Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Д., 04.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, двадесет и първи състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА СЕКРЕТАР: С. Б.
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №2733/2018 г. по описа на Д.я районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Х.И.” №**, п.к. **, представлявана от изп. директор А.В.Г., чрез упълномощения юрисконсулт К.П. срещу Г.В.К., ЕГН **********,***. Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 4**, ал. 1 ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №941 от 27.04.2018 г. по ч. гр. д. №1686/2018г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 1465.49 лв., представляваща главница – дължима сума по договор за паричен заем № **-0****, сключен на 05.04.2011г. между „БНП П.П.Ф.ЕАД и длъжника, което вземане е прехвърлено на заявителя със сключването на договор за цесия от 10.01.2017 г., между БНП П.П.Ф.ЕАД и „Ф.И.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 27.04.2018г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил с БНП П.П.Ф.ЕАД, в качеството на кредитор, договор за потребителски паричен кредит **-0****/05.04.2011г. в размер на 4000.00 лв. Сумата е била преведена от кредитора по банковата сметка на длъжника Г. К. в ПИБ при подписване на горепосочения договор. Кредитът е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/. От 05.06.2013г. ответникът преустановява плащането на вноските. Падежът на задължението е настъпил на 05.03.2014г., с което е станал изискуем и неизплатеният остатък от заема.
На 10.01.2017г. между БНП П.П.Ф.ЕАД и „Ф.И.” ЕАД е сключен договор за цесия. По силата на договора и чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество – ищеца по гр. д. №27331/2018г.
„Ф.И.” ЕАД
отправил писмено уведомление, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД към длъжника, чрез „Б.
пощи” ЕАД с обратна разписка, върнато като неполучено. Така задължението остава
неизплатено и към момента. „Ф.И.” ЕАД, е
подал заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. №1686/2018г. и била издадена заповед за парично изпълнение
срещу ответника за сумата от 1465.49 лв – главница по договор за потребителски
паричен кредит **-0****/05.04.2011г.,
492.40 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 06.06.2013г. до
13.04.2018г., 45.13 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В законоустановения срок Г. К. е подал възражение по чл.414 от
|ГПК /с мотив, че вземането е погасено по давност и няма надлежно уведомяване
за цесията/ и ищецът в дадения му 1-мес. срок е предявил настоящата искова
молба срещу ответницата.
Ищецът претендира съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №1686/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от 20.08.2018г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на ответника – адв. А.П. на 18.01.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска по основание и размер и оспорва представените доказателства.
Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Между страните
е възникнало облигационно отношение въз основа сключен договор за потребителски
паричен кредит №**-0****/05.04.2011г.
/л.7-8/, в изпълнение, на който кредиторът е предоставил на ответника, а
последният е усвоил кредит в общ размер на 4000.00 лева. Видно от представен по
делото препис от горепосочения договор, ответникът е поел задължението да
изплати на кредитора предоставения му кредит на тридесет и шест равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 186.47 лева. Договорено е общият размер на
дължимите плащания, които кредитополучателят следва да извърши да бъде 4576.00
лева. Договорът е подписан от ответника Г.К., като същият е изписал
собственоръчно имената си и е удостоверил, че е получила сумата по договора, по
собствената си банкова сметка.
*** №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. /л.19-21/, кредиторът „БНП П. П. Ф.” ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото - „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК **, вземането, което има по договор за потребителски паричен кредит № **-0****/05.04.2011г. /под №1830 в списъка/. По силата на §5, чл.7 от договора за цесия, „БНП П.П. Ф.” ЕАД изрично е упълномощил „Ф.И.” ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията – предмет на договора, за прехвърлянето на техните задължения.
Горепосоченото упълномощаване е обективирано в пълномощно рег. №** от 10.01.2017 г. на В. Б. – ** с рег. №** на НК /л.22/ – обстоятелство, което се установява от представен по делото препис от горепосочения документ.
Ищецът е представил уведомление до Г.К. за извършено прехвърляне на вземания /л.23/, но липсват данни то да е изпратено и получено от длъжника.
Поради неплащане на възникналото вземане по договора за кредит от 05.04.2011г., към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2018г., кредиторът претендира реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което, въз основа заявление на ищеца, е образувано ч. гр. д. №1686/2018г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №941 от 27.04.2018 г. по ч. гр. д. №1686/2018 г. по описа на ДРС. В срока по чл.414 от ГПК, Г. К. подава възражение срещу заповедта, като се позовава на изтегла погасителна давност и на обстоятелството, че не е уведомен за извършената цесия.
С разпореждане от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. №1686/2018г. по описа на ДРС, заповедният съд указва на заявителя, че е подадено възражение от длъжника, както и възможността да предяви срещу него иск за установяване на вземането си. В срока по чл.4**, ал.5 ГПК, заявителят депозира настоящата искова молба, въз основа, на която е образувано установителното производство.
По делото са събрани представите от страните писмени доказателства. Допусната и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението /л.101-104/, на която неоспорено от страните, е прието от съда като обективно и компетентно. Съгласно същото, по процесния договор, на ответника Г.К. е отпуснат кредит в размер на 4000 лева, като остатъчното задължение по кредита към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 2481.21 лева, от които: 1382.26 лева – главница, 177.01 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.07.2013г. до 05.03.2014 г., както и 777.94 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 24.09.2013 г. до 27.04.2018 г. и 144.00 лв. – главница за услуга сигурност на плащанията по месечни вноски с падежи за плащане от 05.07.2013г. до 05.03.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 4**, ал.1 ГПК вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. **4 ГПК по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира определените, респективно определяеми парични суми по договор за потребителски кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми, или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
От представените по делото писмени доказателства - договор за потребителски кредит №**-0****/05.04.2011г. и заявление от 26.02.2011г. /л.8/, безспорно се установява, че между „БНП П. П. Ф.” ЕАД и ответника Г.К. е възникнало облигационно правоотношение, като кредиторът е предоставил, а кредитополучателят е усвоил кредит в общ размер на 4000.00 лева, срещу задължението на последния да върне заетата сума на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 186.47 лева. Кредитът е изцяло усвоен от ответника по посочена от него банкова сметка, ***. В. с подписване на процесния договор в графа „Удостоверяване на изпълнението”. Кредитополучателят не изпълнява основното си задължение по договора, а именно – да внася месечни погасителни вноски в горепосочения размер, като към датата на настъпване на крайния падеж – 05.03.2014 г. същият е останал задължен за сума в общ размер на 2481.21 лева, от които: 1382.26 лева – главница, 177.01 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.07.2013г. до 05.03.2014г., както и 777.94 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 24.09.2013 г. до 27.04.2018 г. и 144.00 лв. – главница за услуга сигурност на плащанията по месечни вноски с падежи за плащане от 05.07.2013г. – 05.03.2014г.
Ищецът в настоящото установително производство претендира само главница в размер на 1465.49 лв. /с възражението по чл.414 от ГПК, длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност, като очевидно акцесорните вземания за лихви са погасени по давност, поради което и не се търсят от ищцовото дружество в процеса по чл.422 от ГПК/.
С оглед горното и съгласно изчисленията извършени със съдебно-счетоводната експертиза, предявеният иск за установяване дължимостта на главното задължение се явява основателен до размера от 1382.26 лева, а за горницата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер – 1465.49 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 4**, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете, на заявителя се следват сторените от него разноски в заповедното производство, от които: 25.00 лева за внесена държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, или от 75.00 лв. разноски по ч. гр. д. №1686/2018г. по описа на ДРС, изчислени съразмерно на уважената част на иска, разноските са в размер на 45.93 лв. В тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив.
С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото производство в общ размер на 661.85 лева /списък с разноски по чл.80 от ГПК – л.63/, от които: 29.30 лева – държавна такса /л.4 и л.30/, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ /л.200/ и 332.55 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника /л.46/. При съобразяване на резултата от спора, съразмерно на уважената част от иска, ищецът има право на 624.26 лв. съдебни разноски по гр. д. №2733/2018г.
Ответникът е представляван от особен представител в производството и не следва да му се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Г.В.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № **, представлявана от изп. директор А.В.Г., част от следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №941 от 27.04.2018 г. по ч. гр. д. №1686/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 1382.26 лева /хиляда триста осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №**-0****/05.04.2011г., сключен между „БНП П.П.Ф.ЕАД и длъжника, вземането, по който е прехвърлено от кредитора на „Ф.И.” ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда – 27.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 1382.26 лева до пълния претендиран размер от 1465.49 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № **, представлявана от изп. директор А.В.Г. разноски в размер на 45.93 лева /четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ по ч. гр. д. № 1686/2018 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № **, разноски в исковото производство, в общ размер на 624.26 лева /шестотин двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Д., в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: