Решение по дело №1955/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 343
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Елена Захариева Калпачка
Дело: 20215300501955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Светлана Анг. Станева

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501955 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните против решение № 261406 от
25.11.2010 г. по гр.д. № 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени иск за увеличаване на издръжка, постановена с
решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, предявен
от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б. против Р.Е. Б., както и иск за
намаляване на издръжката, постановена с посоченото по-горе решение, предявен от Р.Е. Б.
срещу ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б.. Осъден е Р.Е. Б. да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б.
сумата от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото, както и ЕЛ. Г. Х., като
майка и законен представител на Е.Р. Б., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.Е.
Б., сумата от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б.,
чрез адв. М. Б. – П., АК Пловдив, против така постановеното Решение по гр.дело №
2481/2019 г. на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката.
Счита, че неправилно съдът е определил, че сумата от 700 лв. е достатъчна за издръжката на
1
дете на 10 г., като не са отчетени нуждите на детето от обучение в определени области на
науката, с оглед нейната среда, както и промените, наложени от онлайн обучението, за което
са необходими устройства и помощ на специалисти, при положение, че работата на майката
не позволява да се извършва едновременно с обучението на детето от дома. Счита
неправилно разпределени и сумите, дължими от родителите, необходими за издръжката на
детето, като е прието, че майката следва да поема 57% от необходимите средства, въпреки,
че полага и непосредствените грижи за обучение и възпитание на детето. Моли да бъде
отменено постановеното решение на ПРС в частта, в която е отхвърлен искът за увеличаване
на издръжката, дължима от Р. ЕН. Б. на дъщеря му Е.Б., като се постанови ново, с което се
измени, на осн. чл. 150 от СК, размерът на присъдената с решение № 3923 от 23.12.2010г по
гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив издръжка в полза на детето, от 400 на 800 лв.,
считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването и. Моли да и
бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор на така подадената въззивна жалба от Р.Е. Б., чрез
пълномощник адв. Т., в която счита изложените в жалбата твърдения за несъстоятелни и
противоречащи на събрания по делото доказателствен материал, а решението в тази му част
за правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в този смисъл. Счита, че
правилно е определен размерът на необходимите средства за издръжка на детето, като
нужди на детето, водещи до необходимост от заплащане на издръжка в по-висок размер са
останали недоказани в производството. Доказано счита намаляване на доходите си от
постановяване на първоначалното решение за определяне на размера на дължимата
издръжка, както и доказване на доходи на майката. Моли решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Е.Х. иск за увеличаване на дължимата за Е.Б. издръжка да бъде
потвърлено. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от Р. ЕН. Б., чрез адв. Н.Т., АК Пловдив, против
Решение № 261406 от 25.11.2020 г., постановено по гр.дело № 2481/2019 г. по описа на РС
Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск за намаляване на
издръжката, постановена с решение № 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г по описа
на РС-Пловдив, предявен от Р.Е. Б., срещу ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на
Е.Р. Б., от 400 на 180 лв.. Счита постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от него насрещен иск за намаляване на издръжката за неправилно, поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и необоснованост, за което излага подробни съображения. Счита, че е доказано в
пъроинстанционното производство наличието на предпоставките на закона за изменение на
обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката, доколкото доходите му са
намалели значително, а има и родени още две деца, на които дължи издръжка. Твърди, че в
производството не били събрани доказателства, обосноваващи нужди на детето от издръжка
в размер на 400 лв., твърдения за които били по-скъпия живот в София и разходи на детето,
които не били доказани, същевременно били доказани доход на майката и начин на живот,
2
над средния стандарт за страната. Моли да бъде отменено постановеното решение в частта,
в която е отхвърлен предявения насрещен иск за намаляне на дължимата на ЕВ. Р. Б.
издражка от 400 на 180 лв., както и да му бъдат присъдени сторените разноски.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, чрез адв. М. Б. – П., АК Пловдив, в
която се излагат съображения за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на Р.
ЕН. Б.. Моли да бъде отменено постановеното решение на РС Пловдив и да бъде уважен
подадения от нея иск, като и бъдат присъдени направените разноски.
С определение от 18.05.2021 г. е оставено без уважение искането на Р.Е. Б. да бъде
изменено Решение от 25.11.20 г. по гр. д. № 2481/19г. по описа на Районен съд - Пловдив в
частта за разноските, като е посочено, че същото е окончателно. Постъпила е и частна жалба
от Р. ЕН. Б., чрез адв. Н.Т., АК Пловдив, против Определение от 18.05.2021 г., постановено
по гр.дело № 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молбата
му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че по насрещния иск не са
били направени искания за присъждане на разноски, поради което решението на РС за
присъждането им е неправилно, тъй като са искани такива само по първоначалния иск,
който е отхвърлен, поради което и разноски от него в производството не се дължат. Моли да
бъде отменено определението и да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
разноски на Е.Х., евентуално да бъде намален размера на присъдените и разноски, поради
прекомерност, с оглед направеното от него възражение. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право и интерес да
обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор
между страните.
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 150 от СК за
увеличаване на издръжката, постановено с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. №
11300/2009г по описа на РС-Пловдив, предявен от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен
представител на Е.Р. Б., против Р.Е. Б., поради изменение на обстоятелствата от
първоначалното и определяне – дълъг период от време, изменение на икономическите
условия в страната, липса на доходи на майката, нарастналите нужди на детето от издръжка
с оглед необходимостта от задоволяване и на образователните и потребности и условията в
3
гр. София, както и възможностите на бащата да осигурява такава в поискания размер.
Предявен е и насрещен иск за намаляване на издръжката, постановена с решение № 3923 от
23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009 г по описа на РС-Пловдив, предявен от Р.Е. Б. срещу ЕЛ.
Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., поради изменение на обстоятелствата –
намаляване на размера на доходите на бащата, раждане на още две деца, на които дължи
издръжка, отпадане на специфичните нужди на детето като бебе от специализирана храна и
др.
При постановяване на решението си, с което са отхвърлени и двата иска, районният
съд е приел, че от предходното присъждане на издръжката е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. Като
такива е приел изминалия период от време от присъждането на издръжката, социално-
икономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация, приел е, че нуждите на
момичето с възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Счел е, че и двамата родители
получават над средните за страната доходи, а получаване на кредит на значителна стойност
от ответника е отчел като възможност да обслужва финансовите си задължения, приел е, че
има задължение да отделя достатъчно средства за задоволяване потребностите на детето си,
което следва да бъде приоритет. Като е отчел, като обстоятелства от съществено значение и
задължението за издръжка на още две родени деца след ищцата, на 5 и 6 години, е счел, че
справедливия размер на издръжката, която следва да се поеме от ответника, е 400 лв., а по-
голям размер на издръжката не би бил във възможностите му, с оглед настоящия му доход и
най-вече безусловната необходимост да предоставя издръжка и на другите си две деца.
Приел е, че 700 лева са достатъчни за покриване на нуждите и потребностите на детето Е.,
като от тях 300 лева следва да се предоставят от майката, защото тя полага преките грижи за
детето. С тези съображения са отхвърлени като неоснователни и двата иска.
Безспорно по делото е установено от приетите писмени доказателства -
удостоверения за раждане, удостоверение от 142 ОУ „Веселин Ханчев” и бракоразводно
решение, че ищцата по първоначалния иск Е.Р. Б. е родена на **** г., от майка ЕЛ. Г. Х. и с
баща Р.Е. Б.. Бракът на родителите и е прекратен с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по
гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, като е одобрено споразумение между
съпрузите, с което родителските права са били предоставени за упражняване на майката, а
бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. за малолетната си
дъщеря.
Майката Е.Х., след прекратяването на брака, има родени още две малолетни деца
дъщеря, родена 2015 г. и син, роден 2017 г., като живее на съпружески начала с бащата на
децата, който работи и получава трудови доходи.
Бащата Р.Б. също има още две деца, родени след прекратяване на брака, син, роден
2014 г. и дъщеря, родена 2015 г., като майката на децата е студент, не работи и не реализира
доходи.
4
Ищцата Е.Б. учебната 2019/2020 г. е била ученичка в 5 клас в 142 ОУ „Веселин
Ханчев” гр. ***.
От изисканите от РС Пловдив справки за имущественото състояние на бащата Р.Б. от
НАП е видно, че същият притежава дялове в две дружества, три недвижими имота в гр.
Пловдив и два извън града, притежава три МПС, получава средства от наеми в размер на
350 лв. месечно и рента за земеделска земя в размер на 3000 лв. годишно, получил е
средства и от продажба на недвижим имот, след прекратяване на брака си е предоставил
значителни средства в заем на юридически лица, на едно от които е едноличен собственик
на капитала.
От изисканите справки от РС Пловдив от НАП за майката на ищцата Е.Б. се
установява също, че притежава имущество в гр. София и два леки автомобила, осигурява се
на две работни места, като от събраните писмени доказателства в хода на производството се
установява, че договорите са прекратени, за периода 2018 г. - 2019 г. е получавала
обезщетение за отглеждане на дете до 2 год.възраст, подпомагана е от АСП, като е
получавала месечни добавки за три деца, я след прекратяване на трудовия и договор с
Факултет по дентална медицина София е получила и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 12321 лв.
От свидетелските показания на свидетелката Б., незаинтересована от изхода на
делото, които съдът кредитира, се установява, че детето няма специфични нужди, ходи на
уроци по математика, здраво дете е, като се налага лечебна гимнастика. Горното се
установява и от приетия по делото социален доклад, както и от приетото удостоверение от
ОУ „Веселин Ханчев” гр. ***, за заплатени средства за екскурзии и обучения извън
училище, както и от удостоверените разходи по представения договор за провеждане на
курсове за обучение по математика.
Показанията на свидетеля П. съдът прие незаинтересовани от изхода на делото, но от
тях не се установяват конкретни данни от значение за решаването му, свидетелят счита, че
финансовото състояние на Р. Б. не е много добро, но заявява, че не е запознат с търговската
му дейност.
От изисканите справки от МВР и Летище София се установява, че родителите на
ищцата са напускали страната през последните години, като за целта на пътуванията не са
представени и събрани доказателства.
В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
5
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето.( Решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.) Така също е прието, че детето има право
да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право
съответства задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени
интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да
осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца. (в този смисъл Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д.
№ 2931 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
При така събраните доказателства действително се установява съществено и трайно
изменение на обстоятелствата при първоначалното определяне на размера на дължимата за
детето издръжка. От първоначалното определяне на размера на издръжката са изминали
повече от десет години. Настъпили са съществени социално-икономически промени, като
индикатор за това е ръстът на минималната работна заплата за страната и инфлацията, която
и към момента рязко нараства.
Към момента на определяне на размера на дължимата издръжка детето е било на
година и десет месеца, към момента е на 12 години, подлежи на задължително училищно
образование, като за учебната 2021/2022 г. следва да бъде ученичка в шести клас. В период
на бурен растеж е, като се нуждае както от средства за храна, облекло, развлечения, така и за
задоволяване на образователни потребности и общуване, каквито към момента на
определяне на издръжката детето не е имало, обичайни за неговата възраст. Нуждата от
средства за издръжката на детето безспорно е нараснала за изминалия период от време от
определяне на размера на издръжката. Не се доказват специфични нужди на детето, каквито
се твърдят, нито за образование, нито с оглед средата, в която детето живее.
Липсват данни за размера на средствата, с които е разполагал бащата към датата на
определяне на първоначалната издръжка, а и от допуснатите гласни доказателства не се
установява размер на доходи, поради което не е безспорно доказано в производството, че
доходите му са намалели съществено и трайно от определяне на първоначалния размер на
издръжката. От изпратените писмени доказателства от НАП се установява, че бащата
притежава имущество, собственост в дялове на юридически лица, предоставял е значителни
суми в заем, като се установява само доход от наем и рента. След определяне на размера на
издръжката за дъщеря си Е. са родени още две деца, за които има задължения за издръжка,
поради което, въпреки, че се установяват завишени нужди от издръжка на ищцата, в
размера, определен от районния съд, то с оглед безспорните задълженията на ответника за
издръжка на още две деца и липса на доказателства за размер на доходи, не са установени
възможности на родителя, които да обусловят определяне на издръжка в по-висок размер, за
задоволяване на нуждите на детето, над определения първоначален такъв. Изводът се налага
6
с оглед разпоредбата на чл. 142 от СК, която задължава съда при определяне на размера на
издръжката да отчете и възможностите на лицето, което я дължи, наред с нуждите на
лицето, имащо право на издръжка. Или, с оглед нуждите на детето и възможностите на
родителите му да му осигуряват издръжка, следва да се приеме за правилно определен
размерът на необходимите ежемесечно средства за детето около 700 лв. месечно, от които
по-голямата част, от 400 лв. да продължава да поема бащата, а останалата част да поема
майката, независимо, че също има родени две деца, за които е задължена за издръжка и
грижи, както и въпреки липсата на доказателства за реализирани трудови доходи към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. Поради изложеното
и първоначалният иск действително се явява недоказан и неоснователен, а решението на РС
Пловдив с което е отхвърлен правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за правилен и извода на първоинстанционния съд за неоснователност
на претенцията за намаляване на размера на издръжката, дължима от бащата за детето Е. Б..
Действително, както бе посочено по-горе, възможностите на бащата да дава издръжка са
намалели, с оглед трайното и съществено изменение на обстоятелствата при
първоначалното и определяне, а именно възникване на задължения за издръжка на още две
родени малолетни деца. От друга страна са факт и увеличените нужди и на детето му Е. Б.
от издръжка, както и наличие на имущество и средства, с които следва да удовлетвори
нуждите и на трите си децата от издръжка. Същият е в работоспособен, притежава
имущество, занимава се с търговска дейност, длъжен е да се грижи за физическото,
умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование, поради което
следва да реализира доходи за задоволяване на нуждите на децата си от издръжка, както и
да поеме определената от районния съд част от издръжката на детето си Е. Б. от 400 лв., за
което не полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитание. Като е достигнал до
същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
Съдът счита възраженията, изложени в частната жалба на Р.Б. неоснователни, тъй
като разноски на страните се дължат за процесуалното представителство в производството,
доколкото са поискани от тях до приключване на съдебното дирене и са представени
доказателства за тяхното реално извършване, по правилото на чл. 78 от ГПК. Поради това
неоснователно се явява твърдението на частния жалбоподател, че не следва да му се
възлагат разноски, обосновани с отхвърляне на насрещната искова претенция, по която е
осъществено процесуално представителство от пълномощника на ищеца Е. Б., още повече,
че те са определени от съда, с оглед нормата на чл. 38 от ЗА и се дължат за осъщественото
процесуално представителство на пълномощника на лицето, имащо право на издръжка,
което законът освобождава от задължението да заплаща адвокатско възнаграждение (като
няма постъпило в срок искане на пълномощника на ищеца за изменение на решението в тази
му част, за да се уважи възражението му за начина на присъждане на адв.възнаграждение).
Неоснователно съдът намира и възражението за прекомерност на така определеното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал.
7
1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя размер на възнаграждение за дела за издръжка от 300 лв., както и
допълнително такова за явяване в съдебно заседание, по ал. 9 на същия текст, в размер на
100 лв., които условия са били налице в първоинстанционното производство, поради което и
възнаграждението е определено в законоустановените минимални размери. Ето защо и
постановеното определение от 18.05.2021 г., с което е оставено без уважение искането на
Р.Е. Б. да бъде изменено Решение от 25.11.20 г. по гр. д. № 2481/19г. по описа на Районен
съд - Пловдив в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.
По направените от страните искания за заплащане на разноски в настоящото
производство – и двете страни са направили искания за присъждане на разноски във
въззивните жалби и отговорите на въззивните жалби. И двете страни имат право на
разноски, като въззиваеми страни, с оглед отхвърляне и на двете подадени въззивни жалби и
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. В настоящото производство с правото по чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗА се ползва само Е. Б., като лице, които има право на издръжка, каквато е
разпоредбата на закона, поради което следва на пълномощника и, осъществил безплатна
правна помощ, да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., с оглед вида на
делото, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да бъде заплатено от
насрещната страна.
Р.Б. също има право на издръжка, с оглед отхвърляне на иска на Е. Б. за увеличаване
на размера на присъдената и издръжка, като доказателства за сторени реално такива
разноски за адвокатска защита не са представени по делото, а държавна такса по този иск не
е внасяна. Както бе посочено по-горе с преимуществото на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗА се ползват само лица, които имат право на издръжка, каквото въззиваемия Б. не е, а
друго основание за осъществената безплатна правна помощ, по следващите две точки на
цитираната алинея не е обосновано, съответно за съда не възниква правомощието по чл. 38,
ал. 2 от ЗА да определи възнаграждение на процесуалния му представител в производството.
Ето защо това искане не следва да бъде уважавано.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261406 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 2481/2019 г. по
описа на РС Пловдив и Определение от 18.05.2021 г., по гр. д. № 2481/19г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Е. Б., ЕГН **********, с постоявен адрес с. Д., обл. Пловдив, ул. „****,
да заплати на адв. М.И. Б.-П., АК П., гр. Пловдив, ул. „***, сумата от 300 лв. (триста лева)
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9