Р Е Ш Е Н И Е № 42
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав,
в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 ал. 1 предл. първо, вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Постъпила
е с вх. № 74217/28.11.2019г. чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, район на
действие – ОС Пловдив, ЖАЛБА до
Окръжен съд – Пловдив с вх. № 62/02 януари 2020г., подадена от И.П.М., с ЕГН **********,***,
срещу Отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20138210401200, на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Заявява се,
че мотивите на отказа са в противоречие със закона и с практиката на ВКС,
изразена в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е твърдението на ЧСИ, спряното производство да може да се
възобнови само с изричен негов акт, защото неговите актове, винаги, имат
конститутивно действие.ЧСИ отричал, че при спиране на изп. производство при
входирано възражение по чл. 420 от ГПК, и при невалидност на възражението,
възобновяването на спряното производство настъпва по право.
Видно от доказателствата
по изп. дело, приложеното разпореждане от 21.06.2011г. на СРС, 52 с-в, ГО, по
ч.гр.д.№ 21070/2010г., е влязло в законна сила на 26.10.2011г.; с влизане в
сила на това разпореждане, издадената заповед за незабавно изпълнение в полза
на кредитора „ТИ БИ АЙ Лизинг“ ЕАД, ЕАД, с ЕИК *********, също е влязла в сила,
с което е отпаднало основанието за спиране на настоящето производство. Счита,
че от 26.10.2011г. спряното производство по настоящето дело автоматично, т.е.по
силата на закона, е било възобновено, като е започнал да тече 2- годишният срок
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Взискателят „ТИ БИ АЙ Лизинг“ ЕАД, считано от
26.10.2011г., не е поискал извършване на нови изпълнителни действия, с които да
прекъсне изтичането на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Едва, на 28.01.2019г., присъединеният взискател – „ОББ
Интерлийз“ ЕАД гр. София е поискал извършването на изпълнителни действия.
Спирането на настоящето дело е било по силата на
закона, /чл. 420 от ГПК/, респ. възобновяването на производството е настъпило
по силата на закона, поради липса на валидно възражение и влязла в сила заповед
за незабавно изпълнение в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Лизинг“ ЕАД.
Обстоятелството, че няма съответен акт на ЧСИ за възобновяване на производството
при отпадане на основанието за спирането му, е без значение; изявлението на ЧСИ
относно спирането и възобновяването на производството, има, само, декларативен
характер, няма конститутивно действие. Счита, че взискателят е знаел, че няма
висящо съдебно производство по установителен иск, имал е възможност, считано от
26.10.2011г. да предприеме изпълнителни действия и е бездействал в продължение
на 7 години.
Заявява, че
тъй като на 29.11.2019г. е бил насрочен опис на два недвижими имота, които са
собственост на трети лица, с оглед предотвратяване на големи имуществени вреди,
била налице необходимост да се спре принудителното изпълнение до решаване на
спорния въпрос. Моли се да бъде отменен като неоснователен отказът на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело и да бъде постановено, че същото е прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Претендира разноски.
С писмен
отговор от „БАРБЕРА“ ЕООД, представлявано от Д. М., гр. П., ул. ***,/трето лице
по изп.дело/, жалбата се счита за основателна, без да са посочени съображения
за това.
С писмено
становище от адв. Н.Д., с адрес ***, пълномощник на „ХБДМ 2010“ ЕООД, /трето
лице по изп.дело/, жалбата се счита за основателна, без да са посочени
съображения за това.
С писмено
възражение по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на „ОББ Интерлийз“ ЕАД гр. София,
присъединен взискател, жалбата на длъжника се счита за неоснователна, съгласно
изложени в него съображения.
С писмени
мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, жалбата
се счита за недопустима, както и са изложени съображения, че жалбата е неоснователна.
Въззивният
състав на ПдОС намира подадената жалба от длъжника за допустима, като подадена
от страна имаща правен интерес от обжалване на действие на ЧСИ – отказ от
прекратяване на изпълнително производство,в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, като жалбата е предявена в законния едноседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК- от деня на съобщението на обжалваното действие на ЧСИ – Отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство, по молба на длъжника, постъпила при ЧСИ
на дата 25.11.2019г., който отказ е съобщен на длъжника на 28.11.2019г., с
връчване на съобщение с изх. № 66629/25.11.2019г. на ЧСИ. В случая, няма пречка
от страна на длъжника да са подавани няколко, в случая, две молби с идентично
съдържание, като, само, отказът за уважаване на втората по ред молба за
прекратяване на изп. производство да е обжалван от страната по изп.
производство, съответно, с настоящата жалба. В тази насока, въззивният съд не
споделя мотивите на ЧСИ относно недопустимост на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата на длъжника се явява неоснователна, поради следното:
В настоящия
случай, както е изложено и в самата жалба, така и във възражението на
присъединения взискател, както и е споделено и в мотивите на ЧСИ, и е видно от
приложените доказателства в приложено копие на изп. производство по №
20138210401200, относно следните обстоятелства: Още, по предходно образувано изп. дело № 2047/2010г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, район на действие СГС, изпълнителното
производство е било спряно на
основание чл. 432 т.6/в редакция преди ЗИДГПК,обн.ДВ бр.86/17.10.2017г./, във
връзка с чл. 420 от ГПК. /Подадено е било от длъжника И.М. възражение и искане
за спиране на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№21070/2010г. по
описа на СРС,ГО,52 състав- с вх.№1003810/18.01.2011г./. Като Постановлението
за спиране на ЧСИ Неделчо Митев е от дата 27.01.2011г. Страните в
изпълнителното производство са били надлежно уведомени за спирането му, в т.ч.
и длъжника И.П.М.-съобщение с изх. № 011460/27.01.2011г., връчено на
31.01.2011г.
По молба на
взискателя, на основание чл. 427 от ГПК, изп. дело е изпратено за продължаване
на изпълнителните действия, като е преобразувано под изп. дело № 20138210401200
по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821.
Спорен е
въпросът дали възобновяването на изпълнителното производство е извършено по
силата на закона, екс леге, а оттам – и дали е изтекъл двугодишният срок по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в който срок взискателят да не е поискал извършване на
изпълнителни действия, за да бъде приложена санкцията на последно посочената
разпоредба за прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство.
Въззивният
съд не намира опора в закона, както и в задължителната тълкувателна практика на
ВКС, че възобновяването на изпълнителното производство се извършва по силата на
закона.В тази насока, неправилно е оплакването в жалбата, че постановеният
отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, противоречал на
закона, както и на ТР № 2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като
последно посоченото, изобщо, не съдържа произнасяне относно начина на
възобновяване на производството, в т.ч.на изпълнителното производство. В тази
насока, необосновано е твърдението на жалбоподателя, че както прекратяването по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е по силата на закона, така и възобновяването на
изпълнителното производство, също, следвало да е по силата на закона, екс леге,
в случая, и без нарочен акт на ЧСИ за възобновяване на изп. производство.
Разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК е от изключителен характер, поради
което и не следва да се прилага разширително; т.е. не следва да се прилага по
аналогия и при решаване на въпроса за възобновяване на изпълнителното
производство; последно посочената разпоредба съдържа известна за страните,
респ. за взискателя санкция, ако той не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, изп. производство да се счита прекратено
по силата на закона; като такава санкция не е предвидена от законодателя
относно друго поведение на страните, респ. на взискателя, като, например,
непредставяне по изп. дело на данни за отпадане причината за спиране на изп.
производство ведно с молба за неговото възобновяване.
Предвид
изложените съображения въззивният състав на ОС-Пловдив не намира за основателно
твърдението в жалбата, че по силата на закона е било възобновено, считано от
26.10.2011г. спряното производство по изпълнителното дело, и от тази дата да е
започнал да тече двугодишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК срок. Безспорно
е, също, и че служебно не се следи от страна на ЧСИ дали е отпаднала причината
за спряното изпълнително производство. Предвид което, и след като, едва, по
повод на подадена молба от 28.01.2019г.
от присъединения взискател, в случая „ОББ Интерлииз“ ЕАД, е изискана от ЧСИ
справка, дадена с приложено писмо от СРС, постъпило при ЧСИ с вх. №
64127/21.10.2019г., е представено копие на Разпореждане от дата 21.06.2011г. по
ч.гр.д.№ 21070 /2010г., влязло в законна
сила на дата 26.10.2011г., фактът на отпадане на причината за спиране на изп.
производство е станал известен и на ЧСИ по настоящето изп. производство, /лист
339 от изп.дело,ІІтом/. Предвид което и ЧСИ с Разпореждане от 21.10.2019г. възобновява изпълнителното
производство, /лист 338 от изп.дело,ІІтом/, така както е било поискано от
присъединения взискател с молбата му от 28.01.2019г.
Предвид
изложеното и поради обстоятелствата, /които и не са спорни/, че за периода до спиране на изпълнителното
производство – м. 01.2011г., както и за периода след възобновяване на изпълнителното производство – м.10.2019г., не
е налице двугодишен такъв /период/, в който взискателят да не е поискал
извършване на изпълнителни действия по изп. дело, /предвид и общата разпоредба
за спиране на срока по чл. 61 ал. 1 от ГПК/, то и въззивният съд не намира да
са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, респективно, на последиците на разпоредбата- да се счита за прекратено по
силата на закона, екс леге, изпълнителното производство по изпълнително дело №
20138210401200.
Поради което и постановеният отказ за прекратяване на
изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Решението
на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4
изр. второ от ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна, постъпила с вх. № 74217/28.11.2019г. чрез ЧСИ Петко Илиев, рег.
№ 821, район на действие – ОС Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
62/02 януари 2020г., подадена от И.П.М., с ЕГН **********,***, срещу Отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20138210401200, на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
Решението
на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/