Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260306 02.06.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
петнадесети април Година 2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 255 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.А.В., подадена чрез адв. И.С. *** против наказателно
постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в сектор ПП
при ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. И.С. заявява, че поддържа подадената
жалба, като излага аргументи във връзка със събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Претендира направите по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание чрез ст.юрисконсулт Москова взема становище по съществото на делото.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление
№ 19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР –
Стара Загора на нарушителя А.А.В. са наложени
следните наказания: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП – глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
В наказателното постановление е посочено,
че А.А.В. на 10.12.2019г. в 09.35 часа в гр. Стара
Загора, по ул. *****18, управлявал в посока изток собствения си лек автомобил марка:
Мерцедес, с рег. № СТ ***ВХ, като предприел маневра за навлизане в съседна пътна
лента, като не пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка: Пежо, модел:
307, с рег. № СТ ***РК, управляван от Н.Х.П.и с предна лява част блъснал негова
задна лява част. По този начин станал причина за ПТП с материални щети по двете
МПС. Не останал на мястото на ПТП за установяване на последиците от него.
Установен бил по-късно.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № GА
11600/10.12.2019г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Във връзка с личността на жалбоподателя
А.А.В. е представена справка за нарушител/водач от 28.01.2020г.
По делото е представен протокол за ПТП
№ 1745708/10.12.2019г., който обаче не следва да бъде ценен като
доказателствено средство в процеса, тъй като не съдържа подписите на съставилия
го полицейски служител и на участниците в произшествието.
На предявените на страните 2 бр.
снимки, приложени към писмо с вх. № 263102/01.10.2020г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, са заснети вредите по двата автомобила, участвали в
пътнотранспортното произшествие, които полицейските служители са констатирали
при извършената от тях проверка.
От заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.С.К. се установява,
че е технически правдоподобно възникването на удар между автомобилите, управлявани
на 10.12.2019г. в гр. Стара Загора от В. и П. при осъществяване на механизма,
описан в АУАН и НП.
Същевременно обаче от техническа
гледна точка, според вещото лице, щетите, които са получени по л.а. марка:
Пежо, модел: 307 може да не са в причинно-следствена връзка с описаното в АУАН
и НП събитие.
В заключението се прави анализ на
отстоянията на заснетите от полицейските служители щети от земната повърхност: „Предният
ляв ръб на бронята /в зоната на контакта/ на л.а. марка: Мерцедес отстои от
земната повърхност с начало около 38 см и край около 46 см., а задната лява
броня на л.а. марка: Пежо, модел: 307 отстои от земната повърхност с начало
около 29 см и край около 70 см. Първата щета по задната лява броня на л.а.
марка: Пежо, модел: 307 отстои на около 35-36 см от земната повърхност, втората
щета отстои на около 48 см от земната повърхност и третата щета отстои на около
55 см до 65 см от земната повърхност.“, като въз основа на тях се прави извод,
че „евентуален контакт между двата автомобила може да има в границите между 38
и 46 см от земната повърхност.“
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
като за разлика от становището на жалбоподателя, изразено чрез адв. И.С.,
намира, че същото не е решаващо в процеса на доказване по настоящото дело.
В тази връзка отчете, че изготвянето
на експертизата е възложено на инж. К. около година и половина след настъпване
на процесното ПТП, което го е поставило в невъзможност да направи непосредствен
оглед на автомобилите.
В съдебно заседание вещото лице заяви,
че изчислените от него отстояния са въз основа на производствените
характеристики на двата автомобила. Причината за това е, че след като се
свързал по телефон с адв. И.С. последният му заявил, че автомобилът на В. бил
предаден за разкомплектоване, а по делото липсвали данни за връзка с водача на
другия автомобил – П..
Същевременно при направените от него
изчисления не било взето предвид с какви гуми бил лекият автомобил, управляван
от П., а данните за гумите, с които бил автомобилът, управляван от В. били
посочени от адв. С..
От тук следва, че направените от
вещото лице изчисления на отстоянието на заснетите по автомобилите щети от
земната повърхност имат само хипотетичен характер. Това е и причината поради
която в своето заключение инж. К. заявява, че от техническа гледна точка щетите, които са
получени по л.а. марка: Пежо, модел: 307 може да не са в причинно-следствена
връзка с описаното в АУАН и НП събитие. Той обаче не изключва възможността
същите да са именно в причинно-следствена връзка помежду си.
Причината за това са минималните
разминавания при изчисляване на отстоянията – от около 2 см, които е възможно
да се дължат на вида на гумите, с които са били автомобилите – зимни/летни,
техният размер, степента, до която са били напомпани, както и денивилацията на пътя, тъй като е ноторно
известно, че пътните платна конструктивно не се изграждат на едно нивилационно ниво, поради съображения, касаещи отвеждане на
дъждовните води и снеговете.
Като взе предвид горното, съдът прие,
че в случая от съществено значение за изясняване на обективната истина по
делото са показанията на разпитаните по делото свидетели.
В хода на настоящото съдебно следствие
са разпитани Р.Е.Г. /актосъставител/, Н.Н.Н.
/свидетел при съставянето на акта/, С.С.Д. /свидетел
при извършване на нарушението и при съставянето на акта/ и ****
/свидетел-очевидец/.
От показанията на Д. и Бербатова,
които са очевидци на случилото се, безспорно се установява, че на 10.12.2019г. около
09.35 часа в гр. Стара Загора, по ул. *****18, А.А.В.
управлявал в посока изток собствения си лек автомобил марка: Мерцедес, с рег. №
СТ ***ВХ, като предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента. По тази
пътна лента, в посока запад, в същия този момент се движил лек автомобил марка:
Пежо, модел: 307, с рег. № СТ ***РК, управляван отН.Х.П..
При разминаването на двата автомобила водачите спрели и си разменили реплики
във връзка с предприетата от В. маневра.
Спорният момент в показанията на
свидетелките е дали между двата автомобила е настъпил сблъсък - ПТП с
материални щети. Свидетелката Д. заявява, че автомобилът, управляван от В.
блъснал с предна лява част задната лява част на автомобила, управляван от П..
Същевременно свидетелката Б. отрича настъпването на такъв сблъсък.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Д., тъй като по делото липсват данни същата да е заинтересована по
някакъв начин от изхода му. За разлика от нея, свидетелката Бербатова, към
10.12.2019г. е имала връзка с В. и от показанията й се установява, че той
бързал, за да я откара навреме на работа, защото закъснявала.
Освен това, свидетелката Д. е посочена
като свидетел-очевидец още при съставянето на АУАН, а разпитът на свидетелката
Бербатова е поискан едва след второто проведено съдебно заседание – след
разпита на останалите свидетели.
Показанията на Д. се подкрепят от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от показанията на
свидетелите Г. и Н., според които установените по автомобилите щети отговаряли
да са получени по начина, посочен от П. и Д.. Същите не били оспорени при
съставянето на АУАН от страна на В.. Видно от акта, последният посочил, че няма
възражения срещу описаното нарушение, т.е. той е приел констатациите на
проверяващите органи.
Освен това Г. и Н. заявяват, че при
установяването на В. на място били служители на Общинска полиция, което
потвърждава казаното от Д., че в близост до настъпилото ПТП имало полицейски
служители, които със служебния си автомобил последвали автомобилът, управляван
от нарушителя В., непосредствено след настъпилото ПТП.
Съдът кредитира показанията на Д. и в
частта, в която заявява, че при сблъсъка автомобилът, управляван от П. бил
отместен от автомобила на В.. Това се потвърждава от една страна от обстоятелството,
че при разминаването на двата автомобила, водачите им спрели и си разменили
реплики във връзка с рисковата маневра, предприетата от В., което означава, че
те са потеглили със скорост 0 км/ч и няма как за изминатото разстояние от около
1-2 метра до настъпване на сблъсъка помежду им, да са развили висока скорост.
Това кореспондира със заявеното от вещото лице инж. К., че ако скоростта е била
висока, то би настъпила деформация на бронята, каквато в случая липсва.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Д. единствено в частта, в която заявява, че по автомобила на П.
преди инцидента на 10.12.2019г. не е имало одрасквания. От една страна, тя няма
от къде да има такава информация, тъй като автомобилът не е неин, а от друга,
тя се е возила от дясната страна на автомобила, а установените щети са от лявата
му страна.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление
на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Настоящият е именно такъв.
От събраните
по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят А.А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушенията съответно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП.
От обективна страна, на 10.12.2019г. в
09.35 часа в гр. Стара Загора, по ул. *****18, А.А.В.
управлявал в посока изток собствения си лек автомобил марка: Мерцедес, с рег. №
СТ ***ВХ, като предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента, като не
пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка: Пежо, модел: 307, с рег. № СТ
***РК, управляван от Н.Х.П.и с предна лява част блъснал негова задна лява част.
По този начин станал причина за настъпване на ПТП с материални щети по двете
МПС. Не останал на мястото на ПТП за установяване на последиците от него.
Установен бил по-късно.
Законодателят е категоричен, че при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея -
чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Категоричен е също така, че след
настъпване на ПТП, водачите, които са участвали в него са длъжни да спрат, за
да се установи какви са последиците от произшествието – чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е ирелевантно изтъкнатото в случая твърдение, че пътуващата в
автомобила на нарушителя свидетелка Бербатова е закъснявала за работа.
От субективна страна, съдът намира, че
жалбоподателят е действал виновно при извършване и на двете нарушения.
Това се потвърждава от показанията на
свидетелката Д., както и от характера и вида на причинените материални щети по
лекия автомобил, управляван от П. - в задна лява част.
Обстоятелството, че според свидетеля Г.,
П. и Д. били по-превъзбудени от случилото се, в
сравнение с нарушителя В., не представлява доказателство, че В. не е извършил
нарушенията, описани в АУАН и НП. В случая следва да бъде отчетено, че и двете
са били нощна смяна и недоспиването би могло да бъде причина за тяхното
поведение.
Съдът намира, че доколкото размерът на
наказанието глоба, наложено на основание чл. 179,ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр.
4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП е определено съобразно
фиксирания от законодателя размер – 200 лева, то е безпредметно да се изследва
въпросът дали отговаря на тежестта на конкретното нарушение.
Що касае наказанието лишаване от право
да се управлява МПС, наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 123,ал. 1, т. 1 ЗДвП, същото е определено в
минималния размер, предвиден
от законодателя, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва
въпроса съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа
reformacio in pejus
Единственото наказание, което следва
да бъде обсъдено в настоящото производство, това е кумулативно предвиденото в
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказание глоба, което е определено над средния
размер, предвиден от законодателя. Съдът намира, че не са налице основания за
това, тъй като в случая са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка не може да не бъде отчетено обстоятелството, че настоящото
административнонаказателно производство е първото, образувано срещу В. чрез
съставянето на АУАН, въпреки че е придобил правоспособност за управление на МПС
в края на 2008г.- първо издадено СУМПС - 20.11.2008г. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
тази му част, като наказанието глоба, определено и наложено на жалбоподателя В.
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП следва да бъде намалено от 100 на 50 лв.
С оглед конкретиката на настоящия
казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете, че в резултат на допуснатото нарушение на
Закона за движението по пътищата е настъпило ПТП с материални щети по два
автомобила.
С оглед изхода на делото и направените
от страните искания за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира следното:
ОД на МВР – Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на А.А.В. сумата от 75 лв. за
заплатено от него адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
жалбата / ¼ от нея/. В случая обжалваното наказателно постановление
касае две отделни административни нарушения, поради което и следва да се
приеме, че договореното възнаграждение за всяко от тях е в размер на 150 лв.,
доколкото не е договорено друго. Същевременно за нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП се предвиждат две кумулативни наказания, като в частта досежно
наказанието лишаване от право да се управлява МПС наказателното постановление е
потвърдено, а по отношение на наказанието глоба - изменено.
Същевременно жалбоподателят А.А.В. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Стара
Загора сумата от 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът и тук отчете,
че обжалваното наказателно постановление касае две отделни административни
нарушения, като с настоящото решение жалбата е уважена само досежно едното от
кумулативно, предвидените в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП административни
наказания, а именно – глоба. Това е и причината, поради която от общото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съдът присъди– 75 лв.
/¾ от него/
По отношение на направените разноски
във връзка с приетата по делото автотехническа експертиза, съдът намира, че те
се дължат единствено и само от жалбоподателя А. Атасанов
В., тъй като тя касае извършеното нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а не това по
чл.123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да измени атакуваното наказателно
постановление, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в сектор ПП
при ОД на МВР – Стара Загора, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП на А.А.В., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието глоба от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление №
19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР –
Стара Загора в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на
А.А.В., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 75
(седемдесет и пет) лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от жалбата, подадена срещу наказателно постановление №
19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР –
Стара Загора.
ОСЪЖДА А.А.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Стара Загора сумата от
75 (седемдесет и пет) лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата, подадена срещу
наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г. на началник група в
сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: