Р Е Ш Е Н И Е
№…………………../…...03.2021 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 685 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК).
Приет е за разглеждане установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г.Г., чрез адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу П.И.К., ЕГН ********** ***, представляван от адв. И. *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от управители А.М.К.и С.Х.Р.М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ за заплащане на сума от 35 204.94лв, предявено като левова равностойност на 18 000 евро, претендирано като начислено възнаграждение за период 28.05.2015- 28.05.2018г. в размер на по 500 евро месечно за извършени адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г.
Ищецът, чието възражение срещу приетото от синдика вземане на конкуриращ го кредитор е било отхвърлено по реда на чл. 690 ТЗ оспорва пораждането на правото на предявилия вземане кредитор от валидно сключен договор за цялостно правно обслужване срещу заплащане на абонамента цена от 500 евро на месец без определен краен срок и добросъвестното изпълнение на тази услуга от довереника, обслужвал текущата дейност чрез консултиране както на управителите, така и на мажоритарен съдружник и поел представителството на предприятието по делата му. Допълнително ищецът твърди, че договарящите са свързани с приятелски отношения и липсата на каквито и да претенции на адвоката в такъв продължителен период са индиция, че договарящите се по тази сделка са изявили обща воля без са имат общо намерение за обвързване, с цел да се създаде привидно основание за значително по размер възнаграждение с което привиден кредитор да участва в производството по несъстоятелност в ущърб на действителните кредитори. Твърди, че евентуално извършвани от адвоката услуги са били договаряни неформално и заплащани отделно, без връзка с привидното комплексно възлагане. Ищецът счита и че срокът за предявяване на вземанията за събиране в производство по несъстоятелност е бил пропуснат.
В писмено становище по същество пълномощниците адв. Г. и адв. В. поддържат доводи, че посочените като доверители на адвоката физически лица и дружеството имат пртиворечиви интереси, а предприетите действия на довереника ползват само физическите свързани с управлението лица, докато защита на дружеството в поредицата спорове с външни кредитори е пропусната и такова обслужване не следва да се заплаща. Молят за отричане на вземането поради недопустимост на услуги, уговорени в полза на лица с противоречиви интереси и недоказано изпълнение на престацията на довереника към дружеството-възложител.
Ответникът П.К. оспорва претенцията като обосновава своевременната си защита като кредитор с права върху масата, кото се позовава на изявление, изпратено по пощата в рамките на допълнителния срок за предявяване на вземанията. Обосновава възникване на задължение за неполучено уговорено с дружеството възнаграждение за абонаментното му правно обслужване, като сочи реално извършваните консултации, съответно на действително възлагане на дейността на дружеството по предварително договаряне с клиентите му на покупките на бъдещи обекти, изграждани от предприемач и последвалите съдебни спорове, а в последствие и по воденето на делото за несъстоятелността на предприятието.
По същество упълномощената от кредитора адв. И. пледира за отхвърляне на неоснователния иск, като счита за доказано както изпълнението на услугата, потвърдено както от разпитан свидетел, така и от одиторска проверка на счетоводна документация. В писмени бележки ответникът лично излага доводите си за валидно договаряне от името на дружеството като се позовава на гласните доказателства за текущо и редовно обслужване и осуетяване на своевременна съдебна защита поради пропуск на управителите да довършат подготвена от довереника регистрация на новия адрес на управление. Сочи че е продължил да защитава интересите на дружеството, въпреки липсата на текущо плащане, тъй като е бил известен за липсата на парични средства и лично е подготвил молба за откриване на производство по несъстоятелност, като в последствие поел и защитата на длъжника и съдействал на назначения синдик по указания на законните представители в рамките на възложения му мандат от името на дружеството.
Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, действащ чрез законен представител, не е упражнил право на защита в настоящия процес, след призоваването му на вписан в търговски регистър адрес на управление на предприятието.
Синдикът на несъстоятелното дружество Г.С. счита оспорването за неоснователно, като признава в становището си пред съда по несъстоятелността и поддържа в настоящото производство твърдение за наличие на данни за предоставените от адвоката услуги с траен характер в търговската документация на несъстоятелния длъжник. Признава, че в хода на откритото производство по несъстоятелност всички контакти с несъстоятелното дружество са осъществени чрез този адвокат.
По същество поддържа същите доводи, като сочи, че липсата на пълно отразяване на задължението по адвокатското обслужване след 2014г. се дължи на преустановяване на дейността на предприятието и пропуските в счетоводното отчитане.
Ищецът и ответника К. са формулирали претенции за присъждане на разноски съответно в искова молба и в отговора по иска, но в становището си по същество, докладвано в последното открито заседание изрично са заявили че не поддържат не поддържат такова искане, но оспорват размер на хонорар на адвоката на насрещната страна. Представителят на К. е посочил в списък само получено възнаграждение за уговореното явяване в открити заседания(л. 117).
Предварителните въпроси, допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение № 260628/30.09.2020г.(л.52), съобщено на страните. Съдът е отчел като положителна процесуална предпоставка интересът на кредитор, легитимиращ се като частен правоприемник на лице с прието вземане, да оспори право на конкурент, предявил право за удовлетворение в същия ред от активите, формиращи маса на несъстоятелност, което е било признато от синдика при приемане на вземането в съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Тъй като съдът по несъстоятелността е отказал да уважи изцяло възражението на цесионера с доводи за неубедително цялостно оспорване е породен и интерес от настоящото отричане на частта от правата, приети като вземания в несъстоятелността.
По подробно изложение на твърденията и правната квалификация на процесуалните действия на страните, включително и зачетеното предварително оспорване в производството по чл. 692 ТЗ и изключената част от бланкетно посочени доводи за несъществуване на дълга, обосновани с неконкретизирани правни квалификации са изложени в устен доклад в заседанието на 10.12.2020г(л.88), чрез препращане към одобрен начален проект (л.54).
Допълнителното позоваване на несъвместимост на спорното договаряне с изисквания на Закон за адвокатурата и доводи, черпени от поведението на ответника К. по делото за несъстоятелността, изложени в писмената защита не следва да се разглеждат, тъй като не са посочени до приключване на съдебното дирене и не са докладвани от съда като предмет на делото.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При предявяването на вземането си с молба, постъпила с пощенска пратка с клеймо от 28.05.2018г и регистрирана от съда по несъстоятелността с вх. 15968 на 30.05.2018г., кредиторът К. е представил препис от писмен договор от 01.07.09г., в който е отразено постигнато съглашение между адвокат, член на САК и дружеството „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”ООД за възлагане на правно обслужване и професионално консултиране на физически лица и юридическото лице по повод дейността на дружеството в България. Документът е съставен на два езика, като носи по два идентично изобразени подписа в странично поле на всяка страница и десен долен ъгъл на всяка страница, които съвпадат по външен вид с двата подписа, положени под финалните изявления на двата езика. Съдът констатира, че в българския текст под обозначение „адвокат” е положен подпис, който съвпада с този в испанския текст, обозначаващ дружеството, а другият, необозначен подпис съвпада с подписа на личното изявление на кредитора, многократно изобразен в процесуални изявления в настоящия процес и в производството по чл. 690 ТЗ. При справка с публичен регистър (в частта на оповестени данни от фирмено дело преди пререгистрация) за търговското дружество с ЕИК *********, се установява съвпадение по външните белези на графичното изображение на другия подпис със спесимена, даден от управителя С.Х.Р.М.. Това е и лицето, посочено в заглавната част от документа като представляващ дружеството и съответно отразен по партидата като управител до прекратяване на правомощията на органите в резултата на несъстоятелността. При това съвпадение съдът преценява че разликата в текста на двата езика по отношение на качеството на страната, положила подпис е несъществена за индивидуализацията на авторите на изявлението.
Автентичността на този документ не е опровергана, поради което съдът възприема изявленията на дружеството – клиент и адвоката като достоверно отразяване на личното им общо съгласие за съдържането на договорките помежду им.
В сключения между страните договор, дружеството е поело задължение да заплаща по 500 евро месечно възнаграждение на адвоката, платимо авансово до 10то число на съответен месец, като допълнително е предвидено и фактуриране на услугата, в случай че сделката е облагаема за регистриран по ДДС доставчик. Такава регистрация по делото не се установи. Обслужваното дружество се е задължило и допълнително да покрие разходите на адвоката извън текущото консултиране за пътни, квартирни и други специализирани консултации необходими за изпълнение на възложената задача разноски, както и да заплаща допълнително уговорено за всеки отделен случай възнаграждение за конкретни задачи, извън обичайно текущо обслужване.
Представено е извлечение от банковата сметка на ответника К., от което се установява че за целия период от 01.07.2009г до 28.05.2018г има само два постъпили превода от дружеството – клиент на адвоката в размер на по 1500 евро, на 17.12.2009г. и 26.03.2010г. съответно с обозначено основание на англ.език, сочещо правни услуги по договор съответно за месец 10, 11 и 12 на 2009г и за период януари- март 2010г.
Следващи данни за изплащане на възнаграждение няма, но в представеният от синдика доклад, изготвен по повод намеренията на законните представители на длъжника да планират оздравяване на предприятието след обявена неплатежоспособност, наетия експерт счетоводител е констатирал при съпоставка на данни по счетоводните сметки, водени от дружеството до 31.12.2015г., че ответникът К. е титуляр на самостоятелна аналитично водена партида като доставчик за пет вземания в общ размер 2975лева, начислени от 09.06.2011 до 31.12.2014г, по които няма отчетен оборот през 2015г., и са натрупани главно през 2013г с три начисления от по 985 лева, датирани към 2.07.2013г., 25.09.2013 и 13.12.2013г. Синдикът на предприятието не е представил друга документация за установяване на трайно обслужване на предприятието от този адвокат.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитана свидетелка В.И., която като търговски пълномощник на дружеството е възприела пряко и непосредствено действията на ответника К. по юридическо обслужване на дейността. Овластената според представеното нотариално заверено пълномощно (л.72) с права да нарежда плащания от сметки на предприятието свидетелка, сочи категорично момента, в който плащанията на задълженията към адвоката са преустановени, поради изчерпване на средствата и липса на съгласие между съдружниците за осигуряването им занапред и продължаване на дейността. Свидетелката описва, че адвокатът е продължил да консултира управляващите и съдружниците, като е поддържал пряка връзка с тях, въпреки неудовлетворените негови искания за заплащане на текущо възнаграждение, но не можа да посочи конкретни действия, които адвокатът е извършил преди да предприемане на инициативата за обявявана на несъстоятелността. Напротив, описаната комуникация с адвоката свидетелката свързва с представяне на документация по делата, а най-ранния момент за производство с участие на дружеството е по подготвената от адвоката молба за несъстоятелност, в последствие прекратено. За предходния период свидетелката обяснява, че за нуждите на текущото обслужване адвокатът посещавал периодично кантората на дружеството и преглеждал предоставена от свидетелката документация, но след преместването на офиса на друг адрес (към 2007-2008г) съдружниците не довършили подписване на документите, изготвени от адвоката и новото място на управление не било регистрирано в търговския регистър, което и довело до пропускане на защита на предприятието по дела, останали неизвестни за предприятието, заведени от недоволни клиенти след 2012г.
Така депозираните показания изцяло съответстват на допълнително оповестени данни за дружеството по партидата му в търговски регистър. Последният оповестен ГФО за този търговец е от 2008г., следващите документи за годишни приключване до 2014г. вкл. депозирани чрез адв. К., не са били приети за регистриране тъй като са били придружени с неподписани в цялост протоколи от събрания на съдружници, провеждани в чужбина през 2010 г., 2011г., 2012г., а в събранията през 2013г, 2014г и 2015г съдружник обявен в несъстоятелност не е бил надлежно представляван. По партидата е оповестена и молба за откриване на производство депозирана в съда на 25.11.2014г, съставена от името на дружеството чрез упълномощената свидетелка и образувана в дело № 1987/2014, прекратено с определение от 20.04.2016г., след уважаване на молба на кредитор за откриване на производството по т.д. 848/16г., а в списък, съставен от синдик на дружеството са посочени съдебни дела на клиенти от 2013г. и 2014г като основание на приети присъдени вземания. Пълното съвпадение на изложените от свидетелката факти и установени по приложени към досието на дружеството книжа, мотивира съда да кредитира изцяло като достоверни и убедително депозирани показанията на свидетелката за фактическото поведение на адвоката, поддържал текущо контакт с предприятието в изпълнение на възложеното му обслужване на дейността.
Представителство на длъжника от адвоката е било установено и от синдика на търговеца при проверка на предоставените му от същия пълномощник книжа, като в производството по установяване на неплатежоспособност на търговското дружество (видно от постановеното решение № 57/18.01.2017г по т.д. 848/16г на ВОС) е било установено редовно водене на счетоводните записи до 2015г, съответни и на периодично декларирани за данъчни цели и оповестявани в търговския регистър документи и липса на всякаква дейност през 2016г. Съдът е констатирал свръхзадлъжнялост към края на 2008г. като момент предхождащ спиране на обслужването на паричните задължения през 2014г като естествен резултат на високата зависимост от външно финансиране за целия период. В съставените от счетоводителите на предприятието отчети, заявени чрез адв. К. още в 2013г намаляват осчетоводените разходи на предприятието за външни услуги до 7 хил. лв., като в отчета за 2014г. изобщо такъв разход не е отчетен като начислен в предприятието.
Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът констатира, че срокът за предявяване на вземането на ответника К. е спазен, тъй като чл. 688 ал. 1 ТЗ допуска кредиторите да предявят своите претенции в допълнителен двумесечен срок, след изтичане на първоначалния месец от оповестяване на откриване на производството по несъстоятелност. В случая този срок се отчита от решението за първото възобновяване на първоначално спряното открито производство, което е вписано на 28.02.2018г и общия тримесечен срок изтича в деня, в който изявлението на кредитора е получено от пощенската служба. На осн. чл. 62 ал.2 ГПК, приложим субсидиарно на осн. чл. 621 ТЗ и в производство по несъстоятелност, процесуалният срок за предявяване на права не е пропуснат.
На второ място, съдът разглежда оспорването на основанието за пораждане на вземането, заявено от кредитора К.. Съдържанието на описаните в сключения между страните договор съответства изцяло на мандатна услуга с комплексен характер, разновидност на договор за поръчка с продължително изпълнение. Действията, чрез които се извършва услугата по текущо адвокатско обслужване са аналогични на функция на юрисконсулт на предприятието, тъй като поелия траен ангажимент адвокат следва да бъде на разположение на своя доверител постоянно като ограничи другите си професионални ангажименти докато обслужва приоритетно този свой клиент. Макар, че за тип абонаментно обслужване законът въвежда минимален стандарт на възнаграждение за самата организация на консултативната дейност на адвоката (чл. 36 ЗАдв. и чл. 6 т.11 от НМРАВ), над цената на конкретни отделно възлагани мандатни услуги в хода на изпълнението, страните не са ограничени императивно да определят възмездяването на довереника и по друг начин – в случая като едно общо месечно възнаграждение както за рамковия ангажимент, така и за отделните поръчки, пораждащи права и задължения пряко за довереника, доколкото обема и вида им ясно е можело да се планират за предприятие, специализирано в продажба на обекти от бъдещ строеж. В този контекст на сделката изцяло ирелевантно е възражението на ищеца за липса на основание на абонамента. Като самостоятелен предмет, различен от правната услуга по отделните сделки на предприятието, рамковият ангажимент е именно онзи специфичен предмет, отграничаващ този договор от други мандатни сделки (решение № 212 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 358/2017 г., IV г. о., ГК) и съответно в достатъчна степен обуславя основание на сделка като защитим от правната уредба икономически интерес на договарящите се.
Установеното поведение на двете насрещни страни по договора изцяло се покрива с уговореното съдържание на сключения договор поне до 2013г. Същевременно признание на довереника за наличие на договорно основание за периодично начислявано месечно възнаграждение за адвокатска услуга категорично е фиксирано в съхранени от трето лице (обслужваща банка) документи, съставени още през 2009г. Явно е, че с преводите, наредени от пълномощника след указание от законен представител, дружеството е потвърдило и получено изпълнение на обслужването до първото тримесечие на 2010г, като заплатените сборни суми изцяло съвпадат с фиксирания месечен размер на възнаграждението по писмения договор. Съвпадението налага извод, че спорният договор е бил сключен и изпълняван добросъвестно към този момент, поради което доводите на ищеца за антидатиране на сделката остават изцяло необосновани.
Не се доказва и абсолютна симулация на изявленията на договарящите се насрещни страни. Нито преки, нито косвени доказателства са събрани в процеса от които да може да се изведе обосновано съмнение за намерението на довереника и адвоката да създават привидно за третите лица правно положение на мандатна обвързаност, без да имат намерение да изпълнят задълженията си. Напротив, съдът е убеден, поради пълният синхрон на всички факти, посочени както от свидетелката, така и в многобройните писмените документи, съхранявани при независими трети лица относно действията на адвоката от периода, предхождащ пораждането на спорове между кредитори на несъстоятелния доверител, че както дружеството, чрез законните му представители чужденци, така и адвоката са изявили действителната си воля, насочена именно към пораждането на цялостно и регулярно юридическо обслужване на българско дружество, учредено от чужденци, от доверен специалист, познаващ както спецификата на местния пазар на недвижимите имоти(като практикуващ адвокат в България), така и особените цели на чуждестранните инвеститори, чийто роден език адвокатът владеел лично. В тази връзка съдът намира за изцяло недоказани предположенията на ищеца за договаряне на процесната сделка с цел увреждане на други кредитори на предприятието, тъй като към този момент (средата на 2009г.) дружеството все още е разполагало със значителни средства и разногласията между съдружниците относно финансирането на дейността още не са били настъпили.
Не намират опора в установените факти и доводите за поемане на правно обслужване на физически лица в ущърб на дружеството и неговите кредитори. В чл. 1.1. като ползващи се от адвокатската услуга лица действително са посочени и физически лица, но само доколкото връзката им с дружеството и дейността му е пряка. Тази уговорка обаче не може да се изтълкува като изрично възлагане на част от престацията в полза на трети лица, тъй като бенефициери не са посочени. Съдът отчита, че специфичната правно-организационна форма на доверителя по необходимост изисква зачитане на формирана от физически лица воля от името на дружеството, поради което и всяко консултиране на юридическо лице естествено налага възприемането на съвета от физическо лице от състава на управителните органи на дружеството. В този смисъл и ползването на адвокатската услуга от управителите и дори от съдружниците за целите на формиране и изявяване на волята на доверителя не представлява някакъв допълнителен предмет на мандата, който неоправдано да ангажира дружеството с разходи. Напротив, цялостното обслужване на дружеството не следва се изчерпва само с оперативната дейност по отношения с външни за него лица, но нормално включва и консултиране по вътрешното управление на дружествените отношения. Именно за предоставяне на такива услуги свидетелстват заявленията, подавани от адвоката по периодично оповестяване на обстоятелства по партидата в търговския регистър и посочените от свидетелката действия по подготовка на книжа, останали недовършени поради неразбирателство между съдружници.
Изцяло без значение за действителността на сделката е поведението на адвоката след подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Едва след като сам е обявил претенцията си като кредитор, довереникът очертава правното си положение на насрещна страна на длъжника, несъстоятелен търговец и възниква конфликтът на личния му интерес с този на неговия довереник. До този момент адвокатът не е действал в личното си качество а като представител на дружеството (така както го е задължавал мандата му като юрисконсулт на предприятието). Съответно и следващите действия по приемане на мандат от други кредитори на този длъжник(описани в писмена пледоария а ищеца) не могат да имат значение с обратна сила към предишния момент на възлагането на абонамента. Представителството на несъстоятелния длъжник може да е пречка за поемане на защита на един или група от кредиторите му само ако е налице идентичност на делата, а такава липсва доколкото в първа фаза на производството, където адвокатът е обслужвал дружеството, не се разрешават въпросите относно дължимост на претенции на отделни кредитори, а само общия за всички тях въпрос за неплатежоспособността, която в случая дори е била призната в молба от самия длъжник. Затова и не може да се обоснова каквато и да е законова пречка по чл. 43 от Задв.
В заключение, съдът намира за недоказани възраженията на ищеца по действителността на договарянето с процесното възлагане на абонаментно юридическо обслужване на дейност на търговско дружество. Основанието за пораждане на задълженията на доверителя е категорично установено.
На трето място, съдът констатира, че спорният размер на дълга е очертан за периода, в който съдът по несъстоятелността е приел, че вземането може да бъде търсено след изключване на погасени по давност части. Тригодишният период преди предявяване на претенцията на довереника обаче съвпада с периода на прекратена дейност на предприятието и липсата на данни за възлагани поръчки. Всички действия, описани от свидетелката като текущо консултиране се свързват с периода преди 28.05.2015г, като след изготвянето на молбата за несъстоятелност, подадена през 2014г. обслужването вече не можело да има друг предмет освен защита на несъстоятелен длъжник. На 04.07.2015г е и последното установено действие по обслужване на вътрешно управление на дружествените дела, тъй като след тази дата няма установени подадени заявления от този адвокат, които да са свързани с възложени от органи на дружеството регистрации. С това последно заявление е депозиран и отчета за 2014г обявен като съставен за вече несъстоятелно предприятие. Заявената промяна през 2017г не обслужва това дружество, а осребряването на дела на несъстоятелен съдружник. Съдът съобразява и преустановеното начисляване на текущия разход за юрисконсултското обслужване през 2014г, когато консултираното и представлявано от този довереник предприятие е отчело нулева стойност на външните услуги и аналогичната счетоводна партида на този доставчик е приключена със салдо от 10лв., констатирано от проверката на разчетите и към края на 2015г., когато е преустановено счетоводното отразяване на дейността. Завареното общо салдо за този доставчик категорично е формирано от начислени през 2013г суми, които не кореспондират на текущ абонамент, а на индивидуално възложени поръчки на конкретни дати през 2013г., което изцяло съответства на признанието на К. в становището му при разглеждане на възражението по чл. 690 ТЗ за извършено обслужване по договаряне на анекси с конкретни кредитори именно през 2013г. Налага се извод, че след проведената консултация със управляващите съдружници, приключила с вземане на решението за обявяване на несъстоятелност на предприятието с цел оздравяването му, предметът на адвокатското обслужване е принципно променен и от текущ абонамент е ограничен до процесуално представителство на несъстоятелен длъжник. В този обем адвокатът е изпълнявал и ангажимента си към доверителя, като е заместил изцяло органите на дружеството и при изпълнение на задължение за съдействие на назначения от съд синдик.
Така съдът намира, ме доверителят е оттеглил от абонаментния договор като е отказал да възлага текуща работа(съответно и да отчита като разход уговорено за абонамент възнаграждение още преди 2013г.) и това несъмнено е възприето от довереника, който лично е заявявал периодично счетоводните отчети. Същевременно пълномощното му не е било оттеглено и частта от договора, предвиждаща индивидуално заплащане на конкретно възлагани поръчки извън текуща обичайна дейност на предприятието е била съхранена. Именно такава специализирана поръчка е процесуалното представителство по дело за несъстоятелност, открито по молба на самия длъжник, както и защитата в делата, заведени от кредитори на несъстоятелен длъжник. Изпълнението на тази индивидуална поръчка е несъмнено и макар че по делото не се събраха доказателства за конкретно уговорен размер на възнаграждение за тази възмездна юридическа услуга, тази липсваща част от сделката се замества от нормативния размер, предвиден в чл. 7 ал. 3 от НМРАВ. В случая с молбата от 2014г длъжникът е оповестил вземания над 2 000 000 лв, поради което и определения по преценка на съда размер на възнаграждение на процесуален представител не може да е по-малко от 31530лв. Затова в този минимален размер следва да бъде и признато задължението на довереника, получил изпълнението на адвокатската услуга преди откриването на производството по несъстоятелност.
За горницата до 35204.94лв, съответна на уговорката за продължаващ абонамент съдът не намира основание и съответно само в тази част претенцията на оспорващия кредитор се оказва основателна, а за дължимата сума съответно следва да бъде отхвърлена.
При този изход от делото разноските следва да се разпределят между насрещните страни съразмерно на основателността на частите от претенцията на ищеца. Въпреки, че ищецът е оттеглил претенция за компенсация за понесените разноски за водене на процеса, съдът следва да разпредели отговорност за дължимите такси, възлизащи на 352.05лв(чл. 694 ал. 7 ТЗ). Като оспорващ кредитор ищецът може да бъде освободен само от начално авансиране на държавна такса, но и не и от понасянето й поради неоснователност на претенциите, поради което тази страна следва да заплати в полза на съда част от 315,30лв. Остатъкът от 36.75лв следва да се възложи на кредитора, причинил спора с конкурента при предявяване на необоснован размер на вземането си.
Списъкът на заплатени на пълномощник на ответника К. се изчерпва с хонорар от 200лв, удостоверени в приложения договор за правна помощ като внесено в брой възнаграждение за процесуално представителство в две открити заседания. Този размер съответства на минимална цена на такава услуга, поради което и не може да бъде намаляван, а обстоятелството, че страната лично е осъществила останалите действия по защитата си не изключват правото й да ползва свой представител и съответно да получи компенсация за това. Съразмерно на неоснователната част от отрицателния иск (31520/35204.94) ищецът следва да понесе отговорност за разходи, направени от ответника до част от 179.06лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че прието необезпечено вземане на кредитора П.И.К., включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ НЕ СЪЩЕСТВУВА за горница над 31520лв до 35 204.94лв, претендирана недоказана разлика над дължимото до предявено като левова равностойност на 18 000 евро начислено възнаграждение за период 28.05.2015- 28.05.2018г. в размер на по 500 евро месечно за извършени адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г., по иска, предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г.Г., чрез адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу П.И.К., ЕГН ********** ***, представляван от адв. И. *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от управители А.М.К.и С.Х.Р.М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата от 36.75лв (тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) представляваща дължима по делото държавна такса по основателната част от претенция на оспорващия кредитор на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявен от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК ********* иск по
реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ за отричане
на съществуването на прието необезпечено вземане на кредитора П.И.К., включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722
ал.1 т. 8 ТЗ до размер на сума от 31520лв, представляваща възнаграждение
в минимален размер, съответен на адвокатска защита на несъстоятелен длъжник в
делата за откриване на производство по несъстоятелност, водени в период
28.05.2015- 28.05.2018г. като част от комплексно правно абонаментно обслужване,
възложено с договор от 01.06.2009г.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата от 315.30лв (триста и петнадесет лева и тридесет стотинки) представляваща дължима по делото държавна такса по неоснователната част от претенция на оспорващия кредитор на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
УКАЗВА на осъдените страни, че следва да представят доказателства за заплащане на присъдените разходи, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г.Г., да заплати на П.И.К., ЕГН ********** ***, сумата 179.06лв (сто седемдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща част от направените разноски от ответник за адвокатска защита по неоснователната част от отрицателния иск, на осн.чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписа чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
След влизане в сила препис да се изпрати на съда по несъстоятелността за отразяване в книга по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: