РЕШЕНИЕ
№ 308/28.04.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Петър Вунов
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................………в присъствието на
Прокурор Атанас
Палхутев………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №141 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ж.А.М. ***, с
посочен съдебен адрес:***, против Решение №353 от 02.12.2022 г., постановено по
АНД № 477 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи,
че при постановяване на съдебния акт съдът пропуснал да обсъди в цялост и
съвкупност всички събрани по делото доказателства. В случая съществено били
нарушени процесуалните правила и императивната разпоредба на чл.13 и чл.14 от НПК. От събраните по делото писмени доказателства, както и от установените
факти и обстоятелства, разгледани в тяхната логическа съвкупност и относимост,
не се установявало наличието на приетото от първоинстанционния съд и
постановения в тази връзка съдебен акт. Навеждат се доводи, че процесното
наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно, издадено при
неправилно приложение на материалния закон (ЗАНН и ЗЧОД) и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, регламентиращи
административнонаказателното производство и порочни действия на констатиращия и
административнонаказващия орган. Нарушени били разпоредбите на чл.34, чл.52 и
чл.53 от ЗАНН. Не били приложени относимите за случая разпоредби на чл.27 ал.1
и ал.2 и чл.28 от ЗАНН. Не били спазени и приложени разпоредбите на чл.41,
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и разпоредбите на ЗЧОД. Неправилно съдът се произнесъл по
спора относно приложението на разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
относно начина на съобщение и съставянето на АУАН в отсъствието на
административнонаказаното лице. Излагат се съображения, че соченото в АУАН и НП
нарушение не било установено. Твърди се, че било налице явно несъответствие
между фактите и обстоятелствата със сочените от административнонаказващия орган
нарушения и материалноправни норми на ЗАНН и ЗЧОД, действащи към момента на
соченото нарушение и издадените АУАН и НП. Навеждат се доводи, че в случая деянието,
за което Ж.М. бил наказан, представлявало „маловажен случай“. По подробно
изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на
районния съд и на наказателното постановление, алтернативно, в случай, че се
установят допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, както и
липсата на произнасяне по наведените с жалбата доводи и основания, се моли да
бъде върнато делото на районния съд за ново разглеждане. Претендира се
присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
решението на Районен съд – Хасково.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение №353/02.12.2022 г.,
постановено по АНД № 477/2022г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 422/18.03.2022г., издадено от Директора на Главна Дирекция
„Национална полиция“ – гр. София, с което на Ж.А.М., за извършени нарушения на
чл. 50 ал.5 т.2, т.5, т.6 и т.7 от
Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са наложени четири
административни наказания „глоба“, всяко в размер на 100 лева, на основание
чл.75 ал.2 от ЗЧОД.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а вменените нарушения на наказаното лице се
явяват доказани от обективна и субективна страна. Съдът е изложил мотиви, че в случая не се разкриват
характеристиките на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че
административните наказания са правилно и законосъобразно определени.
Обжалваното решение е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство.
АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата,
мястото на нарушенията и в какво се изразяват същите, както и нарушените
разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има
направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и на фактическите
обстоятелства, при които са били извършени, поради което липсва неяснота относно вменените на санкционираното лице
нарушения, съответно не се ограничава правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем.
Безспорно е, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, но дори и
да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по съставянето на акта по
смисъла на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, предвид и представения болничен лист, то
това нарушение не е от категорията на съществените, така, че да се обуслови
извод за отмяна на оспореното НП, доколкото същото по никакъв начин не е
ограничило правото на защита на наказаното лице. В случая съставеният АУАН е
надлежно предявен и връчен на касационния жалбоподател и правото на защита на
лицето в проведеното административнонаказателно производство не е ограничено.
Същият не се е възползвал от правото си да реализира предоставените му от закона
възможности да възрази (чл.42 т.8 и чл.44 ал.1 от ЗАНН), гарантирани с
предявяването на акта от контролните органи, а наказателното постановление е
издадено след изтичане на срока за представяне на възражения от нарушителя.
Съгласно чл.75 ал.2 от ЗЧОД, физическо лице, регистрирано като едноличен
търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо
лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което преди
сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния
търговец или юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се
наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че Ж.А.М. ***, и като
такъв следва да изпълнява задълженията си по чл.50, ал.5 от ЗЧОД.
Съгласно чл.50, ал.5 от ЗЧОД, преди сключването на трудовия договор
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2 да
представи: 1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1; 2. документ
за завършено образование; 3. свидетелство за съдимост; 4. служебна бележка от
окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че
не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; 5.
медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след
преглед от лекар-психиатър; 6. медицинско удостоверение за физическото му
клинично здраве; 7. документ за професионална квалификация по професия
„Охранител“ или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4, издаден от
институция от системата на професионалното образование и обучение.
Според чл.50, ал.7 от ЗЧОД, документите по ал. 5, т. 3 – 6 и ал. 6 трябва
да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор.
При сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
От тълкуването на цитираните разпоредби се
обуславя извод, че най-късният момент, в който следва да бъдат представени така
посочените документи, е датата на сключване на трудовия договор. Видно е от
материалите по делото, че на 01.01.2021г. в гр. Хасково „Секюрити Хасково СОТ“
ООД, представлявано от управител Ж.А.М., е сключило трудов договор с Б. А. А.,
като последната е назначена на длъжността „охранител“. Към датата на проверката
на контролните органи, в трудовото досие на лицето са били налични свидетелство
за съдимост от Районен съд Хасково, удостоверение от Окръжна прокуратура
Хасково, че лицето не е привлечено като обвиняем; свидетелство за основно
образование; декларация от лицето, че не е привлечена като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер. Представено е и удостоверение за професионално
обучение, но от дата 08.02.2021г., т.е. след датата на сключване на договора,
съответно няма как този документ да е бил изискан и представен преди сключване
на трудовия договор, доколкото към този момент няма данни да е съществувал. Относно
приложеното свидетелство за основно образование, следва да се посочи, че с
посочения документ не се удовлетворява изискването на чл.50, ал.5, т.2, вр.
чл.50, ал.3 от ЗЧОД, в каквато насока са и изводите на районния съд. Не са били
представени към датата на сключване на договора и към датата на проверка медицинско удостоверение, че лицето не страда
от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър, както и
медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве, като относно
представеното едва в производството пред районния съд медицинско удостоверение
за физическото клинично здраве на лицето, правилно в обжалваното решение е
прието, че не се доказва по делото този документ да е бил изискан и съответно
представен към датата на сключване на трудовия договор.
При така установеното безспорно се налага извода,
до който е достигнал и районният съд, че вменените на касатора нарушения са
осъществени, както от обективна така и от субективна страна. Касационната
инстанция изцяло споделя развитите в
тази насока съображения на районния съд и на основание чл.221 ал.2 от АПК
препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение.
Предвид горното, правилно е била ангажирана отговорността на наказаното
лице за посочените нарушения. Наложените наказания са правилно определени, в
минималния предвиден в закона размер.
Правилно съдът е приел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в обжалваното решение са изложени подробни
съображения в тази насока.
Ето защо оспорваното решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 353/02.12.2022г., постановено по
АНД № 477 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.