Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 29.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 770
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на М.Д.А. срещу Решение № 2508 от 06.06.2019г. по гр.д.
№ 14590/2018г. по описа на ВРС, ХLVI-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Е.А.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск за осъждане на ответницата да й
заплати сумата от 24 000 лева, като получена от последната при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на обжалваното
решение. Изложените доводи са, че независимо от установената от ищцата имуществена
престация и нейният размер, по делото не е доказано валидно юридическо
основание, оправдаващо предаването и получаването на исковата сума от
ответницата. Между страните не е съществувало договорно правоотношение или
друго основание за предаване на исковата сума, преведена по банкова сметка ***.
Тази сума не е предадена на сина на въззивницата – М.Г.М., за когото всъщност е
била предназначена. Влошените отношения между въззиваемата и сина на
въззивницата възпрепятствали намерението на последната. Ето защо ответницата
получила сумата без основание, с която се е обогатила неоснователно. Дори да се
приеме, че продажбата на недвижимия имот в с. К. е основание за извършения
превод, то без основание е преведена половината от исковата сума, доколкото имотът
е бил съсобствен между Е.З. и М.М.. Неправилен в тази връзка е правният извод,
че ищцата е предала сумата на ответницата като цена от продажбата на собствения
на Е.З. имот в с. К.. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен с извод за
основателност.
В отговор на
жалбата, Е.З. оспорва доводите в нея, като неподкрепени от събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства. Поддържа като безспорно установено
по делото, че тя и синът на въззивницата М.М. са били във фактическо
съжителство от края на 2007г. до м. юни 2018г., от което имат роден син – А.М..
Исковата сума е преведена по сметка на въззиваемата от въззивницата – майка на М.
на 20.08.2014г. Твърдението, че с преведената й сума въззиваемата е закупила
недвижим имот на свое име е опровергано с представените по делото доказателства
за придобиване право на собственост от З. и движението по банковите й сметки.
Същевременно е установено, че М. е длъжник по договор за кредит към финансови
институции, както и по образувано изп.д. по описа на ЧСИ Н.Д.; че ПИ № 159 е
придобит от М. и З. на основание договор по НА № 188/12.02.2008г.; на
24.06.2009г. М. продал собствената си ид.ч. от имота на баща си Г.А., а на
28.03.2012г. З. и А. прехвърлили имота на малолетното дете на З. и М. – А.М.;
на 25.06.2014г. последният прехвърлил ПИ № 159 на баба си М.А., която на
20.08.2014г. продала имота на трети за семейството лица за сумата от
24 000 лв. Всички прехвърлителни сделки, предхождащи последната, извършени
между роднини са за цена, равна на данъчната оценка на прехвърленото право и са
привидни, целящи да прикрият по отношение на трети лица действителния
собственик на ½ ид.ч. от ПИ № 159 – М.М.. Документите, обективиращи тези
сделки правят вероятна привидността и съставляват „непълни обратни писма“, като
условие за допустимост на гласните доказателства, от които се установяват
спорните факти. Преведената сума по сметка на З. е разходвана за покриване на
ежедневни разходи в периода на фактическо съжителство на З. и М.. В този смисъл
основание на превода е изпълнение на нравствен дълг на ищцата по смисъла на чл.
55, ал. 2 от ЗЗД – желание за подпомагане на сина й М.М., а превода е извършен
по сметка на ответницата, за да не бъде секвестирана сумата за паричните
дългове на М.. Отделно – сумата е преведена като получена продажна цена на
имот, който в отношенията между страните е считан за собствен на З. и М.. Така
е установена причината за превода, който не е лишен от основание. Обжалваното
решение е правилно, поради което отправила искане да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от М.Д.А. срещу Е.А.З. осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на
ответницата да й заплати сумата от 24 000 лева, като получена при начална липса
на правно основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2019г. до окончателното плащане
на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в
следния смисъл: синът й М.М. и ответницата били във фактическо съжителство от
2008г. Във връзка с намерението на сина й по закупуване на недвижим имот в ж.к.
„Ч.“, се уговорили, ищцата да му помогне със сума пари. За целта на
20.08.2014г. продала собствения си
недвижим имот, находящ се в с. К. за сумата от 25 000 лв., преведена й от
купувача Е.Д. по банков път. В същия ден, на 20.08.2014г. превела от банковата
си сметка в „Банка ДСК“ АД сумата от 24 000 лв. по сметка на ответницата в
същата банка, като считала, че парите всъщност дава на сина си, на когото имала
желание да помогне. Впоследствие узнала, че със сумата ответницата закупила
недвижим имот на свое име, без участието на сина й и че преведените от нея пари
не са били в полза на сина й. За превода на сумата с ответницата не са имали
договорно отношение, нито е имала намерение да я облагодетелства с посочената
сума, поради което сумата е получена без основание. Отправила искане поради
това за положително произнасяне по делото с извод за начална липса на основание
за имущественото разместване.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по реда
на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорила предявения иск по основание. Признала,
че е била във фактическо съжителство със сина на ищцата М.М., от което имат
родено дете А.М.. В периода на съжителството им, М.М. бил длъжник по множество
парични задължения към банкови институции, поради което нямал доходи и
имущество, същият от 10 години умишлено не работил по ТПО и не придобивал на
свое име движимо и недвижимо имущество. Имотът, който притежавал заедно с
ответницата прехвърлил под страх от възможността за насочване на принудително
изпълнение върху същия на своя баща, с уговорка последствие той, заедно със З.
да го прехвърлят в полза на сина им. Действителната уговорка между ищцата и
сина й била, М., заедно с ответницата да й прехвърлят недвижимия имот в с. К.,
който впоследствие тя да продаде, а получената продажна цена от същия да
предостави на семейството на З. и М., чрез ответницата за посрещане на
ежедневните си текущи разходи, тъй като единствените доходи на З. не били
достатъчни за покриване на същите. М.А. придобила този имот от внука си А.М.,
чрез законните му представители през 2014г. за сумата от 2 940 лв. Два
месеца по-късно продала имота за сумата от 25 000 лв. Семейството взело
това решение, тъй като А.М. е малолетен и при реализиране на продажба,
получените средства не биха могли да се разходват за покриване нужди на
семейството. Получената от ответницата сума не е разходвана за закупуване на
недвижим имот от ответницата, доколкото тя е купила апартамент в ж.к. „Ч.“ в
гр. В. с договора по НА № 36/27.05.2013г. много преди получаване на исковата
сума. Последната е разходвана за покриване нужди на семейството на З. и М. и
сумата е уговорена и предоставена именно за тази цел. Последното се установява
от банково извлечение. Ищцата, като майка е изпълнила доброволно и осъзнато
нравствения си дълг, като е предоставила реализираната от продажбата цена на
своя син и внук чрез ответницата. Ето защо е налице правно основание за
получаване на сумата, а предявеният иск за връщането й – неоснователен.
Отправила искане за постановяване на този резултат.
В допълнителна молба ответницата пояснила, че в
отношенията между нея и М.М., от една страна и М.А., от друга недвижимият имот
в с. К. се е считал собствен на М. и З. до продажбата му на 20.08.2014г. на
трето лице. Поредицата сделки предхождащи тази продажба, сключени между роднини
целяли създаване на привидност у третите лица относно действителния собственик
на имота. В частта им относно уговорената продажна цена, по същество
нотариалните актове, които обективират договорите съставляват непълни обратни
документи, правещи вероятно твърдението на ответницата, че сделките по тези
актове са привидни, като целящи да прикрият по отношение на трети лица
действителния собственик на ½ ид.ч. от имота.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор за покупко продажба, обективиран в НА № 145/12.02.2008г. М.Г.М. и Е.А.З.,
като купувачи по договора придобили правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в с. К., представляващ ПИ № 159, заедно с построената в него
постройка за сумата от 10 000 лв.
На
24.06.2009г. М.М. прехвърлил на Г.М. А. собствената си ½ ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот за сумата от 939.80 лв., равна на
данъчната оценка на частта, с договора по НА № 94 от същата дата.
На
28.03.2012г. Е.З. и Г.М. А. продали същия недвижим имот на А.М.М., чрез
законния му представител М.Г.М. за сумата от 1498.80 лв., равна на данъчната
оценка на целия имот, с договора, оформен в НА № 7/2012г.
А.М.М.
от своя страна, представляван от законните си представители Е.А.З. и М.Г.М. на
25.06.2014г. продал на М.Д.А. недвижимия имот в с. К. за сумата от 2940 лв.,
при данъчна оценка на имота в размер на 2938 лв. с договор за покупо продажба,
обективиран в НА № 71/2014г.
С
договор за покупко продажба, оформен с НА № 176/20.08.2014г. М.Д.А. продала на Е.В.Д.
и Т.М.а Д.собствения си недвижим имот, находящ се в с. К., представляващ ПИ №
159, заедно с построената в него постройка за сумата от 25 000 лв., при ДО
на имота от 3 743.80 лв.
Няма
спор по делото, а и от Извлечение на операциите по банковата сметка на М.А. в
„Банка ДСК“ АД на л. 6 от делото се установява, че на 20.08.2014г. по същата е
постъпила сумата от 25 000 лв. от Е.Д. на основание покупка на недвижим
имот в с. К., като в същия ден сумата от 24 000 лв. е наредена от нея за
трансфер по разплащателна сметка на Е.З..
Съобразно
отразеното движение по Извлечение от сметката на Е.А.З. в „Банка ДСК“ ЕАД за
периода от 01.08.2014г. до 17.10.2018г., след постъпване на исковата сума от
24 000 лв. на 20.08.2014г. по сметката й, същата е разходвана за посрещане
на текущи потребителски нужди от храна, облекло, гориво, играчки, лекарства и
т.н., а на 24.02.2015г. е извършен превод на сумата от 1 000 лв. по сметка
на М.Д.А..
Със
Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК издадени на 01.04.2010г. по ч.гр.д. № 3365/2010г. и на 07.06.2010г. по
ч.гр.д. № 8245/2010г. по описа на ВРС М.М. е осъден да заплати на „Про Кредит
Банк /България/ АД и на „ПроКредит Къмпани“ ЕАД сумите съответно 1088.42 евро и
44 285.66 евро, ведно със законна лихва и разноски. От Справка за
образувани изпълнителни дела, издадена от КЧСИ е видно, че към 05.02.2019г. е налице
висящо изп.д. № 839 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. 807 с длъжник по парично вземане
М.Г.М..
Пред
ВРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Т.Д./купувач
по договора за покупко продажба на имота в с. К., сключен с ищцата/ и Е.П.–
леля на ответницата и М.М. /бивш съжителстващ с ответницата/ и Д.Р./ангажирани
от ищцата/.
В
показанията си първата свидетелката, установява, че условията на продажбата, в
т.ч. продажната цена за имота в с. К. уговорили с „К.и М.“. С Е. и М.уговорили
също цената да се плати на М., а ключовете за имота им били предадени от
двамата. Свидетелката П.установява от своя страна, че от споделеното от М.знае,
че той работи в автосервиз и има задължения по кредит от 100 000 лв.,
който не обслужва „защото така си беше решил, да не го връща“. Поради заема му
и „за да се скрие имота от банката“, частта от имота в с. К. „отишла“ при баща
му, а след това продали имота на сина им А.. Поради нужда от парични средства,
решили да продадат имота за издръжката и посрещане на обичайни нужди на
семейството. По тяхна молба, отдел „Закрила на детето“ не е дал разрешение за
продажбата, но намерили „вратичка“, прехвърлили от името на детето на М.,
майката на М., която продала имота много бързо и им предала парите от
продажбата.
Разпитан
в качеството на свидетел М.М. споделя, че има много добре платен бизнес за
боядисване на коли, мебели, кораби. Семейството му със З. винаги е било добре
финансово обезпечено, а той никога не е имал кредити или задължения. Продали
имота на майка му, която го купила за „2-3-5 хиляди“. Твърди, че не знае защо
майка му е дала сумата от 24 000 лв. на Е..
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, подлежи на връщане полученото
при начална липса на основание.
Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради
което даденото не подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.
В т. 2 на Постановление №
1/1979г. на Пленум на ВС е разяснено, че при приложението на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД следва да се има предвид, че обществото, както и взаимните отношения между
хората се развиват стремително в прогресивна насока, като съдебният акт трябва
да помага за утвърждаване началата на хуманност и отзивчивост в тези отношения.
Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се
изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се
констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си
задължение, даденото не следва да се присъжда обратно. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е
основание за престиране, но релевантните обстоятелства следва да се преценяват
във всеки отделен случай, като констатацията за това дали съществува морално
задължение или има друго основание за изпълнението е въпрос на конкретни факти
и преценка от решаващия състав.
Установено е в конкретния случай, че
на 20.08.2014г. въззивницата превела по банков път и по сметка на въззиваемата
сумата от 24 000 лв. По твърдения на ищцата, заложени в обстоятелствената
част на исковата молба сумата е преведена на ответницата, с убеждението, че
дава парите на сина си М.М., на когото желаела да помогне. Безспорен по делото
е факта, че начиная от 2008г. до 2018г. ответницата и синът на ищцата М.М. били
във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено дете. През 2010г.
със заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК М.М. е осъден, в качеството му на
солидарен длъжник да заплати на „Про Кредит Банк /България/ АД и на „ПроКредит
Къмпани“ ЕАД сумите съответно 1088.42 евро и 44 285.66 евро, ведно със
законна лихва и разноски и към 05.02.2019г. срещу него е налице висящо изп.д. №
839 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. 807 за принудително събиране на първата сума. Само
въз основа на тези факти и връзките между тях, съдебният състав приема, че в
конкретния случай М.А., като майка на М.М.
съзнателно е превела исковата
сума по сметка на Е.З. – фактически съжителстваща със сина й и майка на внука
й, с намерение да подпомогне по нейно признание сина си, респ. фактическото му
семейство /общото домакинство/, в което към този момент са били налице
отношения, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи. Налага се
извод, че извършената парична престация е мотивирана от чувства на човечност,
хуманност и проява на отзивчивост, характерни и необходими и днес във взаимните
отношения между майка-син-внук и жената, с която синът е установил фактически
сложили се съпружески отношения с присъщите на семейството /в юридическия
смисъл/ отношения между мъжа и жената, от една страна и между двойката и
родителите на всеки от партньорите, от друга, на грижа и подкрепа, взаимно
уважение и взаимопомощ, включително към децата, общи грижи за домакинството
според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството,
материална и морална подкрепа. Този извод не се опровергава от нито едно от
доказателствата по делото. Ето защо превеждайки сумата по сметка на
съжителстващата със сина й жена, ищцата съзнателно изпълнила личен нравствен
дълг и морално задължение към семейството на сина си, като достатъчно основание
оправдаващо настъпилото разместване на имущественото благо. Именно поради това
даденото не следва да се присъжда обратно. Че предадената сума е разходвана
именно за покриване нужди на домакинството се установява от приетото извлечение
за движението и операциите от сметка на въззиваемата в „Банка ДСК“ ЕАД. По
въпроса за нуждите и финансовия стабилитет на семейството, съдът не кредитира
показанията на свидетеля М., преценявайки същите като изолирани,
непоследователни и нелогични, а показанията на свидетеля Р.– като лишени от
конкретика и точност. Влошените впоследствие между съжителстващите отношения и
дали сумата действително „е предадена
на сина на въззивницата, за когото всъщност е била предназначена“, съгласно
наведен довод в жалбата, нито липсата на признателност и дали З. е закупила със
сумата имот за себе си /което не се установява от доказателствата по делото/,
са факти ирелевантни по отношение на изпълнения нравствен дълг. Предявеният на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД иск е недоказан и следва да се отхвърли в хипотеза на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.
Извън изложеното, съдът намира за
доказано и евентуално наведеното основание за настъпилото разместване на
имущественото благо между страните: от доказателствата по делото се установява,
че в условията на фактическо съпружеско съжителство Е.З. и М.М. придобили
правото на собственост върху имота в с. К. в обикновена съсобственост през
2008г. Последвали три прехвърлителни сделки, сключени между роднини с предмет
идеалната част на М.М., впоследствие цялото право съответно през 2009г., 2012г.
и 2014г., всички на цена, равна на данъчната оценка на имота. През 2010г. срещу
М.М. са издадени заповеди за изпълнение на парични задължения към трети лица,
за принудителното събиране на които е образувано и висящо към 02.2019г.
изпълнително дело. Писмените доказателства, съпоставени с кореспондиращите им гласните
такива чрез показанията на свидетелките П.и Д., първите от които кредитирани
при условията на чл. 172 от ГПК, а в съвкупност като обективни, изхождайки от
тяхната непосредственост, неподправеност и логичност, обосновават извод, че
предприетите разпоредителни актове с правото на собственост върху имота в с. К.
са били израз на целта на семейството да осуети насочването на принудително
изпълнение върху собствено на М.М. имущество и създаване на привидност пред
кредиторите му относно формалната легитимация по отношение на правото. По
отношение на състоянието на задлъжнялост на М., съдът не кредитира свидетелските
му показания, като противоречащи на писмените доказателства по делото. В
отношенията майка – син и неговото семейство, правото на собственост не е
променяло титуляра си и превеждайки продажната цена от собствения им имот на Е.З.,
М. А.превела исковата сума като получена продажна цена на действителните
собственици. Следователно и в тази хипотеза исковата сума е дадена на годно
основание – даване на пари на правоимащите да я получат.
В заключение предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Идентичен правен резултат е
постановил ВРС в обжалваното решение, което като правилно следва да се
потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 1 000 лв. В този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззивницата.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2508 от 06.06.2019г. по гр.д. № 14590/2018г. по описа на ВРС, ХLVI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Д.А. ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
реализирани съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да
се връчи на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.