МОТИВИ към Присъда № 149/05.11.2018
г.
по НЧХД № 1270/2018 г.
по опис на Районен съд Стара
Загора:
Повдигнатото обвинение
е частен характер и е от Р.И. *** против подсъдимия Г.И.П. ***. Въз основа на
тъжбата е образувано настоящото частно наказателно дело.
Видно от
тъжбата, обвинението против подсъдимия е
за това, че на 08.11.2017 г. в съдебно заседание по н.ч.х.дело № 3894/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, в съдебна зала на Районен съд - гр.
Стара Загора, казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р.И. ***, в негово присъствие, като обидата е нанесена
публично: „... ходи по стълби по слипове като някаква проститутка”.
Тъжителят в тъжбата си
счита, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146
ал.1 от НК, за което моли съдът да наложи справедливо наказание.
В съдебно
заседание тъжителят и повереникът поддържат обвинението и гражданския иск за
причинени неимуществени вреди. Претендират за направените разноски.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявен от тъжителя
против подсъдимия граждански иск в
писмен вид в размер на 2000.00 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият
се явява в съдебно заседание, дава обяснения. Счита, че не е извършил
престъпление и моли да бъде оправдан.
Защитникът
счита, че не е налице състав на престъпление, подсъдимият не е извършил
престъпление и следва да бъде постановена оправдателна присъда, а предявеният
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи подробни
съображения.
Съдът,
след като съобрази доводите и становищата на страните, обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК,
приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.И.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование, не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е освобождаван
по чл.78а ал.1 от НК по две дела. По двете дела е изплатил административните
наказания глоби - съответно на 29.05.2017 г. и на 08.02.2018 г. От изпълнението
на тези наказания към датата на процесното деяние не е изтекла една година, поради
което в случай на осъдителен съдебен акт по настоящото дело, не е възможно
повторно прилагане на чл.78а ал.1 от НК.
Подсъдимият е пенсионер, не
работи. Подсъдимият страда от онкологично заболяване карцином на простатата с
новообразувания и е диспансеризиран в КОЦ Стара Загора. Опериран е и лечението
продължава. Страда също и от захарен диабет, тип II. През 2011 г. е прекарал мозъчен
инфаркт /виж лист 81, 82, 83 от приложеното н.ч.х.дело/.
Подсъдимият и тъжителят
живеят в съседни къщи в град Раднево.
Двамата от години не са в
добри отношения. Двете дела, по които подсъдимият е осъден на административно наказание
по чл.78а ал.1 от НК са въз основа на отношенията му с Р.С..*** е образувано наказателно
частен характер дело № 3894/2016 година със страни: тъжител Р.И.С., подсъдим Г.И.П..
На 08.11.2017 г. в съдебно
заседание по н.ч.х.дело № 3894/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора, в съдебна зала на Районен съд - гр. Стара Загора, подсъдимият при
последната си дума по чл.297 от НПК, казал думи, в присъствието на Р.И. ***, а
именно: „... ходи по стълби по слипове като някаква проститутка”.
Думите са протоколирани в
съдебния протокол.
Нямало е процедура по
поправка на протокола.
С. е присъствал по време на
последната дума и счита, че с така казаните думи, подсъдимият го е обидил публично.
За горното С. *** Загора
тъжба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По настоящото дело е приложено
н.ч.х.дело № 3894/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
Видно от съдебния протокол
от проведено на 08.11.2017 г. съдебно заседание, при последната си дума
подсъдимият е изрекъл думите: „... ходи по стълби по слипове като някаква
проститутка”.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и непротиворечив начин от:
- събраните в хода на
съдебното следствие свидетелски показания;
- обяснения на подсъдимия;
- приетите писмени
доказателства заверени преписи - от съдебен протокол от 08.11.2017 г., присъда,
мотиви от присъда по НЧХД № 3894/2016 година на РС Стара Загора, справка за
съдимост на подсъдимия;
- медицинска документация от
приложеното НЧХД цитирана по - горе.
Подсъдимият дава обяснения,
че думите не са протоколирани по начина както действително ги е заявил в
залата. Протоколирането не било съвсем точно. Подсъдимият твърди също, че е
видял С. лично да се явява по бельо пред ВИК –инкасаторката, затова и казаното
е истина.
Свидетелката М.Г. работи
като инкасатор във ВИК – гр. Раднево. Познава подсъдимия и тъжителя. Работата й
се изразява в това да засича водомерите им. Свидетелката установи, че лятото 2017 г. отворила вратата на
имота на С., до вратата имало шахта, в която свидетелката трябвало да види
показанията на водомера. С. излязъл и й направил забележка защо е влязла, можела
да открадне нещо. Бил само по бельо – по долно мъжко бельо – гащи.
Свидетелката М.С. е дъщеря
на подсъдимия. Знае, че между подсъдимия и тъжителя от години има конфликтни
отношения. Сочи, че баща й е болен от рак в напреднал стадии и сумите, които
заделял за операция и за лечение, отивали за делата, които той загубил и били в
полза на съседа Р.С..
Свидетелката М.Й. е сестра
на тъжителя. Сочи, че брат й бил много променен, ядосан и възмутен. Чувствал се
много зле, не можел да спи и много зле му повлияла нанесена обида в съда.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелката Г.. Същата е без родства и не е заинтересована от изхода на
делото. От тези показания съдът приема, че летен ден през 2017 година, С. в двора
си се е явил по долни гащи – бельо пред тази свидетелка. Показанията
кореспондират с обясненията на подсъдимия, сочещ, че е виждал тъжителя да се
разхожда по бельо.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид установената по делото
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с
чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 08.11.2017 г. в съдебно заседание по н.ч.х.дело
№ 3894/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, в съдебна зала на
Районен съд - гр. Стара Загора, казал думи, унизителни за честта и
достойнството на Р.И. ***, в негово присъствие, като обидата е нанесена
публично: „... ходи по стълби по слипове като някаква проститутка”.
Престъплението „обида” е
предвидено в чл.146 от НК. Съгласно ал.1 на този член, “който каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се
наказва за обида”. Субект на престъплението “обида” може да бъде всяко
наказателно-отговорно лице. С осъществяване на изпълнителното деяние се
изразява не само някаква неодобрителна оценка или дори пренебрежителна оценка
по отношение на пострадалия - адресат на обидата. Засяга се неговата субективна
чест и достойнство – самочувствието му, неговата самооценка. Тази негова оценка
в собствените му очи се определя още като достойнство в собствен смисъл. Тук от
значение е само презрителната, унизяваща форма на обръщение към пострадалия –
дори да става дума за нещо, което е вярно по своето съдържание, това не
изключва обидата. Присъствието на пострадалия като обективен признак на обида
се тълкува разширително, не само в смисъл, че същият трябва да се намира на
същото място, където е деецът, и да контактува по същото време, когато деецът
осъществява изпълнителното деяние. За да бъде изпълнен този признак и да се
приеме, че пострадалият присъства, достатъчно е само презрителното обръщение да
бъде адресирано към него. Обидата е резултатно престъпление, като нейният
престъпен резултат е узнаването от пострадалия на унизяващото го, като чуе
отправените към него думи или възприеме извършените по отношение на него
презрителни действия.
Видно от тъжбата, в същата
се сочат като инкриминирани изразите – „„... ходи по стълби по слипове като
някаква проститутка”.
По време на протоколирането на
тези думи в съдебно заседание тъжителят е присъствал и тези думи са казани в негово
присъствие. Думите, видно от предмета на
делото, са адресирани именно по адрес на С..
В случая има конкретен
адресат на думите и е ясно относно какви обстоятелства се изричат. Употребата
на думите четейки текста от протокола от съдебното заседание несъмнено може да
се свърже с личността на тъжителя.
Посочените думи осъществяват
от обективна страна състава на престъплението „обида”, тъй като не само че са с
ясен и несъмнен адресат, но и са унизителни за честта и достойнството на този
адресат.
В случая е изпълнен както интелектуалният,
така и волевият момент, тъй като подсъдимият е целял унизяване честта и достойнството
на тъжителя.
Това, че думите
са казани при последна дума когато упражнява правото си на защита не оневинява
дееца, а следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Не може да се приеме, че подсъдимият
е изразил мнение /становище/ и оценка провокирани
от личните му наблюдения върху поведението на тъжителя движещ се по бельо пред
инкасаторката от Вик Раднево – свидетелката Г..
Установи се по несъмнен
начин, че на 08.11.2017 г., в Районен
съд - гр. Стара Загора, от 10.00 часа, е
проведено открито съдебно заседание по НЧХД № 3894/2016г.
на Районен съд - гр. Стара Загора, IX н.с.,
приключило в 11.40 часа. В съдебното заседание С. присъствал като частен тъжител и граждански ищец, а Г.И.П.
в качеството на подсъдим. При последната дума на подсъдимия, Г.И.П. изказал думи,
унизителни за честта и достойнството на С., в
присъствие на С. и публично, като заявил по отношение на С.: „…ходи
по стълби по слипове като някаква проститутка”.
Изказаното е протоколирано на ред 6 от стр.10 на съдебен протокол от 08.11.2017 г. (л.93 - гръб от НЧХД № 3894/2016 г. на Районен съд - гр. Стара Загора).
Обидата е нанесена
публично, в съдебно заседание, тъй като става
достояние на другите лица, които присъстват в
съдебната зала, а именно - съдията Росен Чиликов, секретарят
Н.Г., адвокат М.Х., адвокат Филип Горов.
Конкретно, с поведението си в съдебно
заседание на 08.11.2017 г., Г.И.П.
не се е съобразил с
дължимото уважение към личните качества, репутацията в обществото, и нанесъл на С. обида, изричайки на висок глас думи, които С. непосредствено чул и възприел и
които са станали
достояние до други лица.
Думите според съвременните обществени стандарти са
неприлични, изречени с цел да бъде унизен С.. По този начин подсъдимият е погазил приетите
в обществото морални норми за нормално човешко общуване, почит и уважение,
които хората си дължат един към друг и то в съдебно заседание по наказателно дело.
Отправил е унизително
и неприлично изказване за С., че ходи „по
стълби по слипове” и използвал
унизителен от гледна точка на господстващия морал епитет по отношение на
личността
на С. като мъж, отразяващ отрицателно качество, а
именно - „като
някаква проститутка”.
В Българския тълковен речник под думата „проститутка” се
има предвид: „Жена, която се
отдава на мъже за пари, курва”. А според Българския синонимен речник,
синоним на „проститутка” е:
развратница, развалена, паднала жена, продажница, мръсница, пачавра”. Изказаното безспорно има негативен смисъл и
разкрива пренебрежителното, презрителното и унизително
отношение на подсъдимия към С. като
мъж.
Неприкосновеността на моралните блага - чест,
достойнство, добро име и репутация е прокламирана в чл.32 от Конституцията на
Република България, тяхното накърняване е забранено от Международния пакт за
граждански и политически права (чл.17 от Пакта), а
наказателно-правната защита в България за подобни деяния е уредена в Раздел
седми на Глава втора от Особената част на НК, озаглавен „Обида и клевета”.
Законът е въвел
обективен коректив – казаното да е унизително. Вярно е също така, че казаното
от някой за някого следва да се преценява на плоскостта на свободата на мнение. Правото на всеки да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово, прокламирано в Българската Конституция има известни
граници. Съгласно чл.39 ал.2 от Конституцията, това право не може да се
използва за накърняване правата и доброто име на другиго.
В съдебно заседание на
08.11.2017 г. по НЧХД № 3894/2017 г. на Районен
съд - гр. Стара Загора, IX н.с., в своята
последна дума, подсъдимият Г.И.П., като изказал думи унизителни за честта и
достойнството на С. - „…ходи по стълби
по слипове като някаква проститутка”, възприети и чути непосредствено от Р.С. и
публично - изказани на общодостъпно място (в съдебна зала на Районен съд - гр.
Стара Загора), възприети и чути от повече от едно присъствали в съдебната зала
лица, с действията си от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Процесните думи съдържат
твърдение, поставящо под съмнение репутацията на тъжителя като мъж. Тъжителят е
житейски логично и оправдано да ги е възприел като уронващи престижа и личното
му достойнство. Понятието проститутка е свързано с негативна обществена оценка
и предполага отрицателна обществена нагласа.
От субективна страна, деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия обществено
опасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на тези последици.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление
в специалната част на НК се предвижда наказание глоба от 3000 до 10000 лева,
както и обществено порицание.
В конкретния случай не са
налице кумулативно посочените от законодателя предпоставки за приложение на
чл.78А, ал.1 от НК, тъй като деецът е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78А от НК и не е изминала една година от изпълнение на
наказанието.
При определяне размера на наказанието
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е ниска.
Обществената опасност на дееца предвид
чистото съдебно минало и възрастта също не е висока.
Засегнати са обществени отношения свързани с
неприкосновеността на доброто име на човека.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало; процесуалното поведение на подсъдимия,
който съдейства за разкриване на обективната истина; възрастта на дееца; това,
че думите са казани при последна дума, където се дава възможност за окончателно
отношение към обвинението и се цели защита; възрастта; влошеното здравословно
състояние; сериозното заболяване, от което страда деецът;
- отегчаващи отговорността обстоятелства - не
са налице.
Това, че не се признава за
виновен не може да се отчете за отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение.
Съдът съобразявайки горните
обстоятелства, приема, че следва да приложи нормата на чл.55 ал.2 от НК и да
намали най- ниския предел на визираното основно наказание глоба с една втора.
Отчитайки горното и с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на
подсъдимия наказания – глоба в размер на 1500.00 лева и обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на съдебния акт в кметството по местоживеене
на подсъдимия.
Съдът счита, че така
определеното наказание в достатъчна степен ще изпълни целите на наказанието и
ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ИСКЪТ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.45 ВР. ЧЛ.52 ОТ ЗЗД:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната
отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите
вреди.
В случая от събраните по
делото доказателства се установи, че са налице изискванията за възникване на
отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а именно – деликт. Тъй
като е извършено престъпление, следва да бъде ангажирана и съответната гражданска
отговорност за причинени на тъжителя неимуществени вреди.
По делото е предявен
граждански иск за присъждане на сума в размер на 2000.00 лева, обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Законовото основание на
претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане.
Гражданският иск като
допустим своевременно предявен и от надлежна страна е приет за съвместно
разглеждане в частно наказателното производство и в съдебно заседание се
поддържа.
По силата на чл.45 и следващите
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума, представляваща
причинени неимуществени вреди.
С оглед възприетата
фактическа и правна обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин
осъществяването на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД: Вреда, причинена на тъжителя, в случая причинени неимуществени
вреди на гражданския ищец; Противоправно деяние, извършено от подсъдимия;
Причинна връзка между противоправното деяние и вредата; Вина на подсъдимия.
На тъжителя са причинени от
подсъдимия неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Изхождайки от
обстоятелствата, при които е причинен деликта и критериите за справедливост визирани
в ЗЗД и изяснени от съдебната практика, съдът приема предявения граждански иск
за основателен и доказан до размера на 800.00 лева, поради което осъди подсъдимия
да заплати на гражданския ищец сумата от 800.00 лева.
Искът в останалата му част
до размера на 2000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Причинените на гражданския
ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител
му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ето защо подсъдимият следва
да заплати на тъжителя сума в размер на 800.00 лева, обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха
разноските.
Подсъдимият бе осъден да
заплати:
- по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. Стара Загора сума в размер на 50.00 лева представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
- на частния тъжител сума в
размер на 12.00 лева внесена
държавна такса за завеждане на делото и сума в размер на 320.00 лева адвокатски хонорар за един повереник,
съобразно уважената част на гражданския иск.
Водим от горните мотиви,
съдът обяви присъдата.
СЪДИЯ: