Мотиви към Присъда № 260041 от 14.12.2021г. по н.ч.х.д.№ 420/2019г.
описа на ДРС
Производството по делото е
образувано по тъжба от В.К.К., ЕГН: ********** срещу Й.И.П.,
ЕГН: ********** *** с повдигнато обвинение, за това че на 23.09.2018г. в гр.
Добрич, причинил на В.К.К. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в ожулване на горната устна, разкъсно контузни рани на двете
устни и ляв устен ъгъл – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Преди
даване ход на съдебното следствие бе приет за съвместно разглеждане предявеният
от В.К.К. граждански иск срещу подсъдимия в размер на
5000лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат
на описаното в тъжбата деяние, квалифицирано от ЧТ, като престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
В
съдебно заседание предявената тъжба се поддържа изцяло от повереника на частния
тъжител, който пледира да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради извършване на вмененото деяние
при условията на неизбежна отбрана.
Подсъдимият не се признава за
виновен, дава подробни обяснения и заявява, че е извършил деянието при
самоотбрана.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Й.И.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 23.09.2018г. св. Й. М.Г.
заедно с подсъдимият и св. А.К.Ж.отишли в бар „ Лагуна „ в гр. Добрич. Малко
след като си поръчали св. Ж.провел телефонен разговор и излязъл пред
заведението. С автомобил пред заведението пристигнали св. Г.Л.В., ЧТ и Е.К.Д.. Подсъдимият
и св. Г. видели през прозореца как се опитват да вкарат св. Ж.в автомобила. Св.
Г. се развикала, че някой дърпа св. Ж., а подсъдимият тръгнал да излиза от
заведението и казал на св. Г. да остане вътре. Св. Г. го последвала.
Подсъдимият излязъл от заведението и на висок тон попитал: „ Какво правите? „.
Тогава ЧТ тръгнал към подсъдимия и го бутнал в областта на дясното рамо.
Подсъдимият усетил болка и се отдръпнал. ЧТ отново се приближил към подсъдимия
и посегнал да го бутне, в резултат на което подсъдимият го ударил с юмрук в
областта на лицето. ЧТ паднал на земята и от лицето му потекла кръв. По същото
време в заведението била и св. Р.Г.Г., чиито малък
син я уведомил, че е възникнало сбиване и да се обади на 112. Св. Г. подала
сигнал за възникналия инцидент на НС 112. Били подадени още два сигнала на НС
112 от св. А.Ж.и св. Н.И.. На място пристигнали свидетелите Е.П., Й.К., Н.Н. и М.И. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич,
както и екип на Спешна помощ, който отвел ЧТ. Св. Г., св. Ж.и подсъдимият били
отведени в Първо РУ гр. Добрич, където дали обяснения пред полицейски инспектор
в Първо РУ гр. Добрич – И.П.Р..
Видно е от заключенията на
приобщените към доказателствения материал 2бр. СМЕ, че на 23.09.2018г.:
-ЧТ е получил следните
травматични увреждания, в резултат на сравнително силен удар с метален предмет:
ожулване на носа и горната устна, разкъсно контузни рани на двете устни и ляв устен ъгъл към скулата,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-подсъдимият е получил в
резултат от действие на предмет с остър връх и режещ ръб, ръбец
/ белег / от порезна рана на дясно рамо, обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота
-св. А.К.Ж.е получил в
резултат от действие на предмет с остър връх и режещ ръб, ръбец
/ белег / от порезна рана по брадата, обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена от:
събраните по делото чрез гласни доказателствени средства, доказателства – показанията на свидетелите: Н. Д.И., Г.Л.В., Е.И.П., Й.С.К.,
Н.Х.Н., М.К.И., ЙМ.Г., А.К.Ж., И.Г. П., А.В.Ж.а, Р.Г.Г. и И.Г. П.; обясненията на подсъдимия, приобщените към
доказателствения материал по делото 2бр. СМЕ, 1бр. Техническа експертиза,
характеристични данни, свидетелство за съдимост, справка за образувани
досъдебни производства, справка от НС 112 и за собственост на съответните
мобилни номера.
По безспорен начин от всички
събрани гласни доказателства се установява датата, мястото на процесното деяние
и уврежданията, които е получил ЧТ. Относно неговия механизъм, съдът изцяло
кредитира единствено показанията на свидетелите ЙМ.Г., А.К.Ж.и обясненията на
подсъдимия. Същите са взаимодопълващи се и
съответстват на заключенията на приобщените към доказателствения материал 2бр. СМЕ.
В показанията си
св. А.Ж.заявява, че след като е излязъл от заведението, един от мъжете отвън му
е задал въпрос: „ Къде са джантите? „. Свидетелят му е отговорил, че не знае за
какво говори, но отново е получил същия въпрос, след което бил хванат за врата
и отведен до колата. Св. Г. и подсъдимият също са възприели отвеждането до
колата на св. Ж., което е мотивирало и подсъдимият да излезе пред заведението и
да попита: „ Какво правите? „. Същевременно в показанията си свидетелите Н. Д.И.
и Г.Л.В. заявяват, че единственото съприкосновение, което са възприели е между
ЧТ и подсъдимия, в резултат на което подсъдимият е паднал на земята.
Показанията на свидетелите И. и В. са противоречиви и относно факта кой първи е
излязъл от заведението. Св. В. заявява, че подсъдимият пръв е излязъл от
заведението, а св. И. твърди, че това е сторил св. Ж., който е искал да се качи
в колата, изцяло противоречащо на житейската логика, тъй като последният не ги
е познавал. Освен показанията на св. В., съдът не кредитира показанията и на
св. И., предвид вътрешното им противоречие. Първоначално заявява, че
подсъдимият е излязъл от заведението и е ударил с юмрук ЧТ, който е паднал на
земята, същевременно твърди, че ЧТ си е седял в колата и културно е казал на
св. Ж.да се качи в колата.
Настоящият
състав изцяло кредитира показанията на останалите свидетели, които макар и да
не са очевидци допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото,
както и заключенията на изготвените 2бр. СМЕ и Техническа експертиза.
В своята цялост
съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета фактическа обстановка.
От правна
страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението по чл. 130 ал.
1 от НК, осъществено от страна на подсъдимия деяние не е обществено опасно, тъй
като е извършено при условията на неизбежна отбрана, за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се,
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В
случая са налице всички указани от чл. 12 ал. 1 от НК предпоставки на
неизбежната отбрана, а именно:
-непосредствено
и противоправно нападение от страна на ЧТ, насочено към увреждане на определен
правно защитен интерес на подсъдимия– частният тъжител е нападнал първи, като е
нанесъл на подсъдимия порезна рана на дясното рамо, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и е направил втори опит, в
резултат на който му е нанесено процесното увреждане тоест видно е, че
нападението е непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от него
интереси /свързани с неприкосновеността на личността и правото на живот на подсъдимия/
е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането към което е
насочено е правно недопустимо;
-нападателят, в
случая –ЧТ е увреден по време на нападението предприето от негова страна –
получените наранявания, са в резултат на предприетата активна защита от страна
на подсъдимия, който е отвърнал с нанасяне на един удар спрямо тъжителя, в
резултат на което му е била нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130
ал. 1 от НК;
- причинената
на ЧТ телесна повреда се явява пряка последица и е вследствие отблъскването на
нападението и в случая представлява елемент от защитата на застрашените от
нападението интереси. В конкретния случай, причинените на нападателя вреди са
се ограничили в рамките на необходимите предели - предприетите действия по
защитата на подсъдимия, съответстват на характера и опасността на нападението -
за отблъскване на същото.
Всички тези
обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства и от заключенията на
вещото лице по приобщените 2бр. СМЕ и депозираното от него становище в съдебно
заседание.
Тъй като
деянието, извършено от подсъдимия Й.П. не е общественоопасно,
а напротив то е правомерно и обществено полезно, той бе признат за невинен и
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск –
изцяло отхвърлен.
Като призна подсъдимият за невинен,
на основание чл. 190, ал. 1, пр. последно от НПК, съдът осъди ЧТ В.К.К. да заплати сторените от подсъдимия разноски в размер на
2600лв., както и сторените по делото разноски в размер на 387.10лв. по сметка
на ДРС.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева/