Р Е Ш Е Н И Е
№ 1524
гр.
Пловдив, 28 юни 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение,
осемнадесети състав в съдебно заседание на трети април две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К., като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3133 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Т.М., ЕГН ********** в качеството на собственик
на ЕТ“***“, ЕИК ****** против Заповед № А-1631/17.10.2017г. на Зам.Кмета на
Община Асеновград за премахване на преместваем обект „Тента от метална конструкция
с площ от 35 кв.м.“, находяща се в ***, кв. 80 по регулационния план на
гр.Асеновград. Претендира се отмяната й поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения
на административно производствените правила при издаването й, както и
присъждане на разноски.
Ответникът – Кмет на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител
по пълномощие счита жалбата за неоснователна, а оспореният акт – за правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лицето, което е поставило и ползва
обекта, предмет на оспорения индивидуален административен акт, при наличието на
пряк и непосредствен правен интерес, и в предвидения за това 14-дневен срок,
поради което и се явява процесуално допустима.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед е наредено да се премахне Тента от метална конструкция
с площ от 35 кв.м., находяща се в ***, кв. 80 по регулационния план на
гр.Асеновград. Като собственик на имота е посочена община-Асеновград.
Заповедта е издадена въз основана
констатациите в Констативен акт № 11 от 02.08.2017г., съставен от длъжностни
лица на Община Асеновград, които са онагледени и в приложената към акта
схема, като са възприети изцяло същите. Актът е връчен на жалбоподателя на
07.08.2017г. Срещу същия е постъпило възражение вх. № 14-00-3684 от
10.08.2017г., което не е било уважено и е издадена обжалваната заповед. В нея
за застъпени твърдения, че тентата е поставена в отклонение от одобрена схема
по чл. 56 от ЗУТ и наредба на общински съвет-Асеновград- нарушение на чл. 63,
ал.1,т.1 от същата. Тентата е с размери – дължина- 7,00м. и ширина- 5,00м., с
най-ниска височина на тавана 2,30м. Колоните на конструкцията са 12/12,
захванати за фундаменти 40/40см.и анкерни болтове,
разположена в уличната регулация. Приета е, че тентата е преместваем обект по
силата на чл. 3, ал.2, т. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, елементи от
градското обзавеждане, рекламни,информационни и монументално-декоративни
елементи на територията на община-Асеновград. Като правно основание за издаване
на обжалваната заповед е посочена нормата на чл. 19 от посочената наредба.
По делото беше прието заключение по СТЕ, без възражение от страните,
заключението на което съдът кредитира като логично и последователно и съответно
на събрания доказателствен материал. В него вещото лице е обследвало на място
разполагането на въпросната тента и колко е широк съществуващият бордюр до
фасадата на сградата. Приема, че тентата е разположена в същите ПИ и УПИ, в
които е предвидена по одобрената схема и че представлява преместваем обект по
смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Тук следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Видно от текста на чл. 57а ал.3 от ЗУТ компетентен да издаде заповед за
премахване на обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ е Кметът на Общината. Обжалваната
заповед № А-1631/17.10.2017г. е издадена от Зам.Кмета на Община Асеновград М.В.,
упълномощен със заповед № А-1620/13.10.2017 г. от Кмета на Община Асеновград да
го замества за периода 15.10.-18.10.17г. Органът-издател на обжалваната заповед
е Зам.Кметът на Община-Асеновград, редовно упълномощен да замества действащ
Кмет на Общината. Компетентността на кмета на общината да издава заповеди по
чл. 57а ал.3 от ЗУТ не е изключителна и правомощията могат да бъдат
предоставяни на негов заместник-кмет в условията заместване/при отсъствие на
Кмета, за всичките му правомощия/. Предоставянето на правомощията на Кмета по
заместване е уредено в чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, а по делегация- в чл. 39, ал.4 от ЗМСМА. Предоставянето на правомощията на Кмета на Зам.Кмет по заместване е
възможно винаги/при отсъствие и в пълен обем/, докато по делегация- само в
предвидените от закона случай/и за определени правомощия/. Видно е, че в случая
Зам.Кметът е действал по заместване за определен период от време, като е
изпълнявал всички функции на Кмет на Община Асеновград. Поради което Съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му по заместване правомощия.
Съдът
не споделя възражението, че неспазване на 7 дневния срок за издаване на
заповедта по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, считано от връчване на констативния акт, е
съществено процесуално нарушение. Същият срок не е преклузивен
и издаване на заповед след този срок не я прави незаконосъобразна на това
основание./Сроковете по АПК за издаване на административни актове не се
прилагат тук, тъй като ЗУТ е специален по отношение на АПК закон/.
Констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е акт с две основни функции в
административното производство – сезираща и доказателствена. Както следва от
чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, констативният акт сезира административния орган да издаде
заповед за премахване, но същевременно се явява и доказателство за наличието на
обстоятелствата по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ както и за осъществените от
длъжностните лица процесуални действия, чрез които са установени релевантните
за производството факти и обстоятелства. Макар че констативният акт по чл. 57а,
ал.2 от ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по
ал.3, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал.5 от АПК, поради което
пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за
премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт
е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ,
то липсата на редовно съставен такъв води до неспазване на процедурата по
издаване на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1 /при които се
премахват обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ/, се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен
срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл. 223, ал.2 от ЗУТ
са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община
(район). В конкретния случай видно от констативен акт № 11/02.08.2017г., същият
е съставен от инж. А.К. – гл.експерт в дирекция СБСКЕ при Община – Асеновград,
с участието на М.П.-ст.юрисконсулт в същата община.
Във връзка с компетентността на служителите, съставили КА, съдът счита за
нужно да се уточни, че разпоредбите на чл. 223, ал.2 и чл. 57а, ал.2 от ЗУТ не
дават възможност на кмета на общината да определя длъжностните лица,
компетентни да съставят констативни актове по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, доколкото
предвид изричната законова разпоредба на чл. 223, ал.2 от ЗУТ, това са само
служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната
община. Подписването на този акт и от друго длъжностно лице, извън кръга на
тези по чл. 223, ал.2 от ЗУТ, не опорочава същия до степен на нищожност, респ.
не води до нарушение на процедурата по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ - поради липсата на
валиден констативен акт.
От гореизложеното следва извод, че в производството по издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила. Фактическите основания за
премахване – в случая това по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ – са установени с
констативен акт № 11/02.08.2017 г., съставен в отсъствие на собственика на
обекта или негов представител, но е бил
надлежно връчен на жалбоподателя/л.18 гръб/, с
което е била осигурена възможност да участва в производството. Видно от
документите по административната преписка, в тридневния срок по чл. 57а, ал.2
от ЗУТ, търговецът се е възползвал от възможността да направи възражения по
акта, след което в рамките на инструктивния срок по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ,
административният орган е издал заповедта за премахване.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че е налице явно противоречие между
отразената в заповедта фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението. От една страна следва да се има предвид, че евентуалното
неправилно посочване в административния акт на правното основание не налага във
всички случаи извод за неговата незаконосъобразност.
При наличие на фактически установявания относно приложимостта на конкретна материалноправна норма непосочването
й като действително /вярно/ правно основание е формално нарушение, което не
може да обоснове само по себе си извод за незаконосъобразност
на административния акт. От друга страна, хипотезите по т.1 от ал.1 на чл. 57а ЗУТ е ясно очертана. Тя визира последващо противоречие с издаденото разрешение
за поставяне. При безспорното установяване, че тентата
е изпълнена в отклонение на издадената схема по чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за
преместваемите обекти, елементи от градското обзавеждане,
рекламни,информационни и монументално-декоративни елементи на територията на
община-Асеновград към 02.08.2017г. жалбоподателят е
монтирал тентата в отклонение с издаденото разрешение
за поставяне, фактически се обосновава и хипотезата по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Съотнасяйки изложените в заповедта фактически основания, квалифицирани по чл. 57а,
ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 63, ал.1, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти,
елементи от градското обзавеждане, рекламни,информационни и
монументално-декоративни елементи на територията на община-Асеновград, към
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая са спазени материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ кметът на общината въз основа
на констативен акт, съставен от служителите на общинската администрация, издава
заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ. В ал.1
на чл. 57а от ЗУТ са визирани изчерпателно хипотезите, при които последната
намира приложение. За да е законосъобразна издадената заповед по реда на
цитираната правна норма на първо място е необходимо наличието на обект от
категорията на посочените в чл. 56, ал.1 /преместваеми обекти за търговски и
обслужващи дейности/ или чл. 57, ал.1 от ЗУТ /рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи/, които се поставят по ред, установен с
наредба на общинския съвет по чл. 56, ал.1 от ЗУТ.
В конкретния случай предмет на заповедта е Тента
от метална конструкция с площ от 35 кв.м., отговаряща на дефиницията по §5,
т.80 от ДР на ЗУТ, поради което попада в обхвата на обектите по чл. 57, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението по СТЕ.
Изискванията към преместваемите обекти, редът и условията за тяхното
поставяне, са регламентирани с Наредбата за преместваемите обекти, елементи от
градското обзавеждане, рекламни,информационни и монументално-декоративни
елементи на територията на община-Асеновград. Текстовете на Наредбата са
приложими в случая. Независимо че в обстоятелствената част на заповедта е
цитирана разпоредбата от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти,
без да е посочен текстът от закона, то приложена в случая е нормата от ЗУТ.
Посочването на текстове от Наредбата като правно основание за издаване на акта
в случая не е съществено процесуално нарушение, доколкото изрично в
констативния акт като условие за премахване на съоръжението, е посочено, че са
нарушени чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Като краен извод от казаното се налага, че обжалваната заповед е
законосъобразна и като такава жалбата срещу й следва да се остави без
уважение.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение, което се констатира в размер на 100 лева.
Водим от горното, Административен съд-Пловдив, Първо отделение, 18-ти
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.М., ЕГН ********** в качеството на
собственик на ЕТ“***“, ЕИК ****** против Заповед № А-1631/17.10.2017г. на
Зам.Кмета на Община Асеновград.
ОСЪЖДА И.Т.М., ЕГН ********** в качеството на собственик на
ЕТ“***“, ЕИК ****** да заплати на община Асеновград сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7 от
Закона за устройство на територията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :