Р Е Ш Е Н И Е
№ 211 22.06.2017г. град С.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
Четвърти състав,
на двадесет и пети май 2017 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар Стойка Стоилова
като разгледа докладваното от съдията – докладчик
ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 76 по описа за 2015 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Производството
е образувано чрез отделяне на Молбата от ищците от първоначално образуваното
гр.д.№ 3177/2009г. с предмет ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, заведен от
общо 7 бр. пълнолетни български граждани против общо 3 бр. ответници/всички
публичноправни субекти/, които твърдят, че на тях като наследници на общия им наследодател- С. И. Д., бивш жител на гр.С., е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници
на недвижим имот- нива от 5
дка, IV категория, изходяща се в строителните граници на ГР.С.,в местността
„Пехотинските казарми“, по регулационния план на града от 1961г.,
означена със колориран червен цвят в скицата на вещото лице, неразделна част от
решението и представляваща имот с пл. № 3019е, и въз основа на това съдебно решение било
издадено Решение № 52063/05.03.2004г. на тогавашната ПК/сега ОСЗГ/- гр.С.. Считат, че като неразделна част от това решение е и скица № 1240, с която имотът е напълно
индивидуализиран и процедурата по възстановяването му е била приключена. Така
реституционната процедура била напълно приключена, и имотът, предмет на възстановяването, бил напълно
инидивуализиран. Считат,
Решение № 52063/05.03.2004г.
на ОСЗГ- С. било постановено на основание
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ- т.е. с него се е възстановила
собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, и то има конститутивно действие. Твърдят, че юридическия факт на собствеността е
възникнал с постановяването на това решение, представляващо правен акт за
индивидуализацията на имота. Заявяват, че те са наследници по закон на С. И. Д., бивш жител на гр.С., починал на 13.05.1952г., като общия
им дял от наследството бил 3/4 идеални части. Заявяват, че преди отнемането на имота, наследодателят им С. И. Д. го е придобил с Договор за покупка, сключен
на 12.04.1941г. в ГР.С.,който
договор е бил вписан в тогавашния Нотариат със
записка от 21.VI. 1943г. в том XI, с № 224. Считат, че този договор е валиден, независимо, че не е сключен в нотариална форма, тъй като съгласно чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти/обн. в ДВ № 32/13.02.1942г./ „частните писмени договори за продажба или обещание
за продажба на недвижим имот, сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят
правото на собственост от момента на вписването им.., купувачът се намира във
владение на имота въз основа на договора и ако в тримесечен срои от тази дата
поиска вписването". Според тях настоящия
случай попада в описаната хипотеза и наследодателят им С. И. Д. валидно е придобил правото на собственост с
посочения договор, като от 09.09.1944г. до 1989г. възстановяване на собствеността им върху имота не е било проведено.
Твърдят, че в периода след
1944г. държавата незаконосъобразно е отнела от наследодателя им този негов имот, без да се спази ред, нито да се
изплати някакво обезщетение, че имотът съществува реално до размерите, в които е
отчужден и са налице предпоставките за възстановяването му. По отношение на
него са налице и предпоставките за автоматичното му възстановяване по силата на
чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ-
„Възстановява се собствеността
и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законовооснование или
отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от
наполните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., и е бил собственост на СГКК- С.и
върху него е имало одобрената кадастралната карта за обществени мероприятия със
Заповеди № 243 Рд-18.б5/30.05.2008г. Поради наличието
на непълнота относно съсобствения им имот и
погрешното отразяване на части от имотите с посочени идентификатори в кадастралната карта и регистър, поискали
изменение на карта и кадастрални
регистри по недлежния
ред, от които е било, че според одобрените кадастрална
карта и регистрирано местоположението на възстановения им имот попадат части от няколко други УПИ, като по протежение на
северната граница върху имота им попадала част от поземлен имот с
идентификатор 68850.528.14, записан на чуждо име от службата по вписванията, по протежение на северната граница върху имота
размер на 336 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.528.14, записан на ответника Община- С.
без документ за собственост, като в
северната част на имота им попадала и част в размер на 14 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68850.528.11, записан на МВ/сега МО/
на основание „Други № 88 от 12.06.1907г". Оспорват този
запис и считат, че
той накърнява правото им на собственост, като записването е неправилно и неоснователно. Заявяват, че те не са
запознати с документ с посочения номер, а ако такъв съществува, заявяваме, че
го оспорват. Считат, че МО не е собственик на частта от имота им, която попада в имот с пл.№
68850.528.11. В югозападната част на имота им попадала и
част в размер на 2123 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68850.528.1 , записан също на МО на
основание нотариален акт N 140, том.I., рег. 2768, дело № 797/17.07.1940г. Заявяват, че този запис
също смущава правото им на собственост, и че записването е неправилно и неоснователно, тъй като МО не е
собственик на частта от имота им, която попада в пл. 68850.528.1. Оспорват истинността на нотариален акт № 140, том.I., рег.
2768, дело 797/17.07.1940г., оспорват истинността на нотариален акт № 198, том IV, регистър 2768, дело
№ 747 /1940г., съставен от нотариус М. Т., при тогавашния Старозагорски
областен съд, в който се твърди, че МВ/сега МО/ е собственик на недвижим имот, част от
който се припокрива с този, който принадлежал на
наследодателя им и не им бил възстановен. Сочат, че посочения нотариален акт е констативен, бил е съставен на основание чл.З и чл.4 от тогавашната Наредба- закон
за войсковите недвижими имоти и едно
постановление на МС от 30.08.1939г., с което се одобрява доклада на министъра на войната, т.317.
Освен това считат,
че местоположението на имота е
съвсем неясно описано, тъй като нотариалния акт описва друг недвижим имот,
който не е идентичен с недвижимия имот, бивша собственост
на наследодателя им Стоил И., в южната
част от имота им попадала и
част с идентификатор 68850.514,65, записан на ДП“Строително и възстановяване“, като по подаденото от тях заявление
до СГКК от 15.10.2009г. се установило, че Актът не е подписан от Министерството, а Началникът на СГКК- С. е отказал го измени, което било основание за разрешаане на възникналия спор
за материално право по гражданскоправен ред. Заявяват, че към момента на одобряване на КККР възстановеният им имот не е бил нанесен
в картата и не е бил
записан на тяхно име, което представлявало
непълнота в картата и регистъра към нея, и върху местоположението на имота погрешно били отразени части от по- горе посочените поземлени имоти, погрешно
записани на трети лица. Молят съда да постанови свое решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта, този имот е бил собственост на
общия им наследодател, а сега е ¾ ид.ч. тяхна съсобственост. Пледират
чрез общия си процесуален си представител- адвокат, съдът да уважи изцяло
установителния им иск против ответниците, ведно със законните последици,
включително и да им бъдат заплатени всички направени разноски по делото, за
което представят и Списъкт по чл.80 от ГПК. В
общата си писмена Защита поддържат изцяло исковите си претенции и молят те да
бъдат изцяло уважени, ведно със законните последици от това.
ТРЕТОТО
ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ М.Я.А. от гр.С. поддържа исковите претенции на ищците, на чиято страна
е конституирана да помага, счита ги за основателни и доказани, и моли да бъдат
уважени изцяло, ведно със законните последици от това.
По делото
са конституирани общо 3 бр. ответници- всички те различни публичноправни
субекти.
ОТВЕТНИКЪТ “Г.“-
ЕАД, гр.С.счита, че искевете против него са изцяло неоснователни и недоказани,
че не е доказано, че наследодателите на ищците са имали точно там земеделски
имоти, но дори и да са имали, собствеността и границите им е следвало да се
поискат и възстановят досега в сроковете и по реда на специалните ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, е на в такова общо производство. Моли исковете на ищците против него и
другите ответниците да се отхвърлят по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР, като
неоснователни и недоказани, със законните последици от това. Негов процесуален
представител не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА- гр.С. счита, че исковете против нея по
реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР се явяват неоснователни и недоказани. Моли да се
отхвърлят като такива, ведно със законните последици от това. Неин процесуален
представител не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.
ОТВЕТНИКЪТ КСВ- гр.С.счита, че исковете
против него са изцяло неоснователни и недоказани, и моли да се отхвърлят, със законните
последици от това. Процесуалните му представители/2 юрисконсулти/ пледират, че исковете
са недопустими, неоснователни и недоказани. В този смисъл е и писмената му Защита
по делото, съгласно която моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищците относно тези части от имот с идентификатор №
68850.528.11 и върху тази част от имот с идентификатор № 68850.528.1 по КК на ГР.С.,които попадат върху имота на ищците
като недопустими,
неоснователни и недоказани, тъй като с тях ще се засегат от проектната граница на възстановения имот ПИ 3019е имотите, които се управляват от Сухопътните войски/СВ/ и са със статут на публична държавна собственост/ПДС/, те са били предоставени на СВ за
ползване и управление, и са пряко свързани
със сигурността и отбраната на страната.
Претендира за направените разноски за
юрисконсултски възнаграждения на 2 бр. юрисконсулти за
настоящата първа съдебна инстанция.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ДСП- ОЗД- гр.С. не е взела становище по спора, неин
процесуален представител не е пледирал и не е представена писмена Защита по
делото.
СЪДЪТ, след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, и със заключенията на съдебните експертизи, като обсъди доводите
на всяка една от страните и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни
и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен
начин следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ :
Исковете са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно
подсъдни предвид местонахождението и цената на претендираните граници на
недвижимите имоти, на настоящия първоинстанционен ОС- С., поради което той
следва да се произнесе по същността на предявените пред него искови претенции.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ :
Видно от събраните по делото многобройни, разнообразни и всеобхватни писмени доказателства- отказ за изменение на кад. карта и кад.
регистър изх. №94-5328-24-10-1336/13.11.2009г., Комбинирана скица
№1381/26.02.2009г., Нот. акт №...г., Кс. копие от ДВ, бр.115/28.05.1938г., Указ
№88/12.06.1907г., Указания на зам.министъра на народната отбрана от
м.10.1970г., Геодезически план на района на Поделение ..., Протокол от 14.11.1970г.,
Решение №787/29.11.2000г. на МС на РБ, Списък на недвижимите имоти – частна
държавна собственост, предоставени за ползване и управление на ДП “С.”- С., Разпореждане №11/31.08.2000г., Акт за
държавна собственост №3617/02.07.2004г., Извлечение от сметка 203 по баланса на
СВ ПОДЕЛЕНИЕ ...към 01.01.1997г., Справка с номерация и площи на сградите по
изготвения кад. регистър за района на строително поделение С., Разпореждане
№1/30.12.2011г. на МС, Списък на имоти частна държавна собственост, предложени
за включване в капитала на Г. ЕАД, Копие от стр.2 на ДВ, бр.34; Протокол за
разпит на свидетел от 28.03.2008г., Заповед №300-5-1/12.05.2004г. на СК С.,
стр.68 от ДВ, бр.25/26.03.2007г., Техн. експертиза от 30.12.2009г., Комбинирана
скица, Скица, Поименен стопански справочен регистър – план 1961г., Допълн.
техн. експертиза от 30.01.2010г., Скица №1991/15.12.2007г., Опис на ДМА, вкл. в
капитала на Г., Копие от план 1961г., План за застрояване и регулация на кв.654-УПИ
V-53, ПУП-Проект за изменение плана за регулация на кв.654 С., Констативен акт
за приемане и предаване на завършено временно строителство от 26.12.1980г.,
Протокол за въвеждане в експлоатация на обект “Ремонтна база” от 30.08.1973г.,
Протокол за въвеждане в експлоатация на обект “Отопление Ремонтна база и района
от 16.01.1974г., Скица № 1994/15.12.2007г.,
Заповед № РД-02-14-126/21.02.2008г.
и Заповед № РД-02-14-322/09.03.2009г.,
двете на МРРБ, Протокол № 3/20.12.2007г.
на ДПСВ София, Протокол № 4/20.12.2007г.
на ДПСВ София, Протокол № 5/20.12.2007г.
на ДПСВ София, Протокол за бракуване на ДМА № 60/19.11.2010г., Акт-поръчка № 212/21.08.2008г., Акт- поръчка № 306/12.11.2008г.,
Авизо, Разрешение за строеж № РС-И
1083/30.12.2008г., Разрешение за строеж № РС-И 1084/30.12.2008г., Скица на поземлен имот № 5730/24.07.2009г., Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 06.07.2010г., Сграда и обекти в нея, вписана иск.молба в АВ от 25.02.2016г., на наследниците на С. И. Д., бивш жител на гр.С. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални на нива от 5 дка, IV
категория, изходяща се в строителните граници на ГР.С.,в местността
„Пехотинските казарми“, по регулационния план
от 1961г., означена със колориран червен цвят в
скицата на вещото лице, неразделна част от решението и представляваща имот с
пл. № 3019е. Въз основа на това съдебно решение е било впоследствие издадено и Решение
№ 52063/05.03.2004г. на ОСЗГ- С.,
в посочения по- горе смисъл, като неразделна част от
това решение е и скица № 1240, с която имотът е напълно
индивидуализиран и процедурата по възстановяването му е била окончателно приключена, а имотът,
предмет на възстановяването е бил напълно инидивуализиран. Приетото като писмено
доказателство Решение №
52063/05.03.2004г. на ОСЗГ- С.е било постановено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като с него е била
възстановена собствеността в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници и то има конститутивно действие, и юридическият факт на възстановяване на собствеността е възникнал с постановяването на това
решение, представляващо правен акт за индивидуализацията на имота. Ищците
са наследници по закон и по завещание на починалия на 13.05.1952г. в гр.С. техен наследодател по закон и по
завещание С. И. Д./бивш жител на гр.С./, като общият
им дял от наследството е 3/4 идеални части, а
дяловете на всеки един
от ищците са следните- на М.И.А. - 3/24 идеални части; на Д.И. АНДАСОРОВА -3/24 идеални части; на М.Н.В. - 6/24 идеални части; на Е.Б.И., М.П.П. и С.П.И.- по 2/24 идеални части. Преди отнемането на имота, наследодателят им С. И. Д. го е придобил чрез писмен Договор за покупка, сключен на 12.04.1941г. в гр.С., който договор е бил вписан в службата по вписванията
със Записка от 21.06.1943г.
в том XI, с № 224. Този договор бил
валиден, макар да не бил
сключен в нотариална форма, тъй като съгласно чл.25 от Закона против спекулата с
недвижими имоти/обн. в ДВ бр.32/13.02.1942г./, „частните писмени договори за продажба или обещание
за продажба на недвижим имот, сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят
правото на собственост от момента на вписването им.., купувачът се намира във
владение на имота въз основа на договора и ако в тримесечен срои от тази дата поиска
вписването". Следователно
настоящия случай попадал в описаната хипотеза и наследодателят им С. И. Д. валидно бил придобил правото на собственост с посочения договор, като за интервала от време от 09.09.1944г.
до 1989г. възстановяване на собствеността върху имота им не е проведено. В периода след 1944г. държавата
незаконосъобразно била отнела от наследодателя на ищците този негов имот, без да се спази ред за това, нито го е изплати чрез някакво
парино или друго обезщетение. Установило се по безспорен начин, че имотът съществува реално до размерите, в
които бил отчужден и били
налице предпоставките за възстановяването му, като по
отношение на него били налице и предпоставките за автоматичното
му възстановяване по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, съгласно който : „Възстановява се собствеността и върху всички движими
и недвижими имущества, отнети без законовооснование или отчуждени не по
установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944г. до 1989г.“ Той е бил предвиден за
специални мероприятия на МО със
Заповед № 243 Рд-18-
65/30.95.2008г. Поради наличието на непълнота
относно съсобствения им имот и погрешното отразяване на части от имотите с
посочени идентификатори в
кадастралната карта и
регистър, ищците
били поискали изменение на картата и на кадастрални регистри на гр.С., като според одобрените кадастрална карта и регистрираното местоположението на възстановения им имот попадали и части от няколко други имоти. По протежение на северната граница върху имота им попадала част в поземлен имот с идентификатор 68850.528.14, записан на друг собственик от службата по вписванията, по протежение на северната граница върху имота размер на
336 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.528.14, 68850.528.1, 68850.528.64 и 68850.528.65, които били записани на трети
лица- съответните публичноправни субекти МО- София, Г.- С.и Община- С., без документ за собственост. Като в северната част на имота им попада и част в размер на 14 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68850.528.11, записан на МО на
основание „Други № 88 от 12.06.1907г.". В хода на делото не се установило
и доказало ответникът МО да е бил собственик
на частта от имота им, която попадала в имот с идентификатор 68850.528.11. В югозападната част на имота им попадала и
част в размер на 2123 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68850.528.1 , записан също на МО
на основание Нотариален
акт N ., том.., рег. ., дело № ...До делото обаче не се доказало, че МО е
собственик на частта от имота им, която попада в имот с идентификатор 68850.528.1. В констативен Натариален акт от 1940г. било
посочено, че Министерство на
войната/сега МО/ е собственик на недвижим имот, част от
който се припокрива с този, който принадлежал на
наследодателя на
ищците и който им е бил възстановен, като този контативен нотариален акт бил съставен на основание чл.З и чл.4 от тогавашната Наредба- закон
за войсковите недвижими имоти и едно постановление на МС от 30.08.1939г., с което се одобрявал Доклада на министъра на войната под т.№ 317. Освен това местоположението на имота било съвсем неясно описано, тъй като нотариалния акт описва
друг недвижим имот, който не бил идентичен с недвижимия имот, бивша собственост на наследодателя им Стоил И.. В южната
част от имота им попадала и
част с идентификатор 68850.514,65, общинско място- бивша собственост на общия им
наследодател С. И. Д., следователно това не бил
частния имот на наследователя им, а публичен на Община- С.. По подаденото от ищците заявление до СГКК от 15.10.2009г., Актът не бил подписан от МО, като Началникът
на СГКК- С.
отказал издаването
на Заповед, което е било формалното правно основание за разрешаване
на възникналия спор за материално право по гражданскоправен ред. Считат, че към момента на одобряване на КККР възстановения
на ищците недвижим
земеделски имот не е бил нанесен в картата и не е бил записан на тяхно
име, което представлявало непълнота в картата и
регистъра към нея, и
върху местоположението на
имота погрешно са били
отразени части от горепосочените поземлени имоти, записани на други,
трети лица.
По делото не са искани, допускани и събирани никакви гласни доказателства, след отделянето му от
първоначалното гр.д.№ 1061/2010г. по описа на ОС- С., с предмет ревандикационен
иск по чл.208 от ЗС, което към настоящия момент е спряно до окончателното
преключване на настоящото гр.д.№ 76/2015г. по описа на ОС- С. с предмет
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Но по делото са поискани, назначани, изслушани и приети първоначално
и допълнително заключения на
съдебно- техническа експертиза, които никоя от страните не е оспорил по какъвто
и да е формален или неформален начин, и същите са приети изцяло от съда в
тяхната текстова и графична част, включително и приложенията към тях, като
изготвени пълно, мотивирано и компетентно.
Видно от заключението на първоначалната
съдебно- технически експертиза
по делото, в нотариален акт № 198, том IV, регистър 2768, дело № 797/1940г. на М. Т., нотариус при тогавашния Старозагорски
областен съд е
описан имот с площ 627 239 кв.,м., при граници: от
запад - аязмото „Св.И.", от север -
общинска мера, ниви на Д. А. и С. И. в района на 8 (осма) интендантска дружина, от изток – улица К., и от юг - парк на Митрополитския дом и
офицерско събрание. В гореспоменатия нотариален
акт е спомената
скица,
изработена от
архитект- техника на 8 дивизионна област, като в
Приложените към делото кадри от аерофотозаснемане от 1941г. се
вижда част от земната повърхност в бял цвят, което доказва
извършена процедура по декласификация на снимките, която обикновено
обхваща военни обекти. Съобразено с приблизителния мащаб на снимките
е определена площта на обекта, която е не повече от 290 000 кв. м./2, 9 дка/- т.е. по-
малко от половината от описания в нотариалния акт имот от 5 дка. С писмен договор за покупко- прадажба на
недвижим имот, сключен на 12.04.1941г. в
гр.С., Донка и Генчо Господинови Велеви, първата по втори мъж Димитрова Георгиева, прехвърлят на общия
наследодател на ищците С. И. Д. нива от 5дка, находища се в
землището на гр.С., в местността „До пехотинските казарми", при страни Т. Б., Ж.И. П. и Д. А.. Двата имота
са описани в нотариалния акт от 1940г. и в договора от 1941г.,
дадени с планоснимачни
номера, са описани само със съседи и местност,
понеже към този момент не е имало кадастрален план на въпросната
местност. По така описаните
граници не може да се направи ктегоричен и безспорен фактически и
правен извод, че имотите са
били съседни, понеже нямат общи съседи и граници, докато възстановения
на ищците имот се явява съседен на военен обект или съвпада с част от
него. Фамилията Прангови се
среща, в разписната книга към плана от 1961г., при собствениците на имоти 3019а и 3019д, които може да са потомци на
Желю Илиев Прангов. Наследниците на А. С. Д. и на П.
С. Д. са вписани като собственици съответно на имот 3019в
и
3019г, и е вероятно да са
потомци на Д. А.. Района, в който попадат процесиите имоти попада в лист от едромащабна
топографска карта в М 1: 5000 с номенклатура К-35-52(165), издателство от 1950г., но в картния лист няма никаква информация за него (т.н. бяло петно). Поради което имотът, възстановен на
ищците, не е отразен в
кадастралната карта и кадастралните регистри. Процесният имот е
възстановен с Решение № 52063/05.03.2004г.
на ОСЗГ- С., като към
решението е приложена скица, където възстановения имот е отразен графично. За нуждите
на експертизата е извършена трансформация на координати от к.с. БГС- 2005 и к.с.- 1950 г. в к.с.- 1970 г.
Направено е налагане на графичната информация и са разпечатани схеми,
отразяващи местоположението на възстановения имот спрямо различните графични източници. При
налагането на възстановения имот върху кадастралната карта се установи, че той попада върху:
-Имот с
идентификатор 68850.528.14, площ на застъпване - 337 кв.м.
-Имот с
идентификатор 68850.528.11, площ на застъпване - 14 кв.м.
-Имот с идентификатор
68850.514.64, площ на застъпване - 1 173 кв.м.
-Имот с идентификатор 68850.514.65, площ на застъпване - 1 350 кв.м.
-Имот с идентификатор
68850.528.1, площ на застъпване- 2 126 кв.м.
При налагането на възстановения имот върху кадастралния план на гр. С. от 1961г. се
установява, че имота е на юг от имот 3019г и на югоизток
от имот 3019д, като на юг и на запад имота граничи с
ограда, която не образува
затворен контур. Възстановения имот е съпоставен с
кадастралния план на гр.С. от 1961г.
и се намира на юг от имот 3019г и на югоизток от имот 3019д, и същия на юг и на запад граничи с ограда, която не образува затворен
контур. Спрямо кадастралната карта имота има припокриване
с имоти 68850.528.14, 68850.528.11, 68850.514.64, 68850.514.65 и 68850.528.1. Единственият кадастрален план, обхващащ района на имота е този от 1961г., а по отношение на мястото
където е възстановен имота на ищците не са нанасяни кадастрални или
регулационни промени в същия план. Така възстановения с Решение № 52063/05.03.2004г. на ОСЗГ- С. имот на ищците се припокрива
с имоти 68850.528.14, 68850.528.1, 68850.528.11, 68850,514.65. и
68850.514.64, от които имот с идентификатор
68850.528.14 е записан на Община- С.
без документ за собственост, имот с
идентификатор 68850.528.11 е записан на Държавата
чрез МО въз основа на Акт за ПДС № 46/06.08.2009г., имот с идентификатор 68850.514.64 е записан на „А."- ООД въз основа на Постановление на
съдия- изпълнител № 198/07.04.2016г. и „Е."- АД въз основа на н.а.№
177/04.06.2010г., имот с идентификатор 68850.514.65
е записан на А."- ООД
въз основа на Постановление на съдия- изпълнител № 198/07.04.2016г. и имот с
идентификатор 68850.528.1 е записан на Държавата чрез МО
въз основа на Акт за ПДС № 45/06.08.2009г.
Същевременно имота, описан в Договор за покупка,
сключен на 12.04.1941г. със записка за вписване от
.. в том . с № . е с площ
от 5 дка. и се е намирал в м.„До пехотинските казарми" в
землището на гр.С., със съседи- Т. Б., Ж.И. П. и Д. А., като в договора и записката за вписването му не са описани
други индивидуализиращи показатели, най-вероятно поради липсата на кадастрална информация
за района към датата на сключване и вписване на договора, и само от наличната в договора и записката за вписване
информация не може да се определи точното местоположение на имота. Фамилията Прангови се среща, в разписната книга към плана от 1961г. при собствениците
на имоти 3019а и 3019д, които може да са потомци на Желю Илиев
Прангов, а наследниците на А. С. Д. и на П. С. Д. са вписани
като собственици съответно на имот 3019в и 3019г и е вероятно да са потомци на Диман
Андонов. Възстановения имот граничи с имоти 3019г и 3019д, като с втория общата
им граница е едва няколко метра в северозападния ъгъл на имота. В договора и записката не се споменава съседство с военен обект или имот,
докато възстановения имот граничи с ограда, която най-вероятно е на
военното поделение. Следователно не е налице абсолютна сигурност за идентичност
между имота, описан в Договора за покупка, сключен на 12.04.1941г.
със записка за вписване от .г. в том . с № ., и възстановения недвижим имот на
наследодателя на ищците. Установено е по
делото, че имота, описан в нотариален
акт № ., том ., регистър ., дело № .г., съставен от нотариус М. Т. е с площ 627 239
кв.м., при граници: от запад - аязмото „Св.Иван Милостиви", от север- общинска мера, ниви на Д.А. и С. И. и района на 81 интендантска дружина, от изток – ул.„К.“ и от юг- парк на Митрополитския дом и офицерско събрание,
което е значителна по размер площ. Поради факта, че южната, източната и отчасти западната граница на
имота са приблизително установими и към момента, както и предвид площта на
имота, описан в гореспоменатия нотариален акт, има
голяма вероятност за припокриване с възстановения имот. От което
следва, че ако възстановения имот отговаря като местоположение на имота
описан в Договор за покупка,
сключен на 12.04.1941г. със записка за вписване от . г. в том . с № ., то има голяма вероятност двата имота да са
се припокривали, и има голяма вероятност възстановения имот или част от него да
попада в имота на МО. Извършена е съпоставка между различните
графични източници- кадастралния план от 1961г.,
аерофотозаснемането от 1942г., кадастралната карта от
2004г. и кадастралната карта сочи, че за нито един от тези
графични източници не може да се каже, че
отразява границите на имота на МО, описан в горецитирания
нотариален акт. В различните планове, са отразени различни граници, в
района на възстановения имот на ищците, като общо взето,
кадастралната карта, действаща към момента, отразява граници на
имотите, отразени в кадастралната карта от 2004г., приложена
към преписката за издаване на актове за държавна собственост. Границите на военните обекти, видими на
аерофотоснимките се различават от останалите, а оградата- отразена в плана от 1961г., също е
със съвсем различно местоположение, което е видно
от приложената схеми в М 1: 2 000 и М 1: 4 000. Границите
на военните обекти в аерофотоснимките от 1941г., плановете
от 1961г. 2004г., и кадастралната карта
са с различно местоположение
и не отразяват границите на военния имот, описан в нотариален
акт № ., том ., регистър ., дело № .г., съставен от
нотариус М. Т..
Установи и се доказа в хода на делото, че на място на частта на
имота, попадаща в имот 68850.528.1., която в момента е част от
паркова територия на военно формирование 44 200, на място има изградена инфраструктура- подпорни стени, паркоместа и
транспортна мрежа, а в останалата част от имота има застрояване в имоти 68850.514.64/65.
Строежите представляват двуетажни сгради (къщи), като към момента не се извършват
СМР. Строителството на обектите е спряно на различен етап. Сградите,
попадащи в имот 68850.514.64 са завършени в груб строеж, двете източни
сгради са с монтирана дограма и южната е измазана отвън, покривите на сградите
са покрити с керемиди. Сградите попадащи в имот 688.514.65 са
на етап груб строеж, с изградена покривна конструкция, но не са покрити с
керемиди, няма монтирана дограма, външна
изолация и мазилки. В частта от имота,
попадаща в имот 68850.528.1 има изградена транспортна мрежа, паркоместа и
подпорни стени, за нуждите на парковата територия на военно формирование 44 200, а в останалата
част от имота има застрояване в имоти 68850.514.64/65, като строежите представляват двуетажни сгради
(къщи), като към момента не се извършват
СМР. Строителството на обектите е спряно на различен етап, няма
незастроени части от възстановения имот, които да може да бъдат обособени в
урегулиран поземлен имот. В Областна администрация- С. е образувана
преписка №1261/19.05.2004 г. във връзка с искане за изготвянето на
акт за държавна собственост - частна. Към искането са приложени Решение №ъ787/29.11.2000г. на МС на Р.България,
Кадастрална карта - 3 бр. картни листи, Заповед на началника на СГКК - С. за
одобрени КК и регистри. Изготвената
кадастрална карта обхваща три имота, с номера 53, 54 и 55, като за
имот 53, с площ 43 878 кв.м. е издаден АЧДС № 3617/02.07.2004г. Към преписката е приложен и нотариален акт № ., том ., регистър ., дело
№ .г., съставен от нотариус М. Т., както и протоколи за предаване
на имущество и части от военни терени от една военна структура на друга, в случая на Г.. Документа
за собственост, приложен в преписка №1261/19.05.2004 г. във връзка с
искане за изготвянето на акт за държавна собственост - частна е нотариален
акт № 198, том IV, регистър 2768, дело № 747/1940г, съставен от нотариус М.
Т.. Ако
приемем, че на аерофотоснимките от 1941 г. са отразени два съседни
обекта, с правоъгълна форма, то възстановения имот се намира на запад от
северния военен обект и на север от южния военен обект. Имот
№3019е не попада в границите на военния обект отразен в аерофотоснимките
от 1941г., източната половина на имот №3019е попада в
имот № 53 по кадастралния план от 2004г., като не е
установен и открит регулационен план от 1951г.
Наред с това- видно от заключението на допълнителната
съдебно- технически експертиза
по делото, в периода 1941г.- 1973г. са извършени общо три аерозаснемания в
района на процесния имот през 1941г., 1965г. и 1973г. В предоставените увеличени
копия на аерозаснеманията във формат
А4, ясно се вижда движение на границата на военния обект в периода 1941-
1973г., като аерозаснемането от 1965г. показва
промяна на границата на обекта в
западната и в североизточната част, която промяна засяга процесния имот,
част от който към 1965г. вече е попадала в границите на военния обект. Аерозаснемането от 1973г. също показва движение на границата, което е
значително по-малко и е само в западната част на обекта, а аерозаснемането от 1941 г. най- вероятно е послужило и за
изработването
на топографската
карта от началото на четиридесетте години, в М 1: 25 000,
на която е отразен района на обекта в лист
1670с „Х.". На картния лист е
отбелязано, че картата е започната през 1943г. и че
е завършена същата година. Границите на военния обект, отразени на
картата съвпадат с тези на
аероснимките от
1941г.,
като на копието на картния лист, съдържащо информация за хидрография и
растителна покривка, в района на процесния имот има надпис „н",
което съдейки по цялостното оформление означава
„нива/и". Има голяма вероятност имота от 1940г. на МО да не препокрива възстановения
имот на ищците, тъй като на увеличеното копие на
аерофотоснимка 90, аерофилм 1 от аерозаснемането от 1941г. се вижда, че
района на имот 3019е е представлявал обработваема земя. В копието
на топографска карта, от 1943г., съдържащо
информация за хидрография и растителна покривка в района на имот 3019е е
поставен усл. знак „н", което съдейки по цялостното оформление означава
„нива/и". Изготвени са приблизителни схеми, на които е
имот 3019е, който е наложен върху увеличените копия от
аерозаснемането, като точността на георефериране е достатъчна
да се направи извода, че към 1941г. имота е
извън границите на военния обект, докато към 1965г. и 1973г. има голяма вероятност части от имота или целия имот да са
попадали в границите на военния обект. От увеличеното копие на аерофотоснимка 90 от
аерофилм 1 от аерозаснемането от 1941г., както и от копието на лист
1670с „Х.", съдържащо подробна информация за хидрография и растителна
покривка се установява, че имот 3019е към началото на четиридесетте
години е попадал в обработваеми земи (ниви).
Следователно от Удостоверение
№ 431/11.02.2008г. за наследниците на С. И. Д./починал на 13.05.1952г./
се установява, че ищците по делото са негови законни наследници, прижеващи по
наследство общ дял в размер на ¾
ид . части от наследството на общия наследодател. Законният наследник на общия
наследодател– И.М.И., с дял по наследство ½ ид част, в процеса пред рс е
направил отказ от иска и поради това производството по предявения от него иск е
прекратено с влязло в сила определение на съда. В процеса на делото, след
смъртта на една от наследничките на общия наследодател– М.И.А., бяха
конституирани назначените от нея по силата на общо завещателно разпореждане
наследници Ана–М. А. Б., действаща лично и със
съгласие на своята майка и законен представител М.В.Б. и В. А.Б., действащ чрез
своята майка и законен предст. М.Б.. Считам, че няма спор, че ищците притежават
процесуална легитимация за предявените от тях установителни искове, които са предмет
на разглеждане в настоящото производство, предвид изложените фактически
твърдения по делото. Видно от приетото под елото решение № 191/2003г. на РС
Стара Загора, на наследниците на С. И. Д.
е възстановено павотото на собственост в съществуващи стари реални граници
върху сл. Имот: нива от 5.000 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на град Стара Загора, в местността Пехотински казарми,
имот № 3019е, установен с договор от 1941г. Част от това решение е скица № 1241
на поземлен имот 3019е по ПУП, утвърден със заповед № 818 от 27.05.1961 г., с
която имотът е напълно индивидуализиран и в която е записано, че същият е
собствен на наследниците на С. И. Д.. От
приетия по делото Договор за покупка, сключен на 12.04.1941г. в гр.С., който договор
е бил вписан в службата по вписванията със записка от 21.06.1943г. в том XI, с № 224, се доказва, че приживе общия
наследодател С. И. Д. е придобил чрез покупко-продажба нива в землището на гр.С.,
в местността „До пехотинските казарми", от 5.000 дка, при страни Т. .у, Ж.
И.П.и Д. А.. Със Заповеди №
24-300-5-1/12.05.2004г на началника на СГКК С.и № РД-18-65 /30.05.2008г на
изпълнителния директор на АГКК е одобрената кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр.С., като имота на доверителите не е бил нанесен в картата и не е
записан на тяхно име съобразно правата им в регистъра към кадастралната карта.
Видно от комбинирана скица, изготвена от СГКК към момента на одобряване на КККР
върху местоположението на възстановения имот са нанесени части от поземлени
имоти с идентификатори 68850.528.14, 68850.528.11, 68850.528.1, 68850.514.64 и
68850.514.65., които за записани в регистъра на трети лица- МО- С., ДП“Строителство и
възстановявае“/сега Г./- С.и Община- С.
На база посочените доказателства за
собственост и допуснатата грешка и непълнота ищците са поискали от началника на СГКК С.изменение на КККР, като се отстрани
непълнотата относно отразяване на съсобствения им имот и погрешното записване в
регистъра на същия на трети лица. Видно
от постановения от Началника на СГКК отказ, съставеният акт за непълноти и
грешки не е подписан от Министерство на отбраната и ДП“С.“/сега Г./. Това е наложило постановяване на отказ за
изменение на КККР и е обосновало правният интерес на ищците от предявяване на настоящия иск. В процеса по делото ответниците КСВ и Г.- ЕАД са направили редица
възражения, като най- съществените
се свеждат до това, че ищците не са собственици
на процесния недвижим имот, тъй като реституционната процедура не е завършена
поради липса на скица, издадена от техническата служба на Община- С.. Направени са и твърдения, че възстановения на ищците имот преди придобиването му от общия наследодател с
договор за покупко- продажба от 1941г. е
попадал във военния терен и е бил държавна собственост, тъй като за военните
имоти е бил съставен нотариален акт през 1940г. на нотариус М. Т.. В тази
връзка по делото са приети като писмени доказателства представените от
ответниците нотариален акт № 140, том.I, рег. 2768, дело № 797/17.07.1940г., съставен от нотариус М. Т. при Старозагорска областен съд, и АДС № 3617/02.07.2004г., които са оспорени от ищците, като неверни. Нотариалният акт е констативен и е съставен на
основание чл.З и чл.4 от Наредбата- закон
за войсковите недвижими имоти и постановление на МС, взето на 30.08.1939г., с което се одобрява доклада на министъра на войната
под т.№ 317. От този констативен акт не се
установява твърдението на ответниците, че МО е
собственик на недвижим имот, част от който се припокрива с имота на
доверителите, който е предмет на настоящото дело. Описанието на имота в
нотариалния акт не е индивидуализирано и не може да се приеме, че съвпада с процесния
имот - бивша собственост на общия наследодател на ищците- С. И. Д.. Напротив, от констатацията в акта „да се
счита собственост на държавата, в лицето на Министерството на войната, като
войскови недвижим имот- 627, 239
кв.м. общинско място, граничещо от север с ниви на Д. А. и С. И.", следва
извод, че до издаването на констативния нотариален акт недвижимия имот, описан
в него, е бил общинска собственост, а не частна. Тоест става въпрос за друг недвижим имот, различен от
възстановения на доверителите, който е придобит от наследодателя през 1941г.
чрез покупко-продажба от частно лице. След
оспорването на верността на констататациите на нотариуса, ответниците не
ангажираха други доказателства за претендираните от тях права на собственост,
на основание на които е издаден констативния нотариален акт през 1940г. , а
тежестта за установяване на твърденията им в тази връзка е изцяло тяхна. При
направени твърдения от страна на ответниците Г.-
ЕАД и КСВ за собственост на процесния имот в лицето на Държавата /Министерство
на войната/ в тяхна тежест е да установят по категоричен начин придобиването на
правото на собственост върху процесния имот на конкретно посочено от тях
основание. За да се приеме, че действително правото на собственост е придобито
от Държавата през 1940г., следва да бъде установено наличието на всички
предпоставки за това. В тази насока по делото не са събрани никакви
доказателства, както и не са направени твърдения от страна на ответниците
относно основанията за издаване на оспорения нотариален акт. Нещо повече-
за изясняване на спорния по делото въпрос дали имота по нотариалния акт от
1940г. съвпада с имота, закупен през 1941г. от С. И. Д. по делото е назначена
съдебно- техническа експертиза, която представи
първоначално и по конкретния въпрос по- подробно допълнително заключение, и са приети аерофотоснимки от 1941г. и топографска карта
от 1943г. От допълнителното заключение на експертизата се доказва, че в периода
1941г.- 1973г. са извършени 3 аерофотозаснемания на имота на Министерството на
войната. От съпоставянето на аерофотоснимката, направена през 1941г. и
възстановения на ищците имот се установя, че към посочения момент
имота на ищците е изцяло извън
военния обект. Съгласно т.5 от констатациите на вещото лице /допълнително
заключение/ аерофотозаснемането от 1941г. най-вероятно е послужило и за
изработване на топографската карта от началото на четиридесеттте години в М 1:250 000, на която е отразен района на обекта в лист 1670-с.Х.. На картния лист е
отбелязано, че картата е започната през 1943г.
и е завършена същата година, като в заключението
категорично е посочено, че границите на военния обект, отразени на картата
съвпадат с тези на аерофотоснимките от 1941г., а на картния лист /топографската
карта лист 1670с „Х."/ в
района на процесния имот на ищците има надпис „Н“, което означава „ниви". От тези отговори на вещото лице, както и от приетите
по делото аерофотоснимки и топографска карта се установя, че възстановеният на ищците недвижим земеделски имот/нива от 5 дка/, закупен от техния общ наследодател през
1941г. не съвпада с имота, описан в нотариалния акт
от 1940г. на нотариус М. Т.. Ако имота на МВ/сега МО/ се припокриваше с възстановения на ищците имот, то към 1941г./аерофотозаснемането/ и към 1943г./изработването
на топографската карта/, имота на ищците нямаше да бъде извън имота на военните и районът, в който попада имота нямаше да е обозначен с
„Н"- ниви. Безспорно е
обстоятелството, че кадастралният и регулационен план е един- единствен, и той е от 1961г., като след този момент не е изработван друг регулационен
план за местността. Този факт се доказва от заключението на вещото лице, което води до фактическия извод, че изменението на границите
на имота на военните след 1941г., когато са заснети в резултат на
аерофотозаснемане е ставало самоволно не по установиня ред и не на база
изменение на регулационен план, поради което подобно
изменение на границите няма правно значение и не може да бъде основание за
право на собственост, каквато теза се опитват да докажат ответниците.
За доказване на релевантните по делото
факти и обстоятелства е прието първоначалното заключение на съдебно- техническата експертиза, от което се
установява, че възстановения имот на ищците
не е нанесен в кадастралната карта и не е записан на тяхно име в регистъра към нея. Видно и от приетите по делото
скици със Заповеди № 24-300-5-1/12.05.2004г. на началника на СГКК- С.и № РД-18-65/З0.05.2008г. на ИД на АГКК е одобрената
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., като процесния имот на ищците
не е бил нанесен в картата и не е записан на тяхно име. Върху местоположението на възстановения имот са
нанесени части от поземлени имоти с идентификатори 68850.528.14, 68850.528.11,
68850.528.1, 68850.514.64 и 68850.514.65., които за записани в регистъра на
трети лица - МО, Г. и Община- С., като
имота на ищците попада върху части от следните имоти: имот
с идентификатор 68850.528.14, записан на ответника Община- С. без документ за собственост с площ на застъпване
337 кв.м.; имот с идентификатор 68850.528.11, записан
на МО на основание „Други № 88 от 12.06.1907г.", с площ на застъпване 14
кв.м.; имот с идентификатор 68850.528.1, записан също на МО на основание нотариален акт № 140, том.I, рег. 2768,
дело № 797/17.07.1940г. с площ на застъпване 2126 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 68850.514.64, записан на ДП„СВ"/сега Г./ на основание АДС
№ 3617/02.07.2004г., съставляващ акт № ., том., рег. № ., дело
№ ./.. на Службата по вписванията- С. с площ на застъпване 1173 кв.м. и имот с
идентификатор 68850.514.65, записан на ДП „С." на основание АДС № З617/02.07.2004г.,
съставляващ акт № ., том., рег. № ., дело № 4396/.. на Службата по вписванията- С., с площ на застъпване 1350 кв.м.
Във връзка с оспорване от страна
на правоприемника на ДП„С."/сега „Г.“- ЕАД/, гр.С., на претенциите на ищците, аргументирайки се с наличието за част от процесния имот на АДС № 3617/02.07.2004г., във връзка с оспорване на АДС
от ищците и поради липсата на
обвързваща съда материална доказателствена сила на констатации в този АДС, от страна на този
ответник не бяха ангажирани никакви преки и/или косвени доказателства за собственост, като основание за актуването-
в т.ч. и на праводателя на ищците. Имотът на МО още
от 1941г. е извън възстановения
имот на ищците от 5
дка, закупен от техния общ наследодател, като всички
последващи промени са в
посока на разширяване на този имот, като площ и
граници, като липсват по делото данни това де е ставало по някакъв действащ в страната през тези периоди от време официален законен ред. Особено показателно за това е и отразяването на имота на ищците спрямо имотните граници на военния имот в комбинираната скица към първоначалното заключение на вещото лице, където имотът на ищците попада извън имотните граници на военния имота съгласно кадастралния
план от 1961г., който не е бил променян впоследствие. Както и поради факта, че този
план е бил действащ
към момента на одобряване
на кадастралната карта и тя е следвало да се
изработи на базата на неговите предвиждания, което, видно от заключението на
вещото лице и приетите кадастрални скици, не е било налице. Безспорно е установено и доказано по делото, че към настоящия момент в
имотите не са налице сгради и постройки, които да са съществували при постановяване
на реституционното Решение на ОСЗГ- С.. Намиращите се в имота нови сгради, построени в груб строеж, са започнати като строежи очевидно след възстановяването на собствеността на ищците върху терена, но това обстоятелство не е предмет на спора по делото и е видно от становищата на всички ответници по делото.
Никой от тримата отделни ответници не доказа твърдяната от всеки един от тях законност на строителство на евентуални нови сгради върху имота на ищците, или осъществяване
на комплексно мероприятие, за което да е налице някакво отреждане по надлежния ред. Напротив-
видно от заключенията на СТЕ по делото, няма никаква промяна на регулационния план от 1961г., което
означава, че няма и отреждания за определени специални военни мероприятия. По принцип осъществяването на комплексно
мероприятие, което по същество представлява пречка за възстановяването на
собствеността върху земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, представлява такова мероприятие, което е осъществено
в границите на военния имот, а не произволно в други имоти в резултат на
самоволното им завземане. Хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не изисква законност на строежа, както това се
изисква по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ,
но изисква отреждане за подобно комплексно мероприятие- тоест изисква промяна на предназначението на имота, и то в границите на предоставения имот. Подобна промяна
на предназначението на военния имот в границите му според кадастралния план от
1961г. не е налице,
и фактът, че имота на военните
на място фактически се е увеличил и след 1961г. /кадастралния план, който е
действащ до одобряване на КККР/ при положение, че няма последващи изменения на
този план, доказва твърденията и доводите, че преместването на границите на
имота е извършено самоволно, не н в резултат на някакво надлежно отреждане или осъществяване на мероприятие. Подобни
самоволни действия не могат да водят до отнемане на права на собственост или да
са пречка за възстановяване на притежавани права на собственост, тъй като това
противоречи на основен принцип, че никой не може да черпи права от собственото
си недобросъвестно поведение.
При преценката на гореизложените факти,
които са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин, и които следват от всички доказателства по делото, съобразно
приложимите материалноправни норми, от правна страна се установява, че ищците са собственици на нива от 5 дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на гр.С., в местността „Пехотински
казарми“, имот № 3019е, установен с договор от
1941г. Част от това Решение е скица № 1241 на
поземлен имот 3019е по ПУП, утвърден със заповед №
818/27.05.1961г., с която имотът е напълно
индивидуализиран. Неоснователно е възражението на ответниците, че не е
завършена реституционната процедура по ЗСПЗЗ, тъй като самото реституиращо Решение на ОСЗГ- С.
е постановено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и съгласно ТР № 1/97 г. по т.д.№ 11/97г. по описа на ОСГК на ВКС- т.1, решението за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници има конститутивно действие. Това решение на ПК/сега ОСЗГ/ има
конститутивно действие за
правото на собственост върху земеделска земя, макар към
него да не е приложена заверена скица на имота,
който се възстановява, тъй като съгласно чл.14,
ал.1, т.1, изр.З и 4 от ЗСПЗЗ, в редакцията й след изменението с ДВ бр.45/1995 г. и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила
решение на ПК, придружено със заверената от ПК скица на земеделския имот, освен
в случаите по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има
сила на констативен нотариален акт за собственост върху този имот. Видно от
тези разпоредби, решенията на ПК, които са постановени след влизане в сила на
изменението на закона /ДВ бр.45/1995г./ удостоверяват
правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица
към тях, тоест едва с издаването на скица приключва административната процедура
по възстановяването на собствеността. Единствено в хипотезата на възстановяване
на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, за
имоти, намиращи се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон, възстановяването на
собствеността приключва с издаване на решението на ПК. По делото от страна на ищците е представена скица от Община- С. на имота по регулационния план от 1961г., като в решението имотът е описан с планоснимачния си
номер. Поради обстоятелството, че законът не изисква
издаването на скица едновременно с решението на ОСЗГ, скицата може да бъде
издадена и впоследствие, след постановяване на
решението на ОСЗГ, служебно или по искане на наследниците на
бившия собственик,
като в настоящия случай скица
на възстановения имот е издадена от техническата служба на Община- С.и е представена по делото. С оглед на гореизложените съображения се явява изцяло неправилен, необоснован и незаконосъобразен довода на
ответниците Г. и КСВ, че административната процедура по възстановяването на
собствеността върху процесния имот не е приключила, тъй като към момента на постановяване
на решението на ОСЗГ не била издадена скица за прецесния имот. От значение за спора по делото е фактът, дали
скица към решението на ОСЗГ е била издадена, а не към кой момент, каквото
условие законът не поставя, и когато в решението
имотът е описан чрез посочване на номера му по кадастрален план, следва да се
приеме, че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и границите му да не са
посочени в самото решение, и в този случай скицата
не е условие за констятутивния ефект на решението, тъй като тя само
индивидуализира имота. Предвид изложеното, както и на основание
обстоятелството, че по делото не се установи от страна на никой от тримата ответници, че те са извършили към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ законно построени сгради или са реализирали
мероприятие върху отреден за целта имот, не се установиха никакви пречки за
възстановяване на правото на собственост, което беше доказано към момента на
придобиване на процесния имот от наследодателя на доверителите през 1941г. Това
право на собственост, притежавано от наследниците на общия наследодател, се
доказа и към съответните моменти на одобряване на кадастралната карта на гр.С. със
Заповеди № 24-300-5-1/12.05.2004г. на
началника на СГКК- С. и № РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Установени и доказани са по
безспорен начин и реалните
части от всеки един от описаните поземлени имоти, които са собствени на ищците, като части от възстаиовният им поземлен имот. Оше повече, че от страна на
третия ответник Община- С. няма оспорване на исковете и не са направени оспорвания при съставяне на акта за
непълноти и грешки от началника на СГКК, поради което реално оспорване на правата на ищците
от страна на
ответника Община- С. не е налице.
Поради което установителните искове
на основание чл.124, ал.1 от ГПК на ищците против ответниците по чл.53, ал.2 от ЗКИР се явяват изцяло основателни, мативирани и доказани, и следва да се
уважат, ведно с всчки законни последици от това.
ОТНОСНО ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ :
Съгласно разпоредбите на чл.218- 223 от ГПК настоящото постановено съдебно
Решение има установително действие в отношенията на третото лице- помагач М.Я.А.
от гр.С., и насрещната страна, като гореизложените Мотиви са задължителни за
третото лице- помагач в отношенията му с ищцовата страна, на чиято страна то
помага.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
Предвид естеството на делото и изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 във вр.
с чл.80 от ГПК, тримата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
всички техни разноски по делото пред настоящата първа съдебна инстанция в размер
на общо 3 877, 44 лв., съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.
ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :
Настоящото първоинстанционно
съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от
страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.пред въззивния му Апелативен съд-
гр.Пловдив.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР, първоинстанционният
Окръжен съд- гр.С.
Р Е
Ш И :
1.ПРИЗНАВА
за установено по отношение на КСВ/КСВ/- гр.С., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър
на гр.С. със Заповед № РД-18-65 /З0.05.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща
лично и със съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********-
действащ чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.-
ЕГН **********, С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН **********
и Е.Б.И.- ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С.,
ЛИЧЕН № ....са били съсобственици/с общ дял 3/4
идеални части/ на част, в размер на 14 кв.м., от поземлен имот с идентификатор 68850.528.11, намираща
се в югоизточната част на имота,
целият с площ
122955 кв.м., при
съседи: 68850.514.64;
68850.528.6; 68850.514.69; 68850.514.70; 68850.514.3026; 68850.514.3;
68850.514.5; 68850.514.543; 68850.528.16; 68850.528.12; 68850.528.14; че в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. е налице грешка и
непълнота, изразяващи се в погрешно отразяване на посочената част към поземлен
имот с идентификатор 68850.528.11и погрешно
записване на същата на Министерството на отбраната/МО/- С.и неотразяването на тази част към съсобствения на ищците
поземлен имот с пл.№ 3019е - нива от 5 /пет/ декара, IV четвърта категория, находяща
се в строителните граници на ГР.С.,в местността „Пехотинските казарми" по
регулационния план от 27.05.1961г.,
означен със колориран червен цвят в
скицата на вещото лице, неразделна част от решението за възстановяване на имота- решение № 191/15.12.2003г. по гр.д.№ 2852/2002г. по описа на РС- С.,
2.ПРИЗНАВА
за установено по отношение на КСВ/КСВ/- гр.С., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр.С. със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК, ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща лично и със
съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********- действащ
чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.- ЕГН **********,
С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН ********** и Е.Б.И.-
ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С., ЛИЧЕН №
....са съсобственици/с общ дял
¾ идеални части/ на част, в размер на 2123
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.528.1, намираща се в североизточната
част на
имота, целият с площ 202750 кв.м., при съседи: 68850.528.17; 8850.528.15;68850.508.26;
68850.528.19; 68850.528.18; 68850.514.58; 68850.514.16;
68850.514.536;68850.514.28;
68850.514.61; 68850.514.3; 68850.514.56;
68850.514.55;
68850.514.62;68850.514.71; 68850.514.63; 68850.528.14; 68850.514.65;
68850.528.3; че в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. е налице грешка и непълнота, изразяващи се в погрешно отразяване на посочената част към
поземлен имот с идентификатор 68850.528.1 и погрешно записване на същата на
Министерството на отбраната/МО/- С.и неотразяването на тази част към съсобствения на
ищите поземлен имот с пл.№ 3019е- нива от 5 /пет/ декара, IV четвърта
категория, находяща се в строителните граници
на ГР.С.,в местността „Пехотинските казарми" по регулационния план от
27.05.1961г., означен със колориран червен цвят в
скицата на вещото лице,
неразделна част от решението за възстановяване на имота- Решение № 191/15.12.2003г. по гр.д.№ 2852/2002г.
по описа на РС- С..
3.ПРИЗНАВА за
установено по отношение
на ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ С./Г./- гр.С., че към
момента на одобряване
на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С. със Заповед № 24-300-5-1/12.05.2004г.
на началника на СГКК- С.ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща
лично и със съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********-
действащ чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.-
ЕГН **********, С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН **********
и Е.Б.И.- ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С.,
ЛИЧЕН № ....са съсобственици /с общ дял
3/4 идеални части/ на част в размер на 1349
кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68850.514.65, намираща се в северната част на имот с идентификатор
68850.514.65, целият с площ 7672 кв.м., при съседи: 68850.528.1; 68850.514.71; 68850.514.64;
68850.528.14; че в КККР, одобрени със Заповед № 24-300-5-1/12.05.2004г. на началника на СГКК- С.е налице грешка и непълнота, изразяващи се в погрешно отразяване
на посочената част към поземлен имот с идентификатор 68850.514.65 и погрешно
записване на същата на ДП“С.“ и неотразяването на тази
част към съсобствения на ищците поземлен имот с пл.№ 3019е - нива от 5 /пет/
декара, IV четвърта категория, находяща се в строителните граници на ГР.С.,в
местността „Пехотинските казарми" по регулационния план от 27.05.1961г., означен със колориран червен цвят в скицата на
вещото лице, неразделна част от решението за възстановяване на имота- Решение № 191/15.12.2003г. по гр.д.№ 2852/2002г. по описа на РС- С..
4.ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ГЛАВНО
УПРАВЛЕНИЕ С./Г./- ЕАД, гр.С., че
към момента на
одобряване на кадастралната
карта и кадастралния регистър на гр.С. със Заповед № 24-300-5-1/12.05.2004г.
на началника на СГКК- С.ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща
лично и със съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********-
действащ чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.-
ЕГН **********, С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН **********
и Е.Б.И.- ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С.,
ЛИЧЕН № ....са съсобственици с
/общ дял 3/4 идеални части/ на част в размер на 1177
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.514.64, намираща се в
северозападната част на имот с идентификатор 68850.514.64, целият с площ
6818 кв.м., при съседи:68850.514.65;
68850.514.71; 68850.514.69; 68850.528.6; 68850.528.11; 68850.528.14; че в КККР,
одобрени със Заповед № 24-300-5-1/12.05.2004г.
на началника на СГКК- С.е налице грешка и
непълнота, изразяващи се в погрешно отразяване напосочената част към поземлен
имот с идентификатор 68850.514.64 и погрешно записване на същата на ДП“С.“ и неотразяването
на тази част към съсобствения на
ищците поземлен имот с пл.№ 3019е-
нива от 5 /пет/ декара,
IV четвърта категория, находяща се в строителните граници на ГР.С.,вместността
„Пехотинските казарми" по регулационния план от 27.05.1961г., означен със
колориран червен цвят в скицата на вещото лице, неразделна част от решението за
възстановяване на имота- Решение
№ 191/15.12.2003г. по гр.д.№ 2852/2002г.
по описа на РС- С..
5.ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ОБЩИНА- ГР.С.,че към момента
на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С. със
Заповед № РД-18-65/30.05.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК; ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща лично и със
съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********- действащ
чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.- ЕГН **********,
С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН ********** и Е.Б.И.-
ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С., ЛИЧЕН №
....са съсобственици /с общ
дял 3/4 идеални части/ на част, в размер на 336
кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 68850.528.14, намираща се в южната част на
имота,целият с площ 19165 кв.м. при съседи: 68850.528.3; 68850.528.5; 68850.528.21; 68850.514.65; 68850.514.64; 68850.528.1; 68850.528.11; 68850.514.3; 68850.528.16; 68850.514.542; 68850.528.12;
68850.513.63; 68850.528.13; 68850.258.594; 68850.528.7; 68850.258.595; 68850.513.61; 68850.528.9; 68850.528.10; 68850.529.2; 68850.528.2; 68850.508.18; 68850.528.4; че в
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. е
налице грешка и непълнота, изразяващи се
в погрешно отразяване на посочената част към поземлен имот с идентификатор
68850.528.14 и погрешно записване на същата на Община- СтараЗагора и неотразяването на тази част към
съсобствения на ищците поземлен имот с
пл.№ 3019е- нива от 5 /пет/ декара, IV четвърта категория, находяща се в
строителните граници на ГР.С.,в местността „Пехотинските казарми" по
регулационния план от 27.05.1961г.,
означен със колориран червен цвят в скицата на вещото лице, неразделна част от
решението за възстановяване на имота- Решение
№ 191/15.12.2003г. по гр.д.№ 2852/2002г.
по описа на РС- С..
ОСЪЖДА КСВ- гр.С.- .., ЕИК- …., бул.“Т.“
№ ., „Г.“- ЕАД, ЕИК- … със седалище и адрес на управление в гр.С., п.к.., район
„И.“, ул.“Л. С.“ № ., ет.. и Община- гр.С., бул.“Ц. С. В.“ № 107, ЕИК- …да
заплатят на ищците АНА- М. А. Б.- ЕГН **********- действаща лично и със
съгласието на своята майка М.В.Б.- ЕГН **********, В. А.Б.- ЕГН **********- действащ
чрез своята майка и законна представителка М.В.Б.- ЕГН **********, Д.И.А.- ЕГН **********,
С.П.И.- ЕГН **********, М.П.П.- ЕГН **********, М.Н.В.- ЕГН ********** и Е.Б.И.-
ЕГН **********, всички те с общ съдебен адрес ***- адв.М.Й.Г. от АК- С., ЛИЧЕН
№ **********, общо сумата 3 887, 44 лв./три хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски по
делото.
ОТНОСНО ТРЕТОТО
ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ М.Я.А.- ЕГН ********** ***- къща, това съдебно Решение има установително действие в
отношенията му с насрещната страна, като гореизложените Мотиви са задължителни
за третото лице- помагач в отношенията му с ищцовата страна, на чиято страна то
помага.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните, третото лице- помагач и контролиращата страна, с
въззивна жалба чрез ОС- С. пред ПАС- Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :