Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр. Пловдив, 12.10.2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№303по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 294 ГПК.
С решение №
49/01.06.2018г. постановено по гр.д.№ 940/2017г. по описа на IV г.о. на ВКС е
отменено решение № 191/07.11.2016г. по в.гр.д.№429/2016г. по описа на
Пловдивския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на апелативния съд,при което да се разгледат по същество предявените
искове.
Производството пред
въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба вх.№ 16124/25.05.2016г. на А.Й.З.,чрез
процесуалните и представители адв.В.П. и адв.К* А* против решение №
627/03.05.2016г. по гр.д.№ 1049/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
2-ри гр.състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А.Й.З.
срещу К. С* иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 25 010лв.,с която ответникът се е
обогатил неоснователно,заедно с обезщетение за забава от датата на исковата
молба.Тази сума е част от общо дължимата 183 848лв. ,представляваща левовата
равностойност на 94 000 евро-полагаща се на ищцата част, която тя е
следвало да получи като сътитуляр на общата с ответника сметка, открита в
република Италия в банка „И* С*П*“филиал **-А*, на името на С* К. и З. С* А.Й..Общият
размер на паричните средства по нея е в размер на 188 000 евро, а левовата
им равностойност е в размер на 367 696.04 лв.С тези парични средства
ответникът се е разпоредил на 07.08.2014г., като ги е превел по сметка на
третото лице *Б С*.Така е лишил ищцата от полагаща и се по закон половина от
наличните суми по банковата сметка,които тя е следвало да получи като
сътитуляр.З. е осъдена да заплати сумата 950 лв. разноски на К. С*.
Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло.Излагат се оплаквания,че с доклада по чл. 146 ал.1 ГПК
първоинстанционния съд е квалифицирал предявените искове по чл. 55 ал.1 т.1 ЗЗД
и по чл. 86 ал.1 ЗЗД, а с обжалваното решение е дал квалификация по чл. 59 ЗЗД
и чл. 86 ал.1 ЗЗД.Претендират се направените разноски.
Постъпил е отговор от
К. С*,чрез адв.Е.Г. с който се взема становище за неоснователност на
жалбата.поддържа становище,че ищцата не е доказала по безспорен начин,че именно
той се е разпоредил с претендираната сума от общата им банкова сметка.***
преводи без ограничения.По повод твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение с посочване от съда на различна правна квалификация от
тази направена с доклада,намира че такова не е налице.Намира обаче ,че съда не
е обсъдил доводите му,че парите постъпващи в общата банкова сметка ***ве и ако
това може да се приеме за постъпленията преди прекратяване на брака,няма основание
да се приема за постъпленията след прекратяването. Прави се искане за оставяне
на въззивната жалба без уважение. С допълнителна молба се претендират
направените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено от другата страна.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищцата и ответника са
сключили брак на 10.08.2004г.,който е прекратен с влязло в сила на 01.05.14г.
решение по бракоразводно дело № 96/2014г. по описа на Пловдивския районен съд.
Не е спорно
обстоятелството че по време на брака с договор от 14.08.2004г. двамата са
открили спестовен депозит и издаване на книжка в банка „И* С* П*“ Т*,като са
съпритежатели с отделни подписи,което означава,че всеки един от тях може да
извършва всякакви операции.
От лист 9 до 13 е
представен превод на отчет от банка „И* С* П*“филиал А по спестовен влог №
1200/3152 на С* К. и З. С* А.Й..Видно от него на 06.08.2014г. по спестовния
влог е извършен превод от 130 012.05 евро по нареждане на „ *“ и ******
Следва дата на нареждане:07.08.2014г. с бенефициент:С* К.
На 06.08.2014г. по
спестовния влог е извършен превод на 57 320.54 евро по нареждане на „ **** Следва дата на нареждане
07.08.2014г.с бенефициент :С* К.. Следващото отбелязване е на 07.08.2014г.
„Превод по Ваше нареждане в полза на: С* Б* 188 000 евро. Представен е и
платежния документ за сумата 188 000 евро на италиански и в превод на
български език. Вижда се че на 07.08.2014г. е извършен превод на сумата по
сметка на С* Б* и следва IBAN
***. Като кредитори са посочени К. С* и З. С*.Има един подпис на клиент
с отбелязване ,че не се чете. Очевидно в двата документа бенефициент се
използва като синоним на получател на наредените преводи. Видно от копието на
италиански език над име на клиента с латински букви е изписано четливо С* К..
Изслушани са две
ССЕ,неоспорени от страните.Те проследяват движението по общата сметка въз
основа на представените документи. Така се вижда,че към 01.04.2014г. крайното
салдо е в размер на 986.16 евро,като за
периода 01.04.14г.-01.05.14г./датата на прекратяване на брака/няма движение по
сметката и на 01.05.14г. наличността е 986.16 евро. На 30.06.14г. са постъпили
0.49 евро и крайното салдо е 986.65 евро.На 06.08.2014г. са получени два
превода общо в размер 187 332.59 евро/130 012.05 + 57 320.54/След
двата превода наличността към 06.08.14г. е била 188 319.24 евро.На
07.08.14г. е извършен банков превод по сметката на Б* С* в размер на
188 000 евро,удържана е такса от 1.50 евро и са останали налични по
сметката 317.74 евро.
С оглед на така
приетата да установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Правната квалификация
на предявения главен иск е по чл. 59 ЗЗД съгласно който всеки който се е
обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да му върне онова с което
се е обогатил,до размера на обедняването. За да е основателен иска трябва
ищцата да докаже ,че е обедняла,ответника се е обогатил за нейна сметка и
обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт – разпореждане на
ответника със съответната сума.
Настоящия състав
намира,че е доказано разпореждането със сумата 188 000 евро от общата на
страните сметка в полза на Б* С* ,да е извършено от единия титуляр на сметката К.
С*. От отчета на банката по общата сметка се вижда,че сумата 187 332.59
евро постъпила по нея е с бенефициент К. С*.От копието на преводния документ
ясно се чете,че нареждането да се преведе по сметка на Б* С* сумата
188 000 евро от общата между К. и А. С* сметка е на единия от двамата
титуляри С* С*.
Спора между двамата
титуляри на общата сметка произтича от твърдения на единия за неправилно
разпореждане със средства от нея от другия. Тоест спора не произтича от
договорни между тях отношения.Като спор между титулярите в който отношения с
банката не се намесват,спора се разглежда по българското законодателство.Доколкото отношенията между ищеца и ответника не са на
плоскостта на договор и претенцията на ищеца не произтича от договорни
отношения между тях,няма пречка исковата претенция да е в лева.
Общата сметка е
разкрита по време на действието на семейния кодекс от 1985г. при който
влоговете са били в режим на СИО. По действащия СК от 2009г. те са лично
имущество на титуляра на сметката.Нормата се прилага и за заварените случаи и
общия влог от СИО е станал лично имущество на двамата титуляри. Доколкото няма
договорено нещо различно, влога е лично имущество на всеки един от бившите
съпрузи в режим на обикновена съсобственост,при равни права.Казано иначе всеки
от тях има право на половината от паричните средства по общата банкова сметка.***ра
на въззивната жалба,че не може средствата постъпващи в общата банкова сметка ***,че
относно постъпилите суми след развода ищцата няма принос,кой и с каква цел е
осигурил постъпването на сумата 187 332.59 евро. Ответника не е подал
отговор на исковата молба и възможността да прави тези възражения е
преклудирана.
С оглед
гореизложеното иска по чл. 59 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен.
С извършената на
07.08.2014г. операция със сумата 188 000 евро ответника е лишил ищцата от
възможността да получи половината от нея.Сумата неможе да влезе в нейния
патримониум и тя се е обеднила.Със същата сума ответникът се е обогатил.Той се
е разпоредил не само с тази част от влога,която е негово лично имущество ,но и
с частта на ищцата.Независимо от основанието на операцията по превеждане на
сумата на трето лице,ответникът си е спестил средства равни на частта на
ищцата.И обедняването и обогатяването произтичат от един и същ факт.
Решението на окръжния
съд следва да се отмени и да се постанови ново решение с което предявения
частичен иск да се уважи. Като основателен следва да се уважи и акцесорния иск
по чл. 86 ал.1 ЗЗД,считано от датата на подаване на исковата молба-
15.04.2015г.
Ответника К. С*
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноските по производството
пред всички инстанции общо в размер на 10 674.80 лв.по приложения от
страната списък. Относно разноските пред ПАС по в.гр.д.№429/16г. е направено
искане от адв.Г. за намаляване на адвокатското възнаграждение от 2 800 лв.
поради прекомерност.Съдът намира,че искането е неоснователно.Адвокатското дружество
е положило доста усилия са снабдяване на страната с документи от банка в
Италия,техния превод,представянето ,формулиране задача на ССЕ,участие в съдебни
заседания.Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
определя само минималното възнаграждение за положения труд,под което не може да
се слиза. Страната и адвоката могат да договарят по високи възнаграждения
съобразени с вида и обема на защитата и други обстоятелства.Договореното
възнаграждение не е прекомерно с оглед вида и обема на защитата,характера на
делото.Впрочев почти същото по размер възнаграждение е договорил и ответника с
процесуалния си представител.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
627/03.05.2016г. постановено по гр.д.№ 1049/2015г. по описа на Пловдивския
окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К. С* роден на
***г***,Република Италия с ЛНЧ**********,постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***,със
съдебен адрес ***-адв.Е.Г. да заплати на А.Й. З*с ЕГН **********,***,със
съдебен адрес:***,офис1 сумата 25 010/двадесет и пет хиляди и десет/
лева,предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 183 848 лв./сто
осемдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лева,съставляваща
половината от вложените в общата банкова сметка ***“И* С*“ филиал **-А* –*** парични средства, с която сума К. С* се
е обогатил неоснователно за сметка на А.З.,като се е разпоредил с тях,ведно с
обезщетение за забава,считано от датата на подаване на исковата
молба-15.04.2015г. до окончателното изплащане на главницата и сумата
10 674.80/десет хиляди шестотин седемдесет и четири лв. и осемдесет
ст./разноски пред всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: