М О Т И В И

 

към присъдата по НДОХ № 1260/13 г. по описа на Окръжен съд - Варна

 

         Окръжна прокуратура – Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :

 

          Л.С.Г. ЕГН ********** – за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. 198 ал.1 и чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

        

Срещу подсъдимият Г. са възведени  обвинения в това, че :

 1. На 12.01.2012г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, рег.талон за л.а."Шкода Октавия" с рег.№ СА 3414 ММ, карта за бензиностанция „ОМВ", сумата от 680 лева, златна гривна с тегло 6 гр. - 14 карата, кредитна карта от „Уникредит Булбанк", фактури на ТП "Сандоз" ДД, командировъчни, З бр. здравни карти „Булстрад", договор за депозит в „ЦКБ", паспорт на куче, мостри от крем за лице „LR", рекламна брошура „Квелукс", 2 бр. флаш памет 2GB, връзка с 3 бр. секретни ключове от бял метал, връзка с 4 бр. секретни ключове - всичко на обща стойност 1 118,48 лева /хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, от владението на М.Х.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

2. На 12.01.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Уникредит Булбанк", без съгласието на титуляра М.Х.К., като извършил шест транзакции, при което изтеглил сума общо в размер на 1740 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева/.

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло  предявеното обвинение, като предлага налагане на наказание “Лишаване от свобода” за престъпленията в средния законов размер, както и налагане на  кумулативно предвиденото наказание “Глоба” за престъплението по чл.249 ал.1 от НК. Счита, че предявения граждански иск е основателен и пледира за уважаването му.

 Пострадалата М.К. предявява граждански иск срещу подсъдимия за причинените и с деянията имуществени вреди в общ размер на 2858,49 лева и се конституира като граждански ищец в процеса. В хода на съдебните прения моли за уважаване на гражданската и претенция.

Защитата  на подсъдимия в лицето на  адвокат Х.Д. *** заявява признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния и, не желае събирането на нови доказателства  и моли разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2 от НПК. В пледоарията си в хода на съдебните прения предлага налагане на наказание в минимален законов размер, като акцентира на доброто процесуално поведение от подзащитния и счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с изолирането му за кратък срок.

         Подсъдимия Л.Г.   след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и не желае събирането на нови доказателства. В последната си дума моли за налагане на малко наказание, като счита, че затворите са неподходящо място за превъзпитание.      

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и  с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК намери за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Л.С.Г. е с постоянен адрес *** Търново. От български етнически произход, неженен, осъждан. Освободен от Затвора – Варна от изтърпяване на поредното наложено му наказание “Лишаване от свобода” през м. август 2011г.  Към момента на разглеждане на делото изтърпява наказание “Лишаване от свобода в Затвора – Ловеч. С добри характеристични данни от пенитенциарното заведение.

Свидетелката М.К. работела като медицински представител в ТП “Сандоз” и във връзка с работата си управлявала служебен автомобил марка “Шкода” модел “Октавия” син на цвят с рег № СА 34 14 ММ. На 12.01.2012г. около 20 часа потеглила с автомобила от магазин “Джъмбо” в ж.к. “Вл. Варненчик” в гр. Варна. Около 20,15 часа спряла на кръстовището на бул.”Сливница” с ул. “Патриарх Евтимий”, тъй като светнала червена светлина на светофарната уредба. Намирала се в дясна лента по посока центъра на града. В този момент подсъдимия се приближил, отворил предната дясна врата на колата и посегнал да вземе дамската чанта на свидетелката, която била оставена на предна дясна седалка, като и казал “Извинете”. Последната успяла да реагира като хванала дръжката на чантата си. Подсъдимия също хванал чантата като я дръпнал силно и  част от дръжката се скъсала и останала в ръката на К.. С чантата и находящите се в нея вещи - лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, рег.талон за л.а."Шкода Октавия" с рег.№ СА 3414 ММ, карта за бензиностанция „ОМВ", сумата от 680 лева, златна гривна с тегло 6 гр. - 14 карата, кредитна карта от „Уникредит Булбанк", фактури на ТП "Сандоз" ДД, командировъчни, З бр. здравни карти „Булстрад", договор за депозит в „ЦКБ", паспорт на куче, мостри от крем за лице „LR", рекламна брошура „Квелукс", 2 бр. флаш памет 2GB, връзка с 3 бр. секретни ключове от бял метал, връзка с 4 бр. секретни ключове, подсъдимия побягнал. Малко след това отишъл до офис на Централна кооперативна банка в гр. Варна находящ се в гр. Варна бул.”Княз Борис І -ви” № 46 и за времето от 20,23 часа до 20,57 часа извършил общо 6 транзакции с кредитната карта на свидетелката която и била издадена от банка “Уникредит Булбанк”  и изтеглил на четири пъти по четиристотин лева,   веднъж сто и веднъж четиридесет лева  - общо сума от 1 740 лева. На следващия ден подсъдимия се прибрал в гр. Стара Загора където живеел в момента.

         Съобразно  заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, което настоящия състав цени като обективно и компетентно дадено стойността на отнетите вещи възлиза на 1118,48  лв.

От назначената в хода на досъдебното производство Комплексна видеотехническа и фотопортретна експертиза, прочетено от съда по реда на чл.283 от НПК и прието за обективна и компетентно дадено се установява, че подсъдимия е лицето извършило транзакциите от банкомат находящ се в гр. Варна бул. ”Княз Борис І -ви” № 46  за времето от 20,23 часа до 20,57 часа. При задържането му в гр. Велико Търново същият е бил облечен със яке сходно с якето на лицето извършващо процесните транзакции и описано от свидетелката при проведения и в деня на престъпното деяние разпит – л.15 по д.п.

         Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства – самопризнанията на подсъдимия в хода на досъдебното производство и  в съдебно заседание дадени при условията на чл. 371, т.2 от НПК, които напълно се подкрепят от   показанията на свидетелката М.К., както и от писмените доказателства -  Съдебно - оценителна експертиза, Комплексна видеотехническа и фотопортретна експертиза, справка за съдимост, с характеристични данни , за водени досъдебни производства, от “Уникредит Булбанк” и от имотния регистър на РБ, заверени копия от присъда и мотиви към нея по НОХД № 1093/2012г. на ВтРС прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за достоверност. По делото не е налично нито едно доказателство, което да разколебава убеждението на състава досежно изложената фактическа обстановка и участието на подсъдимия в нея.

Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Л.С.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на  следните  престъпления :

 

1. Наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, тъй като на  12.01.2012г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, рег.талон за л.а."Шкода Октавия" с рег.№ СА 3414 ММ, карта за бензиностанция „ОМВ", сумата от 680 лева, златна гривна с тегло 6 гр. - 14 карата, кредитна карта от „Уникредит Булбанк", фактури на ТП "Сандоз" ДД, командировъчни, З бр. здравни карти „Булстрад", договор за депозит в „ЦКБ", паспорт на куче, мостри от крем за лице „LR", рекламна брошура „Квелукс", 2 бр. флаш памет 2GB, връзка с 3 бр. секретни ключове от бял метал, връзка с 4 бр. секретни ключове - всичко на обща стойност 1118,48 лева /хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, от владението на М.Х.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

 

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

         Изпълнителното деяние е изпълнено чрез действие и е двуактно – упражнена е принуда под формата на приложена сила срещу пострадалата и наред с това са отнети инкриминираните вещи от владението и с намерение за противозаконното им присвояване.

         Накърнени са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като са засегнати и тези свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на поведение.

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия , желанието му за облагодетелстване по неправомерен специфичен начин – издърпвайки чанти от жени водачи на МПС спрели на червен сигнал на светофар.

         Деянието е извършено при условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК – преди датата на инкриминираното деяние за периода от 2000г. до 2010г. е осъждан общо 16 пъти за престъпления срещу собствеността, срещу данъчната система и граничния контрол, като последните му две осъждания – това по НОХД № 95/2010г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години – изтърпяно на 09.08.2011г. и по НОХД № 625/       2010г.на Окръжен съд – гр. Стара Загора с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца влязло в законна сила на 29.09.2011г. определят квалификацията и по двете хипотези на чл.29 от НК. Останалите предходни и последващи деянието престъпления съдебния състав цени като характеристични данни.

За да наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.

         Степента на обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години.

         Степента на обществена опасност на дееца е също висока, преди датата на инкриминираното деяние е осъждан многократно. Извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот за Г..

Съдът определяйки  вида и размера на наказанието при условията на  чл. 58А  от НК – съобразно императивната  разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете :

-         критично отношение към извършеното

-         добри характеристични данни от пенитенциарното заведение

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :

- многоккратна предхождаща и последваща деянието съдимост невлияеща на правната квалификация на деянието

- трайно установен начин на престъпен живот

- липса на възпитателен ефект от предходно наложени наказания

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. Като подходящ такъв размер съдът намери налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от девет години.

Доколкото производството по делото протече при условията на Глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, съдебният състав приложи задължителната разпоредба на чл.58А ал.1 от НК и намали така наложеното наказание с 1/3, като определи подсъдимият да изтърпи наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест години.

Съдът с оглед на имотното състояние на подсъдимия /справка от имотния регистър на РБ/ счете, че прилагане на кумулативно предвиденото в закона наказание “Конфискация на налично имущество” не би способствало за постигане на целите на наказателната репресия.

 

2. Наказуемо по чл.249 ал.1 от НК – тъй като на  12.01.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Уникредит Булбанк", без съгласието на титуляра М.Х.К., като извършил шест транзакции, при което изтеглил сума общо в размер на 1740 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева/.

Средство на престъплението е чуждия платежен документ. Формулировка за платежен документ е дадена в чл.93 т.24 от НК и кредитната карта издадена на пострадалата от банка “Уникредит Булбанк” удовлетворява това изискване.

Изпълнителното деяние е изразено в ползването на платежния инструмент – кредитната карта на пострадалата от подсъдимия за да се облагодетелства неправомерно.

Деянието е довършено – подсъдимия на датата на икриминираното деяние е използвал общо 6 пъти кредитната карта на пострадалата.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл и при условията на продължавано престъпление доколкото са налице шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от един час, при една и съща обстановка и при еднородност на вината при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Накърнени са обществените отношение гарантиращи законосъобразното функциониране на паричната и кредитната система на страната

При определяне размера на наказанието което следва да наложи на подсъдимия съдебния състав отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства счете, че и за това престъпление следва да се определи размер около средния законов, а именно “Лишаване от свобода “ за срок от четири години и шест месеца. Прилагайки разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК съдът редуцира наказанието с 1/3 и наложи на подсъдимия “Лишаване от свобода” за срок от три години.

Съдебния състав намери, че следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание “Глоба” като я индивидуализира в размер на 1 000 лева.

На осн. чл.23 ал.1 от НК отчитайки факта, че деянията предмет на престъпленията по чл.199 и чл.249 от НК са извършени при условията на реална съвкупност съдът ги групира като определи подсъдимия да изтърпи по-тежкото от тях, а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест години.

Съдебния състав отчитайки и факта, че наказанието по НОХД № 625/2010г. на ОС – Стара Загора следва да се изтърпи отделно от настоящето наказание намира, че наложения срок на изолация от обществото на подсъдимия е достатъчно дълъг и той би способствал за постигане на целите на наказателната репресия - най-вече на генералната превенция, без размера на наложеното общо наказание да бъде увеличаван по реда на чл.24 от НК.

Като съобрази, че подсъдимият Л.Г. е рецидивист по смисъла на Параграф 3 ал.1 т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС и на осн. чл.61 т.2 от същия закон съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при първоначален  строг режим в затвор.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.

Като намери подсъдимия за виновен по предявените му обвинения съдът счете, че предявения от гражданския ищец К. иск е доказан по основание и по размер и го уважи в пълния му размер, като осъди подсъдимия да заплати изцяло причинените имуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху него.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                 

                                                                 

                                                       

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :