Определение по дело №345/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 911
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700345
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Ловеч, 05.10.2020г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на пети октомври две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №345/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК във вр. с чл.197 вр. с чл.208 от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба на „Велур” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Хан Кубрат” №3, представлявано от Г. П. П.-Изпълнителен директор, чрез адв. Я. Х.-САК с адрес на кантората и посочен адрес на призоваване ***, подадена против изричен отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на С. В. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, фактически потвърден с Решение № 115/22.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения отказ за отмяна на наложена възбрана върху имоти на длъжника. Възраженията за това са, че в подадената по административен ред жалба дружеството е оспорило отказа на публичния изпълнител да разгледа и уважи искането за вдигане на процесната възбрана и неправилно горестоящият административен орган е приел, че срещу изричния отказ не е подавана жалба и е прекратил производството. Излагат се подробни доводи за основателност на жалбата, като се иска съдът да отмени като незаконосъобразен изричния отказ на публичния изпълнител и да разпореди възбраната да бъде вдигната и заличена. Претендират се направените по делото разноски по договор за правна помощ и съдействие, който ще бъде представен допълнително.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

Административен съд Ловеч, втори административен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Срещу „Велур” АД в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч е образувано изп. дело № 11030002895/2003г. По това дело дружеството е предоставило недвижими имоти за обезпечение на свои публични задължения, и от публичния изпълнител е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 8259/04.08.2006г. Публичните задължения на „Велур” АД са разсрочени с акт на компетентния орган, а в последствие разсрочването е отменено и е издадено ново постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 2895/2003/258159/10.06.2011г. Към изпълнителното дело последователно са присъединени други задължения на дружеството с осем разпореждания.

На 13.07.2020г. „Велур” АД е подало на основание чл.208, ал.1, предл. 2 от ДОПК искане вх.№ 8285, заведено в ИС Събиране под вх.№ С200011-000-0314844/13.07.2020г. С последното е поискано на основание чл.208, ал.1 предл. 2 във вр. с чл.173, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител да вдигне Възбрана вх.№ 5982/07.08.2006г. на АВ – СВ Ловеч, наложена по изп.д. № 11030002895/2003г. с постановление изх.№ 8259/04.08.2006г. на Началник отдел „Събиране” при ТД на НАП Ловеч, върху подробно описан недвижим имот собственост на дружеството, поради погасяване по силата на настъпване на 10-годишна давност на публичните задължения, обезпечени със забраната.

Искането е оставено без уважение с отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на С. В. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. Отказът е връчен на представляващия „Велур” АД на 20.07.2020г. На същата дата дружеството депозира в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч жалба по административен ред против отказа на публичния изпълнител да се произнесе и уважи искането за вдигане на наложената възбрана.

С Решение № 115/22.07.2020г., решаващият орган – Директорът на ТД на НАП Велико Търново, оставя без разглеждане и прекратява производството по жалбата на „Велур” АД. Мотивите на органа са, че жалбата е подадена против мълчалив отказ, но предвид датата на депозиране на искането същата е преждевременно подадена и не подлежи на разглеждане по същество. В решението си Директорът на ТД на НАП Велико Търново изрично е коментирал и постановения изричен отказ на публичния изпълнител, като е приел, че против същия няма постъпила жалба от длъжника „Велур” АД.

По делото е представена и пълната преписка по изп. дело № 11030002895/2003г. по описа на ТД на НАП Велико Търново.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу Решение № 115/22.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е редовна и допустима. Подадена е от страна с право на жалба срещу акт, с който подадена до решаващия орган жалба срещу акт на орган по изпълнението е приета за недопустима. Жалбата срещу Решение № 115/22.07.2020г. е и своевременно подадена в рамките на седемдневния срок от връчването му – чл.197, ал.2 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.208 от ДОПК изрично препраща към реда на чл.197 от същия кодекс по отношение обжалването на отказа на публичния изпълнител за отмяна на обезпечението. В чл.197 от ДОПК не е регламентирано обжалване при оставяне на жалбата без разглеждане от горестоящия орган, поради което в случая е приложим реда за съдебно оспорване по чл.88 от АПК във вр. с  § 2 от ДР на ДОПК.

Решение № 115/22.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е издадено от компетентния решаващ орган, при наличие на сезиране и липса на пороци във формата.

При издаването му обаче са нарушени регламентираните в ДОПК административнопроизводствени правила и приложимия материален закон.

Формираните от решаващия орган съображения, че жалбата, подадена на 20.07.2020г. срещу мълчалив отказ на С. В. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново да се произнесе по искането на дружеството, е подадена преждевременно и не подлежи на разглеждане по същество, са необосновани от доказателствата по делото и са в противоречие с приложимия закон.

Видно от доказателствата по делото, отказът на публичния изпълнител е постановен на 16.07.2020г., но е връчен на представляващия оспорващото дружество на 20.07.2020г. На същата дата последният е депозирал в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч жалба по административен ред против отказа на публичния изпълнител да се произнесе и уважи искането на дружеството за вдигане на наложена възбрана върху собствени недвижими имоти.

В жалба вх.№ 8497/20.07.2020г. никъде не се споменава, че е насочена срещу мълчалив отказ, нито се иска отмяна на такъв. Единственото споменаване на мълчалив отказ е като описание на първото приложение към жалбата. Оспорен по административен ред е отказът на публичния изпълнител да уважи искането на дружеството. В съответствие с горното вместо да изследва допустимостта от обжалването на мълчалив отказ с оглед на съществуващ предмет и правен интерес, Директорът на ТД на НАП Велико Търново е следвало най-малкото да остави жалбата без движение и да изиска уточнение срещу кой точно акт е насочена тя – срещу мълчалив отказ или срещу изричния отказ, съгласно императивната разпоредба на чл.147, ал.2 от ДОПК, т.е. да установи поддържа ли се оспорване на отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. Правният интерес от това оспорване и волята за упражняването му, освен че съществува обективно, е заявен изрично и в жалбата до съда. Като не е извършил предписаното в закона процесуално действие, а директно се е произнесъл с решение, с което е оставил без разглеждане жалбата, АО е нарушил съществено специалните административнопроизводствени правила по ДОПК и оттам материалния закон.

На следващо място, дори да се приеме, че жалбата по административен ред е била насочена срещу мълчалив отказ, предвид липсата на изрична уредба в ДОПК приложими са разпоредбите на АПК. Съгласно константната практика на ВАС и на административните съдилища, когато се оспори мълчалив отказ и последва изричен такъв, на разглеждане подлежи изричният отказ – чл.58, ал.3 от АПК.

Ако е оспорен мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ – вж. т.8 от Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г., Пленум на ВС. Този извод произтича и при действието на АПК – по аргумент от чл.58, ал.3 от кодекса.

Произнасянето на административния орган с изричен акт, следващ обжалването на мълчаливия отказ, всъщност замества първоначално предявения предмет на оспорване. Затова в тази хипотеза проверката на допустимостта на защитата против мълчаливия отказ не е необходима, а мотивите на решаващия орган да прекрати производството по оспорване на мълчалив отказ са неотносими към действителния обект на проверка.

При постигнатата яснота относно подлежащия на административен контрол административен акт, Директорът на ТД на НАП Велико Търново дължи произнасяне по основателността на жалбата против отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, с който на основание чл.208, ал.2 от ДОПК е отказана отмяната на обезпечителна мярка, наложена на „Велур” АД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 8259/04.08.2006г.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на горестоящия административен орган за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на производството следва да бъде отменено и преписката да се върне на решаващия орган – Директора на ТД на НАП Велико Търново, който да се произнесе по същество по жалбата на „Велур” АД против отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, с решение по чл.197 вр. с чл.208 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл.88, ал.3 от АПК във връзка с чл.197 вр. с чл.208 от ДОПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 115/22.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без разглеждане и прекратено производството по жалба на „Велур” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Хан Кубрат” №3, представлявано от Г. П. П. – Изпълнителен директор, подадена против отказ на С. В. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, да разгледа и уважи искане на дружеството за вдигане на наложена възбрана върху негови недвижими имоти.  

ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП Велико Търново за произнасяне по същество по жалбата на „Велур” АД против отказ изх. №С200011-012-0000079/16.07.2020г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.88, ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

 

                                                         Административен съдия: