№ 1609
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502024 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение №260273/11.05.2022 год., постановено по гр.д. № 4015/2022
год., ВРС – 31 състав е осъдил „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Г.С.Раковски“№ 4ет.2 ап.2 да заплати на „БОРОСТИЛ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Липник“ № 30
сумите от 3276 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по
фактура № **********/14.03.2018 год., ведно със законната лихва от датата
на сезиране на съда 13.04.2020 год. до окончателното заплащане на сумата и
сумата от 689,84 лева – мораторна лихва за забава върху главницата, считано
от 14.03.2018 год. до 12.04.2020 год., на основание чл.327 от ТЗ и чл.86 ЗЗД,
както и сторените по делото разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва
постановеното решение като неправилно, необосновано , непочиващо на
събраните по делото доказателства, незаконосъобразно и явно несправедливо.
Конкретните оплаквания са за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на чл.12 ГПК, като въпреки правилно разпределената от него
1
доказателствена тежест е постановил решението си в противовес със
събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционният съд е
игнорирал част от заключението по проведената ССЕ, в частност отговора на
вещото лице по поставената му под № 5 задача, игнорирал е събраните гласни
доказателства, от които се установява, че материал „Итонг“ нито е поръчван,
нито е доставян на ответника, както и не е съобразил, че фактурата, въз
основа на която се претендира плащане, нито е получавана, нито е предявява
или връчвана на ответника. Нищо повече, че установено както от ССЕ, така и
от гласните доказателства е, че търговските взаимоотношения между
страните са приключили месец преди издаване на същата. Твърди, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на сключен
договор за търговска продажба от 14.03.2018 год. между страните, като
оспорените т.нар. „клиентски поръчки“, представени с исковата молба, като
частни документи не следва да бъдат кредитирани. Настоява за отмяна на
решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се
отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на сключен между страните неформален
договор за покупко-продажба между дружествата, като свидетелят Георгиев
потвърждава получаването на материалите от ответното дружество. Неговите
показания се потвърждава и от тези на останалите свидетелите, а
неосчетоводяването на фактурата от страната ответника не е основание за
отпадане на отговорността му да заплати получената стока. Моли за
потвърждаване на решението.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата
и моли за уважаването й.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
За да се произнесе по спора, настоящият състав на ВОС съобрази
следното:
Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от
„БОРОСТИЛ“ ЕООД осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сума в размер на 3 276 лева, представляваща дължима по
неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали сборна цена
на доставени въз основа на клиентски поръчки № 7907/09.11.2017 год.,
7915/10.11.2017 год., 7953/14.11.2017 год., 7957/14.11.2017 год.,
8140/30.11.2017 год. и 8195/05.12.2017 год. стоки, за което е издадена фактура
№ **********/14.03.2018 год., ведно с лихва за периода от датата на падежа –
2
14.03.2018 год. до датата на исковата молба и законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“
ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва наличието на правоотношения между страните в
периода 18.09.2017 год. до 09.02.2018 год., но твърди, че всичко поръчано и
закупено на място в търговското предприетия на ищеца е заплатено
своевременно, като доставените в периода от 18.09.2017 год. до 30.11.2017
год. са заплатени по банков път въз основа на фактура № 80000000294 на
стойност 6048 лева, а всички останали покупки са осъществявани на място и
заплащани в брой. Оспорват получаване на стока с търговско наименование
итонг, както и получаването на фактурата, въз основа на която се претендира
плащане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част.
В обхвата на така очертаната проверка от въззивния съд, настоящият
състав намира обжалваното решение за валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда и за допустимо, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които по същество са
свързани с извода на първоинстанционния съд за доказаност на претенцията
на ищеца въз основа на събраните пред него писмени доказателства.
В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на
сумата от 3276 лева, ищецът представя с исковата молба едностранно
подписана фактура № **********/14.03.2018 год., издадена от него и с
посочен получател ответника по делото относно стока – итонг 15 см., 1 300
броя с единична цена 2.10 лева. Ответната страна оспорва доставка на
описаната във фактурата стока, макар и да не оспорва съществувалите между
страните в периода 18.09.2017 год. до 09.02.2018 год. правоотношения.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключения между страните договор, неговото изпълнение и
3
наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с
множество решения на ВКС, с които еднозначно е обосновано становището,
че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението
и доказва неговото съществуване. Последното е включително когато същата
не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити. Нещо повече, прието
изрично в решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС и в
решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на II т. о. е, че дори издадената
фактура да е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за
търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит.
В конкретния случай обаче ищецът, чиято тежест е да докаже както
наличието на облигационно правоотношение между страните, така и
изпълнението на произтичащите от неформалния договор задължения, не е
ангажирал годни доказателства за наличие на горните предпоставки, водим от
които съдът да формира извод за дължимост на исковата сума.
От проведената в хода на първоинстанционното производство ССЕ,
заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се
установява, че не е отразена в дневниците за покупка на ответното дружество
и за същата не е ползван данъчен кредит, поради което и позовавайки се на
нейното доказателствено значение, не може да се приеме, че сумата по нея е
дължима. Не е аргумент за противното и обстоятелството, че същата е
отразена в дневника за продажби на ищцовото дружество. Както се посочи,
константна е съдебната практика, че заприхождаването на процесната
фактура, отразяването й в счетоводството, в дневника за покупките в
съответния данъчен период и ползването на данъчен кредит за тях съставлява
доказателство за съществуването на самия договор, така и за неговото
изпълнение и приемането на работата, но това следва да се сторено и в
счетоводството на ответното дружество, а не само в това на ищцовото.
дружество.
4
Извод за доказаност на претенцията не може да се формира и от
представените с исковата молба клиентски поръчки. Като се посочи по-горе,
сам ищецът твърди, че доставката на фактурираната от него четири месеца
по-късно и следваща счетоводна година стока е извършена въз основа на
клиентски поръчки № 7907/09.11.2017 год., 7915/10.11.2017 год.,
7953/14.11.2017 год., 7957/14.11.2017 год., 8140/30.11.2017 год. и
8195/05.12.2017 год. При липса на твърдение за постигнато едно общо
съгласие преди отделните доставки по съществените елементи на договора,
съдът приема, че не е налице една доставка, а отделни доставки като всяка
съставлява отделно продажбено отношение със своите съществени елементи
вид стока, количество и цена.
При всяка една от доставките и преминаване на собствеността върху
стоките, възниква отделно задължение за заплащане на договорената цена,
което предпоставя на първо място доказване на изпълнение на задължението
на продавача да предаде вещите - предмет на всяко отделно договорно
отношение. Този правно релевантен факт, настоящият състав намира отново
за недоказан. Обстоятелството, че самият ищец придава стойност на
приложените „клиентски поръчки“ на заявка за доставка на определение
стоки, без да навежда твърдение, че същите съставляват и документ за
предаване на стоката, е основание съдът да не ги цени като доказателство за
горното.
Негодни да установят доставката се явяват и събраните гласни
доказателства. Свидетелските показания на водения от ищеца свидетел – Ц.Г.
са непоследователни и противоречиви. Първоначално същият твърди, че в
периода 2017-лятото на 2018 год., когато е работил в ответното дружество
като технически ръководител, двете дружества не са имали взаимоотношения.
Впоследствие, в показанията си излага, че са имали правоотношение като
„Боростил“ ООД е доставяло на ответното дружество материали като лепила,
цимент, някакво количество палети, които стоки той е приемал и е разписвал
фактурата, след проверка на описаното като бройка, а впоследствие се е
контролирало кое как отива към обекта, който е бил разделен за работа между
две фирми. Същият първо твърди, че не е получавал итонг, а газобетон, а
впоследствие заявява и че не знае разликата между газобетон и итонг. Дори и
обаче да се приеме, че въпреки непоследователността им, показанията на този
свидетел могат да бъдат кредитирани същите не носят конкретика относно
5
датата на доставка, броя и вида на доставения материал.
Същевременно, свидетелите, водени от ответната страна М.Й. и Т.Д.,
еднозначно излагат, че им е доставян и са работили с румънски газобетон,
който е по-лошо качество от итонг-а.
И приемайки недоказания за неосъществен се налага извод за
неоснователност на предявения иск.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Ищецът не твърди между страните да е уговорено друго,
респективно не установява основание за издадената четири месеца по-късно
фактура, обединяваща по стойност шест извършени в предходната година
доставки. Последното е и несъответно на съществувалите правоотношения
между страните, видно от заключението по ССЕ, отразяващо извършените от
купувачът плащания в броя и по банков път за доставени материали.
Поради различие в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли
предявения иск.
Предвид изхода от спора и направеното от въззивника искане, в тежест
на въззиваемата страна следва да се присъдят и сторените от него в
производството разноски. Сторените пред първоинстанционния съд, както и в
производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение възлизат
в размер на 960.52 лева, а пред настоящата инстанция в размер на 490.52 лева,
поради което общият размер на възлаганите в тежест на ищеца разноски
възлиза в размер на 1 451.04 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260273/11.05.2022 год., постановено по гр.д.
№ 4015/2022 год., ВРС – 31 състав
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БОРОСТИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Липник“ № 30 против „ДЕЛТА
ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление гр.Варна, ул.“Г.С.Раковски“№ 4ет.2 ап.2 иск с правно основание
чл. чл.327 от ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на сумите от 3276 лева – главница, представляваща неизплатено задължение
по фактура № **********/14.03.2018 год., ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда 13.04.2020 год. до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 689,84 лева – мораторна лихва за забава върху главницата,
считано от 14.03.2018 год. до 12.04.2020 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА „„БОРОСТИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Липник“ № 30 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА
ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Г.С.Раковски“№ 4ет.2 ап.2, сума в размер на
1 451.04 лева, представляваща сторени пред двете инстанции разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7