№ 38
гр. Русе, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500826 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Териториално поделение на НОИ гр. Русе обжалва решение № 1477 от
23.10.2023 г., постановено по гр. д. № 4913/2022 г. по описа на РРС като
неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че
съдът не е изследвал дали представеният от тях констативен протокол и
задължителни предписания продължават да се ползват със същата по тежест
материална доказателствена сила, както и трудовата книжка на ищеца. Счита,
че наличието на трудов договор не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като
липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Навежда доводи, позовавайки се на съдебната практика, че лице, за което не е
доказано да е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на
осигурено лице, независило дали е сключило трудов договор, дали за него са
подавани от страна на работодателя данни в НАП, дори и в случаите, когато
са внесени осигурително вноски. Съдът напълно игнорирал оспорването на
представените от ищцата писмени доказателства. Възразява се, как при
1
количеството положен труд при ненормирано работно време с
продължителност 2 часа, се изисква същият да бъде признат за действително
отработено време. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен
и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна М. Л. Г. в писмен отговор счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно
и законосъобразно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Според установените в първата инстанция факти, ищцата била
назначена във „ФЕШЪН-ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД с трудов договор №
6/24.03.2015 г. като преводач, с продължителност на работното време 4 часа и
основна заплата в размер на 2 600 лв. В договора е посочено, че ищцата е
постъпила на работа на 25.03.2015 г. С допълнително споразумение №
3/29.05.2015 г. продължителността на работното време била удължена на 8
часа, считано от 01.06.2015 г., а считано от 01.09.2016 г. с допълнително
споразумение № 8/31.08.2016 г. ищцата била преназначена на длъжност
експерт връзки с обществеността, с продължителност на работното време 2
часа и основна заплата 2 600 лв. Със заповед № 19/18.09.2017 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от 19.09.2017 г., на която дата заповедта била връчена на ищцата. В
трудовата книжка работодателят отразил трудовия стаж за периода от
25.03.2015 г. до 19.09.2017 г., посочил заеманата длъжност, брутното трудово
възнаграждение, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
като книжката е подписана и подпечатана от управителя на дружеството.
Изрично е отбелязано, че трудовият стаж не е равен на осигурителния стаж.
Като доказателство по делото е прието удостоверение обр. УП-17 от
16.09.2022 г. по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ Русе, видно
от което липсват писмени данни за положен от М. Л. Г. осигурителен стаж за
периода 25.03.2015 г. – 19.09.2017 г.
От приложения с отговора на исковата молба Констативен протокол №
КВ-5-21-00743389/07.04.2020 се установява, че по повод постъпил сигнал от
2
ТП на НОИ – Перник, относно съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО,
е възложено извършване на анализ и проверка от контролните органи на НОИ
в дружеството „Фешън-трейд-онлайн“ ЕООД, обявено в несъстоятелност на
29.11.2019 г. с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г. Според
данните от проверката, за времето от 02.2015 г. до 01.2018 г. не са
превеждани дължимите вноски за ДОО за работещите по трудови
правоотношения в дружеството лица. Не са установени обекти на
дружеството и регистрирани на негово име касови апарати, не са установени
и реално получени от дружеството парични средства. Контролните органи са
стигнали до заключение, че след 01.2016 г. „Фешън-трейд-онлайн“ ЕООД е
„фиктивен осигурител“, подаващ информация в НАП за осигуряване на
физически лица с висок размер на осигурителен доход, без да се внасят
дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от
фондовете на ДОО. Предвид това на работилите в дружеството лица не
следва да бъде признато времето след 01.2016 г. за осигурителен стаж с
произтичащите от това права. На това основание са издадени задължителни
предписания за заличаването на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за периода от 01.2016 г. до 01.2018 г. по отношение на всички лица, в това
число и за М. Л. Г., за която се заличават данните за периода 01.01.2016 г. –
18.09.2017 г.
Срещу задължителните предписания била подадена жалба от
дружеството-работодател, която е оставена без разглеждане с определение от
04.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. Определението е
обжалвано пред Административен съд – София-град, който с определение от
20.07.2021 г. по адм. дело № 4367/2021 г. отхвърля жалбата.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение в частта
за признаване на трудов и осигурителен стаж за времето от 25.03.2015 г. до
31.12.2015 г. е постановено при свръхпетитум с оглед заявената от ищцата
претенция за признаване на осигурителен стаж за периода от 01.2016 г. до
18.09.2017 г. В тази част решението като недопустимо следва да бъде
обезсилено, а производството – прекратено.
В останалата част, при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд намира крайния извод на първоинстанционния съд за
неправилен.
3
Районният съд правилно е преценил, че извлечението от трудовата
книжка, надлежно оформено от работодателя, съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 349, ал. 1 от КТ. Легалното определение за трудова книжка,
дадено в чл. 347 от КТ (преди изменението с ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от
01.06.2025 г.), определя същата като официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника
или служителя. Като официален удостоверителен документ, трудовата
книжка се издава по определен ред и от съответен орган и има материална
доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази
доказателствена сила обвързва и съответните държавни органи (съд, НОИ и
др.) за удостоверяваните в нея факти. Съгласно действащата към настоящия
момент разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, в трудовата книжка
задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за
трудов стаж. В конкретния случай ищцата разполага с трудова книжка, която
е редовно оформена и съдържа вписване на всички реквизити посочени в чл.
349, ал. 1 от КТ. Същата установява, че времето посочено в исковата молба –
от 01.2016 г. до 18.09.2017 г., следва да бъде зачетено за трудов стаж. Такъв
представлява времето, през което работникът или служителят е работил по
трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на
труда или в друг закон. Правилни са изводите на районния съд, че в
производството доказателствената сила на трудовата книжка на ищцата не е
изрично оспорена. Оспорени са формално представените писмени
доказателства, без да се съдържат конкретни твърдения какво се оспорва на
тези документи, освен възражението, че данните в трудовата книжка
отразявали информацията, подадена от осигурителя, като същата била
заличена и не следвало да се приема. Съдът намира, че не е достатъчно
ответникът да заяви, че оспорва писмени доказателства, без да сочи дали се
оспорва тяхната автентичност, т.е. авторството на документа или верността
им, т.е. съответствието между свидетелстващия документ и удостовереното в
него. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по
делото ответникът не е релевирал доказателства, обуславящи извод, че
отразените в трудовата книжка обстоятелства не съответстват на обективната
действителност, което да даде основание съдът да не съобрази материалната
доказателствена сила на документа. Съдът намира, че не е обвързан от
изводите на проверяващите и контролни органи на НОИ относно дейността на
4
работодателя – осигурител. След като истинността на представената трудова
книжка, удостоверяваща твърденията на ищцата за положен трудов и
осигурителен стаж не е оспорена от ответната страна и не е опровергано
нейното съдържание, съдът е обвързан да зачете материалната й
доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, за осигурителен
стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са
работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени
или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и
неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от
минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия;
когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се
зачита пропорционално на законоустановеното работно време. На това
основание, решението на първоинстанционния съд се явява неправилно като
краен резултат и подлежи на отмяна, тъй като не е съобразен фактът, че
считано от 01.09.2016 г., съгласно допълнителното споразумение от
31.08.2016 г., до прекратяване на трудовия договор със заповед от 18.09.2017
г., ищцата е полагала труд с продължителност на работното време 2 часа и
това обстоятелство е отразено от работодателя в трудовата книжка, където е
посочено, че трудовият стаж не е равен на осигурителния. Следователно, при
постановяване на решението, за периода от 01.09.2016 г. до 18.09.2017 г.
първоинстанционният съд е следвало да зачете осигурителния стаж
пропорционално на установеното работно време.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1477 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д.
№ 4913/2022 г. по описа на Русенски районен съд в частта, с която се
признава за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Русе, ул. „Асен
Златаров“ № 26, представлявано от директора И.Д, че М. Л. Г. с ЕГН
5
********** с адрес гр. Русе, ********, за времето от 25.03.2015 г. до
31.12.2015 г. е работила във „ФЕШЪН-ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД ЕИК
********* на длъжност преводач, което време следва да се зачита за трудов и
осигурителен стаж, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 1477 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. №
4913/2022 г. по описа на Русенски районен съд в останалата част, като
неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално
поделение на НОИ гр. Русе, ул. „Асен Златаров” № 26, представлявано от
директора И.Х.Д, че М. Л. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ********, за
времето от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. е работила във „ФЕШЪН-ТРЕЙД-
ОНЛАЙН“ ЕООД ЕИК ********* на длъжност преводач, с продължителност
на работното време 8 часа, което време следва да се зачита за трудов и
осигурителен стаж, а за времето от 01.09.2016 г. до 18.09.2017 г. е полагала
труд с продължителност 2 часа при същия работодател на длъжност експерт
връзки с обществеността, което време следва да се зачита за трудов стаж и
пропорционално на установеното работно време – за осигурителният стаж.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6