Решение по дело №831/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. А. А. – [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №2030/27.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му. Твърди, че в нарушение на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ в решението не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да се установи обективната истина в нейната цялост, и които са от значение за преценката относно необходимостта да му бъде предоставена търсената закрила. Сочи, че напуснал [държава] поради основателен страх от преследване с оглед наличния от години в страната му сложен вътрешно-въоръжен конфликт и поради конкретната му лична история, за която по време на административното производство дал ясни обяснения и представил доказателства. В решението ясно били описани заявените от него обстоятелства, но липсвал анализ на същите в контекста на настоящата обстановка в [държава]. Бланкетно били цитирани законови разпоредби и спорадични части от справки за сигурността в [държава] без да е извършен цялостен анализ на неговия случай. Ситуацията в [държава] към момента била изключително динамична като липсвало единно мнение относно посоката на развитие на страната. Налична била хуманитарна и политическа криза, не била гарантирана по никакъв начин сигурността на гражданите. Категоричната позиция на ВКБООН и към момента продължавала да бъде, че не са препоръчителни принудителните връщания в [държава], поради продължаващата несигурност и хуманитарна криза, и държавите следвало да дадат на сирийските граждани достъп до закрила. В случая административният орган не извършил нужната преценка на обстановката в [държава], която да съответства на личната му бежанска история. Не било изследвано дали възможността да бъде върнат в [държава] няма да доведе до нарушаване на основния принцип в бежанското право за забрана за връщане , съотв. до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Жалбоподателят твърди, че връщането му в [държава] било невъзможно и при потвърждаване на постановения спрямо него отказ, щял да е обречен на живот без документи в България и без достъп до каквито и да е права. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне с цел необходимостта от цялостно, всестранно и пълно изследване на фактите и обстоятелствата от значение за личното му положение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор , депозиран чрез пълномощник, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет –подадени чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ – МВР, с №УРИ 105400-4099/02.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх.№4244/10.10.2024г., Б. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, тя е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП35159/11.10.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

На 11.10.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената Б. А. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с ***образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за баща /починал/, майка, братя и сестра, както и за съпруга на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ УП35159/15.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-91/08.01.2025г. (рег. № УП35159/09.01.2025г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 17.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП35159/17.01.2025г. В хода на интервюто, жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното по време на регистрацията му. Не използвал други имена. Напуснал [държава] през м. май 2024г., тръгнал за България като преминал почти транзитно през [държава]. Влязъл в България през зелена граница на 20.09.2024г. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка. Не бил подавал молба за закрила в друга държава-членка. Не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга страна. Роден бил в [населено място] и живял там. Имал издадена лична карта, но я загубил. Имал само сирийско гражданство. Нямал проблеми заради религията си или етническата си принадлежност. Не бил участвал в религиозна организация, общност, секта. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка/паравоенно формирование. Не бил служил в армията. Напуснал [държава] заради гражданската война и казармата, не искал да носи оръжие. Имало въоръжени сблъсъци между редовната и свободната армия. През м. юли 2024г. имало бомбардировки в район А. М. близо до Д.. Не знаел много за промените в [държава], но знаел, че Б. А. вече го няма. Не искал да се връща в [държава], предполагал, че ще има отмъщения между въоръжените групировки. Лично нямал основание да очаква отмъщение, но можел да се случи на място, където да има такова. Вероятността за това била 80 %, тъй като хората имали оръжие. Семейството му останали в [държава]. На въпросите дали в [държава] лично спрямо него или срещу негови близки или роднини е оказвано насилие, дали е бил арестуван или задържан, дали е възбуждан спрямо него съдебен процес/дело, е отговорил отрицателно. Посочил е, че не останал в [държава], там не им давали права, както тук и в Европа. От България искал статут, за да живее мирно и спокойно.

От младши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП35159/25.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 13.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 26.03.2025г. пред АССГ, видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което в случая го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, а сочените от кандидата причини за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се в справката на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, приложена към преписката и в тези, представени в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че към датата на издаване на оспорения акт, както и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А. е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх. № МД-02-77/03.02.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, след като е взел предвид обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], като се отчита, че хуманитарната ситуация остава сложна, а случаите на въоръжени сблъсъци имат спорадичен, а не мащабен характер. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

За молителя не били налице и предпоставките по чл.8, ал. 9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да има предоставен бежански или хуманитарен статут. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не обосновавал молбата си за закрила с други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената такава в хода на съдебното производство – Справка вх.№МД-02- 200/08.04.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат данни, че към 27.03.2025г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти като в тази връзка са създадени Министерство на младежта и спорта и Министерство на извънредните ситуации и управлението на бедствия с цел подкрепа на младежта и по-добра реакция при кризи.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения, съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

По отношение на посочената в жалбата позиция на ВКБООН относно връщането на лица в [държава] следва да се отбележи на първо място, че същата няма задължителен характер и на следващо място – тази позиция е била изразена около една седмица след идването на власт на новите управляващи в тази страна. Изминалият период от тогава до сега показва, че няма основателни причини да се счита, че в [държава] са настъпили обстоятелства, налагащи във всички случаи на лицата от тази страна да се предоставя международна закрила.

По изложените съображения и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност и не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. А. – [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №2030/27.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.