№ 3406
гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100105285 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от Ц. М. Ч. искова молба, с
която моли ответникът ЗД „Бул инс“ АД да бъде осъден да му заплати сумата
от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2023 г., ведно със законната лихва от
07.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 03.12.2023 г. бил пътник в л.а. „Опел“, модел
„Зафира“, с ДК № *********, движещ се на път III-642 в посока от с. К.ово
към жп гара К.ово. В насрещното платно за движение при км 29+800
управляваният от А. С. С. л.а. „Ауди А4“ с ДК № ********* навлязъл в
платното за движение на л.а. „Опел“, при което настъпил удар. Вина за
произшествието имал водачът на л.а. „Ауди“, който управлявал превозното
средство с несъобразена с пътните условия скорост и неправомерно навлязъл
в лентата за насрещно движение.
В резултат на инцидента ищецът получил фрактура на лява глезенна
става. Бил приет по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр. Пловдив,
със силни болки в деформиран ляв глезен и в гърдите. Извършила се операция
за открито наместване на дислокацията на глезена. Поради силните болки
приемал обезболяващи медикаменти. Обездвижването му налага ползване на
чужда помощ в ежедневните дейности.
1
На 12.02.2024 г. постъпил за лечение в „Специализирана болница за
продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД, гр. Перник за курс по
рехабилитация.
Към момента все още нямало подобрение в състоянието на ищеца.
Болките продължавали, не можел да се обслужва самостоятелно, а лявата му
глезенна става била оточна. Кожата около оперативната рана била зачервена и
с нарушена структура. Придвижвал се с патерици.
Отделно, при ПТП получил множество разкъсно-контузни рани на
главата със стъкла, които били хирургически обработени.
За управлявания от А. С. л.а. „Ауди А4“ имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД, поради което
ответникът следвало да поеме отговорността за заплащане на търпените от Ч.
неимуществени вреди, които същият оценява на 120 000 лева.
На 07.02.2024 г. ищецът подал молба до застрахователя за заплащане на
обезщетение за търпените от процесното ПТП неимуществени вреди, но
ответникът изискал допълнителни документи.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва механизма на ПТП и счита, че изключителна вина за настъпване на
произшествието има водачът на неизвестно МПС, което се движило пред
водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *********. Моли делото да бъде спряно до
приключване на образуваното досъдебно производство.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди и счита, че
адекватният размер на обезщетението възлиза на около 40 000 – 45 000 лева.
Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна лихва, тъй като
ищецът не посочил своя банкова сметка нито в претенцията си от 07.02.2024 г.,
нито в подадената от него искова молба.
Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд
изразява становище за липса на основание за ангажиране на отговорността му,
за да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника. По
същество намира предявения срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за основателен и
твърди наличие на преимуществен принос за настъпване на произшествието
на поведението на водача на л.а. „Ауди А4“ А. С. С.. Възразява и за
2
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за
съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен
обезопасителен колан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 07.02.2024
г.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ауди“, модел „А4“ с ДК №
********* и ЗД „Бул инс“. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на л.а. „Ауди“, модел „А4“ и ответника към
03.12.2023 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 04.07.2024 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на опредЕ.та в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
Въз основа на данните от констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и схема и показанията на свидетелите К.В.Г. и
А. С. С. е изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Според
3
заключението на експертизата, произшествието е настъпило на 03.12.2023г. в
14:05 часа на път III 642 при км 29+800 м в района на мост между гара К.ово и
с. К.ово. Л.а. „Ауди А4 се е движил в посока от гара К.ово към с. К.ово със
скорост около 40 км/ч, намалена до 28 км/ч в момента на удара. По същото
време в посока от гр. Хисаря през с. К.ово към гара К.ово се е движил л.а.
„Опел Зафира“ със скорост около 50 км/ч. Преди моста в зоната, където пътят
се стеснявал, за посоката на движение на л.а. „Ауди А4“ бил поставен пътен
знак Б5 - „Пропусни насрещно движещите се автомобили“. Това задължавало
водачът на л.а. „Ауди“ да спре преди моста зад неизвестния автомобил, за да
пропусне движещия се насреща по моста л.а. „Опел Зафира“. Вещото лице
доц. д-р инж. А. определя предотвратимостта на удара от водача на л.а. „Ауди“
А. С. чрез наблюдаване на пътя пред себе си, поддържане на надлъжна
безопасна дистанция и своевременно спиране зад вече пред него преди моста
неизвестен автомобил, за да пропусне движещия се насреща по моста л.а.
„Опел Зафира“. Водачът С. неправилно предприел маневра по завиване наляво
към черноземен път, за да избегне удара в автомобила пред него и по този
начин препречил пътя на насрещно движещия се л.а. „Опел Зафира“, в който е
пътувал Ц. Ч.. Водачът на л.а. „Ауди“ могъл да предотврати удара и като завие
надясно, за да навлезе в другия напречен път.
Същевременно, маневрата завой наляво от водача на л.а. „Ауди“ е
закъснялата му реакция за спиране зад неизвестния автомобил.
При тези данни от заключението на авто-техническата експертиза съдът
приема, че А. С. е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, като не е избирал скорост на движението, съобразена с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на
видимост по начин да спре пред предвидимо препятствие. С. е имал добра
видимост и към двата автомобила от достатъчно далечно разстояние, за да
реагира чрез ефективно задействане на спирачната система на автомобила.
Невъзможността своевременно да преустанови движението на л.а. „Ауди“ е в
причинна връзка и с допуснатата по-малка надлъжна дистанция от
безопасната спрямо движещото се пред него превозно средство. По този
начин, съзирайки невъзможността да предотврати удара с неизвестния
автомобил пред него, той е предприел друга неправилна маневра – завой
наляво вместо завой надясно. Единствената причина е в поведението на водача
на л.а. „Ауди“. Принос от страна на водача на неизвестния автомобил, движил
4
се пред него, не е налице, тъй като той се съобразил със знак Б5, задължаващ
го да осигури предимство на насрещно движещото се превозно средство и
своевременно е спрял пред моста. Поведението на А. С. като водач е в разрез с
нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което съдът намира за
осъществен състава на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка с установяване на увредите, причинени при процесното ПТП
са събрани гласни доказателства и е изслушана съдебно-медицинска
експертиза.
Вещото лице д-р С. е заключил, че при ПТП на 03.12.2023 г. Ц. Ч. е
получил триглезенно счупване на лява подбедрица в областта на глезенната
става, изкълчване на лява глезенна става, охлузване на кожата от вътрешната
страна на лява глезенна става, контузия на ляво ходило, контузия на главата и
разкъсноконтузни рани в окосмената част на главата слепоочно в ляво.
За лечение на триглезенното счупване на лява подбедрица Ч. е
претърпял оперативна интервенция за открит наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плаки и винтове. Непосредствено след
произшествието раните на главата са били обработени хирургично. При
приема в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕООД в гр. Пловдив е бил в задоволително
общо състояние. При изписването е предписано носене на гипс в продължение
на три месеца. При нормално протичане на лечебния процес възстановяването
настъпвало за около 7-8 месеца. При Ч. се наблюдавали усложнения,
изразяващи се във вторично отваряне на раната и забавено зарастване на
счупванията. Два месеца след операцията, на 12.02.2024 г. Ч. е посетил
„Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“
ЕООД, гр. Перник. Установен е бил оток в лява глезенна става, палпаторна
болезненост и силно ограничен до липсващ обем на движение в лява глезенна
става, както и нарушение на походката и самообслужване. Предписано е
извършване на пасивни упражнения, аналитична ЛФК и криотерапия. При
извършения на 05.09.2024 г. преглед от вещото лице е установено наличие на
рани в окосмената част на главата в лява слепоочна област. Лявата глезенна
става е била оточна с променен тъмен цвят на кожата, оперативни белези по
външната страната на ставата с надлъжен ход и дължина 13 см и по
вътрешната страна на ставата с дъговиден ход и дължина 16 см. Ч. е със силно
накуцваща и затруднена походка и се придвижва с помощта на бастун.
5
Наличен е и ограничен обем движение в лявата глезенна става при изпъване
на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса. Вещото лице е
установило невъзможност Ч. да повдигне лявото си ходило нагоре и да движи
настрани лявата си глезенна става. През периода на лечение пострадалият
търпял болки и страдания с по-голям интензитет през първите 20 дни след
инцидента и 30 дни след сваляне на имобилизацията.
Продължителността на възстановителния процес, който все още не е
приключил, и състоянието на ищеца се установяват и от показанията на
свидетеля К.Г.. Свидетелят съжителства с ищеца на съпружески начала.
Разказва, че видяла ищеца след спешната операция, която Ч. претърпял в
УМБАЛ „Свети Георги“. Бил объркан и неадекватен. По главата имал шевове.
При изписването левият му крак бил обездвижен. В продължение на 3-4
месеца бил на легло и ползвал подлога. За посещение и лекарски прегледи
наемали частна линейка и се придвижвал с инвалиден стол. След около 3-4
месеца започнал да се движи с патерици. Непосредствено преди катастрофата
започнал работа в „АК Електрик“ в Радомир като количкар. Все още бил в
болнични, куцал и кракът му оттичал. Според лекарите, причината за
почерняването на крака, била в засегнати съдове при произшествието.
Преди катастрофата ищецът нямал двигателни проблеми и бил много
деен и активен. Принудителното обездвижване довело до депресивно
състояние, чувство на безполезност и проблеми със съня. Дори и у дома се
придвижвал с патерици и с бастун. Случвало се и да пада.
Показанията на свидетеля Г. съдът кредитира като последователни и
обективни, съответстващи на медицинската документация по делото и на
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
При така събраните доказателства съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението е 80 000 лева. Възстановителният период за 42-
годишния Ц. Ч. не е приключил, а прогнозите за пълно възстановяване са
песимистични. Тежката увреда на ляв долен крайник е причинила трайна и
необратима негативна промяна в начина на живот на ищеца. Освен че е
възпрепятстван да полага труд, той се е оказал зависим от чужда помощ в
ежедневните си хигиенно-битови дейности, което е неизменно свързано със
срам и неудобство. Безпомощното му състояние е естествена причина за
психологически дискомфорт от чувството че е в тежест на околните, а болките
6
от травмирания и оточен крайник нарушават качеството му на живот,
включително на съня му.
За да определи размера на обезщетението на 80 000 лева съдът
съобразява обстоятелството, че накуцващата походка и силно ограниченият
обем в движение, а при повдигане нагоре и движение настрани – липсваща
възможност за такова, се очертават да са трайна последица за пълноценна
двигателна активност на Ч..
Третото лице помагач е направил възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен
колан. Това възражение е направено при условие, че се установи принос на
водача на неизвестното превозно средство за настъпване на произшествието.
Освен това, доказателства, че Ч. е нарушил задължението си по чл. 137а от
ЗДвП не бяха ангажирани, нито евентуално нарушение на това задължение да
е в причинна връзка с получените от ищеца увреди.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 07.02.2024 г. и от тази дата ЗД „Бул инс“
АД дължи да заплати законна лихва.
Неоснователно е възражението му, че ищецът не е посочил своя банкова
сметка. Непосочването на банкова сметка касае единствено изплащането на
обезщетението, а не неговата дължимост. Застрахователят се освобождава от
собствената си забава само когато е определил обезщетение и е бил готов да
го изплати, но кредиторът не е оказал дължимото съдействие да посочи
банкова сметка и това е единствената причина за неизпълнение на
задължението на застрахователя. (така определение № 1843/17.04.2024 г. по
гр.д. № 4129/2023 г. на ВКС, IV г.о.)
В случая ЗД „Бул инс“ АД не е предлагал плащане, макар и частично,
нито преди завеждането на делото, нито в хода на съдебното производство,
дори и след посочена с молба от 17.07.2024 г. банкова сметка на Ц. М. Ч..
Затова лихвата се дължи от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищецът е заплатил 800 лева за депозити за експертизи, от които му се
дължат разноски в размер на 533.33 лева.
Оказана му безплатна правна помощ от адвокат С. Н., на която се следва
7
адвокатско възнаграждение в размер на 6 300 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за призоваване на свидетел. Съразмерно на отхвърлената част от иска
му се дължат 3 510 лева.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, ЗД
„Бул инс“ АД дължи по сметка на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати на Ц. М. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „*********
II“, бл. ********* сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП на 03.12.2023 г., ведно със законната лихва от
07.02.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати на Ц. М. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „*********
II“, бл. ********* сумата от 533.33 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат С. К. Н., с адрес гр.
С., бул. „********* сумата от 6 300 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ц. М. Ч., ЕГН **********,
с адрес гр. С., ж.к. „********* II“, бл. ********* да заплати на ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 сумата от 3 510 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати по сметка на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса.
Решението е постановено при участието на Гаранционен фонд- трето
8
лице помагач на страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9