РЕШЕНИЕ
№ 756
град Плевен, 24.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 877/2020
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.В.Й. ***, чрез
адв. М.С. ***, срещу решение № 484/15.09.2020 г. по а.н.д. № 20204430201615/2020г. по описа на
Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно
поради допуснати нарушения на закона, съществени производствени правила и
необоснованост. Счита, че съдът при постановяване на решението е нарушил
материалния закон, като не е приложил чл. 28 от ЗАНН във връзка с ТР № 1/2007
г. на ОСНК. Твърди, че административно-наказващият орган не е обсъдил факти и
обстоятелства за приложение на чл. 28 от ЗАНН, което е в рамките на
дискреционната власт и в рамките на закона. Посочва, че съгласно ТР №
1/12.12.2007 г. на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Счита, че в настоящия случай,
такава преценка изобщо не е направена. Навежда доводи, че за въззивният съд не
съществува предмет за проверка, във връзка с разглежданата разпоредба, при
което единствената възможност е
наказателното постановление да бъде отменено. Сочи, че нарушителят, освен за
какво е наказан, има законното право да узнае, както фактите, така и
критериите, по които е определена степента на неговото нарушение, съответно
защо деянието не е квалифицирано като маловажен случай. Излага доводи, че
липсата на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на
наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и води
неговата отмяна. Счита, че само на това основание следва да бъде отменено
решението като незаконосъобразно. Твърди, че е допуснато нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно датата на която е извършено нарушението. Посочва,
че това е задължителен реквизит на наказателното постановление и императивна
правна норма. Твърди, че видно от представеното в оригинал наказателно
постановление датата се чете като 05.05.2020 г., а в АУАН в оригинал, който е
четлив е 06.06.2020 г. Намира, че е нарушено основното право на защита, поради
разминаване на датите, датата не е изписана и словом. Навежда доводи, че съдът
е постановил неправилно решение относно преценката на свидетелските показания
по фактите и обстоятелствата на „нарушението“. Като неправилна се определя
преценката на съда, с която не кредитира свидетелските показания на свидетеля К.
М. Твърди, че при анализ на свидетелските показания на актосъставителя Х. и св.
М. Г. също е налице и противоречие. Счита, че не следва да се тълкува във вреда
на жалбоподателя, че не е подал възражение в законния срок по АУАН. Моли съдът
да уважи касационната жалба и да отмени решението на Районен съд - Плевен, със законните от това последици.
В съдебно заседание касаторът - И.В.Й. ***, не се
явява, представлява се от адв. М.С. *** , която намира, че решението следва да
бъде отменено, тъй като не може да се
установи датата на извършване на нарушението
- 05.05.2020 г. или 06.06.2020 година и да се извърши преценка относно
обстоятелството, дали е налице извършено такова.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 20-0938-002568/06.07.2020 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, с което на И.В.Й. ***, за това, че 06.06.2020 г. в 20.31
часа в гр. Плевен на кръстовището образувано от бул. „Русе“ и бул. „Христо
Ботев“ с посока на движение към ж.к. Мара Денчева, същият като водач на лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, движейки се по бул. „Русе“, навлиза в
горепосоченото кръстовище, не спира при светещ неразрешаващ червен сигнал на
светофарната уредба работеща в нормален режим, извършва десен завой и
продължава движението си по бул. „Христо Ботев“
– нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.
5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева
и са отнети 8 контролни точки.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като не са налице
основания за съмнение относно датата на извършване на същото – 06.06.2020
година. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, свидетелските
показания и изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал.2 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 484/15.09.2020г.
постановено по а.н.д. № 1615/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/