г. е сключен договор за застраховка „КАСКО“ на МПС, клауза „първи риск“ между страните по делото. Застрахованото МПС е „Ситроен С3“, с ***. Застрахователната премия, съобразно застрахователна полица номер 00500100209299 е в размер на 172,38 лв. На 02.09.2018г. застрахованият автомобил се управлявал от ***. Същият при паркиране около 21:30 ч. охлузил предната броня в крайпътен бордюр. На 03.09.2018г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. При извършен оглед и опис на увредените детайли е посочено – предна броня. На 17.09.2018г. като обезщетение е изплатена сумата от 130,30 лв. Сочи се, че дължимият размер е 380,00 лв. Т.е. след приспадане на заплатената сума, дължимата към настоящия момент е 249,70 лв.

   В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка „КАСКО“ на МПС за лек автомобил „Ситроен С3“, с ***. Не се спори и че на 03.09.2018г. е подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, ведно с декларация към същото. Сочи се, че застрахованият е декларирал, че е съгласен размерът на застрахователното обезщетение да бъде определен съгласно вътрешните правила на застрахователното дружество. При извършен оглед е посочена щета – предна броня (за боядисване). В условията на евентуалност се оспорва размерът на претенцията.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил, марка „CITROEN“, с рег. № В 1065 КТ, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е съществувала валидно сключена застраховка „Каско – първи риск“ при ответника със застрахователна полица № 10500100003549 от 14.02.2018г.

               Безспорно е и настъпването застрахователното събитие, както и изплащане на сумата от 130,30 лв. от застрахователя, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от произшествието.

               Установява се от представената декларация от 02.09.2018г., че увреденият детайл на автомобила е предна броня.

               По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата САТОЕ (съдебна автотехническа и оценителна експертиза), от което се установява следното: На 02.09.2018г., около 21:30 ч., в гр. Варна, застрахованият лек автомобил, собственост на ищцата, е бил управлявана от ***. Последният при маневра при паркиране на автомобила охлузва броня предна в крайпътен бордюр. В резултата на охлузването настъпват щети по автомобила. Механизмът на получаване на увреждането е съприкосновение с приплъзване на лявата странична долна част на броня предна с крайпътен бордюр. Увреждането на бронята се изразява в наранено лаково покритие в лявата странична долна част на детайла. За възстановяване на детайла е нужно боядисване. Общата стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието – 02.09.2018г., определена за сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, както и в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество, е една и съща, а именно 335,97 лв. Стойността на щетите по експертна оценка на застрахователя е в размер на 130,30 лв.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие.

               По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

                 Установи се от заключението по допуснатата САТОЕ, която съдът кредитира изцяло в настоящия случай, поради обстоятелството, че е изготвена професионално, пълно и кореспондира с останалия доказателствен материал, че общата стойност на уврежданията по средни пазарни цени, предлагани в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество и притежаващи сертификат за качество е в размер на 335,97 лв. Следователно съдът намира, че това е и сумата, която следва застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец. От тази сума следва да се прихване вече платеното от ответника обезщетение в размер на 130,30 лв., поради което и дължимото към настоящия момент обезщетение е в размер на 205,67 лв. Доколкото обаче в настоящия случай е предявен частичен иск за сумата от 10,00 лв., то същият следва да бъде изцяло уважен.

                По разноските:

                 Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на 450,00 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.

 

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ОСЪЖДА ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.С.А., ЕГН **********, сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от общо сумата в размер на 249,70 лв., представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор номер 10500100003549 от 14.02.2018г. за „Каско“ на лек автомобил „Ситроен“, модел „С3“, с ***, настъпило на 02.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

        

                  ОСЪЖДА ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.С.А., ЕГН **********, сумата от 450,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. 

     

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................