РЕШЕНИЕ
№ 1609
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ....,
представляван от Ю..Б..Ц.., против Д.Д. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. .... с
искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 241.80 лева, представляваща незаплатени далекосъобщитетелни
услуги за периода от 22.10.2018 г. до 22.02.2019 г., дължими по договор с
клиентски номер ....., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени
фактури № ..../.... г., ..../....г.,..../.... г., ..../... г. Твърди се, че ищецът предявява
исковата си претенция срещу длъжника въз основа на договор за цесия от
дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, което
дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземанията по договор
за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Последното е прехвърлило вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора, приложено по делото като доказателство. Сочи се, че между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника е сключен
сочения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване
1
на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart
L, месечна абонаментна такса 23,99 лева /с ДДС/, като срокът на договора бил
за 24 месеца, съответно до 19.04.2020 г. Въз основа на посочения договор
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца - 11/2018 г., 12/2018 г., 01/2019 г., 02/2019 г.
Неизплащането в срок на издадените от оператора фактури на абоната за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ /чл. 50 от ОУ,
във връзка с чл.43, т.1/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. Датата на деактивация на процесния абонамент била 07.03.2019 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се още, че в изпълнение на т.1.1.1. от договора за цесия от дата
16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника е прехвърлено на дата 24.02.2020 г.
от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, съгласно уведомление по т.1.1.1. към
договор за цесия от дата 16.10.2018г. С Анекс към Договора за цесия от дата
01.10.2019 г. на дата 10.03.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлило
придобитото от „БТК“ ЕАД вземане, спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“
ЕООД. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение
№ 1 - неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Цедентът бил декларирал в
чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложения № 1, не съществуват други правоотношения. Твърди се, че
представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал.
2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица,
спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за
които се обработват.
За сочените задължения било подадено заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
2
№ 2397/21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 6534/2021 г. по описа на БРС, като поради
връчване на заповедта по чл.47, ал.5 от ГПК, се моли да бъде прието за
установено съществуването на вземане в сочените размери.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който се твърди, че искът е недопустим поради
деактивиране на абонамента на 07.03.2019 г. Навежда се и твърдение за
погасяване по давност на вземането.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод наведеното твърдение за недопустимост на претенциите
предвид деактивацията на услугата, съдът намира, че този факт не може да
доведе до прекратяване на производството. Видно от изложеното в исковата
молба, периода, за който се претендират вземанията, е преди въпросната
деактивация, настъпила на 07.03.2019 г.
За установяване на твърденията си ищецът е представил описаните по-
горе договори за цесия, договор за мобилни услуги и сочените фактури.
Същите не са оспорени от ответната страна и са приети като доказателство по
делото. От съдържанието ми се установява наведената в исковата молба и
изложена по- горе фактология.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да
заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Няма спор и
че същите са предоставени от страна на мобилния оператор. Представеният
по делото договор за мобилни услуги, подписан от страните по него и
неоспорен от страна на ответника, установява наличието на облигационно
правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет- доставянето
на услугите, чиято стойност се претендира. След като е налице валидно
3
сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочен в исковата
молба като основание за заплащане на търсените суми, за които са издадени и
фактурите, представени по делото, то длъжникът дължи уговореното между
страните в тях възнаграждение. Падежите на плащане на всички процесни
фактури са настъпили и предвид липсата на доказателства за заплащането им,
съдът намира, че ползваните услуги в посочените в месечните справки
размери се дължат от ответника в пълен размер.
Неоснователно е направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите. Вземанията
за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни
месечни такси към мобилен оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна
погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно
приложените по делото фактури, крайният срок за плащането им е съответно
09.12.2018 г., 08.01.2019 г., 08.02.2019 г., 11.03.2019 г. От посочените дати
вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 17.09.2021 г. (по пощата), поради което вземанията
към тази дата не са били погасени по давност, следователно същите са
дължими.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски, върху ответникът следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 25 лв.- държавна такса за
настоящото производство, сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение,
както и 150 лв.- депозит за назначения особен представител. Следва да бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25
лв.- държавна такса, и сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че ответника е представляван от особен
представител и като взе предвид размера на претендираното вземане /241.80
лв./, обстоятелството, че е проведено само едно съдебно заседание, както и
вида и обема на свършената работа, съдът намира, че възнаграждение на адв.
М. в размер на внесения депозит от 150 лв. е достатъчен за така извършената
работа.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..../с ново наименование „Угренова Естейтс“ ООД/,
против Д. Г. Д., ЕГН **********, за сумата от 241,80 лв. /двеста четиридесет
и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.10.2018 г.- 22.02.2019 г., дължими
по Договор с клиентски номер ....., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № ..../....г., ..../....г., ..../....г.,
..../.... г., което вземани е било прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г.
на “С.Г.Груп” ЕАД, а впоследствие и от последното на дружеството- заявител
с Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г., и за което е
издадена заповед № 2397/21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 6534/2021 г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
..../с ново наименование „Угренова Естейтс“ ООД/, сумата от 205 лв.-
разноски по заповедното производство, и сумата от 355 лв.- разноски по
исковото производство.
На адвокат М.М. да се изплати възнаграждение в размер на 150 лв.
съобразно внесения депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5