О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………../23.05.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в закрито
разпоредително заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа търг. дело № 1423 по описа за 2018г.,
намери следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Н.е.к.“ ЕАД, с която спрямо ответника „К.У.П.“ АД, се иска да се
признае за установено, че дължи главница в размер на 1 338 512,00 лв.
– представляваща реализирани небаланси от ответника като производител на енергия за периода м.06.2014г. – м.09.2014г. и лихви за
забава плащането на главницата в размер на сумата от 379 314,00 лв. за
периода 21.07.2014г. – 30.06.2017г.
В исковата молба ищецът твърди, че между
страните по делото е налице валидно сключен и действащ договор за изкупуване на
електрическа енергия № ЕП-103/2007, по силата на който НЕК се е задължила да
изкупува цялото количество електрическа енергия, произведено от „К.У.П.“ АД
/КУП/ като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и
собственик на вятърна електроцентрала. На основание чл. 56, ал. 5 от ПТЕЕ, НЕК
в качеството си на „обществен доставчик“ е определена за координатор на
специалната балансираща група („СБГ“) на производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, какъвто е и КУП. След отказа на КУП да
сключи договор за участие в специалната балансираща група, НЕК ЕАД е
регистрирала служебно КУП в своята СБГ, като „балансира“ производството на КУП
съгласно утвърдените от КЕВР общи принципи за разпределение на небалансите в
СБГ. Доколкото ответникът за исковия период е член на СБГ на НЕК, ежемесечно,
след издаване на финансовия сетълмент на ЕСО ЕАД, НЕК разпределя небалансите
между членовете на СБГ и издава фактури за реализирани небаланси за съответния
месец. За периода м.06.2014г. – м.09.2014г
КУП дължи на НЕК сумата от 1 338 512,00
лв. – представляваща реализирани небаланси от ответника като производител на енергия, ведно със лихвата за забава в размер на
379 314,00 лева. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43211/2017г на СРС, ГО, 47-ми състав, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от страна на ответника.
Съдът като обсъди доводите на страните
намира исковете за недопустими.
Съдът споделя доводите на ответника, че
процесната заповед за изпълнение е процесуално недопустима, тъй като е издадена
за вземане надхвърлящо допустимия съгласно чл.410 ГПК максимален размер от
25 000,00 лева. С процесното заявление е поискано издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, което не попада в хипотезата на чл. 107 ЗЕ.
Ищецът не е сред активно легитимираните лица посочени в цитираната разпоредба,
които могат да искат издаване на заповед за сума над 25 000 лева, защото в
отношенията между страните „НЕК“ ЕАД не действа като обществен доставчик, а в
качеството си на координатор на специална балансираща група. На следващо място,
вземането не е за доставена или пренесена електрическа енергия, или за услуга
по ЗЕ, а за реализирани небаланси на производител. Следователно издадената
заповед за изпълнение се явява недопустима, както и заведеният въз основа на
нея установителен иск по чл.422 ГПК /така и решение №81 от 20.07.2015 г. по т.
д. 1823/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, определение №680/17.07.2012г
постановено по ч.т.д. № 290/2012г на II ТО на ВКС/.
Дори да се приеме, че предявените искове не
се основават на заповедта за изпълнение, а е налице нередовност на исковата
молба (тъй като ищецът не е обосновал правен интерес от предявения
установителен иск в защита на притезателни права и при неплатена в пълен размер държавната такса за производството (дължими са още 34 356,52
лева)), производството е недопустимо на другото релевирано от ответника
основание – наличие на арбитражна клауза.
Между страните няма спор, че между тях
е сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия № ЕП-103/2007, по силата на който НЕК се е задължила да изкупува цялото
количество електрическа енергия, произведено от „К.У.П.“ АД /КУП/ като
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и собственик на
вятърна електроцентрала. Не е спорно и че в чл.
53, ал. 2 от договора се съдържа арбитражна клауза, съгласно която всички
спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете,
породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение
или прекратяване, както и споровете по въпроси, които не са изрично уредени в
договора или приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства, ще
бъдат отнесени и разрешени от ad hoc арбитраж.
Съгласно чл. 56, ал.5 от ПТЕЕ в случаите, когато производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия не са прехвърлили отговорността
за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, те са в балансиращи групи с координатори
общественият доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа
енергия. От тази законова разпоредба следва, че съществуването на договора
за изкупуване на електрическа енергия между ищеца и ответника, обуславя възникването
и съществуването на правоотношенията между страните във връзка отговорността за
балансиране. Защото, ако КУП няма сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия с НЕК, последната няма право да включи КУП в балансиращата си група и
да претендира заплащане на процесните суми за небаланс /чл. 63, ал.2 от ПТЕЕ/. В
случаи като процесния, при които основното правоотношение между страните е
възникнало като последица от сключен договор между страните, а второто
правоотношение между същите страни е възникнало като последица от цитираните
по-горе нормативни правила, правата и задълженията на страните по второто
правоотношение възникват и съществуват като част от нормативното съдържание на
договора между страните, с който е учредено първото (и основно) правоотношение,
а именно договора за изкупуване на електрическа енергия №ЕП-1903/2007г.
Следователно предвиденият в този договор ред за решаване на възникнали спорове
между страните е приложим и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба
по настоящото дело (различна би била хипотезата при сключен втори договор между
страните, с който изрично е прехвърлена отговорността за балансиране на
координатор на комбинирана балансираща група, но в процесния случай в
основанието на предявените искове е поставена именно липсата на сключен такъв
договор).
Цитираната арбитражна клауза следователно
регулира и правоотношенията между страните по разрешаване на правния спор,
повдигнат с предявяването на исковете по настоящото дело, като тези
правоотношения могат да бъдат съотнесени към хипотезата на „нововъзникнали
обстоятелства“. При релевирано от
ответника в срока за отговор на исковата молба /съгласно чл. 8, ал.1 от ЗМТА/
възражение за наличие на арбитражно споразумение съдът следва да прекрати
делото.
Така мотивиран, съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №1423/2018г. на СГС, ТО, VІ-7 с-в.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на
приписа.
СЪДИЯ: