№ 958
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500653 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 269649/08.02.2021г., подадена от Р.
Г. П., ЕГН **********, И. М. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р. Г. П., и М. И. Б., ЕГН **********, срещу решение
№260222/27.01.2021г., постановено по гр.д. № 4164/2020г. на ВРС, 31 съдебен
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците срещу
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание
чл.432 КЗ за вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 18.09.2019г. по вина на
водач на МПС “МАН 18.463 ФЛС“ с ДКН ****, както следва: - на Р.П. за
разликата над 800лв. до 7200лв. обезщетение за претърпени телесни повреди
и за разликата над 800лв. до 3100лв. обезщетение за претърпени негативни
психически преживявания, ведно с лихва за времето от 18.09.2019г. до
03.10.2019г.; - на М.Б. за разликата над 500лв. до 3500лв. обезщетение за
претърпени телесни повреди и за разликата над 800лв. до 2300лв.
обезщетение за претърпени негативни психически преживявания, ведно с
лихва за времето от 18.09.2019г. до 03.10.2019г.; - на И.И. за разликата над
1
900лв. до 4900лв. обезщетение за претърпени телесни повреди и за разликата
над 1000лв. до 2300лв. обезщетение за претърпени негативни психически
преживявания, ведно с лихва за времето от 18.09.2019г. до 03.10.2019г.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно.
Считат се за доказани по делото всички предпоставки за уважаване на
исковете. Недоказано по делото е останало твърдението, че ищците не са
носили предпазни колани по време на ПТП и възражението за съпричиняване
от тяхна страна. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че
определените размери на обезщетения се явяват справедливи. Сочи се в
жалбата, че липсват индиции в решението дали е приложен чл.51 ЗЗД и ако е
приложен, какъв процент на съпричиняване е приет. Счита се, че при
определяне на обезщетенията, районният съд не се е съобразил с
икономическата конюнктура в страната, съдебната практика по аналогични
случаи и се настоява, че претендираните обезщетения следва да се присъдят
изцяло. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване в
цялост на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, в който се изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че по делото не е
установена безспорна вина за ПТП на водача на застрахования при ответника
автомобил, а доказано е релевираното от ответника възражение за
съпричиняване. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №271777/15.02.2021г. от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Св. София“ №7, ет.5 срещу решение №260222/27.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 4164/2020г. на ВРС, 31 съдебен състав, в частта, с
която са уважени предявените от Р. Г. П., ЕГН **********, И. М. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Р. Г. П., и М. И. Б.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.432 КЗ, чрез присъждане на
следните суми: - в полза на Р.П. 800лв. обезщетение за претърпени телесни
повреди и 800лв. обезщетение за претърпени негативни психически
преживявания; в полза на М.Б. 500лв. обезщетение за претърпени телесни
2
повреди и 800лв. обезщетение за претърпени негативни психически
преживявания; в полза на И.И. 900лв. обезщетение за претърпени телесни
повреди и 1000лв. обезщетение за претърпени негативни психически
преживявания, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от
04.10.2019г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано в
обжалваната част. Настоява се, че не са ангажирани доказателства, които да
установяват безспорно вината за ПТП на застрахования при ответника
автомобил. Счита се, че механизмът на ПТП се е установил от показанията на
водача И.В., а констативният протокол за ПТП има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени в присъствието на
длъжностното лице. Поддържа се, че е налице значителен процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача М.Б., който е
нарушил чл.25, ал.1 и чл.26 ЗДвП. Сочи се и че няма данни по делото ищците
да са били с поставени обезопасителни колани към момента на ПТП. По
отношение на М.Б. се счита, че не са събрани доказателства за претърпени
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с ПТП. По отношение
на Р.П. се навеждат оплаквания, че по делото не са представени доказателства
за трудовата й заетост и ползван отпуск за временна неработоспособност,
недоказана е останала твърдяната психологична травма. С оглед установените
травматични увреждания на ищеца И.И., се счита и че предявените от него
искове са неоснователни. Поддържа се неоснователност и на акцесорните
искове за заплащане на законна лихва. В евентуалност се сочи, че
застрахователят дължи лихва най-рано от 04.01.2020г., тъй като в
приложените към претенцията от 04.10.2019г. документи не се съдържат
категорични данни за вината на застрахования водач за осъществилото се
ПТП. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
Р. Г. П., ЕГН **********, И. М. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р. Г. П., и М. И. Б., ЕГН **********, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената от
застрахователното дружество въззивна жалба. Счита се, че от представените
констативен протокол за ПТП и наказателно постановление е доказана вината
3
настъпване на ПТП. Заявява се, че ищците нямат никаква вина за настъпване
на ПТП. Излагат се доводи за дължимост на претендираните обезщетения в
цялост. Моли се въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без
уважение.
В открито съдебно заседание жалбите се поддържат. Уведомена по реда
на чл.15, ал.6 ЗЗакрДет, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, не
изразява становище.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени
са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялостпървоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Р. Г. П., ЕГН **********, И. М. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Р. Г. П., и М. И. Б.,
ЕГН ********** срещу „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* за
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците в резултат
на ПТП, осъществило се на 18.09.2019г. по вина на водача И.Г.В..
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете. Не е оспорил
4
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражднаска
отговорност“ за МПС с рег. Номер **** с водач И.Г.В.. Поддържал е, че не е
установена безспорна вина на водача И.В.. Направил е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, твърдейки, че
водачът М.Б. е нарушил правилата за движение, конкретно чл.24, ал.1 и 2 и
чл.25, ал.1 ЗДвП. Оспорил е и претендираните от ищците неимуществени
вреди, както и обезщетенията за тях по размер. Възразил е и срещу началния
момент на дължимост на обезщетението за забава.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Съобразно приет по делото констативен протокол с пострадали лица
№2019-1020-2044-1, на 18.09.2019г. е осъществено ПТП на път номер 29
Добрич – Варна, на 14 км до разклон за с. Изворско. Участник 1 – МПС с рег.
Номер **** с водач И.Г.В., поради неспазване на дистанция, блъска
подготвящия се за извършване на маневра ляв завой Участник 2 – МПС с рег.
Номер *****, управлявано от М. И. Б.. Като пострадали лица в протокола са
посочени Р. Г. П. и И. М. И..
На ищците са издадени медицински удостоверения от 26.09.2019г. от
отделение „съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД. Приета е
на л.17-37 от първоинстанционното производство медицинска документация
за извършените на ищците прегледи и изследвания.
С наказателно постановление №19-0445-000461/22.10.2019г., на И.Г.В. е
наложено наказание глоба в размер от 200лв. за причиняване на процесното
ПТП, при което виновно е нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП. Накзателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №461/18.09.2019г., с който е констатирано
описаното нарушение. Актът е подписан от нарушителя И.В., като няма данни
да е направил възражения срещу констатациите.
Видно от приетото копие на писмена застрахователна претенция,
последната е получена от застрахователното дружество на 04.10.2019г.
С протокол от 06.01.2020г., представителите на застрахователното
5
дружество са взели решение да не бъде изплатено застрахователно
обезщетение на ищците, поради липса на достатъчно документи, които да
установяват основателност на претенцията.
Ангажирани са от ищците гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Станчо И. Б. и А.М. П.. Първият свидетел – брат на ищеца М.Б.,
излага, че отишъл след инцидента на мястото. Тримата били наранени. На Р.
било скъсано лявото й ухо, лявата й ръка цялата насинена, тазът й целия от
лявата страна до крака. Още страда от това нещо, не може да се движи. М.Б.
бил в стрес, както си е още. Налага се свидетелят да шофира, защото М. не
може още, постоянно е в паника. Детето още е в стрес. Като е станал
инцидента, детето е спяло, като ги ударили, станал и само реве около три-
четири часа след това. Отпред около четири – пет зъба ги няма. Това не е
свързано с произшествието. М. работел в чужбина, но след инцидента нямало
как да тръгне, тъй като имал стрес.
Свидетелката А. П. твърди, че пет минути след ПТП отишли на мястото.
Р. била в ужасно положение от стрес и ухото й било изрязано. Детето с голям
стрес и рев. С големи травми. Свидетелката след катастрофата и до ден
днешен се грижи за тях, тъй като Р. е неадекватна и не може да ги обслужва.
Свидетелката я водила до тоалетна, до баня, правила превръзки на ухото.
Детето било много уплашено, след катастрофатане може да говори добре.
Търсили психолог, куршуми му ляли и няма ефект. На въпрос за зъбите на
детето, свидетелката сочи, че след катастрофата, стреса, паднали четирите
зъба на детето. Направили операция и казали, че чак след шеста седма година
ще започнат да растат зъбите. Той не иска да се качва в кола. Работата им е
извън България, но от катастрофата не пътуват, тъй като М. се страхува да
шофира и в голям стрес. На въпроса кой крак е контузен на Р., свидетелката
отговаря, че мисли, че левия, или десния, не знае.
По искане на ответника е разпитан свидетелят И.Г.В., който твърди, че
автомобилът Мерцедес е стоял на разклона на аварийни светлини. Свидетелят
опитал да мине от дясната му страна, но в този момент автомобилът тръгнал
и излязъл пред автомобила на свидетеля и той го ударил. Не слязъл да помага
на хората, защото се обадил на 112.
Съобразно заключението на вещото лице по приобщената
6
автотехническа експертиза, пряка видимост преди ПТП е имал само водачът
на товарния автомобил И.Г.В.. Няма данни някой от двамата водачи да е
извършвал резки маневри. Няма данни по делото с каква скорост са се
движили двата автомобила преди настъпване на ПТП. В момента на
настъпването му, М.Б. е бил спрял на платното в изчакване на извършване на
маневра „завой на ляво”. Водачът Иван Генов е имал възможност да
предотврати удара, като намали скоростта на движение на товарния
автомобил и да спре да изчака завиващия наляво л.а. М. Б. не е имал
възможност да предотврати удара, т.к. неговият автомобил е бил в покой с
изчакване извършването на маневра завой наляво. Няма данни дали ищците
са били с поставени предпазни колани.
Съгласно приетото в първа инстанция заключение по съдебно-
медицинска експертиза, ищецът М.Б. в резултат на ПТП е получил контузия
на шията, контузия с ожулване на лява мишница, контузия с ожулване на ляво
коляно. Лечението е с покой и обезболяващи за 15-20 дни. И.И. е получил
контузия на главата, контузия на горната челюст, наложила изваждане на
горните резци. Р.П. е получила разкъсно – контузна рана на ляво ухо,
контузия на глава, на кръстната и гръдната области и на дясно коляно.
Лечението е с превръзки през 2-3 дни, сваляне на конците на 12 ден и прием
на обезболяващи и покой за контузиите. Ориентировъчният срок на лечение е
15-20 дни. Към момента на прегледа са в добро общо състояние. Няма
остатъчен деформитет и ограничаване на някое от движенията на крайниците
и снагата на ищците.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. За възникване на правото на обезщетение и
успешното провеждане на исковете, ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на
вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно
7
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на
МПС с рег. Номер **** с водач И.Г.В. ПТП/ при твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдяните неимуществени вреди в правната сфера на ищците в
заявените размери.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди, или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираните
обезщетения, включително възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Не се спори между страните в процеса, че към датата на
произшествието е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗАД „ОЗК Застраховане” АД за процесното МПС.
Безспорно водачът на МПС с рег. номер **** е лице от кръга на
изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния
в случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на
ищците е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
по сключения застрахователен договор.
Безспорно в производството е и се установява от приетите писмени
доказателства настъпването на пътно-транспортното произшествие на
18.09.2019г., респективно на застрахователно събитие.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, акт за установяване на
административно нарушение, подписан без възражение от водача И.В.,
наказателно постановление и заключение по проведената автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, а и
неоспорено от страните, се установява посоченият в исковата молба
механизъм на ПТП, сочещ, че причина за последното е нарушението на чл.23,
ал.1 ЗДвП от страна на водача И.В.. Съставът на въззивния съд не кредитира
показанията на водача И.В. в качеството му на свидетел, описващ друг
механизъм на ПТП, вземайки предвид заинтересоваността му от изхода на
спора по реда на чл.172 ГПК, доколкото тези показания не се и подкрепят от
8
останалите събрани по делото доказателства.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината
при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в
процеса не е оборена законовата презумпция за вина на делинквента и не се
установяват обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за
нарушението.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото остана недоказано направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2
ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от водача М.Б. с твърдение, че
е нарушил правилата за движение, конкретно чл.24, ал.1 и 2 и чл.25, ал.1
ЗДвП /разпоредбата на чл.26 ЗДвП е въведена едва с въззивната жалба/.
Напротив, от заключението на експерта по автотехническата експертиза, се
установява, че няма данни М.Б. да е извършил рязка маневра, нито е имал
възможност да предприеме нещо, с което да предотврати удара. Възражение
за липса на обезопасителни колани не е направено в срока по чл.131 ГПК, но
за пълнота следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства
в подкрепа на твърдението, че ищците са били без обезопасителни колани.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно
дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото писмени доказателства – медицинска
документация и неоспорено заключение по съдебно-медицинска експертиза,
се установяват описаните подробно по-горе във фактическата обстановка
физически увреждания за всеки от тримата ищци, претърпени в резултат на
ПТП, които съставляват леки наранявания, за които не се е наложило
оперативно лечение, със срок на лечение в рамките на 15-20 дни, без
9
остатъчни последствия върху здравето на пострадалите при ПТП. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелката А. П. в частта им, в която твърди, че
ищцата Р.П. не е могла да се обслужва сама, че походката й не е същата,
доколкото свидетелката дори не може да посочи кой от двата крака на
пострадалата е контузен, въпреки че свидетелката твърди да се грижи до ден
днешен за пострадалото семейство. А също така, вещото лице Манчев е
категорично при изслушването му в заседание, че никой от пострадалите не
се е нуждаел от чужда помощ в резултат от нараняванията. Анализирайки в
съвкупност медицинската документация, съставена непосредствено след
ПТП, в която липсва за детето И.И. отразяване на травма на челюстта, както и
изложеното от свидетеля Станчо Б. с категоричност, че проблемът със зъбите
на детето не е свързан с катастрофата, съдът намира, че извършената
интервенция, упомената в заключението на вещото лице, не е в причинно-
следствена връзка с произшествието и по отношение на детето И.И. следва да
бъде съобразена само отразената в медицинската документация контузия на
глава, която обаче в достатъчна степен обуславя присъдения размер на
обезщетението от първоинстанционния съд. При тези констатации, съставът
на въззивния съд възприема като адекватни на нараняванията и справедливи
спрямо обществените условия определените от първоинстанционния съд
размери на обезщетения за претърпени телесни повреди за всеки един от
ищците.
По отношение на претърпените вреди, съставляващи негативни
психически преживявания, следва да се посочи, че участието в ПТП, в
резултат на което са получени и физически наранявания, е годно и логично да
причини състояние на стрес, повишена тревожност, негативни емоции, страх
от шофиране и возене в автомобил, каквито безспорно ищците са претърпели
и поради което им се дължи обезщетение в присъдените размери,
включително присъдения от първоинстанционния съд по-висок размер на
обезщетението в тази част за детето И.И. с оглед неминуемо по-високия
интензитет на травмата върху детската психика. По делото обаче не е
установено ищците да проявяват по-дълбока и извънредна психична
симптоматика от обичайно претърпяната уплаха от ПТП, което не е с тежки
последици, която да обуславя присъждане на обезщетения в по-високи
размери от определените с първоинстанционното решение. Показанията на
10
свидетелите – роднини на ищците не обосновават различен извод от горния, а
в резултат оттегляне искането, по делото не е проведена допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза.
Характерът на установените физически и психически травми мотивира
въззивния съд да приеме за справедливи определените от
първоинстанционния съд размери на обезщетения за всеки от тримата ищци,
а именно за Р.П. в общ размер от 1600лв., за М.Б. в общ размер от 1300лв. и
за И.И. в общ размер от 1900лв.
Предмет на въззивното производство е и началният момент, от който
следва да бъде присъдено обезщетение за забава. По този въпрос е налице
разяснение в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.,
в което е посочено, че спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
11
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава е дължимо от
датата на уведомяване на застрахователя – 04.10.2019г., от който момент е
присъдено и с първоинстанционното решение.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, съставът на
въззивния съд намира, че въззивните жалби са неоснователни и
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските в процеса:
С оглед извода за неоснователност и на двете въззивни жалби,
разноските за въззивното производство следва да останат за страните така,
както са направени.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260222/27.01.2021г., постановено
по гр.д. № 4164/2020г. на ВРС, 31 съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13