Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20/17.1.2023г.
гр.
Пазарджик, 17 януари 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание на 11 януари през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ПЕЛОВА
МАРИЯ КОЛЕВА
при
секретаря Радослава Манова и в присъствието на прокурора Паун Савов, като
разгледа докладваното от съдия Пелова
КНАХД № 1044 по описа за 2022 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР – Пазарджик, чрез гл.
юрк. П., срещу решение № 391/27.09.2022г., постановено по НАХД № 964/2022 г., по описа на Районен съд –
гр. Пазарджик, Х-ти наказателен състав, в частта по пункт 1-ви, с който е
отменена т.1 от наказателно постановление /НП/ № 22-1006-001292/08.06.2022г., издадено от „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик, с което на Б.А.Д., е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
на основание чл. 183, ал. 6, вр.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6,
т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност
на въззивното решение, поради
противоречие с материалния закон и
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че от събраните по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, се установява по безспорен начин
допускане на процесното нарушение от
страна на Б. Д.. Навеждат се аргументи, че понятието „повторност“ не е елемент
от фактическата страна на административното нарушение, а се взема предвид от
административнонаказващия орган при определяне вида и размера на
административната санкция. Прави се
искане постановеното от РС – гр.
Пазарджик да бъде отменено, претендират се разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът по касация – Б.А.Д. – редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален
представител. В представено писмено становище и отговор по касационната жалба,
се прави искане обжалваната част от постановеното от въззивния съд решение, да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Прокурора при Окръжна
прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, моли решението на Районен съд – гр. Пазарджик да
бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а
по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Административен
съд София – гр. Пазарджик, XII -ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение,
съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни
основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият
състав, намира решението за валидно, допустимо, но неправилно.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
В производството пред въззивната
инстанция е установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 23.05.2022г. около 19.48 часа, в гр. Пазарджик, на бул.“България“,
управлявал л.а. „Алфа Ромео ГТ“, с ДК № РА 1273 КТ / собственост на А. Д. /, като пред № 15 преминал през регулирана с пътен светофар
пешеходна пътека, на забраняващ червен светлинен сигнал на светофара, при
нормално работеща трисекционна светофарна уредба. При извършената проверка било
установено, че не носи КТ към СУМПС. Тези обстоятелства били възприети от
автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, в чиито състав бил
актосъставителят св. Г. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик,
който съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 109134/23.05.2022 г. за
извършените от него нарушения на чл.6 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, след което
му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят не вписал обяснения и възражения за така
направените констатации от контролния орган. Въз основа на акта на 08.06.2022
г. било издадено атакуваното НП.
Изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждане на административнонаказателното производство по пункт 1-ви от
издаденото НП не се споделят от касационната инстанция.
Съгласно пар.1-ви, ал.2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от
физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за
нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от
същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Датата на осъществяване на нарушението е
относима с оглед на това налице ли е повторност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАНН, така че да бъде ангажирана
отговорността на ответника по касация, съгласно чл. 183, ал.6, вр.чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП. При повторно нарушение по чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец. Повторно
е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В
конкретния случай цитираното в оспореното наказателно постановление, е НП № 21-0367-000694/11.06.2021
г., издадено от РУ-Велинград, влязло в сила на 20.07.2021 г., видно от което за
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП на Б. Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. В
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение, на 23.05.2022 г. е извършено процесното
деяние по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Не могат да се приемат за основателни
доводите на Районен съд – гр. Пазарджик, че повторността е елемент от състава
на правонарушението. Напротив, дали едно деяние е повторно или не, е релевантно
обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание.
Повторността не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая
е безспорно установено. Неправилно е посочено, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, поради описание на процесното деяние, като повторно едва
с оспорваното НП. С разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не се поставя изискване да
бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и
видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено
елементите от обективна страна – дата и място на нарушението, описанието му и
обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна –
субект и вина при деяния, извършени от физически лица. Сочат се също и
законните разпоредби, които са нарушени. Изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за
описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е спазено при съставяне на АУАН бл. № 109134/23.5.2022
г. С чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН към тези елементи /чл. 42, т. 3 - т. 5 от ЗАНН/ се допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е
от значение дали деянието е повторно или не, съответно дали същото е извършено
от физическо или юридическо лице. Касае се за дейност на
административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в издаденото
наказателно постановление, за което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде
посочено още със съставяне на акта, съобразявайки се и с разпоредбата на чл.
27, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН за определяне на по-тежко наказание при отегчаващи
обстоятелства, вкл. и при повторност на деянието.
На следващо място разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП установява задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай,
административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана
на нарушение по предложение 1-во, алт. 2-ра – несъобразяване със светлинните
сигнали, като липсата на изрично посочване на конкретното предложение не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като със
словесното описание на извършеното деяние, дадено в АУАН и НП и неговата правна
квалификация, в достатъчна степен са индивидуализирани признаците на
нарушението от обективна страна. В
процесния случай фактът, че наказаното лице е навлязло и преминало през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, е безспорно установено
със събраните гласни и писмени доказателства. Всяко несъобразяване със
светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона.
С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган
квалификация на нарушението е правилна. Също така в НП изрично е записано, че
наказанието се налага на основание чл. 183, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Видно от събраните доказателства, е осъществен от обективна и субективна страна
съставът на визираното в наказателното постановление по т.1 нарушение. Както
акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
тях точно,
ясно и конкретно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, законовите разпоредби, които са нарушени, като съдът не
констатира несъответствие между словесното изписване на обективната страна на
деянието и неговата правна квалификация. Административнонаказващия
орган е преценил цялостно и обективно събраните по преписката доказателства,
като правилно и законосъобразно, съгласно депозираните по нея писмени такива е
достигнал до извода, че е налице осъществен състав на административно
нарушение, доколкото данни в обратната посока липсват.
Не са налице основанията за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен
случай, тъй като то не се отличава по своя характер и същество от други такива,
касаещи осъществени идентични състави на нарушения.
Съдът намира, че в случая не следва да се обсъжда
индивидуализацията на наложеното по пункт първи от наказателното постановление
административно наказание, доколкото същото е в абсолютно определен от закона
размер.
Въз основа на изложеното, касационната жалба е основателна.
Обжалваната част на съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно и
като такова следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление по
пункт 1-ви потвърдено.
С оглед изхода на делото и
своевременното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, в
тежест на ответника по касация следва да бъдат възложени сторените такива от ОДМВР-Пазарджик,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в
касационно производство в размер на 80 лева, съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
се отчете че делото не се отличава с
фактическа и правна помощ.
Водим от горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 391/27.09.2022г., постановено
по НАХД № 964/2022 г., по описа на
Районен съд – гр. Пазарджик, Х-ти наказателен състав, в частта по пункт 1-ви, с
който е отменена т.1 от наказателно постановление № 22-1006-001292/08.06.2022г., издадено от „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик, и наместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1-ви от
наказателно постановление №
22-1006-001292/08.06.2022г., издадено от „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА
Б.А.Д.,***, сумата от 80 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/