№ 24700
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110124474 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 248 ГПК.
С молба от 26.02.2025г. ищецът е поискал изменение на постановеното по делото Решение в
частта за разноските, присъдени му за процесуален представител в заповедното
производство.
По отношение на така подадената молба съдът намира следното, а именно:
Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
В заповедното производство ищецът в качеството си на заявител е представляван от
процесуален представител, като видно от представения в заповедното производство договор
за правна защита и съдействие той му е заплатил възнаграждение за представителството му
в това производство в размер на 400 лв.
Искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК е уважен изцяло, като от страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разходи за процесуално
представителствов исковото и заповедното производство.
Съдът е счел това възражение за основателно единствено по отношение на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство.
Тази своя воля е формирал, след като е съобразил, че съгласно Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В тази връзка, при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото, извършените от процесуалния представител
на ищеца действия по представителство и защита в заповедното производство, изразяващи
се в попълване на заявление по образец, съдът е счел, че дължимото в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за представителство в
1
заповедното производство възлиза на 100 лева.
Съдът не намира основание да преразгледа волята си относно присъдените в полза на ищеца
разноски, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Н. М., ЕГН **********, действащ чрез законния
си представител – С. Н. М., ЕГН **********, подадена по реда на чл. 248 ГПК за изменение
на постановеното по делото Решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2