Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260816 07.12.2020
г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
единадесети ноември Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5506 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД против С. А. Д. иск за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 342,25 лв., от които 42,37 лв.
– неплатени месечни абонаментни такси и цена на ползвани електронни съобщителни
услуги за периода 21.01.2016 г. – 21.03.2016 г., дължими по Договор №
М4874369/18.02.2016 г., и 299,88 лв. – неустойка, начислена поради едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната
при условията на чл. 54.12 от ОУ вр. чл. 6.3 от Приложение № 1 към Договор № М4874369/18.02.2016 г., както и
законната лихва върху сборната главница от 342,25 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 87/2019 г. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира се присъждане на
направените разноски по исковото и заповедното производтво. В исковата молба се
твърди, че между страните е бил сключен Договор № М4874369/18.02.2016 г., по
силата на който през периода 21.01.2016 г. – 21.03.2016 г. ищецът е предоставил
на ответника електронни съобщителни услуги, но ответникът не е заплатил
задълженията си в размер на 42,37 лв. в предвидените в договора и общите
условия срокове. Поради това договорът е бил прекратен по вина на ответника и
съгласно договора и общите условия на „Мобилтел“ ЕАД на 03.08.2016 г. му е била
начислена неустойка в размер на 299,88 лв., изчислена в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на срока на абонамента. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В срока за отговор по делото са
постъпили възражение от ответницата и отговор от назначения й от съда
процесуален представител по реда на ЗПрП.
Във
възражението си ответницата твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като
на 19.02.2016 г. е върнала телефона и СИМ картата и не е ползвала услугите, за
които са й начислени сумите. Представени са писмени доказателства.
В
отговора на процесуалния представител на ответницата се твърди, че искът е
недопустим, като съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни.
Твърди се също така, че искът е неоснователен, поради изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“, предл. 3 от ЗЗД, касаеща периодичните плащания, тъй
като от падежите на двете фактури (09.03.2016 г. и 08.04.2016 г.) до
предявяването на иска на 10.07.2019 г. са изминали повече от 3 години, а
съгласно практиката на ВКС подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва погасителната давност. На следващо място се твърди, че
претенцията за сумата от 42,37 лв. е неоснователна и недоказана, тъй като
липсват доказателства за съществуване на посочения в исковата молба Договор №
М4874369 от 18.02.2016 г., а са приложени Договор № ********* от 18.02.2016 г.
и приложения към него. Дори да се приеме, че страните са били в облигационно
правоотношение, се твърди, че липсват доказателства дали ищецът е предоставил
реално на ответницата договорените далекосъобщителни услуги, респ. ако са били
предоставени – дали са вярно отчетени и вярно фактурирани. В тази връзка се
твърди, че приложените към исковата молба фактури не доказват реалното ползване
на услугите и тяхната цена. Твърди се, че е неоснователна и недоказана и
претенцията за неустойка в размер на 299,88 лв., тъй като липсват доказателства
на абоната да е бил предоставен подходящ срок за изпълнение, нито процесният
договор да е бил прекратен по вина на ответника преди изтичане на неговия срок
с отправено от ищеца до ответника писмено предизвестие. В допълнение се твърди,
че клаузите за неустойка са неравноправни, съответно нищожни на осн. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 143, т. 5, 9 и 14 от ЗЗП. Моли се производството по
делото да бъде прекратено, евентуално искът да бъде отхвърлен. Процесуалният
представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не
ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено копие на сключен между страните Договор № ********* от 18.02.2016
г., върху който ръкописно е изписан и № М4874369, с който „Мобилтел” ЕАД (с
настоящо наименование „А1 България” ЕАД) се е задължил да предоставя на абоната
С. А. Д.-Ч. (понастоящем с фамилно име Д.) електронни съобщителни услуги чрез
една или няколко електронни съобщителни мрежи, както и услуги на оператора или
други доставчици, които са заявени от абоната за ползване чрез предоставения му
номер. В т. 3.2 на договора е посочено, че всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложими общи
условия и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора, а съгласно т. 6.2 договорът е в сила докато е налице действащо към
него приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключени към
него.
Приложено е и копие на Приложение №
1/18.02.2016 г. към горепосочения договор, съгласно който на абоната С.Д. е
била предоставена СИМ карта № 8935901187003471871 за телефонен № ******, при
тарифен план Мтел безкрай L 2016 2 г., с месечна абонаментна
такса в размер на 19,99 лв. В т. 6.2 на приложението е посочено, че срокът на
ползване на посочените в него услуги е 24 месеца – от 18.02.2016 г. до
18.02.2018 г., а ако в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на
ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде
прекратен или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при
определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
В чл. 6.3.1 на приложение № 1 е
предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът бъде прекратен в срока на
ползване, операторът има право на неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на
ползване. В края на Приложение № 1 е обективирано желанието на абоната (чрез
полагане на неговия подпис) за незабавно влизане в сила на договора по
отношение на предоставените с това приложение услуги.
Представени са и общите условия (ОУ)
на „Мобилтел“ ЕАД, които на осн. чл. 5.2 от сключения между страните договор
представляват неразделна част от него. В т. 26.4 на ОУ е предвидено, че
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т. 26.5
от ОУ сумите следва да бъдат платени от абоната в 15-дневен срок след издаване
на фактурата, а съгласно т. 26.6 от ОУ абонатът може да оспори месечните си
сметки в 6-месечен срок от датата на издаване на фактурата или по общия ред,
предвиден в действащото законодателство, като оспорването не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми.
В т. 54.1 от общите условия е
предвидено правото на „Мобилтел“ ЕАД едностранно да прекрати договора за услуги
при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, а съгласно т.
54.12 от ОУ договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на
Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
продължи повече от 124 дни.
Ответницата не е оспорила факта на сключването
на горепосочения Договор за мобилни услуги и Приложение № 1 към него, но
твърди, че не е ползвала услугите, тъй като още на 19.02.2016 г. е върнала
предоставения й мобилен телефон и СИМ картата. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, че на ответницата е било предоставено мобилно устройство, нито
че същото е било върнато от нея ведно със СИМ картата и на коя дата.
По делото са представени 2 фактури –
от 23.02.2016 г. и от 24.03.2016 г., издадени от ищеца на името на ответницата
за отчетните периоди 21.01.2016 г. – 20.02.2016 г. и 21.02.2016 г. – 20.03.2016
г., в които са начислени суми за месечни абонаментни такси и ползвани услуги в
общ размер от 42,37 лв. с ДДС, от които 39,98 лв. месечни такси, 0,90 лв. –
разговори и 1,49 лв. – такса уведомяване за просрочено задължение. Начислени са и вноски за изплащане на стоки,
но същите не са предмет на настоящото производство.
Представена е и издадена от ищеца сметка № **********/03.08.2016
г. за начислена на ответницата неустойка в размер на 299,88 лв., като за тази
сума не е представена фактура.
По делото липсват твърдения и доказателства
ответницата да е платила начислените й от ищеца суми.
При така ангажираните от страните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен по
следните съображения:
По делото се установи, че на 18.02.2016
г. между страните са били сключени договор за предоставяне на мобилни услуги и
приложение № 1 към него, съгласно които ищецът е поел задължение да предоставя
на ответницата мобилни услуги при месечна абонаментна такса в размер на 19,99
лв. с ДДС, като срокът на договора е 24 месеца.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответницата, че в настоящото производство се
претендират суми, дължими на основание договор, различен от посочения в
заповедното производство, тъй като в договора са посочени както № *********,
така и № М4874369, т.е. двата номера се отнасят за един и същи договор.
Недоказано и неоснователно е и
възражението на ответницата, че не дължи сумите, тъй като е върнала
предоставеното й мобилно устройство. Дори да се приеме, че този факт
действително се е осъществил и ответницата реално не е ползвала мобилни услуги,
това не я освобождава от задължението й да заплаща посочената в договора
месечна абонаментна такса, тъй като дължимостта на тази такса произтича пряко от
договора и не е обвързана от това дали ответницата реално е ползвала
предоставени от ищеца услуги, т.е. дори и услуги да не са били ползвани,
абонаментната такса е била дължима от ищцата ежемесечно за времето на действие
на договора.
С оглед на това съдът намира за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 39,98 лв., представлява стойността на дължимите от нея месечни
абонаментни такси за процесния двумесечен период.
По отношение претендираната стойност
на предоставени услуги, съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като
издадените от ищеца фактури не са доказателство за ползване на услугите, а по
делото не се ангажираха други доказателства в тази насока. Същото се отнася и за
начислената на ответницата такса уведомяване за просрочено задължение, тъй като
липсват доказателства такова уведомяване действително да е било извършено, нито
за размера на тази такса.
По отношение на претендираната
неустойка в размер на 299,88
лв. съдът намира, че същата не се дължи от ответницата, тъй като клаузата на договора,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на стандартните такси до края на срока на договора, е нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Така
уговорена, клаузата за неустойка позволява на доставчика да получи цялата цена
по договора, независимо от това, че след прекратяването му той не предоставя
услуги на клиента, с което се излиза извън присъщите на неустойката функции, а
именно да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следва също така
да се посочи, че преценката
за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се
прави към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този
смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС),
както и че съдът е длъжен да следи служебно за евентуална нищожност на договора или на
отделни клаузи от него. Освен това е налице трайна и непротиворечива практика
на ВКС, съгласно която уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуги, поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че ответницата дължи на ищеца само сумата от 39,98 лв.,
представлява стойността на дължимите от нея и неплатени месечни абонаментни
такси за процесния период.
Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответницата, че претендираните от
ищеца суми не са дължими, поради изтекла 3-годишна погасителна давност, тъй
като искът се счита предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което в случая е станало на 04.12.2018 г., към
която дата не е изтекла 3-годишната погасителна давност по отношение на
дължимите от ответницата суми.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до размера от
39,98 лв., която сума представлява част от претендираната от ищеца главница от
42,37 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата му
част до пълния размер на главницата, както и по отношение на претендираната
неустойка искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
С оглед частично уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
сумата от 8,76 лв., представляваща част от направените от него
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство (общо 75 лв.), съответна
на уважената част от иска, както и сумата от 20,44 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство (общо 175
лв.), съответна на уважената част от иска, или общо разноски в размер на 29,20
лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш” №
1, против С. А. Д., ЕГН **********,***, установителен иск по
чл. 422 от ГПК, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 39,98 лв.
(тридесет и девет лв. и деветдесет и осем ст.), представляваща
сбор от неплатени месечни абонаментни такси, дължими по Договор №
М4874369/18.02.2016 г. за периода 21.01.2016 г. – 21.03.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 39,98 лв., считано от 04.12.2018
г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета
на Заповед № 61/08.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 87/2019 г. по описа на РС –
Бургас, като в останалата му част над уважения до предявения общ размер от
342,25 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА С.
А. Д., ЕГН **********,***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1,
сумата от 29,20 лв. (двадесет и девет лв. и двадесет ст.), представляваща част
от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
СА