Р Е Ш Е Н И Е272
гр. Пазарджик, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на единадесети юни
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елеонора
Серафимова ЧЛЕНОВЕ: Илиана Димитрова
Десислава Ралинова
при секретаря
Константина Рядкова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова в. гр. д. N 33 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение на Панагюрския
районен съд, постановено на 25.05.2018 г.по г. д. № 11/2017 г., с което
отхвърен предявения от „Б.И.“ АД срещу „С.т“ ЕООД-гр. Б. иск за делба на
недвижими имот, находящ се в землището на гр.Стрелча и индивидуализиран по
картата на възстановената собственост като имот с № 000680 с площ 39 733
кв. м. в местонстта „Радин дол“, както и постановеното на 19.09.2019 г. по
същото дело решение /в произовдство по реда на чл. 250 ГПК/, с което е оставено
без уважение искането на ищеца за допълване на решението, с което е отхвърлен
иска му.
Двете жалби са подадени от ищеца
в първоинстанционното производство „Б.И.“ АД, който моли да бъде отменено
решението за отхвърляне на иска му и да се допусне делба на процесния имот при
посочените в исковата молба квоти, както и да се отмени решението, с което се
отхвърля искането му по чл. 250 от ГПК и да бъде постановено друго, с което
решениеи № 57/25.05.2018 г. да бъде допълнено с произнасяне и уважаване на
възражението на ищеца за придобиване на идеални части от процесния имот по
давност и да бъде допуснат имота до деба, съобразно посочението в исковата
молба квоти.
Другата страна в делбеното
производство – „С.т“ ООД – гр. Б. е подала отговор и на двете въззивни жалби,
твърдейки, че са неоснователни. Искането му е да бъдат потвърдени решенията на
първоинстанционния съд за отхвърляне на иска да делба и за оставяне без
уважение на искането за неговото допълване.
Пазарджишкият окръжен съд съд
провери законосъобразността на обжалваните решения, съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
намери за установено следното:
Искът за делба е предявен от „Б.И.“
АД, с твърдения за възникнала и съществуваща съсобственост с ответника върху
процесния имот, като се признава придобиването на право на собственост само
върху ид. ч. от него от „С.т“ ООД на основание Постановление за възлагане от
13.06.2017 г., издадено от Пазарджишкия окръжен съд на осн. чл. 717 б.“з“ от ТЗ
/ в производство по несъстоятелност по т д. № 66/2010 г./. Твърди се, че
праводател на несъстоятелния длъжник „Б.М.С.“ АД от чията маса на
несъстоятелността ответника придобива права, е самият ищец, който му бил
прехвърлил с нотарилален акт не целия имот с площ 39 733 кв. м., а само
35 000 кв. м. От съоношението между прехвърлената площ и цялата площ на
имота, се правят доводите, както за възникване на съсобствеността, така и за
твърдяните от ищеца квоти : 35 000/39 733 ид. ч. за купувача и
4 733/39 733 ид. ч. за продавача, който си бил запазил собствеността върху
тази ид. ч. За това и според ищеца при проведенеия търг в производството по
несъстоятелност ответинкът „С.т“ ООД придобил същите тези права, които били
прехвърлени на предишщния приобретател, преди обявяването му в несъстоятелност
- 35 000/39 733 ид. ч.
Позовава
се и на сключен през 2010 г. договор за разпеделяне на ползването върху реални
части от имота между него и „Б.М.С.“ АД
/в несъстоятелност/.
Относно
първоначалното придобиване на целия имот от негова страна, предявилото иска да
делба дружество се позовава на деривативен способ – покупко-продажба,
осъществена с приложения към исковата молба нотариален акт № 162/2005 г. на
нотариус П.К..с продавач - „В.“ АД. Правата на продавача твърди, че са
установени с констативен нотарилаен акт от 28.11.2005 г. /л. 88 от
първоинстанционното дело/, издаден въз основа на писмени доказателства: Акт за
частна общинска собственост, извлечение от сметка 203-сгради, скица, решения са
съдебна регистрация и промени, касаещи търговското дружество, приватизационен
договор от 01.12.1998 г.
Ответникът
„С.т“ ООД оспорва иска за делба, правейки две основни възражения, основаващи се
на взаимноизключващи се факти, поради което би следвало да се разгледат като заявени
при евентуалност.
Първото
възражение е, че ищецът не притежава никакви права върху имота, тъй като
праводателя му „В.“ООД е притежавал два отделни
имота с площ от по 20 000 кв. м. и 15 000 кв. м. /общо
35 000 кв. м./, включени в последствие в границите на поресния ивот №
000680 с площ 39 733 кв. м. в местонстта „Радин дол“, но неоснователно се е снабдил с нотариален
акт за изключително право на собственост върху целия имот, при чието образуване
участават и части от имоти /земеделска
земя и общински пътища/, които не са му принадлежали. Ответникът твърди, че транслативиня ефект на
последоветелно извършените сделки за продажба на имота от „В.“ АД на ищеца и от
ищеца – на дружуството, което е в производство по несъстоятелност, се е
разпрострял само да размера на ид. ч., съответстващи на площта от 35 000
кв. м. Т. е. ищецъте прехвърли всичко, което е придобил и не притежава
твърядяните права върху 4 733/39 733 ид. ч. Счита, че придобиването им по
давност е исключено, тъй като представляват публична общинска собственост на
основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Позовава се забраната на чл.7, ал.1 от Закона
за общинската собственост.
Второто възаржение,
е че ако „В.“ АД е притежвало и е могло да прехвърли на ищеца целият имот с
площ от 39 733 кв. м., то и ищецът е прехвърлил на праводателя на
отвентика целия този имот. Тази воля се извличала, както от съдържанието на
нотариалния акт за покупко-продажбата, така и от последащи действия и бездействия
от страна на лицата, представяляващи „Б.И.“ АД. Ответникът се позовава на
начина, по който имотът е записан и в последствие отписав н активите на
дружеството/като такъв с площ 39 733 кв. м./, на предявения иск за
разваляне на договора за продажба, чийто предмет не били ид. ч., а целия имот,
както и на бездействието в произодството по несъстоятелност, в което като
кредитор участавайки в събрания на кредиторите, не е заявил, че притежава
съсобственост върху имот, който е включен в масата и ще бъде осребряван.
За да отхвърли иска за делба първоинстанционният
съд е приел за основателно първото възражение, достигайки до извод, че „В.“ АД
е притежавало и прехвърлило валидно на ищеца само онази част от имота, съответсваща на площта на земята, върху
който е безспорно доказано да е прибовил по-рано вещни права, а останалата
част, включена в границата му е публична
общинска собственост. За това и е приел за неснователно, направеното под формата
на реплика от ищеца позовававане на оригирения способ /давностно владение/ от
страна на ищеца, прилагайки разпоребите за мораториума върху придобиване по
давност на имоти, притежавани от държавата и общините. Приел е също така, че
вещното право върху земята и сградите, които „В.“ АД е притежвало и е прехвърлило на ищеца в
делбеното производство, съответно са сменили своя собственик, като са придобити
последователно от „Б.И.“ АД, „Б.М.С.“
АД, а при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността му – от
купувача „С.т“ ООД.
Въззивният
съд счита, че следва да се потвърди решението за отхвърляне на иска за делба
именно поради основателност на това възражение на ответника и има пълно
основание да препрати по реда на чл.272 ГПК към подробните, ясни и базиращи се на доказателния материал мотиви на
Панагюрския районен съд, въз основа на които е достигнал до крайния извод за
липса на съсобсвеност между участниците в делбеното производство. Но предвид
много подробните оплаквания на жалбоподателя за необосновавоност на съдебния
акт и за необсъждане на конкертни доказателства, все пак ще бъдат изложени на
кратко съображенията на настоящия състав за неоснователонст на жалбата и на
самия иск да делба.
Страните не
спорят относно осъществените поредица от разпореждания, с предмет – правото на
собственост върху процесния имот. Отевтникът признава и валидното придобиване
/но само на части от него/ от страна на праводателя на ищеца – „В.“ АД. Обема
на правата, както териториялния обхват
на правото на собственост, притежавано от това дружество, както правилно е
подходил и районния съд се извлича от представения Акт за частна държавна
собственост № 962/29.06.1998 г./л.89 от първонистанционното дело/.
Този акт
констатира правото на собственост към онзи момент на ЕАД“В.“, съдъзадено с
включване на държавно имущество в капитала му а обектите на това право са
описани по следния начин: рудник“Фелдшпати“ -
земя: А.промишлена площадка 20 000 кв. ми Б.склад за взривни
материали 15 000 кв. м., сгради по приложение №1, неразделна част от АДС.
Не се
спори, а се установя и от събраните доказателства, че целият капитал на това
дружество посредством приатизация и преобразуване, преминава в собственост на „В.“
АД.
В
противоречие с този акт за частна държавта собственост и без да са представени
в доказателства в нотариалното производство за придобиване на права в по-голям
обем и за пълната идентиченост на включениете в капитала на дружеството
земи с имот 000680с площ от 39 733
кв. м., е бил издаден констативен нотарилаен акт №.../.. г. /л.87 от делото/ за
право на собственост върху целият този имот. С оглед липсата на идентичност по
площ следва да се отбележи, че разликата между площта на земята по АДС и тази
на порецсиня имот е 4733 кв. м. и не може да се приеме за допустиво отконение,
дължащо се грешки при измервания, извършени за имота по различно време, след
като разликата в площта надвишава с 10% тази на целия имот. Такъв извод има и в
мотивите на районния съд и настоящият състав напълно го споделя.
Приш решаване
на делото първоинстанционния съд се обсъдил и възприел констатациите на вещите
лица, изготвили допуснатите за изясняване на спора експертизи. Три са основните релевантни за предявения делбени
иск въпроси, за чиито изясняване са били нужни заключения на вещи лица,
разполагащи със специални знания /вкл. и в областта на геодезията/ : къде са
ситуирани в момента двата терена с обща площ 35 000 кв. м., включени в
капитала на „В.“ ЕАД съгласно АДС, чието съдържание не е опровергано по делото,
попадат ли в границите на процесния имот и за сметка на кои други имоти или
части от такива, евентуално, е създаден процесния № 000680 в м. „Радин дол“ по
действащата карта на възстановената собственост на гр. Стрелча, чиято площ е
39 733
кв. м.
Всичко това е много подробно и в
хронологичент план изяснено от приетите по делото експретизи, които районния
съд много коректно е обсъдил. Критиките към заключенията на вещите лица, които
прави жалбоподателя, са неоснователни според състава на въззивния съд.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани и няма причина, поради която да не
бъдата ценени.
Така въз
основа на акта за частна държавна собственост и доказателства за учредяване на
дружество с капитал, в който е включени имотите, предмет на същия и с помощта
вещите лица, индивидуализиращи на място тези имоти, районния съд е достигнал до
обосновани изводи, които напълно се споделят от въззивния съд, а именно:
Процесният имот не е съществувал
като със сегашните си граници и площ преди 17.09.2005 г., когато за пръв път е
нанесен в картата на възстановената собственост за землището на гр. Стрелча по
начина, по който съществува в тази карта и до сега. На същата дата е създадена
и партидата за имотна. Самата карта /КВС/ е приета и обявена в ДВ още през 1998
г., но площта, съответстваща на
процесния имота в онзи момент е попадала в множество ралични имоти, подробно
описани в заключенията на вещите лбица и в мотивите на първоинстанционния съд.
Няма как да не бъдат възприети
изводите на вещото лице С.Б. /в том ІІ-ри/, потвърдени и детайлизирани в
съвместното и заключение инж. З., които са ясно ясно и точно аргументирани в
текстовата си част и онагледени със скици и според които: двата терена
/плащадки/ с площ от 20 000 и 15 000 кв. м. по Акта за частна държвна
собственост съвпадат съответно с части от процесния имот, но не случайно за
описани по отделно в този акт със своята квадратура и предназначение най-общо.
Не са описани като един терен, макар да
са предоставени да нуждите на едно предпирятие, именно защото помежду им е
останал терен, който не е включен в капитала на едноличното търговско
дружество.
Площадката от 20 000 кв.
метра съвпада със западната и част от средната част на процесния имот, а
другият терен със склада за взривни мтериали с площ от 15 000 кв. м. – с
източната, както много дорбе се вижда и на скиците, на които са очертани.Останалата
част от имот № 000680 с
площ от 4,733 кв. м. е извън двете площадки „А“ и „Б“, както условно ги
означават вещите лица, изпозвайки индивидуализацята им в акта за частна
държавна собственост. Те нямат нямат обща граница и са отстояли на разстояние
около 150 м. една от друга
Без съменние е установено,
че тази площ, която не съвпада с
терените по акта за частна държавна собстевонст, но също е включена в имота, за чийто собственик е записан „В.“АД, е образувана от части от различни имоти, запазили
по предвижданията на картата совето предишно предназначение: пасища,мера и
общински полски пътища. Кой,кога и на какво основание е разпрострял върху тях
производствмената си дейност не ставя ясно, а и не е отсъществено значение за
разглеждания спор.
При липса на доказателста тези
имоти,преди включването им процесния, да
са придобите на законно основание от
дружеството, което иска да бъде допусната делба на целия имот, районният съд е
прави изводи за неоснователност на предявения от него иск и продължава мотивите
си с разсъжденията, че ако е възникнала
съсобственост с включването на тези земя в един от общ имот, то съсобственици в
него са сатанали „В.“ АД и Община - Стрелча,чиито права, предвид характера на
територията, се основават на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Възражението
за придобиване на тази територия /публична общинска собственост/ по давност е
правилно отхвърлено като неоснователно, при дейстието на чл.7, ал.1 от ЗОС. По
него съдът не е дължал произнасяне в диспозитива на решението, постановено по
иска за делба и това е достатъчно оснавание да отхвърли искането за допълване
на на това решение на осн. чл. 250 от ГПК. Тази разпоредба предвижда
постановяване на допълнително решение, когато липсва происнасяне по цялото
искане. /този термин обхваща произнасянето изцяло по всеки един от предявените
самостоятелно искове, както и по възраженията, по които произнасянето има сила
на пресъдено нещо/. С аргумент, че възражението за придобиване н част от имота
по давоност, направено от ищеца под формата на реплика след отговора на
исковата молба, не е от тази категория, районният ония съд е отказал да
постанови допълнително решение, с което да се произнася изрично по него с
диспозитив. Поради това жалбата срещу акта от 19.09.2018 г., постановен по искането
по чл. 250 ГПК е неоснователна и това решение следва да бъде потвърдено.
По повод
оплакването на жалбоподателя, че районният съд не бил взел в предвид като писмено
доказателство Акт за изключитена държавна собственост № 320/26.01.1998 г.,
следва да се отбележи следното:
Съдът
съвсем логично и правилно е основавал изводите си на издадения по-късно Акт за
частна държавна собственост №
961/29.06.1998 г. Освен, че това е
актът, представен пред нотариус при издаване на констативния нотариален акт за
правото на собственост на „В.“ АД, всъщност това е акта, установяващ правата на
праводателя му – едноличното акционерно дружество със същото наименование.
Отново следва да се препрати към мотивите на районния съд, в който подробно се
проследява статута на двата имота с площ 15 000 кв. м. и 20 000 кв.
м., отчуждаването им за задоволяване на производствени нужиди и преминавенето им последователно от собственост
на държавата, стопанисвана от държавно предриятие, в капитала на ЕАД и в
последствие – в собственост на „В.“ АД.
Първоинстанционният съд е
съобразил доказателствата, довеждащи до извода, че именно тези два имота са
били включени в капитала на „В.“ АД и е приложил правилно материалния закон, в
частност – разпоредбата на чл.17а ЗППДОП.
Тук е
мястото да се отбележи, че жалбоподателя твърде неправилно интерпретира
съдържанието на другия акт за държавна собственост и счита, че той е основавие
за право на собственост върху целия процесен имот, защото касаел територия дори
с по-голяма площ от него. На първо място той не се отнася за промишлените
площадки, включени в процесния имот, които са били предоставени за изграждане
на фабрика „Фелдшпати“.
И което е по-съществено, съставен е за установяване на
правата на държавата върху имот – изключителна държавта собственост поради
своето естество. Негов предмет е находище на полезни изкопаеми- открит рудник,
което по силата на Конституцията е на специалните разпоредби на на Закона за
мините и кариерите е изключителна държавта собственост. По естеството си този
обект не може да бъде превръщан в частна държавна собственост и придобиван от
търговски дружества. За това и в него е отразено, че на „В.“ АД се предоставя
само оперативното управление и ползването му с една единствена цел –
осъществяване на концесионна дейност.
Обосновани
са изводите на райнония съд и досежно индивидуализацията на процесния имот и
преценката за идентичността му с придобито и притежавано от „В.“ АД и неговите
частни правоприемници недвижимо имущество.
По тези
въпроси само може да бъдан повторени и потвърдени констатациите му, свеждащи се
до следното:
Имотът № 000680
в м. „Радин дол“ по картата на възстановената собственост да землището на гр.
Стрелча не е съществувал до 17.09.2005 г. При възникването му като обособен
имот в границите, с които е очертан на тази карта, в него попадат терените,
отредени за някогашната фабрика „Фелдшпат“ и включени с акт да съотевтиня
държавен орган в капитала на „В.“ЕАД“.От текстовата част на заключението става
ясно, а и от изготвените скици от вещите лица личи, че тези две „площадки“ нямат обща граница, отстояли са разстояние
около 150 м. една от друга. Безспорно е ,че всяка от тях поотделно е включена в
капитала на В. ЕАД и в последствие – в този на създаденото при приватизацията „В.“
АД. Ищецът не посочи основание, на което тези негови праводатели да са
придобили и останалата площ, за сметка на която е създаден процесния имот.
Възможно е
някое от тези дружества да е установило фактимеска власт и върху намиращата се
между двете площадки територия, да е изградило съоръжения за осъществяване на
дейността си или да я използав като обслужващ, прилежащ терен. Дали и кога това
е станало и с какви намерения тези субекти, а после и „Б.И.“ са осъществявали
фактимчеката власт извън констатираните с акта за частна държвана собственост
права, са обстоятелства ирелевантни за в разглеждания случай.
При липса
на доказателства за осъществено деривативно основание за придобиване на тази
част от процесния имот /а не се правят и доводи за такъв друг придобивен
способ/, В. ЕАД или В. АД, респективно -частния правоприемник на имота „Б.И.“ ,
няма как да са придобили повече от това, с което държавата се е разпоредила в
полза на създаденото с нейно имущество
търговско дружество. Останалана площ от процесния имот, находяща се в територия
за задоволяване на земеделски нужди е запазила статута си на земеделска земя
/пасище и мера/ и като такава, при незаявени претенции за възстановяване на
някогашните частни собственици е станала публична общинска собственост по
изричната разпоредба на чл. 25, ал.1
ЗСПЗЗ във вр. с чл. 19 он същия закон.
Този и
статут, както мнокократно вече беше споменато в мотивите на настоящия акт е
пречка за нейното придобиване по давност. За това е без значение упаржняването
на фактическа власт от частни лица и продължителността на това фактическо
положение. При действето на мораториума, обявен с чл. 7, ал.1 ЗОС, никое от
търговските дружества, в частност, ищеца предявил иска за делба, не може да
придобие ид. ч. върху процесния имот, по силата на давностно владение върху
реално обособената такава от имота, представляваща общинска собственост към
момента на неговотообособяване като имот № 000680 с площ от 39 733 кв. м.
Остава неизяснено
основанието, на което е нанесено по описания начин изменението в картата на
възстановената собственост. Може би именно завладяването на площта между двете
площадки е довело до заснемането на един общ имо. Но в случая то не може само
по себе си да създаде права за субекта, записан като първия собственик на имота
в разкритата му пардита. Тези права ттрябва да са съществули в онзи момент, за
да се разпрострат върху имота в новите имотни граници. „Б.И.“ не доказа да е
притежавал такива права, защото всичко, което е придобил и с което е могъл да
се разпореди, е прехвърил в полза на несъстоятелното в момента дружество и то е
било закупено от „С.т“ ООД ва търг в производството по несъстоятелност.
Останалата част от процесния би следвало
да се приеме за публична общинска собственост, по изложените по-горе
съображения.
Двете
обжалвани решения, поставено от Панагюрския районен съд в производството по гр.
д. № 11/2017 г. следва да бъдат потвърдени.(
В полза на
„С.т“ ООД следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, като съдът
намира за неоснвателно възражението на жалбоподателя за прекомеронст на
адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените пред въззиния съд процесуални действия,
изготвени и депозирани отговори, становища, искания и писмени защити.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 25.05.2018 г. /за отхвърляне на иска за делба/ и
решение от 19.09.2018 г. /за оставяне без уважение на искането по чл. 250 ГПК/, постновени от Панагрюския районен
съд по гр.д. № 11/2017 г.
по описа на същия.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД –гр. Панагюрище да
заплати на „С.т“ ООД-гр.Б. разноските за настоящото въззивно производство в
размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.