Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260053
гр. Дулово,
20.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря ВЕЛЕМИРА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.
дело № 347 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл. 143, ал.2 от СК и чл.149
от СК, подадена от И.И.Х.
с ЕГН ********** против И.В.Х. с ЕГН **********.
Ищецът
моли съда да постанови решение, по силата на което да определи местоживеенето
на родените от съвместното им съжителство деца Е.И.И.с ЕГН ********** и Е.И.И.
с ЕГН ********** при него, да му бъдат предоставени
упражняването на родителските права, като се определи подходящ режим на лични
отношения между децата и майката, да бъде определена ежемесечна издръжка
платима от ответницата в размер на 220.00 лева месечно за детето Е.И.И.с
ЕГН ********** и 200.00 лева за детето Е.И.И. с ЕГН **********, както да осъди ответницата да заплати издръжка за
минало време, за периода от *****г. детето си
Е.И.И.с ЕГН ********** в размер на 220.00 лева и за детето Е.И.И. с ЕГН **********
в размер на 200.00 лева.
Представя писмени доказателства. Претендира
разноските по делото.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
счита предявения иск за допустим, но неоснователен и е предявила насрещен иск, приет
от съда за съвместно разглеждане с определение в закрито заседание на
***г. Претендира разноските по делото.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск е представил писмен отговор, с
който счита иска за допустим, но оспорва неговата основателност и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Изискан
е и приложен Социални доклад от Дирекция „Социално подпомагане”
град Дулово.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на
основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не
е спорно, а и видно от представените удостоверения за
раждане, страните по делото са родители на децата Е.И.И.с ЕГН
********** и Е.И.И. с ЕГН **********.
Не
е спорно, че родителите на детето не живеят заедно, като окончателно са се
разделели от *****г., а децата е останали да живеят при баща си. Не е спорно, а
това се установява и от приложения по делото социален доклад, че майката живее
на семейни начала с друг мъж и няма необходимите битови условия за отглеждане
на децата.
Относно
релевантните за спорното правоотношение обстоятелства – възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата – визирани в разпоредбата на чл.59,
ал.4 от СК, във връзка с препращащата разпоредба на чл.127, ал.2 от СК, по
делото са депозирани гласни доказателства и от двете страни.
Свидетелят
Е.Ш.твърди, че страните са живели заедно до *** година, като ответницата
многократно е напускала ищеца и е оставяла грижите за децата на него, че е
взимала децата няколко пъти но на третият ден ги е връщала, че не е подпомагала
ищеца финансово в издръжката на децата. Съдът кредитира изцяло показанията
на този свидетел, като непосредствени, конкретни и убедителни.
Свидетелката
Г.Ш.установява, че взаимоотношенията между родителите на децата били много
сложни, като проблемите им предимно били по вина на ответницата която имала
извънбрачни връзки и напускала няколко
пъти семейството си заради други мъже. През *** г. напуснала окончателно ищеца
и децата след една родителска среща и заминала да живее при сегашния си мъж. От
този момент не е търсила децата. Свидетелката заяви че лично е водила децата
при майка им, но тя ги върнала на следващия ден. Съдът кредитира изцяло
показанията на този свидетел, като непосредствени, конкретни и убедителни.
В
съдебно заседание бяха изслушани двете деца Е.И.И.и Е.И.И., които заявиха че
желаят да останат да живеят при баща си и че при него се чевстват по-добре.
Искът
по чл.127, ал.2 от СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията
между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването
на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява
съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от
желанието на единия или другия родител, а от интересите на децата.
Дори
и да се игнорират гласните доказателства, сочещи на известна дезинтересованост
от страна на майката към децата, съдът намира, че с оглед интересите на същите,
те следва да продължат да живеят при бащата, на когото следва се
предостави упражняването на родителските права. Този извод се налага от
обстоятелството, че децата са адаптирани към социалната среда, в
която понастоящем живеят, в която среда са създадени необходимите битови
условия – съгласно данните, съдържащи се в социалния доклад, и където получават
вниманието и грижите, от които се нуждаят, като на този етап интересите на
децата налагат родителските права да продължат да се упражняват от
бащата, като в тази насока се съобразяват и доказателствата, депозирани при
разглеждане на делото, установяващи по-добри родителски качества и капацитет на
бащата, както и данните, съдържащи се в изготвения по реда на чл.15,
ал.6 от ЗЗД социален доклад. Този извод се налага и от повелителната разпоредба
на чл.59, ал.4 от СК, към която препраща чл.127, ал.2 от СК и съгласно която
мерките за упражняване на родителските права се определят, след като се
преценят всички обстоятелства с оглед интересите на детето – възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите и др. В тази връзка следва да се отбележи,
че децата са момче на 11 години и момиче на 13 години, който етап от развитието
на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е
предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока
връзка на детето с външния свят, е тази с майка им. Но не може да се
пренебрегне факта, че тя неколкократно ги е изоставяла от много малки на баща
им, завръщала се е, и пак ги е изоставяла, като не се представиха убедителни
доказателства от страна на ответницата, че именно поведението на ищеца я е
провокирало да постъпва така. На следващо място от данните изложени в социалния
доклад се установява, че майката и
съжителят й Нурай Халим работят в кравеферма където им е осигурена служебна
квартира от две стаи и салон. Емоционалната връзка между нея и децата е
нарушена.
По
гореизложените съображения съдът намира, че упражняването на родителските права
следва да се предостави на бащата, тъй като той е родителят който ежедневно
полага грижи за децата и с когото те имат силна емоционална връзка .
С
оглед изискването на чл.127, ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на
лични отношения за децата и другия родител – а именно всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. в събота с преспиване до 18.00ч. в неделя,
както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Само за яснота настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
при определяне на конкретния режим на лични отношения между децата и
родителят, който няма да упражнява родителските права, не е обвързан от
искането на страните, а следва да определи подходящи режим за контакти водейки
се единствено от интереса на самите деца. Следва за яснота на страните да бъде
отбелязано още, че така определения режим на лични контакти подлежи на промяна
при промяна на обстоятелствата.
По
отношение предявения иск за заплащане на текуща издръжка, с правно основание
чл.143 СК.
Съгласно
чл.143, ал.1 и ал.2, чл.142 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
възможностите на родителя, дължащ издръжка и нуждите на детето, както и
минималният размер на същата да бъде равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Доколкото родителят, който упражнява родителските
права по отношение на децата предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието, налага се да се определи
делът, с който другият родител ще участва в издръжката. Като се вземат предвид
от една страна типичните нужди от средства за храна, облекло, образование,
развлекателни и културни прояви на детето,а от друга страна неустановените по
делото материални възможности на майката, съдът намира, че същата е в
трудоспособна възраст и работи по трудов договор с основно месечно
възнаграждение в размер на 610.00 лв. плюс 0,6% за всяка прослужена година, от която би могла да отделя месечно без
особени затруднения по 162.50 лева за издръжката на всяко едно от децата, с
начална дата, датата на постановяване на настоящото съдебно решение,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
В
останалата част до размера от 220.00 лв. и 200.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответницата следва
да бъде осъдена и да заплати по сметка на ДРС сумата от 468.00 лв., представляваща
държавна такса върху размера на присъдените издръжки.
По
иска с правно основание чл. 149 от СК:
Съдът
намира, че е основателен и доказан иска на ищцата с правно основание чл.149 от СК. Ответницата в продължение около три години – от 15.02.***г. до датата на подаване на исковата молба – ***
г. не е изпращала средства за издръжката на децата и не се е интересувала от
тях.
В
този период за тяхната издръжка се е грижел само и единствено ищеца, при когото
децата живеят и към настоящият момент.
С
оглед обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства относно това
че ответницата може да заплати без особени затруднения издръжка за миналото
време в претендираният размер, съдът приема за доказана необходимост,
респективно възможност на ответницата да плаща на всяко едно от децата издръжка
в минимален размер, който към момента на постановяване на съдебното решение е
162.50 лева или за периода *****г. г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всяко едно от децата издръжка в размер на по 1 950.00 лева / 12х
162.50 лв./
В останалата част до размера от 2640.00 лв. и от 2400.00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 146 от СК ответникът дължи и обезщетение за забава от деня на
подаване на исковата молба.
Ответницата
следва да заплати по сметка на РС – Дулово дължимата държавна такса, която е в
размер на 156.00 лева- определена съгласно
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Относно
разноските: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. (В този смисъл Определение № 385/25.08.2015
по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова,
постановено по реда на чл.274 ГПК).
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.В.Х.
с ЕГН ********** против И.И.Х.
с ЕГН ********** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК,
чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК, като неоснователни и недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Е.И.И.с
ЕГН ********** и Е.И.И. с ЕГН ********** при бащата И.И.Х.
с ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Е.И.И.с ЕГН
********** и Е.И.И. с ЕГН ********** на бащата И.И.Х.
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката И.В.Х. с ЕГН ********** с децата Е.И.И.с ЕГН ********** и Е.И.И. с ЕГН
********** всяка
втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 09.00 ч. в събота с
преспиване до 18.00ч. в неделя , както и един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.В.Х. с ЕГН
**********,***
да заплаща на детето Е.И.И.с ЕГН **********, чрез законния му представител И.И.Х. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 162.50 лв.
/сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване
на исковата молба – ***г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,като
отхвърля иска за горницата над определения размер до пълния претендиран размер
от 220.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.Х. с ЕГН
**********,***,
да заплаща на детето Е.И.И. с ЕГН **********, чрез законния му представител И.И.Х. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 162.50 лв.
/сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване
на исковата молба – ***г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,като
отхвърля иска за горницата над определения размер до пълния претендиран размер
от 200.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 от СК, И.В.Х.
с ЕГН **********,*** да заплати на детето
Е.И.И.с ЕГН **********, чрез законния му
представител И.И.Х. с ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от
*****г., в размер на 1 950.00лв./хиляда деветстотин и петдесет лева/,
ведно със законната лихва от ***г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време,
за сумата над 1 950.00лв. до пълния предявен размер от 2 640.00лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 от СК, И.В.Х.
с ЕГН **********,*** да заплати на детето
Е.И.И. с ЕГН **********, чрез законния му
представител И.И.Х. с ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от
*****г., в размер на 1 950.00лв./хиляда деветстотин и петдесет лева/,
ведно със законната лихва от ***г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време,
за сумата над 1 950.00лв. до пълния предявен размер от 2 400.00лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
И.В.Х.
с ЕГН **********,*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Дулово сумата в размер
на 468.00лв. (четиристотин шестдесет и осем лева), представляваща държавна такса
върху размера на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
И.В.Х.
с ЕГН **********,*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Дулово сумата в размер
на 156.00лв. (сто петдесет и шест лева), представляваща държавна такса върху
размера на присъдената издръжка за минало време.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски по делото.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: