№ 256
гр. Сливен, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
и прокурора Д. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600156 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Ж. М. Ж., редовно призован, не се явява,
вместо него се явява адв. Д. Д. от АК - Стара Загора, в качеството си на
служебен защитник.
АДВ. Д.: Моят подзащитен беше тук, но понеже се притеснява, казах
му да напусне сградата. Подзащитният ми желае да се разгледа делото в
негово отсъствие.
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се представлява
от прокурор Г..
Вещото лице д-р Р. Д. П., редовно призована, се явява лично.
Вещото лице Р. И. М., редовно призована, се явява лично.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице пречки, поради което моля да
се даде ход на делото.
С оглед становището на страните съдът намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава в стадия на съдебното дирене.
1
ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица изготвили назначената
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза д-р Р. Д. П. и Р.
И. М..
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Д-Р Р. Д. П. - **, българка, българска гражданка, висше образование,
разведена, неосъждана, без родство и други отношения със страните.
Р. И. М. - **, българка, българска гражданка, висше образование,
вдовица, неосъждана, без родство и други отношения със страните.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещите лица за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която
носят ОБЕЩАВАТ да дадат вярно и безпристрастно заключение.
На основание чл. 282, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ заключението на комплексната съдебна психиатрично-
психологична експертиза.
Вещото лице в.л. д-р Р. П., предупредена за наказателната отговорност,
обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението, което сме
представили. Заключението ми е, че липсва психична болест в тесния смисъл
на думата, т.е. липсва „Психоза“. Ние „Психоза“ наричаме шизофренията и
биполярното рефлективно разстройство. Действително при освидетелствания
има една дисхармоничност на характера, която съчетава чертите на няколко
вида нарушения в тази дисхармоничност на характера и се определя като
смесено личностово разстройство. Бих искала да разясня терминологията. В
миналото тези състояния ги наричахме Психопатии, а сега се наричат
личностови разстройства. Посоченото в заключението след Смесено
личностово разстройство, а именно МКБ 10.61.0 това е международна
класификация на болестите. Тя не е само за психичните заболявания, а за
всички заболявания, с които борави медицината. Заболяванията са
класифицирани в тази международна класификация и на всяко едно от тях е
определен код и кодът за това състояние е 61.0.
2
Към датата 04.03.2017 г. подсъдимият не е страдал от психично
заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Искам само да добавя, че не само, че не е страдал от
психично заболяване, но липсва и интелектуален дефицит, тоест няма
умствена изостаналост или деменция.
Към датата, към която сме го изследвали, аналогично също не страда от
такова заболяване.
По т. 4 мога да кажа, тъй като обикновено в тези ситуации се
коментират понятията физиологичен ефект или патологичен ефект и точно
тях съм имала предвид под патологични афективни реакции, тоест не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен ефект.
В.л. Р. М. предупредена за наказателната отговорност, обещава да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението и нямам какво повече
да добавя. Изследваните личностови особености са трайни характеристики в
личностния профил и се отнасят за съзнателния живот на човека. Тоест
всичко това, което е описано като характерови особености са трайни черти и
те се проявяват през цялото време на съзнателния живот на човек.
Въпрос на АДВ. Д. към психолога в.л. М.: Цитирам изречението
„Резултатите по клиничните скали, които формират личностния профил, са на
границата на нормата и патологията, без да достигат нивата на процес.“ В
този смисъл, може ли да се приеме в контекста на въпрос № 4 от
изследването, а именно след настъпването на ПТП жалбоподателят отключва
ли реактивни реакции, вкл. и афект и може ли да се счита, че при едно друго
лице, при което клиничните скали формиращи личностния профил не са на
границата на нормата и патологията и имайки предвид обстоятелствата около
ПТП, а именно въртенето с колата по надлъжна ос на подсъдимия, разправата
с полицията и закопчаването му с белезници след настъпване на ПТП, тези
събития могат ли да окажат влияние за краткотрайно разстройство на
съзнанието, а именно при положение, че е констатирано, че клиничните
норми са на границата на нормата и патологията. В този смисъл имайки
предвид обстоятелствата, които казах около ПТП, може ли да се провокира
временно разстройство на съзнанието?
ОТГОВОР на в.л. М.: Не може да се направи пряка връзка между
отговора на последния въпрос и цитираното изречение от психологичното
изследване, тъй като психологичното изследване определя личностовия
профил и определяна характеровите особености на човека, тоест какъв е
човекът по характер, а това за което питате, става въпрос за отговора, който
3
даде д-р П., че става дума за физиологичен и патологичен афект и такава
пряко причинна следствена връзка не би могло да се търси особено в този
случай, защото тук така, както са написани, очертават точно психопатния
профил на изследваното лице, а липсата на това, че няма скала за процеси
означава, че липсват данни за процес в смисъл Психоза и това всъщност е
нещото, което подпомага в конкретния случай решението на психиатъра и
затова много често психологът е използван като лаборатория за оформяне на
диагноза.
ОТГОВОР на в.л. П.: Ние сме отговорили на въпроса дали по време на
деянието и непосредствено след него се е намирал в състояние на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и сме го
цитирали подробно в експертизата. Така че отново повтарям: той не е бил в
такова състояние - краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, независимо от личностовия му профил.
Въпрос на АДВ. Д.: Ще перифразирам въпроса си. При установената
клинична скала на границата на патологията и на нормата могат ли събитията
около ПТП да провокират краткотрайно разстройство на съзнанието до
степен на афект, при която подсъдимият да не е имал възможност да
разсъждава и да ръководи постъпките си.
ОТГОВОР на в.л. П.: Аз отговорих на този въпрос.
АДВ. Д.: Да приемем ли, че заболяването по никакъв начин, при една
екстремна ситуация, не би оказало влияние върху съзнателното поведение на
подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, аз се противопоставям на
този въпрос, защото до настоящия момент нямаме констатация в посока
установено заболяване.
Вещото лице П.: Да и аз това искам да кажа. Няма заболяване. Искам
отново да подчертая, че това е дисхармоничност на характера и на
личностовите черти, които са трайни състояния и съпътстват съзнателния
живот на индивида от ранното му развитие, да речем от юношеска възраст и
го съпътстват през целия му живот. Както всъщност и в експертизата е
установено, че той още от, да го приемем късна юношеска възраст, когато
отива да учим във военно училище. Там е имал някакви състояния, за които
нямаме анамнезни данни какво точно е било, които по негови думи, но той е
освободен от военна служба като НГВС – негоден за военна служба. Моите
познания са от времето, когато се правят военни комисии за наборници, ние
участвахме в това. Психопатията, тогава така се наричаше, беше състояние,
което определя личността, като негоден за военна служба. Това сега са мои
хипотези. Аз нямам документация за това, но просто да потвърдя, че тази
негова дисхармоничност на характера е още от юношеска възраст.
ВЪПРОС на АДВ. Д.: Бихте ли мотивирали отговора на 4 въпрос на кои
обстоятелства стъпват вещите лица, за да заключат, че по никакъв начин ПТП
не е повлияло на поведението му и че поведението му не е мотивирано от
психотични симптоми, както са написали вещите лица и които да повлияват
4
нормалното протичане на волевия акт и в този смисъл с една дума вещите
лица да приемем ли, че не считат заболяването за причина за показване на
поведение, при което да липсва волевия акт и преценка на постъпките?
ОТГОВОР на вещото лице П.: Искам да обясня. Ние сме го
коментирали това в обстоятелствената част на експертизата, че както към
момента на събитието през 2017 г., така и след това при освидетелствания не
се наблюдава нарушение в мисловния процес в смисъла на налудни идеи,
налудни интерпретации, както и нарушение във възприятно-представната
част, това са илюзии, халюцинации. Това ние наричаме психотична
симптоматика. Тоест липсва такава психотична симптоматика, която да
повлиява поведението. Ако имаше психотична симптоматика, тогава
наистина под нейно въздействие волевият акт би бил нарушен, както и
способността да се разбира свойството и значението на извършеното. Ние сме
изследвали подробно за наличие на такава психотична симптоматика и при
него липсва. При освидетелствания няма такава. Описали сме го и при
снемането на психичния статус, също и в експертното обсъждане и даже съм
го подчертала, че: „За инцидента има пълен и последователен спомен. Не се
регистрират психотични изживявания или патологични афективни
колебания.“ Това се намира на стр. 8 от заключението, горе на страницата,
подчертано.
Въпрос на адв. Д.: Могат ли вещите лица да отговорят, за да се приеме
липса на волеви елемент, както и временно разстройство на съзнанието към
дадения момент на ПТП, непременно ли трябва личността да страда от
психично заболяване, каквото не е установено?
ОТГОВОР на вещото лице П.: Значи, личността може да не страда от
психично заболяване, но в този момент да е изпаднал в такова състояние,
краткотрайно. Това е смисълът на краткотрайното разстройство на
съзнанието, но в случая нямаме краткотрайно разстройство на съзнанието.
Нормалният волеви акт, както всички знаете, включва три компонента –
избор на цел, борба на мотиви и противомотиви и пристъпване към действие.
И всеки един етап може да бъде повлиян от някаква психотично изживяване,
каквото тук липсва, просто няма.
Въпрос на адв. Д.: В експертизата е написано, че освидетелстваният не
страда от ендогенна психоза.
Отговор на в.л. П.: Да, това в началото го споменах, че под ендогенна
психоза ние разбираме двете големи болести в психиатрията Шизофрения и
Биполярно ефективно разстройство. И въпреки, че тук многократно адв. Д.
спомена, че той страда от психично заболяване, аз искам да подчертая, че не
страда от психично заболяване, а от личностово разстройство, което е
различно от психична болест.
Въпрос на адв. Д.: Как да си обясним несъответствието в диагнозата,
дадена наскоро в психиатричната болница в гр. Раднево, с настоящата?
Отговор на в.л. П.: Очаквах този въпрос. Една психиатрична диагноза
се поставя със сигурност колкото повече източници има лекаря, който лекува
5
пациента и затова ние започваме от ранно детство. Колегите не са имали
никаква анамнеза за стила на функциониране на това лице до момента, в
който те го приемат в болницата и те установяват разстройство на личността,
но понеже нямат информация за предишното, имайки предвид възрастта му и
това, че е претърпял ПТП и той е казал там, че е имал някакви други неща и
те са приели, че това се дължи вече на известни промени, които са във
възрастта и затова го наричат „органично“ личностово разстройство, а не
„смесено“ личностово разстройство, тоест няма дисоциация в диагнозата –
все е личностово разстройство, има само така като причината и начина на
протичане. Там също е осъществено психологично изследване, което намира
характерова и поведенческа абнормност, тоест което корелира със
психологичното изследване, което е извършено по експертизата. Така, че е
все личностово разстройство, няма противоречие в двете диагнози. Отчетено
е, описано е констатираното, колегите също са видели личностово
разстройство, но те са сметнали, че това му поведение е от последните
няколко години, а не че е още от юношеска възраст, защото са нямали
информация от къде да съберат.
Въпрос на адв. Д.: Написано е в отговора на 4 въпрос цитирам: „След
настъпване на ПТП при освиделствания Ж. не се регистрират патологични
афективни реакции.“ Имайки предвид обстоятелствата около ПТП,
включително разправиите с полицаите, имайки предвид въртенето с
автомобила преди това и имайки предвид саморазправата между подсъдимия
и един от свидетелите, а именно г-н Запрянов, имайки предвид показанията на
Нели Митралева в съдебния протокол, която свидетелства, че двамата водачи
слизат от колата и се насочват един срещу друг и тя е изпитала съмнение, че
ще се стигне до саморазправа и се обажда като първи свидетел на тел. 112, за
да извика полицаите. В този смисъл поведението на подсъдимия при всички
тези обстоятелства изредени до момента, как вещите лица са преценили, че
поведението му не са плод поведението на патологични афективни реакции?
Отговор на в.л. П.: Можете ли да ми конкретизирате въпроса?
Въпрос на адв. Д.: Имайки предвид въртенето с колата, това е като на
тренировка на тренажор на космонавти, да поясня, тези усещания и реакции
на моя подзащитен, имайки предвид настъпилата свада между подсъдимия и
Запрянов, имайки предвид неадекватната намеса на полицаите, които са го
закопчали с белезници, всички тези събития не оказват ли влияние на
поведението, при което може да се достигне до краткотрайно разстройство на
съзнанието?
Отговор на в.л. П.: Аз отговорих на този въпрос. В нашия съзнателен
живот, всички наши преживявания се съпътстват с някаква емоция - дали ще
е емоция на радост, дали ще е емоция на страх, дали ще е емоция на
раздразнение, това са нормални психологични реакции на емоциите. Тоест
наричаме ги емоции или психологично ефективни реакции, но когато се
прекрачи една граница на тези нормал психологични реакции, тогава те
стават с патологичен ефект и аз отговорих, че липсват белези на някаква
6
патологична афективна реакция. Останалите са нормал психологични. Всеки
един от нас в момента изпитва някаква емоция, различна, според нагласите
му.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещите лица.
Със съгласието на страните съдът освободи вещите лица от залата.
На основание чл. 282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
заключението на назначената комплексна съдебна психиатрично-
психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. Д. П. и Р. И. М..
На вещите лица Р. Д. П. и Р. И. М. за изготвяне на експертизата ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на по 559,80 лв. за всяко от тях, платими
от бюджетните средства на съда, както и възнаграждение от по 60 лв. за всяко
от тях, за явяване в днешното съдебно заседание, платими от бюджетните
средства на съда.
АДВ. Д.: Моля да приемете копие на две военни книжки на подзащитния
ми и заверени от мен, като курсант в училището в Долна Митрополия, в които
има доказателство на стр. 12 от двете военни книжки, че данни за сериозни
промени в здравословното състояние по време на действителната военна
служба, че на 04.06.1986 г., в резултат на изследване от ЦВЛК подзащитният
ми е установен като негоден за военна служба по § 4 т. 12, но тепърва ще се
запозная със заболяването, като е изпратено писмо до Военен архив гр.
Велико Търново, в тази връзка разговарях с военния архив, където се
съхранява епикризата на подзащитния ми, която е свързана с психично
заболяване. Писмото съм го изпратил по СПИДИ онзи ден и е пристигнало и
в най-скоро ще изпратят или на съда или на мен отговор. Представям копие
от военните книжки, където е обявен за негоден за военна служба, свързано е
с психично заболяване, което по уверение на Централния военен архив, ще ми
пратят епикризата в резултат на изпратено от мен писмо но военния архив,
което представям като доказателство, че съм изпълнил, а що се отнася до това
действие към настоящия момент защо сега съм го изпратил писмото, защото
7
след запознаване с експертизата, тя беше представена без да има 7 дни преди
заседанието, аз установих, защото моят подзащитен не ми е казвал за
психичното заболяване по време на службата, заради което са го освободили.
Представям копие от военните книжки и на прокурора. Моля съда за
разкриване на обективната истина ще има значение да представим точната
епикриза и назначаване на повторна експертиза, а не допълнителна, защото
считам, че отговорът на въпрос № 4 от експертизата по никакъв начин не е
мотивиран в заключението, по абсолютно никакъв начин. Твърдя, защото не
се свързват обстоятелствата относно събитието по ПТП-то със състоянието,
при което е установено от друга страна от експертизата, че е на границата на
патологията. Защитата е на мнение, че имайки предвид настоящото
заключение, че не е свързано с вътрешни психотични промени на личността, а
именно ендогенната психоза, защитата твърди, а и също в това изследване се
твърди, че такова заболяване би могло да бъде от по-ранно детство. Искам
повторна експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че представените от
страна на защитата доказателства не са относими към спора. Документите
касаят, дори ако може да се счете, че касаят психично състояние на
подсъдимия към 1986 г., тоест преди около 31 години преди настъпване на
ПТП и в същото време по делото беше изслушана експертиза, която считам
вещите лица изключително изчерпателно посочиха какво е било психичното
състояние, както и свойството на подсъдимия да разбира случващото се и да
ръководи постъпките си. Затова считам, че представените днес документи не
биха могли да допринесат за изясняване на фактологията по делото, а и
считам, че не са налице основания за постановяване повторна експертиза.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от защитника адв. Д. писмени
доказателства.
Съдът, след като предостави възможност за изразяване на становище от
8
страна държавното обвинение и по направеното искане от адв. Д. за
назначаване на повторна комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза и след като се произнесе по искането, намира същото за
неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 153 НПК повторна експертиза се
назначава, когато заключението на вещите лица не е обосновано или възниква
съмнение за неговата правилност.
На защитата бе предоставена възможност да зададе въпросите си към
експертите. Последните отговориха изчерпателно и пълно на зададените
както от съда, така и от защитата въпроси. За настоящия съдебен състав не
възникна съмнение за правилността и обосноваността на заключението,
поради което счита, че следва да отхвърли искането на защитника. В
допълнение към изложеното по-горе представените от адв. Д. писмени
доказателства не променят изводите на съда.
Съдът изслуша отговорите на д-р П. и за същия стана ясно, че вещото
лице е взело предвид информацията, която е предоставена от подсъдимия, във
връзка с обстоятелствата, поради което е бил освободен или приет, че е
негоден за военна служба. Заявеното от д-р П. кореспондира с отразеното в
писмени доказателства, представени от защитника.
Съдът, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
АДВ. Д.: Имам искане по доказателствата. Не сте се произнесли по
искането за Военния архив.
Имам искане за отвод на съдебния състав. Ще го обоснова.
Имам искане, след като съдът не уважи направените от мен
доказателствени искания, правя отвод на съдебния състав и ще го обоснова.
Ще се позова на поисканото доказателство от Централен военен архив Велико
Търново, поради късия срок, в който беше представена настоящата
експертиза, от която научих за първи път, че подзащитният ми има психично
заболяване. В разговор с Военния архив, до който съм изпратил писмо и
прилагам по настоящото дело ме увериха, че ще ми изпратят епикризата. В
9
случай, че епикризата се окаже различна от настоящата експертиза, има
вероятност епикризата да покаже Шизофрения или по-тежко друго психично
заболяване. В този смисъл, ако епикризата на ЦВЛК към момента на военната
му служба е такава, то във всички случаи ще възникне нуждата от повторна
експертиза и в този смисъл процедирането на съда считам, че нарушава права
на защита на моя подзащитен и не би следвало да не му се дава възможност.
Това е последното доказателство, което би могло да окаже влияние върху
предмета на експертизата, която поискахме. В този смисъл считам, че съдът
трябва да ни даде възможност.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че не са налице
основания за отвод на съдебния състав. Най-малкото не чух и мотиви за това.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът намира, че няма основание същият да се
отвежда от разглеждане на делото. Във връзка с направеното искане
настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени определението си за
приключване на съдебното следствие, за даване ход по същество и да
възобнови производството като отложи делото, с оглед предоставяне
възможност на адв. Д. да представи копие от епикризи и други медицински
документи от Държавен военен архив – Велико Търново, които намира за
относими към предмета на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.299 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА искането на служебния защитник адв.Д. за отвод на
съдебния състав.
ОТМЕНЯ свое определение, с което е приключено съдебното
следствие и е даден ход по същество.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото за 14.06.20224 г. от 9:30 часа, като задължава адв. Д.
да представи медицинска документация от Държавен военно-исторически
архив гр. Велико Търново. За посочената дата и час явилите се страни да се
считат за редовно призовани. Подсъдимият да се счита за редовно призован
чрез адв.Д..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
10
Заседанието по делото се закри в 15,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11