№ 172
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответницата в първоинстанционното производство Д. А. Т. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.06.2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 10.07.2023 г.) обжалва Решение №
279/22.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 350/2021 г. по описа на Окръжен съд
- Перник, изцяло в осъдителната му част, с която съдът е осъдил Т. да заплати
на основание чл.52, вр.чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на С. Б. Д. и на К. Б. Т. по ½
реална част на всеки един от тях следните суми:
-от общата сума от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
уплаха, в резултат на инцидент, настъпил на 16.10.2020 г. и причинен от
ответника, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 16.10.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата,
-от общата сума от 4 020 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за заплащане на месечна
такса за срок от шест месеца за престой в „Дом за стари хора Брезник“, в
резултат на инцидента, настъпил на 16.10.2020 г., ведно със законната лихва
1
от датата на плащането на всяка вноска, считано от 30.11.2020 г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 10.06.2021 година, в общ размер на
127,87 лева.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г.
Б. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към
въззивната жалба. Въззивницата-ответница е освободена от държавна такса
на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд от
13.07.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивницата поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на процесуалните правила, необоснованост и непълнота на изводите, тъй като
съдът не е взел под внимание всички факти и налични доказателства.
Поддържа се, че присъденото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е несъразмерно високо, не съответства на съдебната практика и не се
основава на доказателствата по делото, а присъденото обезщетение за
имуществени вреди е незаконосъобразно и необосновано, като ищците не са
доказали, че такива вреди са претърпени във връзка с настъпилия инцидент.
Твърди се, че искът за неимуществени вреди е частично основателен, но е
завишен многократно по размер, а искът за имуществени вреди е
неоснователен. Поддържа възражението си за принос от страна на
пострадалата с твърдението, че същата не е предприела адекватно лечение за
намаляване на вредните резултати от счупването.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция за
имуществени вреди и да определи справедливо обезщетение за
неимуществени вреди съобразено с принципа за справедливост залегнал в
чл.52 ЗЗД, което да бъде намалено с оглед предпоставките на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, тъй като пострадалата не е положила дължимата грижа към себе си, не е
проявила нужното внимание, изискуемо и предполагаемо според житейските
правила, като не е предприела адекватно лечение за намаляване на вредните
резултати от счупването. Претендират се разноските по делото и за двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
2
от въззиваемата по тази жалба страна-ищцата С. Б. Д. чрез процесуалния й
представител адвокат Т. М. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено на л.136 от първоинстанционното дело.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни
съображения по същество на спора, изложени и в отговора.
Другият въззиваем К. Б. Т. не подава отговор.
С влязло в сила на 31.08.2023 г. Разпореждане № 801/20.07.2023 г.
въззивната жалба на ищцата С. Б. Д. е върната, поради което и решението в
отхвърлителната му част спрямо тази ищца е влязло в сила на 31.08.2023 г.
Спрямо ищеца К. Б. Т. решението и в отхвърлителната му част е влязло в сила
на 25.10.2023 г.
Въззивницата, редовно призована не се явява в открито съдебно
заседание, не изпраща представител, изразява становище в хода по същество
в писмена молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Въззиваемата-ищца С. Б. Д. лично и чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба по аргументите изложени в отговора.
Очаква от съда да увеличи размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемият-ищец К. Б. Т. редовно призован не се явява в открито
съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище в хода
по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд- Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и
имуществени вреди, предявен от М. Й. И., починала в хода на настоящото
производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по
закон С. Б. Д. и К. Б. Т. срещу Д. А. Т..
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
3
досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и
основателността на обезщетението за имуществени вреди, доколкото
деянието, авторството и противоправното поведение на ответницата Д. А. Т. е
установено с одобрено с протоколно определение от 12.05.2021 г. по н.о.х.д.
№ 29/2021 г. на Районен съд гр.Брезник, ІІ-ри състав споразумение, което на
основание чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда,
задължителна на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд.
По силата на така посоченото споразумение, ответницата е призната за
виновна в това, че на 16.10.2020 г. в с.***, общ.***, чрез нанасяне на удар с
ръка в областта на гърба, е причинила на М. Й. И. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок повече от 30 дни, а именно пертрохантерно счупване на лявата бедрена
кост.
От представената и прието по делото медицинска документация се
установява, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана в
ЦСМП-Брезник, след това и в СПО МБАЛ „Рахила Ангелова“ Перник,
където не е установено счупване, поради оплаквания на ищцата в областта на
глезена и коляното. На 19.10.2020 г. ищцата е прегледана от съдебен лекар,
който е констатирал невъзможна самостоятелна походка, болка в областта на
лява тазобедрена става и на глезенните стави. На 02.11.2020 г. са извършени
рентгенови изследвания на лява тазобедрена област с данни за счупване на
лявата бедрена кост в областта на трохантерния масив. На 30.11.2020 г.
ищцата е консултирана с ортопед-травматолог и е настанена в „Дом за стари
хора Брезник“ ЕООД, където пребивава до края на м.май 2021 г. С решение на
ТЕЛК № 3900 от 02.12.2020 г. ищцата и заради счупването получава 100%
ТНР с чужда помощ. На 02.09.2021 г. постъпва в неврологично отделение на
МБАЛ „Рахила Ангелова“ в тежко общо състояние, след мозъчен инфаркт и
на ******** г. почива.
От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, неоспорена от
страните се установява, че през периода на възстановяване ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по-интензивен
характер.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, пред
първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите Е. П. Д. и Д.
4
Г. С..
Свидетелят Д. установява, че познава М. от 40 години. Установява, че
от момента на инцидента до кончината на М., свидетелят и неговата съпруга -
С., дъщеря на М. се грижели за нея. Ищцата постоянно имала болки, пищяла
и падала от леглото. Преди инцидента М. била много жизнена жена, с много
добре запазена памет, обслужвала се сама. След инцидента М. се влошила и
дъщеря й я настанила в частен дом стари хора, защото С. се разболяла от
ковид. В началото всеки месец плащали по 600 лв., после станали 800 лв. М.
била консултирана с много лекари, включително и в София, но поради
възрастта й, не можела да бъде оперирана. В дома ищцата престояла 7-8
месеца, след което я прибрали, тъй като парите били много. Ищцата била
закарана в държавен център за рехабилитация, това продължило около 3-4
месеца, след което започнала да се влошава. Свидетелят установява, че
искали да направят операция на М., но никой не давал гаранции, че ищцата
ще оцелее при такава оперативна интервенция.
Свидетелката С. установява, че познава С. от 19 години, тъй като
живеят на една и съща улица. След инцидента с майката на С., последната
помолила свидетелката да й помага да вдигнат майка й за преобличане.
Състоянието било тежко. Ищцата не можела да ходи, само лежала. Трябвало
да я повдигат и носят до тоалетната, да я изведат на двора на слънце. Ищцата
можела да говори и споделяла, че я боли и не е добре. Това продължило около
три месеца, след което С. се разболяла от корона вирус и дала майка си в дома
в гр.***, като я посещавала в дома през 2-3 дни. В дома М. престояла около
три месеца, след което С. отново прибрала майка си в своя дом, където
свидетелката помагала да я повдигат, къпят, преобличат, да я водят до
тоалетна.
От приложения договор за социални услуги № 72/30.11.2020 г., седем
броя квитанции към приходен касов ордер №№ 14/30.11.2020 г. на стойност
20 лв., 14/30.11.2020 г. на стойност 600 лв., 34/30.12.2020 г. на стойност 600
лв., 59/31.01.2021 г. на стойност 700 лв., 82/28.02.2021 г. на стойност 700 лв.,
101/31.03.2021 г. на стойност 700 лв. и 120/01.05.2021 г. на стойност 700 лв.,
както и от неоспореното от страните заключение на ССчЕ се установява, че в
периода от м.11.2020 г. до м.05.2021 г. ищцата е била настанена в „Дом за
стари хора Брезник“ ЕООД, като общата такса за престоя, която е заплатила
5
възлиза на сумата от 4 020 лв., а законната лихва върху всяка една платена
сума по приходните касови ордери от плащането до датата на завеждане на
исковата молба-10.06.2021 г. е в общ размер на 127,87 лв.
При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е
приел, че исковите претенции са основателни и доказани, като справедливото
обезщетение в конкретния случай възлиза на 30 000 лв., в който размер е
уважил искът за неимуществени вреди. Искът за имуществените вреди
уважил в пълен размер, като приел за неоснователно възражението за принос
от страна на пострадалата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответницата се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищцата, произтекли
от престъпление-причиняване на средна телесна повреда, извършено от
ответницата.
Както правилно е приел и първоинстанционния съд и съобразно
изложеното по-горе в настоящите мотиви, деянието, авторството и
противоправното поведение на ответницата Д. А. Т. са установени с одобрено
с протоколно определение от 12.05.2021 г. по н.о.х.д. № 29/2021 г. на Районен
съд гр.Брезник, ІІ-ри състав споразумение, което на основание чл. 383, ал. 1
от НПК има последиците на влязла в сила присъда, задължителна на
основание чл.300 от ГПК за гражданския съд.
6
Възражението въведено с въззивната жалба на ответницата за
прекомерност на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди,
е неоснователно. Определеният размер от 30000 лв. не се явява прекомерен.
При определянето на този размер съдът съобразява, че към датата на
деликта-16.10.2020 г. ищцата е била на 90 години и е претърпяла
изключително тежко за тази възраст увреждане -пертрохантерно счупване на
лява тазобедрена става, което довело до пълна липса на самостоятелна
походка и 100% трудова неработоспособност, зависимост изцяло от чужда
помощ, обслужване само на легло (принудително легнало положение),
вследствие на залежаването ищцата получила декубитуси в областта на
сакрума и двата глутеуса (установява се от приетата по делото медицинска
документация). Това състояние продължило почти 11 месеца, до смъртта на
ищцата.
Предвид горното и с оглед доказаните конкретни факти и
обстоятелства, относно причинените на ищцата физически болки и страдания,
въззивният съд, намира, че така определеното обезщетение от 30 000 лв. не е
прекомерно, нито завишено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба по отношение на
размера на присъдената главница за неимуществени вреди, неоснователна се
явява и по отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава в
размер на законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане
на обезщетението.
Неоснователни са и възражения въведени с въззивната жалба от
ответницата за недължимост на претендираните имуществени вреди, както
поради неоснователност, така и поради недоказаност.
Заплатените такси за престоя на ищцата в дом за стари хора, се намират
в пряка причинна връзка с причиненото й увреждане.
Съгласно съдебната практика на ВС на РБ, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975 г., както и в решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г.
на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV
г. о., както и постоянната практика на ВКС, обективирана решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него
грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
7
увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на
болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за
увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък
сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е
принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай
също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице
могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този
случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на платеното възнаграждение.
Безспорно със събраните по делото доказателства се установява, че в
пряка причинна връзка от ПТП, ищцата М. е била инвалидизирана с
определена 100% т.н.р. с чужда помощ, както и че от момента на инцидента
16.10.2020 г. и до деня на смъртта си-******** г., същата е била непрекъснато
на легло, с невъзможност да се обслужва самостоятелно за елементарни
битови нужди, като е била напълно зависима от чужда помощ, от която се
нуждаела всекидневно. Тези грижи тя е получавала в дома на дъщеря си, а в
периодите, в които това е било невъзможно, включително и поради
заболяване на дъщеря й, същата е била настанена в дома за стари хора, където
за ищцата са били полагани необходимите грижи.
Предвид горното въззивният съд намира, че искът за имуществени
вреди е доказан главно и пълно, а по размер съобразно неоспорените от
ответницата писмени доказателства и заключение на приетата по делото
ССчЕ.
И по последното възражение за наличието на принос от страна на
ищцата с твърдението, че същата не е положила дължимата грижа към себе
си, не е проявила нужното внимание, изискуемо и предполагаемо според
житейските правила, като не е предприела адекватно решение за намаляване
на вредните резултати от счупването, като по този начин е могла да намали
възстановителния период и да постигне излекуване.
Както правилно е приел и първоинстанционния съд, това възражение е
напълно неоснователно.
Съобразно константната съдебна практика, приносът следва да е личен,
на самия пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно
8
поведение, каквото в случая не е налице.
Първо следва да се отбележи, че жена на 90 години, останала на легло
след причинената й средна телесна повреда и изпадайки изцяло в зависимост
от чужда помощ, обективно не е в състояние да положи каквато и да било
грижа за себе си. От друга страна и със събраните по делото писмени
доказателства, безспорно се установява, че нейната дъщеря е положила
всички адекватни грижи за пострадалата ищца и липсата на оперативно
лечение се дължи единствено на преклонната 90-годишна възраст на ищцата,
а не на липсата на грижи, отказ от оперативно лечение, респ. липсата на
консултации с лекар, каквито безспорно са правени и се установяват, както с
резултатите от прегледите, така и от разпитаните свидетели.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователна
въззивната жалба на ответницата, поради което решението в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По искането на въззиваемата-ищца, конституирана на основание чл.227
от ГПК на мястото на първоначалната ищца, починала в хода на
производството, да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение.
Искането е заявено в проведеното открито съдебно заседание и като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Уважаването на едно такова искане, при липса на въззивна жалба от
ищцата, би довело до влошаване положението на жалбоподателя, в разрез с
нормата на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК.
По въпроса е налице многобройна и безпротиворечива съдебна
практика. Така Решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 759/2009 г. на ВКС,
ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разглежда въпроса за обхвата на
правораздавателната власт на въззивния съд и изяснява, че съдът следва да се
произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да
влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл е и Решение № 163
от 09.06.2011 г. по гр.д. № 1191/2010 г. на ІІ г.о., постановено в производство
по чл. 290 ГПК, което сочи, че при неправилност на решението, положението
на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата
страна. А влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато
признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна
в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Това
9
разрешение съответства на изричната норма на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК.
И на последно място установяването на обстоятелството налице ли е
пряка причинна връзка между деянието на ответницата и смъртта на
първоначалната ищца, не може да бъде установявано в настоящото
производство, тъй като негов предмет са вредите търпени от ищцата М. Й. от
полученото от нея телесно увреждане, а не вредите които нейната дъщеря
търпи вследствие на смъртта й, поради което и доказателственото искане на
въззиваемата, бе оставено без уважение в проведеното открито съдебно
заседание.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивницата не
се дължат разноски.
Въззиваемите и до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция не са представили доказателства за направени разноски, поради
което такива не им се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279/22.06.2023 г., постановено по гр.д.№
350/2021 г. по описа на Окръжен съд - Перник в обжалваната му част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението и по иска за неимуществени вреди подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10