РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900633 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците Г. И. Г., ЕГН **********, и М. Г. К., ЕГН **********, двете от
*****, чрез пълномощник адв.Й. Д., съдебен адрес ***, твърдят, че на
06.09.2020 г. при пътно-транспортно произшествие е загинал техният внук
М.К. Около 04,00 ч. в същия ден последният се прибирал от сбирка с
приятели, когато бил застигнат от негов познат, който управлявал л.а.БМВ
330 ЦД с рег.№РВ **** КН – И. Л.. М.се качил в автомобила. Движейки се по
** в гр.**, водачът на автомобила ускорил скоростта, в резултат от което не
могъл да го владее и загубил контрол над управлението му. Впоследствие
автомобилът напуснал платното, блъснал се в няколко крайпътни дървета и в
тухлена стена, като се ударил и в задната част на паркирал друг автомобил.
При така настъпилото произшествие внукът им М.К. получил несъвместими с
живота травматични увреждания и починал на място. Описват се в исковата
молба взаимоотношенията между ищците и К. преди смъртта му, колко силно
привързани са били, как са му помагали и напътствали, как М. се е грижел за
бабите си, помагал им в домакинството, с пазаруване, транспорт и
1
др.дейности. Описват се страданията, които двете ищци са преживели в
резултат от смъртта му. Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е
застрахован при ответника за периода от 17.07.2020 г. до 16.07.2021 г., който
след извънсъдебна претенция от 01.02.2021 г. е отказал да изплати на ищците
претендираното от тях застрахователно обезщетение. Въз основа на така
изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано
искане ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
ведно със законна лихва от 10.02.2021 г. (датата на дадения от застрахователя
отказ) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК,
ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, оспорва исковете. Признава
съществуването на застрахователно правоотношение със сочените от ищците
предмет и период на покритие. Оспорва материалноправната легитимация на
ищците, като отрича да е налице изискуемата изключителна, дълбоко
емоционална и трайна връзка, при която е справедливо вредите да бъдат
обезщетени. Оспорва твърдения от ищците механизъм на произшествието,
като оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП. Оспорва смъртта
на М.К. да е в причинно-следствена връзка със същото ПТП. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на загиналия,
като в тази връзка поддържа, че последният се е качил при водача И. Л., с
който заедно са празнували и употребили алкохол, както и че не е бил с
поставен обезопасителен колан и с това си поведение е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици. Възразява още, че претендираното
обезщетение е прекомерно по размер. Позовава се в тази връзка на
разпоредбата на §96, ал.1 ПЗР ЗИДКЗ, с който се определя лимит на
обезщетението от 5 000 лв. По изложените съображения ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба ищците поддържат наличието на
изключително силна духовна и емоционална връзка с починалия приживе,
както и, че двете търпят силни по интензитет неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните. Оспорват починалият им внук да е пътувал без
обезопасителен колан и да е употребявал алкохол заедно с водача на
автомобила преди ПТП. Считат, че размерът на претенцията на всяка от тях е
2
справедлив и напълно кореспондира с характера и степента на търпените от
тях вреди. Придържат се към твърдения в исковата молба механизъм на
произшествието и на твърденията за изключителна вина на застрахования при
ответника водач.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията си, заявени в първоначалния отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са по делото удостоверение за наследници и
удостоверение за родствени връзки на М. И.ов К., ЕГН **********, в които
ищците не фигурират. Наследници на посоченото лице, починало на
06.09.2020 г. според приложения препис-извлечение от акт за смърт, са
родителите му И. К. и Ц. К., а според удостоверението за родствени връзки
други негови роднини са П. К. – брат и И. К. – сестра. Ответникът, обаче, не
оспорва твърдяната в исковата молба родствена връзка, поради което съдът
приема, че М.К. е внук на всяка от ищците.
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП,
че на 06.09.2020 г. около 04,20 ч. е посетено местопроизшествие в ***. На
място са намерени лек автомобил БМВ с рег.№****, за който в протокола е
записано, че е с водач И. Я. Л., и лек автомобил Мерцедес с рег.№****.
Констатирани са увреди по двете превозни средства, а като пострадали в
протокола са записани – И. Я. Л. с тежки травми по цялото тяло, и М. И.К.,
ЕГН ********** – **.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за
автомобила БМВ с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
покритие, обхващащ датата на застрахователното събитие, като това се
установява и от приложената справка от база-данни към Гаранционен фонд.
Според последната застраховката е сключена за период от 17.07.2020 г. до
16.07.2021 г.
Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна
претенция от ищците на 01.02.2021 г. (л.34), като с писма от 10.02.2021 г.
застрахователят е отказал да им изплати застрахователни обезщетения.
3
Приети са по делото заключения на първоначална и повторна
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според които
най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
произшествието – на 06.09.2020 г. около 04,15 ч. л.а.БМВ с рег.№**** се е
движел по ** в ***, в посока от юг на север. При преминаване през десен
завой на пътя скоростта на автомобила (126 км/ч) е била технически
несъобразена с радиуса на завоя и поради това водачът е загубил контрол над
автомобила. Лекият автомобил се е насочил към дясната граница на платното,
напуснал е платното за движение от дясно, след което се е ударил
последователно в крайпътно дърво, в паркиран автомобил и в тухлена стена.
След първия удар в дървото лекият автомобил е придобил ротационно
движение около дървото. Вследствие на удара в дървото и ротацията на
автомобила тялото на пътника И. Л. е изхвърчало и е напуснало лекия
автомобил в посока северозапад, след което е паднало на мястото, отразено в
протокола за оглед. В момента на удара в дървото тялото на водача М.К. е
останало в купето на автомобила. След този удар л.а.БМВ ЦД 330 е
продължил да се движи напред и е достигнал до спрял л.а.Мерцедес, като
така е настъпил вторият удар. В момента на удара на л.а.БМВ ЦД 330 в
л.а.Мерцедес тялото на водача М.К. е започнало да се движи напред и нагоре,
а л.а.БМВ се е завъртял около вертикалната си ос и се е ударил със задната си
част в стената. По време на това движение на автомобила вследствие на
кинетичната енергия тялото на водача е напуснало автомобила в посока
североизток и е достигнало до мястото, описано в протокола за оглед.
Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на
л.а.БМВ ЦД 330, управляван от водача М. И.ов К., със скорост около 126 км/ч
и преминаване през десен завой на пътя, при който водачът на л.а. е загубил
контрол върху управлението на автомобила. Отчетено е, че визираният завой
може безопасно да бъде преминат със скорост не по-висока от 105 км/ч.
Констатирани са множество травми при М.К., в т.ч. тежка гръдна травма с
разкъсване на сърцето и перикардната торбичка и контузия на белите
дробове; черепно-мозъчна травма; травма на опорно-двигателния апарат с
множествено двустранни счупвания; разкъсно-контузни рани, охлузвания и
пр. Заключено е, че смъртта на М.К. се дължи на разкъсванията на сърцето с
излив на кръв в двете гръдни половини и развилата се от това остра
кръвозагуба. Установените увреждания са причинени от действие на твърди-
4
тъпи предмети и могат да настъпят от възникналото пътнотранспортно
произшествие. Според двете експертизи водач на самокатастрофиралото
моторно превозно средство е бил внукът на ищците М.К.. Извод за това е
направен на база травмите, установени при същия, по-специално
констатирана е характерна гръдна травма, наречена от вещите лица
„воланна“, докато при Л. са констатирани травми по снагата и краката от удар
в арматурното табло, които не биха се получили, ако същият е управлявал
автомобила; петната от кръв на М.К., намерени в предната лява част на
купето на автомобила, където е воланът, обувките на К., намерени върху
педалите и пр. Положението на телата, констатирано при огледа на
местопроизшествието (тялото на К. е намерено от дясно на автомобила, а
тялото на Л. – в ляво), не може да промени горния извод, тъй като то се
дължи на ротационното движение на автомобила при двата последователни
удара и на различната скорост, с която телата са излетели от автомобила.
Съответно „излитането“ на телата се дължи на липсата на поставени
предпазни колани.
Разпитани са свидетели. По отношение механизма на произшествието
са дали показания свидетелите И. Л. и К. Б.. Първият свидетел няма спомени
от самия удар, както и по отношение на това кой е управлявал автомобила.
Свидетелят си спомня, че е присъствал на събиране с приятели, при което
всички са употребявали алкохол. Към събирането по-късно се присъединил и
М.К.. От родителите си, които го посетили в болницата, свидетелят разбрал,
че е станало произшествие с неговия автомобил БМВ. Свидетелят Б. е чул
шума от катастрофата близо до дома си и излязъл да види какво се е случило.
Видял ударени автомобили, блъснат бил един орех, който буквално бил
изкоренен. От ляво на един от автомобилите – на около 10-12 м от него,
свидетелят разпознал И. Л., който бил в безсъзнание. От дясно на същия
автомобил БМВ, на около метър, видял тялото на М.К., който бил съученик
на дъщерята на свидетеля. Той не бил контактен.
По отношение преживените от ищците неимуществени вреди са
разпитани като свидетели Т.А. и Ц.Б.. От показанията им се установява, че
приживе М.К. и двете му баби са имали сърдечни, топли и много добри
отношения, типични за отношенията между баба и внук. С едната си баба М. е
споделял и общо домакинство, тъй като със семейството си, състоящо се от
родители, брат и сестра, е живеел заедно с баба си М. в една къща в ***.
5
Другата му баба живеела в същия град, така че и с нея се виждали
всекидневно. Двете са помагали в отглеждането му като дете от неговите
родители. А преди да почине, М. помагал на всяка от бабите си, когато имало
нужда и най-вече когато имали нужда някъде да ги закара, посещавал баба си
М., когато същата била в болница, пазарувал им и пр. Двете са пенсионерки и
вдовици, ищцата Г. Г. няма сериозни здравословни проблеми, а ищцата М. К.
страда от хипертония. За ежедневните си нужди получават помощ от децата
си и от другите си внуци. И двете трудно приели новината за смъртта на
внука им М.. Наложило се да викнат „Бърза помощ“, за да ги свестят. От
тогава до днес не могат да го прежалят, болката им е голяма.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Исковете са допустими. Във връзка с направеното в последното по
делото съдебно заседание искане за спиране на производството до
приключване на образуваното и водено понастоящем наказателно
производство и след извършени неколкократно справки за движението на
последното, се установи, че то е на етап досъдебно производство, по което
няма повдигнато обвинение и привлечено под наказателна отговорност лице.
При липса на привлечено лице в досъдебната фаза на процеса според трайно
установената съдебна практика е неприложима разпоредбата на чл.229, ал.1,
т.5 ГПК. Така според определение №290/01.09.2020 г. по ч.т.д.№1303/2020 г.
на ВКС, І т.о., спиране на производството по гражданско дело може да се
допусне само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата
противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното
престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно
производство. В редица други съдебни актове на ВКС (решение №
116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г.
по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО,
определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение №
378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч.
гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г.
на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и др.)
еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на
иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза
6
или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление
са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство
и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде
установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5
ГПК. Ето защо и доколкото понастоящем наказателното производство се
води срещу неизвестен извършител, съдът намира, че не е налице основание
за спиране на настоящото производство, съответно исковете следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е
бил сезиран извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на
ищците. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за последните резултат, което прави
преките искове по чл.432 КЗ допустими.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се констатира, че
между ответника и собственика на лек автомобил БМВ с рег.№**** е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети
ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
7
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
Спорен по делото е въпросът дали в рамките на срока на действие на
застраховката е възникнала отговорност на водача на застрахования
автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно
произшествие. Този въпрос е съществен, тъй като по силата на процесния
договор условие за изплащане на застрахователно обезщетение е
настъпването на посочената отговорност, съставляваща застрахователно
събитие и по смисъла на закона. Деликтната отговорност е обусляваща за
отговорността на застрахователя. В тази връзка от ищцовата страна се твърди,
че починалият в резултат от процесното пътнотранспортно произшествие
М.К. е бил пътник в автомобила, чийто водач е причинил произшествието,
съответно, че смъртта е настъпила като пряка последица от поведението на
трето лице. От доказателствата по делото, обаче, се установява друго, а
именно – че процесното произшествие, за което няма спор, че се е състояло, а
в тази насока са и приетите писмени и гласни доказателства, е виновно
причинено от внука на ищците, който като водач на лекия автомобил БМВ е
управлявал последния с неразрешена и несъобразена скорост, при което е
изгубил контрол над автомобила и от това са произлезли три удара – в
крайпътно дърво, в друг паркирал автомобил и в тухлена стена, при които
пътникът в автомобила И. Л. е пострадал, а водачът М.К. е получил тежки
телесни увреждания, несъвместими с живота, и е починал. Съдът кредитира и
двете изготвени по делото съдебни експертизи, които не си противоречат и
категорично стигат до извод за това, че прекият причинител е М.К..
Заключенията са аргументирани, обосновани и обективни, почиват на
знанията и опита на експертите, поради което няма причина същите да не
бъдат възприети. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, т.е. неговото поведение е единственият каузален фактор, с оглед
нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, която изисква вредите да са причинени другиму, и
по аргумент за по-силното основание от чл.51, ал.2 ЗЗД, деликтна
отговорност не възниква. Съответно не възниква право на обезщетение в
полза на близките роднини на починалия, когато смъртта му е
самопричинена, а не е виновно причинена от друго лице. Тъй като двата вида
отговорност са обусловени, не възниква и отговорността на застрахователя.
Това означава, че не са налице предпоставките на иска по чл.432 КЗ в
конкретната хипотеза и исковете се явяват недоказани по своето основание,
8
за това следва да бъдат отхвърлени.
Отделно от гореизложеното, дори да се приеме, че са налице
предпоставки за търсене на деликтна, съответно застрахователна отговорност,
от доказателствата по делото, според съда, не се установява
материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внука им, поради което исковете отново
следва да бъдат отхвърлени. С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена
възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените
в Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и №2/84 г. на Пленума. Прието е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Според
мотивите на решението, особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
9
В аспекта на горното и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че не са установени конкретни особени житейски
обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение, при които
привързаността на ищците с починалия им внук да е била по-силна и
надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка
отношения. От свидетелите се установява, че между ищците и М.К. е имало
отношения, които според съда са нормални за конкретната родствена връзка и
присъщи за нея и които не се отличават с изискуемия от горепосоченото
тълкуване интензитет. Били са привързани един към друг, ищците са
помагали при отглеждането на внука си от неговите родители, съответно
внукът им е помагал на ищците, когато същите са достигнали възраст, при
която са срещали затруднения в ежедневието си. От показанията на
свидетелите се установява, че ищците са разчитали не само и единствено на
подкрепата на внука М., но и на своите деца – родителите на М. и техните
братя и сестри, както и на останалите си внуци. И сега ищците разчитат на
подкрепата на своите деца и внуци.
В Решение №17/16.03.2021 г. на ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о., е
прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена
родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат
изброени изчерпателно, но като примери за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от
баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за
бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители и пр. Независимо от
спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
бабата/дядото е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на
критериите, възприети в ТР по т.д.№1/2016 г. на ВКС. (В този смисъл е и
Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№1275/2019 г.) В
конкретния случай не е доказано починалият М.К. да е полагал трайно грижи
за своите баби, вместо родителите си, не се установява двете ищци да са
имали нужда от трайни грижи поради заболяване, обездвижване и пр. Същите
са получавали и получават помощ от своите деца. Внукът им М. е помагал и е
общувал ежедневно с тях, но не се установява същият да е упражнявал
заместваща трайна грижа по смисъла на гореизложеното, от която ищците да
са лишени понастоящем. Не се установява между ищците и починалия им
10
внук да е съществувала връзка, идентична или подобна на тази между
родители и дете, при която в определен период от живота си ищците да са
заместили родителите на М. или той да е замествал техните деца в
отношенията помежду им. Ето защо съдът намира, че исковете не са доказани
по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна
искане, същата има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира в списък по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение, а
ищците от своя страна чрез процесуалния си представител възразяват за
прекомерност на възнаграждението и за това, че същото не е заплатено на
адвоката. По делото са представени два договора за правна защита и
съдействие от 29.11.2021 г. (л.96 и л.100), сключени между ответното
дружество и адв.М. Г. с предмет оказване на защита и съдействие по т.д.
№633/2021 г., като първият от договорите касае защитата против иска на М.
К., а вторият – защита по иска на Г. Г.. Във всеки договор е уговорено
възнаграждение в размер 2 520 лв. с ДДС, за което е отразено, че е платено
изцяло в брой. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакция към датата на сключване на
договорите за правна защита и съдействие), възнаграждението за защита по
граждански дела се определя според вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба при
искове с материален интерес от 10 000 до 100 000 лв. възнаграждението е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., а съгласно §2а от допълнителните
разпоредби на наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба (доказателства за
регистрация на адв.Г. по ДДС са приложени по делото). Така определено,
минималното възнаграждение за защита по всеки от субективно съединените
искове се равнява на сумата 2 436 лв. Уговореното и платено възнаграждение
от 2 520 лв. е близко до минималния размер и не е прекомерно спрямо
фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде
редуцирано. Всяка от ищците следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 520 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г. И. Г., ЕГН **********, и М. Г.
К., ЕГН **********, двете от ***, чрез пълномощник адв.Й. Д., съдебен адрес
**, срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, за заплащане на сумата по
50 000 лв. на всяка от тях, ведно със законна лихва от 10.02.2021 г., до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на М. И.ов К., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 06.09.2020 г. в ***, причинено при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 330 ЦД с рег.
№****, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“АД.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, от ***, обл.Пловдив, да заплати
на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, сумата 2 520 лв. (две хиляди петстотин
и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.
№633/2021 г. на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс
Баучер” №87, сумата 2 520 лв. (две хиляди петстотин и двадесет лева) –
адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№633/2021 г. на ПОС,
ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12