№ 10167
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110158196 по
описа за 2022 година
„Т.С. ЕАД е предявило срещу П. А. С. и С. А. С. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: 306,95 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане
на вземането, 54,91 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г., 20,02
лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането и 4,16 лева – мораторна лихва за периода
31.10.2019 г. – 05.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.... Сумите се
разпределят както следва: за П. А. С. – ½, а именно: 153,47 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, 27,45 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г., 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода
09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането
и 2,08 лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.; за С. А. С. – ½, а
именно: 153,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, 27,45 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022
г., 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането и 2,08 лева – мораторна лихва за
периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на ищеца. Твърди, че за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост таксите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговори исковата молба от ответниците, в който
предявените искове се считат за частично основателни. Излага се, че ответниците не са
упражнявали право на собственост върху наследения им имот и са узнали за наличието на
непогасени задължения едва с получаването на препис от исковата молба. На основание чл.
237 ГПК признават задълженията на всяка от тях за следните суми: 153,47 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането
и за 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането. С оглед началния момент на
узнаване на задълженията считат претенциите за мораторни лихви за неоснователни.
Намират, че в тяхна полза не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са дали
повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответниците признават предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, т.е. всички факти, включени във фактическия им състав, то съдът е приел, че те
не се оспорват по основание и размер, с оглед на което същите следва да бъдат уважени.
Основателността на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в
срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено
месечно задължение. За поставяне на длъжника в забава не е необходима покана, доколкото
вземанията падежират на конкретна дата, когато настъпва и изискуемостта, като е
неотносимо кога длъжниците са узнали за дължимостта на процесните вземания. Поради
изложеното съдът намира, че следва да уважи предявените акцесорни искове в пълен
размер.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът има право на разноски на
2
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като съдът приема, че ответниците с извънсъдебното си
поведение са дали повод за завеждане на иска, тъй като задълженията са били изискуеми
преди завеждане на делото. Ищецът е направил разноски в размер на 50 лева за държавна
такса, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 153,47 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 27,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
05.10.2022 г., сумата от 10,01 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода
09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането
и сумата от 2,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022
г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 153,47 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 27,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
05.10.2022 г., сумата от 10,01 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода
09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането
и сумата от 2,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022
г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3