№ 428
гр. Пазарджик, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20225200100205 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът С. Ю. С. се явява лично и с адв. В. редовно упълномощен.
За Прокуратурата на РБългария и Окръжна прокуратура – Пазарджик се
явява прокурор Петърнейчева.
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
На 30.09.2022г. е постъпило становище по приемане на доказателствата
от Прокуратурата.
Адв. В.: - Поддържам ИМ. Нямам допълнения.
Прокурорът: - Поддържаме отговора и оспорваме ИМ като неоснователна
и недоказана. Поддържам писмения отговор и допълнително представеното
становище по приемане на доказателствата съдържащо възражения относно
основателността и доказателствената обезпеченост на претендирания размер
на обезщетението и за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, които моля да бъдат
включени в доклада Ви. Моля, да бъдат приети като писмени доказателства и
представените актуално извлечение от страницата на НСИ с оглед
1
твърдението в писмения отговор, че размера на обезщетението не е съобразен
с официалния стандарт на живота и икономическия живот в страната, както и
справка относно регистрирани прояви в масивите на МВР за водене на
наказателно производство в исковия период, справка за съдимост и справка
от УИС, от които е видно, че срещу ищеца в исковия период е водено и друго
наказателно производство. Считам, че следва да приемете постъпилото
НОХД №787 ведно с приложенията. Нямам други доказателства.
Адв. В.: - Представям удостоверение, което касае наложената забрана по
време на воденото наказателно производство спрямо подзащитният ми и моля
да бъде прието. Във връзка с направените доказателствени искания от
прокурора считам, че същите е следвало да се представят с писмения отговор,
а относно това да се приеме изцяло НОХД № 787 считам, че на практика по-
голяма част от събраните материали няма как да се приобщят към
доказателствения материал по гр.дело и ще моля прокуратурата да уточни кои
точно доказателства ще полза от него. Считам изложените от прокурора
доводи в становището за неоснователни. Относно изложението доводи от
прокурора, друг прокурор от РП е имал възможност да се произнесе, като е
приел, че поведението му е несъставомерно от гледна точка на твърдения като
деяния, като лъжесвидетелство цяла поредица от деяния, по които
наказателното производство е прекратено включително включват и такова
деяние за лъжесвидетелство и няма как да се приеме, че е въвел някого в
заблуждение. В прокурорското постановление на ОП по чл. 286 от НК за
лъжесвидетелстване е прекратено производството в тази част. Приложено е
по делото. Генералното ми становище е, че няма поведение от страна на
доверителят ми, което може да се квалифицира като съпричиняване.
Прокурорът: - Да се приеме представеното удостоверение, относимо е.
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата
по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
Производството по делото е образувано е по предявен иск от С. Ю. С.,
ЕГН **********, от гр.Пазарджик, бул. „Г.Бенковски” № 151 против
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че с постановление от 22.03.2018 г. на следовател от НСлС
ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП - сл.д.№2/17г. на НСлС, пр.пр.
2
№4684/16г. на ОП-Пазарджик, за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.2
във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290
НК.
С постановление на ОП-Пазарджик от 10.10.2018г. наказателното
производство по отношение на ищеца било частично прекратено, като
прекратяването се изразявало в промяна на правната квалификация на
грабежа от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова
по чл.198, ал.1, т.4 НК, при което делото било изпратено по компетентност на
РП-Пазарджик.
С постановление на РП-Пазарджик от 18.10.2018 г., наказателното
производство срещу ищеца отново било частично прекратено за
престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и
продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК и чл. 137 от НК,
а именно: затова, че на 07.12.2014 г. в съучастие с Георги Дочев, използвайки
физическа сила срещу Владко Николов е отнел движими вещи от владението
на последния и затова, че на същата дата двамата са изоставили същия в
беззащитно съС.ие, излагайки живота му на опасност.
Твърди се, че на 18.04.2018 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт
за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4 и чл.137 от НК. Било образувано НОХД
№787/19 г. на РС-Пазарджик, в хода на което се провели общо 15 съдебни
заседания.
С присъда № 260024/26.04.2021 г. ищецът бил признат за невиновен за
това, че е извършил грабеж в съучастие с Дочев, като бил осъден за кражбата
и за престъплението по чл.137 НК. Впоследствие, с присъда № 12/12.10.2021
г., постановена по ВНОХД № 474/2021 г. на ОС[1]Пазарджик, ищецът бил
изцяло оневинен и за грабежа. В тази част присъдата станала окончателна
след произнасяне на ВКС с решение №16/24.02.2022 г. по НД № 1098/2021 г.
Сочи се, че за престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено
наказание от административен характер - глоба в размер на 2 000 лв. Твърди
се, че за престъпленията по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 и по
чл.198, ал.1, т.4 НК законодателят предвиждал наказания лишаване от
свобода от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл. 137 от НК - до
3 години и в тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени
от повдигнатото обвинение за грабеж и най-вече от страха, че ще бъде осъден
3
ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение
била съвсем реална.
Твърди, че от 2014 г. живеел на съпружески начала с Ивелина Барева, а
на 15.10.2015 г. се родило и детето им Николай С.ов С.. Затова и най-големия
му кошмар бил, че ще бъде разделен от семейството си, че няма да може да ги
вижда, а детето му за неопределено време ще расте без бащини грижи.
Твърди, че в резултат на поС.ния стрес се променил, станал сприхав и
раздразнителен. Без причина повишавал тон на близките си. Предпочитал да е
сам и почти престанал да общува с приятелите си. Притесненията му станали
причина за липса на нормален сън, често безпокойство и проблеми в
общуването с хората.
Твърди, че преди да бъде привлечен като обвиняем работел във
Великобритания. Заради обвинението в грабеж бил обявен за издирване и
след като се прибирал в страната, му била наложена забрана да пътува в
чужбина. Тази забрана била отменена от ПзОС. Забраната попречила на
намеренията, които семейството имало да отидат във Великобритания, където
да се установят за поС.но.
Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от
конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр.
с чл.198, ал.1, т.4 от НК, преквалифицирано на такова по чл.198, ал.1, т.4 от
НК, за което бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди
от незаконно повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198,
ал.1, т.4 от НК и незаконното предаване на съд за престъпление по чл. 198,
ал.1, т.4 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази
сума от 25.02.2022 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира
4
като пряка последица с действията на Прокуратурата.
Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с
конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения
за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена
последица от незаконно обвинение по чл.198, ал.1, т.4 НК, доколкото ищецът
бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по реда на чл. 137 от НК.
По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те
не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест
на ищеца било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди,
размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за
обогатяване.
Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна
интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищеца. В случая
се касаело за престъпление, по отношение на което били приложими
условията на чл.66 НК за условно осъждане. Също така, по отношение на
ищеца била приложена една от най-леките мерки за неотклонение - „парична
гаранция“.
Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок,
поради което липсвали предпоставките за отправяне на претенция по чл. 2б
ЗОДОВ. Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на
претърпените неимуществени вреди, в т.ч. тези за поведението на ищеца в
близкото му обкръжение, за засягането на личния му и професионален
профил, не били подкрепени с никакви доказателства. Не били приложени и
медицински документи за твърдяното влошаване на неговото психо
емоционалното съС.ие.
Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за
претърпени вреди от наложена процесуална мярка „Забрана за напускане
пределите на РБ“. Липсвали доказателства за налагането на такава – дата,
орган и основание. Наред с това се сочи, че нормата на чл. 68, ал.3 от НПК
допускала възможност за получаване на разрешение за напускане на страната,
а при отказ – и за обжалване и отмяна на този отказ от съда.
Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е
несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна
5
практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с
обществено-икономическите условия в страната. Сочат се съображения,
изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление
№ 4/23.12.1968 г. Цитира се и практика на ВКС. Липсвали доказателства за
направени от ищеца разноски в настоящото производство, освен платената
ДТ в размер на 10 лв.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на дължимия адв.
хонорар.
В д.с.з. от взетото становище от прокуратурата на 30.09.2022г. е
наведено ново възражение, а именно за съпричиняване по смисъла на чл. 5 от
ЗОДОВ.
В тази връзка се твърди, че воденото наказателно производство и
наложената мярка за процесуална принуда е по изключителна вина на ищеца
чл.5 ал. 1 от ЗОДОВ. Фактически той сам се е поставил в положение да бъде
образувано и водено срещу него наказателно производство. Алтернативно се
поддържа наличие на предпоставки на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, а именно, че
ищецът е причинил увреждането си с неправомерното си поведение
изразяващо се в недобросъвестно създаване на предпоставки за повдигане и
поддържане на обвинение за грабеж, недобросъвестно е дал неистински
твърдения на ДП като свидетел, а в съдебната фаза като обвиняем. Въвел е
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства – дали в инкриминираната нощ е имало огнестрелно оръжие и
държано ли е то от пострадалия, т.е. обобщено прокуратурата твърди, че това
са съпричиняващи фактори, които от една страна са причина за налагане на
мярка за процесуална принуда, а от и друга касаят продължителността на
досъдебната фаза на процеса.
Наред с това удължаването на досъдебната фаза се твърди да е в
резултат на обстоятелството, че ищецът се е укривал, а това е дало основание
за предприемане на действие за неговото издирване и призоваване, както и за
връчване на книжа, което също е недобросъвестно поведение водещо до този
резултат.
Във връзка с тези възражения процесуалния пълномощник на ищеца
твърди, че същите са необосновани. Относно съпричиняването се навеждат
доводи, че липсват сочените като недобросъвестни действия от страна на
6
ищеца и най-същественото е, че твърденията за лъжесвидетелстване са
отправени още в ДП, което е видно от представените доказателства, а именно
постановленията на РП- Пазарджик и Постановление на ОП-Пазарджик за
частично прекратяване на НП съгласно, които срещу ищеца са прекратени
производствата по чл. 286 от НК.
Съобразно изложеното от страните съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ - главният иск и чл.86 от ЗЗД на
акцесорния.
Съдът е разпределил доказателствената тежест, а именно ищецът ще
следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства -
причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени
неимуществени вреди, както и размера на претърпените от него
неимуществени вреди. Ответната прокуратура ще следва да установи
правопогасяващите факти, сочени от нея.
С Определение № 360/13.07.2022г. съдът е съобщил на страните проекта
за доклад по делото и се е произнесъл по доказатествените им искания.
Предоставя възможност на страните да изразят становище по
доклада по делото.
Адв. В.: - Нямам възражения по доклада и допълнението към него.
Прокурорът: - Нямам възражения по доклада и допълнението му.
По доказателствата:
По делото на 23.09.2022г. съгласно указанията на съда са представени
НОХД№ 787/2019г. по описа на РС-Пазарджик, НОХД № 1526/2015 г. по
описа на РС-Пазарджик, ВНОХД № 289/2016 г. , Н.д.№ 1097/2021г. по описа
на ВКС, ВЧНД № 152/2022 г. ведно с ДП № 2/2017г. на ОСлС.
Прокурорът: - Считам, че следва да бъде приложено в цялост делото,
тъй като Вие ще следва да проследите процесуалното поведение на ищеца, а
изводите за него ще може да направите след пълно запознаване с
доказателствената съвкупност по делото.
Адв. В.: - Съгласно определението на съда водим двама свидетели. Ще
взема становище за третия свидетел след като разпитаме днес доведените
свидетели.
По доказателствата:
7
Съдът счита, че следва да приложи цялото наказателно производство по
НОХД № 787/2019г. по описа на РС – Пазарджик.
Основателно е искането и следва да бъде прието представеното от
ищеца удостоверение издадено от Областна дирекция на МВР.
С оглед направените възражения от прокуратурата са представени от тях
писмени доказателства със становището от 30.09.2022г. , които следва да
бъдат приети.
Ще следва да се допуснат до разпит като свидетели по делото в д.с.з.
С.Й.К. и Галина Николаева Барова.
Поради изложеното и по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА НОХД№787/2019г. по описа на РС-Пазарджик, НОХД №
1526/2015 г. по описа на РС-Пазарджик, ВНОХД № 289/2016 г. , Н.д.№
1097/2021г. по описа на ВКС, ВЧНД № 152/2022 г. ведно с ДП № 2/2017г. на
ОСлС.
ПРИЕМА удостоверение рег. № 312р-18545/29.07.2022 г. от ОД на
МВР – Пазарджик.
ПРИЕМА представените от ОП – Пазарджик писмени доказателства, а
именно справка от НСИ за общ доход източници на доход за 2018,2019,2020
и 2021г., писмо до ОД на МВР – Пазарджик от ОП – Пазарджик за изготвяне
на справка относно регистрирани прояви в масивите на МВР за С. С.. Писмо-
отговор изх. № 312000-11805 от 30.05.2022 г. от ОД на МВР – Пазарджик
относно регистрирани прояви на С. Ю. С., писмо от Оп-Пазарджик до НСлС-
София и писмо-отговор №SIP-07351/2022г., от 26.05.202г., Справка за
протичане на наказателни производства за лице от ЕИСПП на Прокуратурата
на РБългария НСлС, искане за издаване справка за съдимост № 1324/2022г.
и Справка за съдимост рег. № 1337/20.05.2022г. на С. Ю. С..
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото в д.с.з.
И.Н.Б. и С.Й.К..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите:
Сне се самоличността на същите, както следва:
И.Н.Б. – 27 г.българка,
8
българска гражданка, неосъждана, без родство и служебни отношения със
страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Обещавам да кажа истината. Живеем заедно със С. на съпружески начала
от 8 години. Имаме родено дете октомври месец 2015 г. В момента детето е
почти на 7 години. Известно ми е, че срещу С. е водено наказателно
производство за грабеж. Живеехме заедно тогава когато започна
наказателното производство. Мисля, че 2018г. започна това наказателно
производство. С. работеше в страната тогава. В Англия работеше за кратко и
пак се върна. Ами точно преди да го привлекат за обвиняем той беше там,
върна се заради нас. Той отиде да може да оправи нещата да заминем заедно
цялото семейство и да се установим в Англия. Идеята беше да се преместим
цялото семейство във Великобритания. Наложиха му забрана и не можахме
да заминем. С. беше много зле психически, от там се отрази на нас, на мен, на
детето, нещата по едно време ескалираха. ПоС.но бяхме в конфликти, поС.но
беше изнервен, под стрес. Като го привлякоха като обвиняем беше просто
притеснен, мислеше, че ще влезе в затвора, поС.но това повтаряше и се
отрази на всички и на мен, и на детето. Детето е с говорен дефект, започна да
заеква по едно време. Карахме го на психолог, навсякъде и всички казаха, че
това е на стресова основа и ние не можахме да му осигурим една спокойна
семейна атмосфера. Разделихме се със С. за 4-5 месеца не издържахме, нито
той издържа, нито аз. С. смени сигурно 4-5 работи, не можа да се намери
работа, луташе се, поС.но на едната работа стане нещо, на другата нещо стане,
аз тогава не работех. Отрази му се навсякъде, социалните му контакти бяха
много зле, бяхме в отделни стаи, поС.но си беше у нас, не искаше да излиза
никъде, намаляха ни много социалните контакти с приятели. До 3 години
детето си казваше нормални думички, след това стана по-зле, точно когато
започна всичко това, ние викахме, карахме се и детето беше под напрежение
и стрес. Почна да заеква, карахме го психолози. И сега има проблеми детето,
водим го на психолог и логопед, има промяна, но не говори нормално като 7
годишно дете. Казаха ни, че това е на стресова основа. Стрес имаше предимно
у нас. Детето не е ходило никъде, за да има външни влияния. Много рядко
ходеше при баба си и дядо си. Там със сигурност имаше спокойна среда. От
детската градина го бяхме спрели по едно време защото много боледуваше.
Почна да ходи на детска градина на 4-5 години, защото много боледуваше.
После си възстановихме отношенията със С. и сега живеем заедно. Преди
9
няколко месеца приключи наказателното производство. Преди това
отношенията ни бяха много добри. Преди пак имаше някакво спокойствие от
негова страна знаеше, че се води дело, но не бяха толкова сериозни нещата, а
после като влезе в съда делото видя колко са сериозни нещата, уплаши се и
нещата се усложниха. След като се прибра от Англия и го привлякоха като
обвиняем настъпи промяна в неговото поведение. Точно тогава беше
наложена забрана не можахме да заминем както си правихме планове и в този
период започна той да става притеснен, и започнахме да има много
конфликти, и стрес, и от финансова гледна точка проблеми. Отрази ни се и
финансово в следствие на цялото това нещо, че той сменяше много работи.
Не можеше да се задържи, имаше период, в който не работеше, не можа да си
намери работа. Той изобщо не можеше да спи, по цяла нощ ставаше и лягаше.
Тогава му давах успокоителни да пие, без рецепта слаби, но само с тях бях
запозната. Деанксит по моя преценка му давах. Сега в вече има промяна в
поведението му, той се успокои и се върна в нормалния начин на живот.
Атмосферата просто е друга, спокойна е. Всички се успокоихме. Той се
притесняваше, че ако влезе в затвора оставя си все пак семейството, детето
остава без баща. Той поС.но това повтаряше, и аз бях сигурна, че ще влезе в
затвора. Той така убедително го казваше това. Най-голям стрес му оказа и на
него, и на мен. Бях свидетел на събитието и съм разпитвана като свидетел в
това наказателно производство. Ами не помня за колко време отиде в Англия
мисля, че за 2-3 месеца, накрая на 2017г. началото на 2018г. нещо такова
беше. Не знам къде точно е работил. Работеше в Англия. Имахме от преди
това намерение, правехме си такива бегли планове просто си говорехме да
живеем в чужбина, той там има познати. След това бяхме по- решение, той
там видя как стоят нещата, искаше да ни осигури място. Не сме купували
билети. Той търсеше тогава квартира мисля, че беше намерил. Имаше
приятели където живееха там, те му бяха намерили квартира, но билети не
сме купували. Мисля, че е искал разрешение за напускане на страната, но не
помня. Обвиненията му бяха за грабеж и побой. Не си спомням дали е имало
и друго наказателно производство в този период освен това дело. Проблемите
на С. със съня бяха поради стреса, с месеци бяха. Потърси лекарска помощ, не
знам каква той може да отговори на това.
С.Й.К. – 32 г.българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната
10
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.Познавам С.. От
деца се познаваме и сме приятели от както се познаваме. Много често се
виждаме, близки сме, прекарваме доста време заедно. Споделял ми е 2017-
2018г. че има проблеми. Аз живеех тогава в Англия това и той ми сподели, че
е подсъдим по делото с най-различни обвинения. Аз отидох в Англия и след
това го поканих да дойде при мен. Бях намерил квартира и работа и имаше
записан час за иншурънс документи нужни за работа в Англия. Той се върна
в България и ми звънна и ми каза, че остава в България, че се води дело
срещу него за побой и други неща, не знам точно за какво. Интервюто на С.
беше осъществено първия път когато дойде при мен когато беше в Англия.
След този документ има още доста документи, които не успяхме да направим.
Те стъпките там са доста. Той работеше при мен и беше неофициално,
първите 20-30дни няма как да е законно. То се ходи на интервю и ти
изпращат иншурънс номер и след това се изкарват карти, които ти позволяват
да работиш в строителството. В началото работехме на автомивка нелегално
всеки така почва без документи. Беше при мен може би 2-3 месеца. След това
се прибра в България и идеята беше да си види семейството и да се върне да
назначим дата за номер. Идеята беше да се прибере за 20дни, през това време
аз изкарах моите документи за работа в строителството и след това като
дойде той да му е по-лесно. Той не говори добре английски и аз да подготвя
документите, но той не се върна. Повече не се е връщал в Англия. Чуваме се
често. Аз се прибрах от Англия официално преди 3 години, но всяка година
ходя за по 3-4 месеца, за да мога да си поддържам английския статут, за да
приключвам счетоводните си работи, осигурявам се и там и тук. В края на
2018г. и началото на 2019г. съм бил тук. Работя в Англия като селф емплойд
като само осигуряващ се. Свършвам си работата и автоматично 20% от
заплатената сума се спира и това са ми осигуровките. Всяка година ходя за 3
месеца. Като се прибрах в България си подновихме общуването със С..
Определено не беше такъв какъвто беше последния път когато се видяхме.
Личеше му в поведението, не искаше да излиза, аз ходех у тях, карал съм го
да излезем да пием кафе, там при тях на стадиона за разходка, но трудно му
беше не изискаше да излиза с мен. Той просто ми казваше с две думи „Знаеш
какво ми е положението с делото, аз имам опасения, че ще вляза в затвора. Не
ми се излиза сред хора“, той се притесняваше, че ще влезе в затвора и ще
остави жена си и детето си. Във всички случаи когато го карах да излизаме за
11
забавления да ходим на бар или дискотека всичките пъти ми отказваше.
Казваше, „Не ми е до това, имам много големи проблеми“ и да не го пипам
повече за излизане. Както казах ние бяхме много близки, той имаше
проблеми с жена му и детето. Караха се много често. Преди да заведат дело
срещу него не се караха. По едно време се разделиха може би е заради това,
не знам. С. смени доста работи в България. Работеше в автосервиз, в
„Костала“, Кредитите и още някъде. Имаше проблеми с колектива, ядосват го
хората покрай него казваше, че го дразнят, избухва. Работите му не бяха
застъпени една след друга. Работеше на едно място месец, два, спираше, не
работеше два, три месеца и после почваше работа и това се повтаряше в
рамките на доста дълго време. Аз го разбирам той ми е приятел, за това, че
той има проблеми нали за това сме приятели. Не се е променило отношението
към него. С. само веднъж беше при мен в Англия. Аз бях заминал по-рано,
целта беше да почнем да живеем всички там, аз и той след време и
семейството му след като натрупаме ресурс. С. тогава си закупи автомобил.
Не е била това целта на неговото пътуване. Имаше още едно момче, което
също ни беше приятел, ние двамата заминахме първи и имахме планове да
живеем всички в една къща. Този приятел също е в България в момента, но
неговото отношение се промени към С.. Познавам родителите на С.. За майка
му не мога да твърдя дали се е променило отношението й към С., тя не живее
в България. Баща му е международен шофьор и не съм ги виждал от първо
лице. С. е бил гневен към тях, като цяло беше гневен към всички. Има
промяна във финансовото съС.ие на С. преди делото и след това. Аз лично
съм му изпращал пари на С., за да му помагам. В смисъл не с големи суми, но
с каквото можем си помагаме. Сега след като приключи производството си
личи, че вече е по-спокоен С.. Вече всички работим по-много и не ни остава
толкова много време за забавления. Когато сме на 25 се забавляваме по един
начин, сега по друг. Не се е грижил лекар за С., но знам, че е взимал
медикаменти, успокоителни без лекарско предписание. Знам, че детето му
има проблем. Не може да говори. Говори на бебешки език, а е в първи клас в
момента и това не се променя от 3-4 години. Детето ходи на педагози плаща
се на логопед. Логопеда казва, че има промяна, но аз не виждам честно
казано. Детето ходи на училище. Вече живеят заедно като семейство тримата.
Адв. В.: - Отказвам се от разпит на третия свидетел.Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноски, като адвокатското
12
възнаграждение следва да се присъди по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Прокурорът: - Няма да соча доказателства. Считам, че делото
е изяснен от фактическа страна.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА молба от адв. Иван В. на основание чл.80 от ГПК за
разноските с молба за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1 т. 2 от ЗА и ДТ в размер на 10
лева.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. В.: - Моля, да се уважи предявеният иск като обезщетението се
присъди в претендирания размер, както и да ми се присъди адвокатско
възнаграждение при условията чл. 38 ал. 2 от Адвокатурата и ДТ. Подробни
съображения ще изложа в писмени бележки.
Прокурорът: - Моля, да се отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана. Моля, да ми дадете възможност за писмена
защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
На основание чл. 149 ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛЯ срок за
представяне на писмени бележки от ищеца 10.10.2022г., а за ответника
14.10.2022г. и до 17.10.2022г. срок за реплики.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.00
часа.
13
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14